№ 123984
гр. София, 08.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Частно гражданско
дело № 20231110153270 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от /ФИРМА/ срещу Б. П. И. за
сумите 1 000,00 лева (хиляда лева), представляваща главница , ведно със
законна лихва за период от 28.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
240,90 лева (двеста и четиридесет лева и 90 стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 21.12.2018 г. до 21.12.2019 г., сумата 179,88
лева (сто седемдесет и девет лева и 88 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 21.12.2019 г. до 21.09.2023 г., сумата 353,78 лева (триста
петдесет и три лева и 78 стотинки), представляваща такса за период от
21.12.2018 г., 1155,10лева (хиляда сто петдесет и пет лева и 10 стотинки),
представляваща основен вид: неустойка по чл.6.2. от договор за
потребителски кредит 249285.
Съдът намира че за част от сумите заявлението следва да бъде
отхвърлено по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи
заявление, когато искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи
на закона и добрите нрави, както и когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи. Преценката за спазване на
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията
1
в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази
и представените към заявлението договор, всички негови приложения и
изменения и приложимите общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
Заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата от 353,78
лева (триста петдесет и три лева и 78 стотинки), представляваща такса
съгласно тарифата на /ФИРМА/ 1155,10лева (хиляда сто петдесет и пет лева и
10 стотинки), представляваща основен вид: неустойка по чл.6.2. от договор за
потребителски кредит 249285.
Съгласно приложената тарифа на кредитора, претендираните такси от
353,78 лева (триста петдесет и три лева и 78 стотинки), представляваща такса
за периода от 21.12.2018 г. са за събиране на вземането при забава на
плащане. За тях не следва да се издава заповед за изпълнение, тъй като
представляват по същество неустойка, а не такса за конкретна услуга, в
случая "за покриване на разходи по събиране на вземането". С предвиждане и
начисляване на тези такси по същество също се цели заобикаляне
ограничението на въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
По отношение на претендираната сума в размер на 1155,10лева (хиляда
сто петдесет и пет лева и 10 стотинки), представляваща основен вид:
неустойка по чл.6.2. от договор за потребителски кредит 249285, в случай на
неизпълнение задължението по чл. 6.1 за предоставяне в срок от три дни,
считано от датата на сключване на договора на обезпечение, съдът намира, че
съответната клауза в договора за потребителски кредит, с която се
предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит,
съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел
единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22
и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на
съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното
производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на
клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата
на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита
на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези
вземания заповед за изпълнение не следва да се издава.
2
Освен това клаузата за неустойка в размер на 1155,10 лева (хиляда сто
петдесет и пет лева и 10 стотинки), в случай на неизпълнение на задължение
за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство в срок от три дни, в
размер, който надхвърля заетата сума от 1000лв., противоречи на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като е уговорена извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, поради което същата е нищожна.
За тези вземания на заявителя, съдът не следва да издава заповед за
изпълнение, поради вероятната им неравноправност, но няма пречка
кредитора да ги претендира отделно по общия исков ред, чрез предявяване на
осъдителен иск.
Мотивиран от гореизложеното
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 268005/28.09.2023г. В ЧАСТТА, с която се
иска длъжникът да плати сумите:
353,78 лева (триста петдесет и три лева и 78 стотинки), представляваща
такса съгласно тарифата на /ФИРМА/;
1155,10лева (хиляда сто петдесет и пет лева и 10 стотинки),
представляваща основен вид: неустойка по чл.6.2. от договор за
потребителски кредит 249285.
УКАЗВА на заявителя /ФИРМА/, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може
да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от
съобщението, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в
заповедното производство държавна такса, като и следва да довнесе
единствено разликата и представи доказателство за довнесена дължима
държавна такса /която е в размер на 4 процента по всеки един от кумулативно
съединените искове поотделно минус заплатената държавна такса при
подаване на заявлението/.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3