Решение по дело №3642/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1090
Дата: 26 юни 2020 г. (в сила от 9 февруари 2021 г.)
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20197180703642
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№1090

 

гр. Пловдив, 26.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесет и осми май, през две хиляди и двадесетата  година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева

 

при секретаря Ваня Петкова,

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3642 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК, във връзка с чл.76 б от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.

Образувано е по жалба на УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“  ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.“Коматевско шосе“ № 79, против Писмена покана на Директор РЗОК Пловдив по чл.76б, ал.2 от ЗЗО за възстановяване на суми, получени без правно основание, с изх. № 29-02-45-52 от 11.11.2019 г., с която УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“  ООД е поканено да заплати доброволно в полза на РЗОК - Пловдив сумата от общо 852 лева, представляваща неправомерно получена сума за дейности през април 2017 г. по КП № 181 за 2 бр. ИЗ № 13238/2017 г. и ИЗ № 13355/2017 г. по 426 лева всяка.

С жалбата се прави искане за отмяна на оспорената писмена покана като незаконосъобразна, като се излагат съображения за издаването й на основание невлязла в сила заповед за налагане на санкции № 163173-1142/04.09.2017 г. на Директора на РЗОК - Пловдив. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не е изпратил представител и не е изразил становище по същество.  

Ответната по жалбата страна Директор РЗОК - Пловдив, чрез процесуалните си представители главен юрисконсулт Л. и юрисконсулт Т., в съдебно заседание, както и в писмена защита, оспорва жалбата, като прави искане за отхвърлянето й като неоснователна по подробно изложени съображения. Изложени са конкретни и подробни доводи, обосноваващи твърдението на ответника за надлежно влизане в сила на заповедта за налагане на санкции, преди издаване на оспорената покана, с направен коментар на разпоредбите на чл.88 от АПК.   Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.

  Окръжна прокуратура - Пловдив не е встъпила в производството и не е взела становище по жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалването на писмената покана, видно от датата на разписката за връчването й. Изрично съдебно обжалване на писмената покана по чл.76б, ал.2 от ЗЗО не е предвидено в този специален закон, както напр. за поканата по чл.76а, ал.3 от ЗЗО, но доколкото същата се явява индивидуален административен акт, който пряко засяга права и законни интереси на адресата му, то подлежи на обжалване на общо основание пред съд, в която насока е налице и съдебна практика на ВАС. Жалбата изхожда и от лице, за което обжалваният акт е неблагоприятен и съществува правен интерес от оспорването. Предвид изложеното и съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намери, че така депозираната жалба се явява основателна.

                От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Със заповед № РД – IV – 13 - 1142 от 31.05.2017 г. на Директора на РЗОК - Пловдив, изменена с негова втора заповед № РД – 09 - 225 от 15.06.2017 г. и двете връчени на управителя на жалбоподателя, било възложено извършването на проверка на изпълнител на медицинска помощ УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“ ООД гр. Пловдив по изпълнение на индивидуалния договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с № 163173 от 12.05.2017 г., със срок на проверката от 31.05.2017 г. до 05.07.2017 г. вкл., като били определени конкретните задачи на проверката и екипът, който следва да я извърши. С протокол № 1 от 01.06.2017 г. за резултатите от извършения контрол по изпълнение на договорения пакет болнична помощ в медицинското заведение - жалбоподател за дейност през април 2017 г., май 2017 г. и юни 2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, в съответствие с общите и специални условия на НРД 2017 г. за МД и Приложение № 16 към НРД 2017 г. за МД за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, били констатирани нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ – неспазване на диагностично-лечебен алгоритъм по КП № 181 „Хирургични интервенции на ануса и перианалното пространство“ по отношение на ИЗ № 13238/2017 г. и ИЗ № 13355/2017 г. И при двата случая, съгласно протокола от 01.06.2017 г., било установено нарушение по чл.30, т.1 от НРД 2017 г. за МД, чл.280 от НРД 2017 г. за МД, във връзка с Приложение № 16 към НРД 2017 г. за МД – част II „Индикации за хоспитализация и лечение“, т.2 „Диагностично-лечебен алгоритъм“ от КП № 181, чл.288, ал.1, т.6, б.“б“ от НРД 2017 г. за МД, във вр. с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО. И за двата случая било констатирано, че са неправомерно заплатени от РЗОК - Пловдив. Протоколът бил връчен на управителя на УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“ ООД на 01.06.2017 г., като в предоставения му 7-дневен срок за становище по протокола, такова не постъпило. На 04.07.2017 г. бил издаден протокол за неоснователно получени суми с № РД – IV-13-1142 с посочено основание чл.76б от ЗЗО, относно констатациите за неоснователно получени от жалбоподателя суми от по 426 лева по всяко от описаните ИЗ по КП № 181 или общо 852 лева. Протоколът бил връчен на същата дата на упълномощен представител на жалбоподателя. На 04.09.2017 г. Директорът на РЗОК Пловдив издал Заповед за налагане на санкции с № 163173-1142 на основание чл.74, ал.5 от ЗЗО и чл.411, ал.1 от НРД 2017 г. за МД, с предмет установените в протокол № 1 от 01.06.2017 г.  две нарушения по КП № 181, съответно по ИЗ № 13238/2017 г. и по ИЗ № 133355/2017 г., като за всяко от тях била определена санкция – финансова неустойка на основание чл.403, ал.3 от НРД 2017 г. за МД от по 200 лева. Заповедта за налагане на санкции била връчена на пълномощник на жалбоподателя на 12.09.2017 г., като в същата било отразено, че подлежи на съдебно обжалване в 14-дневен срок по реда на АПК. В предвидения срок за обжалване, на 21.09.2017 г. жалбоподателят депозирал жалба срещу заповедта за налагане на санкции от 04.09.2017 г. чрез Директора на РЗОК -Пловдив до Управителя на НЗОК – София. Жалбата, ведно с преписката била изпратена на горестоящия административен орган, където била получена на 23.10.2017 г. Преписката била оставена без движение в НЗОК, с поставена резолюция „на вашето внимание“, до 28.01.2020 г., когато с писмо, подписано за управител на НЗОК на 21.01.2020 г., била изпратена, ведно с жалбата на УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“ ООД против заповедта за налагане на санкции, в Административен съд - Пловдив. По повод на постъпилата жалба, окомплектована с преписката, на 29.01.2020 г. в Административен съд - Пловдив било образувано административно дело № 293/2020 г. с предмет оспорване на заповед за налагане на санкции с № 163173-1142 от 04.09.2017 г., висящо към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело.

          На 11.11.2019 г. Директорът на РЗОК - Пловдив издал писмена покана на основание чл.76б, ал.2 от ЗЗО до УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“ ООД с изх. № 29-02-45-52, за заплащане на неправомерно получените суми от общо 852 лева по посочените по-горе две ИЗ от 2017 г. по КП № 181. Изрично в писмената покана издателят ѝ посочил, че същата е основана на издадената по-рано заповед за налагане на санкции № 163173-1142/04.09.2017 г. /с погрешно посочен месец на издаване в писмената покана/, която счел за влязла в законна сила на 27.09.2017 г. поради необжалването ѝ по съдебен ред. В писмената покана били описани двете нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, констатирани с протокол № 1/01.06.2017 г. с наложени санкции по Заповедта за налагане на санкции от 04.09.2017 г. и било отчетено, че случаите са били неправомерно заплатени от РЗОК - Пловдив. Писмената покана била връчена по куриер на 14.11.2019 г. на жалбоподателя.

Описаната  фактическа обстановка съдът възприе на базата на всички събрани по делото писмени доказателства.

От правна страна, въз основа на така установеното от фактическа страна, на първо място, съдът намира, че оспорената писмена покана е издадена от компетентен орган, защото съгласно предвиденото в чл.76б, ал.2 от ЗЗО е възложено правомощие на Директор на РЗОК да издава писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, а обжалваната писмена покана е издадена именно на основание чл.76б, ал.2 от ЗЗО. Съдът намира, че оспорената писмена покана е издадена и в предвидената в закона форма, като съответства на изискването на чл.59 от АПК относно нейното съдържание.

Оспореният акт, обаче, съдът констатира, че е издаден при несъобразяване на предвиденото в разпоредбата на чл.76б, ал.2 от ЗЗО императивно изискване писмената покана да се издаде след влизане в сила на наказателното постановление и/или заповедта за налагане на санкция, наличието на което е абсолютна процесуална предпоставка за прилагане на процедурата по чл.76б от ЗЗО /в този см. е напр. Решение № 37/2018 г. по адм. дело № 1407/2017 г. на ВАС/. В тази насока констатациите на административния орган, издал оспорената писмена покана до жалбоподателя, относно това, че предхождащата я заповед за налагане на санкции е влязла в законна сила, съдът намира, че са били неправилни и с оглед на това е била направена и незаконосъобразна преценка относно наличието на предпоставките за издаването на оспорения административен акт. Същият поради това и е бил издаден преждевременно и без да е била налице изискуемата законова предпоставка - влязъл в сила предхождащ го акт, с който именно е установено наличието на извършени нарушения при изпълнение на медицинската помощ, във връзка с които нарушения полученото плащане от РЗОК се явява и неправомерно.

 Съдът не приема като основателни изложените в писмената покана и поддържани в писмената защита на ответната страна доводи относно това, че оспорената писмена покана е издадена именно въз основа на влязла в сила заповед за налагане на санкции понеже последната не била надлежно обжалвана пред съда в предвидения за това срок. Стеснителното тълкуване на разпоредбата на чл.88, ал.2 от АПК, което се прави от ответника в тази връзка, съдът намира, че е неправилно и не държи сметка нито за целта, нито за духа на правната норма. Неправилно според съда е възприетото от ответната страна становище относно това, че институтът на препращането на жалба или протест, които са неподведомствени на административния орган, е неприложим при съдебно оспорване на индивидуални административни актове, сиреч, административният орган, на когото жалбата не е подведомствена, нямал задължение да я изпрати в съда, ако актът подлежи на оспорване пред съд. Законът в чл.88, ал.2 от АПК не поставя подобно ограничение. В случая, в самата заповед за налагане на санкция от 04.09.2017 г., връчена на жалбоподателя на 12.09.2017 г., изрично и правилно е посочено, че тя подлежи на съдебно обжалване в 14-дневен срок по реда на АПК. Въпреки посоченото в заповедта, адресатът ѝ и жалбоподател по настоящото дело, е депозирал жалба срещу тази заповед чрез Директора на РЗОК – Пловдив - неин издател на 21.09.2017 г., до Управителя на НЗОК – София. Последният, както се каза и по-горе, първоначално е оставил жалбата без движение, с поставена резолюция „на вашето внимание“, както жалбата е останала значителен период от време, като с писмо от 28.01.2020 г. я е изпратил на Административен съд - Пловдив, ведно с административната преписка по издаването ѝ, в която връзка и в съда е образувано съдебно производство по обжалване на заповедта. След като Управителят на НЗОК, който не е компетентен да разгледа жалбата, е получил същата и е видно, че тя е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, то същият е имал задължението по чл.152, ал.2 от АПК да я изпрати в тридневен срок в съда, заедно с преписката по издаването на оспорения административен акт, като уведоми за това подателя ѝ, каквото впрочем органът е сторил, макар с огромно закъснение, независимо, че твърди, че нямал такова задължение. Ако е приел, че жалбата е адресирана до него, както тя е била адресирана  в случая, то административният орган е следвало да съобрази, че тя е насочена срещу акт, който подлежи на оспорване пред съда, а не пред него, сиреч неподведомствена му е и в тази връзка да се произнесе изрично по нейната недопустимост, съгласно чл.88, ал.1, т.1 от АПК, след което да изпълни задължението си по чл.88, ал.2 от АПК и препрати жалбата на компетентния орган, в случая на съда. Във връзка с този законов ред на процедиране, който в случая не е бил съобразен своевременно от административния орган, до когото е достигнала в срок жалбата против заповедта за налагане на санкции, е налице и последователна практика на ВАС, обективирана напр. в Определение № 6760/2015 г. по адм. дело № 5579/2015 г., както и в Определение № 10728/2017 г. по адм. дело № 3108/2017 г. Подобно е и разбирането, изразено и в съдебната теория, като съгласно посоченото в съавторския труд „Административнопроцесуален кодекс. Систематичен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, София, 2013, /стр.727-728/ „Неподведомствеността на жалбата или протеста означава, че заявеният с тях спор за законосъобразността или правилността на оспорения административен акт не е възложен за разрешаване на сезирания с жалбата или протеста орган, тоест разрешаването на този спор не е в компетентността на сезирания орган. Затова той е длъжен да изпрати жалбата или протеста на компетентния орган, който или е действително непосредствено по-горестоящият административен орган на издалия оспорения акт, или е съответният съд по правилата на родовата и местната подсъдност“. Че некомпетентният да разгледа жалба административен орган е длъжен да я изпрати в съда, ако тя подлежи на разглеждане от съда, произтича като негово задължение и от общите принципи на производството по АПК, посочени в чл.9, чл.11 и чл.12 от АПК, а аргумент в насока това задължение е и разпоредбата на чл.31, ал.3 и ал.4 от АПК. В случая, административният орган, нито е върнал жалбата на жалбоподателя с указания, че същата не подлежи на обжалване пред него, а пред съда, нито се е произнесъл изрично относно това, че не е компетентен да я разгледа, нито пък е изпратил своевременно жалбата срещу заповедта за налагане на санкция в съда. Бездействието от страна на Управителя на НЗОК по отношение на неподведомствената му жалба в продължение на един значителен период от време до изпращането ѝ в съда през 2020 г., не може да се определи и като мълчаливо потвърждаване на оспорената заповед за налагане на санкции по смисъла на чл.97, ал.5 от АПК, доколкото, както се каза, този орган изобщо не е компетентен да се произнесе по жалбата. Следователно и в случая с подаването на жалбата срещу заповедта за налагане на санкция в рамките на 14-дневния срок, предвиден за обжалването ѝ, макар и до некомпетентен да се произнесе по нея орган, срокът за обжалването ѝ е бил спазен и жалбата е произвела своя суспензивен ефект по отношение на оспорената с нея заповед за налагане на санкции. Ето защо и писмената покана, издадена при наличието на висящо производство по оспорване на заповедта за налагане на санкции, на която се основава, на практика, както се посочи, е била преждевременно издадена при несъобразяване със законовото изискване, възведено с нормата на чл.76б, ал.2 от ЗЗО, според която писмената покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, се издава след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция. Разпоредбата на чл.76б, ал.2 от ЗЗО, на основание на която е издадена обжалваната пред настоящия съд писмена покана от 11.11.2019 г., както се посочи, е императивна. Към момента на издаване на писмената покана /съгл. дължимата преценка по чл.142, ал.1 от АПК/ заповедта за налагане на санкция е била оспорена с подаване на жалба в законоустановения срок за това, като спорът понастоящем е все още висящ пред съда и поради това не е била влязла в сила. Ето защо и оспорената пред съда писмена покана се явява незаконосъобразна поради противоречие с нормативното изискване на чл.76б, ал.2 от ЗЗО да бъде издадена едва след влизане в сила на наказателното постановление и/или заповедта за налагане на санкция. Посоченото процедиране от страна на административния орган съставлява съществено нарушение и на процесуалните правила, доколкото на практика, без да е била приключила процедурата, в която жалбоподателят би могъл да се защити срещу заповедта за налагане на санкции и да обори констатациите на същата относно наличието на извършено нарушение по закона или по НРД, които, ако тя влезе в сила, вече се считат за установени, бива поканен да възстанови суми, произтичащи от твърдяно негово неправомерно поведение, без същото да е категорично установено. Именно предвид необходимостта от такова категорично установяване /с влязъл в сила акт и след предоставяне на възможност в законоустановена процедура за оборване констатациите на контролните органи/ законът е предвидил като абсолютна предпоставка за прилагане на процедурата по чл.76б от ЗЗО влязлото в сила наказателно постановление, респективно заповед за налагане на санкция /в тази насока е и Решение № 15820/2018г. по адм.  дело № 11263/2017г. на ВАС/.

Предвид изложеното и съдът намира, че следва да отмени като незаконосъобразна оспорената писмена покана.

 Искане за присъждане на разноски не е направено от жалбоподателя, поради което и съдът не дължи произнасяне.

По изложените мотиви и Съдът

 

РЕШИ:

 

   ОТМЕНЯ Писмена покана с изх.29-02-45-52/11.11.2019 г. на Директора на РЗОК – Пловдив, издадена по отношение на УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: