РЕШЕНИЕ
№ 129
гр.П., 15.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, І-ви състав, в
открито заседание на 16 март 2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветана Михова
ЧЛЕНОВЕ: Георги Чамбов
Красимира Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Диминова
разгледа докладваното от Цветана Михова
търговско дело № 54 по описа за 2016 година, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 146 от 13.11.2015 година,
постановено по търг.д.№ 78/2015 година П. окръжен съд е признал за установено,
че ищцата Н.Д.К. *** не дължи на ответника „Б.Д.“ ЕАД *** сумите по изп. дело
№2015*0400055 по описа на ЧСИ Д. Д., рег.№*, с район на действие ОС-П.,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.11.2005 год. по
гр.дело №1627/2005 год. по описа на П. районен съд, а именно: сумата от 120 044,71
лева, от които главница в размер на 64 260,59 лева, със законна лихва в размер
на 589,64 лева за периода 12.03.2015г.-14.04.2015г.; 48 461,02 лева –
неолихвяеми вземания – мораторни лихви, обезщетения и т.н.; 6 733,46 лева –
такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими към 14.04.2015 год.
Осъдена е „Б.Д.“ ЕАД *** да заплати по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – П. дължимата държавна
такса в размер на 4828,20 лева.
Решението
е обжалвано от „Б.Д.“ЕАД при оплаквания за неправилност, с искане да бъде
отменено, а предявеният отрицателен установителен иск като неоснователен да
бъде отхвърлен.
Не
е постъпил писмен отговор от насрещната страна и не е взето становище по
основателността на въззивната жалба.
От събраните по делото доказателства,
които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на
чл.269 и сл. ГПК относно правомощията на въззивната инстанция, П.ският
апелативен съд прие следното:
Предявен е отрицателен установителен иск
по чл.124 ГПК във връзка с чл.439, ал.1 ГПК.
Производството по делото е образувано по
искова молба на Н.Д.К. ***, в която се твърди, че ищцата не дължи на „Б.Д.“ЕАД
сумите по изпълнително дело № 2015*0400055 по описа на ЧСИ Д. Д., рег.№ * на
КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.11.2005 година
по гр.д.№ 1627/2005 година на П. районен съд, в общ размер от 120044.71 лева,
включваща главница от 64260.59 лева,
сумата 589.64 лева законна лихва за периода от 12.03.2015 година до 14.04.2015
година, сумата 48461.02 лева неолихвяеми
вземания като мораторни лихви, обезщетения и др., както и сумата 6733.46 лева
такси по изпълнението съм 14.04.2015 година. Твърди се, че по същият
изпълнителен лист издаден по извлечение от сметка на основание чл.237 ГПК/отм./
първоначално на 03.11.2005 година по молба на банката кредитор е било
образувано изп.д.№243/2005 година на СИС при П. районен съд, продължено на
основание чл.427 ГПК като изп.д.№ 20067500400154 по описа на ЧСИ Н. Т., с рег. №
750 и продължено с нов номер 20118200400175 по описа на ЧСИ Т.Л., с рег.№ 820
на КЧСИ с район на действие при ОС-П..
Последното изпълнително действие по делото
е от 14.09.2009 година, на която дата между частния съдебен изпълнител и длъжника Н.К. е сключено споразумения за
начина на погасяване на задълженията. Поради неизвършване на изпълнителни
действия в продължение на повече от две години, изпълнителното производство е
било прекратено, за което е издадено постановление на ЧСИ Т.Л. от 29.10.2014 година,
на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК. След прекратяването взискателят е изтеглил
изпълнителния лист и по него е било образувано ново изпълнително дело № 2015*0400055
по описа на ЧСИ Д. Д., с рег.№ * на КЧСИ. Счита, че новото изпълнително
производство е образувано след като вземането на „Б.Д.“ЕАД за сумите по издадения на 01.11.2005 година
изпълнителен лист е погасено по давност. Искането е да се признае за
установено, че ищцата не дължи тези суми и алтернативно, че вземането на
банката е в по-малък размер, с оглед
извършените плащания от ищцата с погасителен ефект, в прекратеното изпълнително
производство.
Банката
ответник по иска оспорва основателността на твърденията изложени в исковата
молба. Счита, че вземането й против ищцата не е погасено по давност.
Спорът
между страните по делото е за датата на която е
възникнало основанието за прекратяване на първоначално образуваното изпълнително дело по издадения в полза на
банката на 01.11.2005 година изпълнителен лист, поради така наречената
„перемпция“ и от кога е започнала да тече новата посасителна давност за
вземането на банката.
По
делото е установено, че изпълнителният лист е издаден на 01.11.2005 година по
извлечение от сметка на основание чл.237 ГПК/отм./, с разпореждане по гр.д.№ 1627/2005 година по описа на П. районен
съд. С него е осъдена Н.Д.К., като едноличен търговец с фирма ЕТ“АТМ-А.С.-Н.К.“***/заличена
като търговец в АВп.-ТР/ да заплати на „Б.Д.“ ЕАД сумата 64269.59 лева
главница, със законната лихва от датата на молбата за издаване на
изпълнителенлист на 16.09.2005 година и разноски в размер на 1285.21 лева.
По
изпълнителния лист първоначално е образувано изп.д.№ 243/2005 година на СИС при
ПзРС, продължено в изп.д.№ 154/2006 г. на ЧСИ Н. Т., с рег.№ 750 при КЧСИ и с
район на действие при ПзОС, продължено в изп.д.№ 175/2011 година по описа на ЧСИ Т.Л., с рег.№ 820 на КЧСИ, с
район на действие при ОС-П.. С постановление за прекратяване от 29.10.2014
година, на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК на ЧСИ Т.Л., изпълнителното
производство по изп.д.№ 175/2011 година е прекратено. Постановлението не е
обжалвано и е влязло в сила на датата, на която е издадено. В него съдебният
изпълнител е посочил, че от последното искане на взискателя „Б.Д.“ЕАД от 20.12.2011 година за пререгистрация на
длъжника в Търговския регистър, до 24.06.2014 година, на която дата е входирана
молба на взискателя с посочване на друг
способ за принудително изпълнение чрез запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, са изминали повече от 2 години, поради което и на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство подлежи на прекратяване.
С разрешението дадено в т.10 от ТР № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради
т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител с постановлението си
може само да прогласи вече настъпилото прекратяването, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Неговият акт има констативен,
но не и конститутивен ефект. Прекратяването
на изпълнителното производство става по право, като новата давност за вземането
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие. Разяснено е още, че каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се
обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, от извършването
на които трети лица са придобили права/.
Съществено значение за правния спор по делото има и
разяснението дадено в същото тълкувателно решение, че давността, съгласно
чл.116 б. „в” ЗЗД се прекъсва от
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността –
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане и т.н.; както и действията, с които
давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, изпращане на
призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на
удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на
длъжника и др.
В настоящото
производство от приложеното като доказателство копие от изпълнително дело №
175/2011 година по описа на ЧСИ Т.Л. е установено, че последното изпълнително
действие, което взискателят „Б.Д.“ЕАД е поискала да бъде извършено по делото в
изпълнителното производство, е насрочването на опис на движими и недвижими вещи
в дома на длъжника ЕТ“Н.К.“ по седалището на търговеца в село Х. и по нейния
постоянен адрес ***. Молбата на банката
е от 11.08.2009 година и същата е
подадена до ЧСИ Т.Л.. Насрочен е бил опис на МПС, движими вещи и
недвижимо имущество за 15.09.2009 година, който не се е състоял , тъй като един
ден преди извършването му между длъжника Н.К. и ЧСИ Т.Л. е подписано
споразумение, по силата на което длъжникът по изпълнителното дело е поел
задължение да внася ежемесечно сума в размер на 300 лева за погасяване на
своите задължения. На същата дата с приходен касов ордер Н.К. и направила единствена
вноска по дълга в размер на 100 лева. С последваща молба от 20.12.2011 година
от името на взискателя е направено искане до ЧСИ Т.Л. за предприемане на действия
за пререгистрация на длъжника-едноличен търговец ЕТ“АТМ-А.С.-Н.К.“ на основание
§4, ал.3 от ПЗР на ЗТР, което искане ЧСИ Т.Л. е изпратил на 27.12.2011 година
до АВп-Търговски регистър. С постъпила по изп.д.№ 175/2011 година молба от
24.06.2014 година от „Б.Д.“ЕАД е поискано от частния съдебен изпълнител
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от
търговско дружество „М.М.“. С друга молба от 28.10.2014 година банката
взискател повторно е поискала от ЧСИ Т.Л. налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника по изпълнението, което изпълнително действие не е
било предприето. На 29.10.2014 година изпълнителното производство е прекратено
с постановление на ЧСИ Т.Л., поради непоискани от взискателя изпълнителни
действия в продължение на две години/перемпция/.
При тези писмени доказателства, съдържащи се в
прекратеното изпълнително дело № 175/2011 година по описа на ЧСИ Т.Л., съдът счита че след
подписването на 14.09.2009 година споразумение между частния съдебен изпълнител
и длъжника по изпълнението за разсрочване на дълга, единственото същинско
изпълнително действие поискано от взискателя „Б.Д.“ЕАД, което е могло да
прекъсне да давността за вземането, е направеното с писмена молба от 24.06.2014
година искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Това действие обаче е предприето след като изпълнителното производство вече е
било прекратено по право към 14.09.2011 година на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК., тъй като в
продължение на две години от споразумението за разсрочване на дълга-14.09.2009
г. и извършеното на същата дата единствено плащане на сумата 100 лева от
длъжника до 14.09.2011 година, банката взискател не е поискала извършването на
изпълнителни действия в производството. Постъпилата на 20.12.2011 година молба
от взискателя по изпълнителното дело за
предприемане служебно на действия от съдебния изпълнител за пререгистрация на
длъжника в Търговския регистър, не е от категорията на същинските изпълнителни
действия, водещи до прекъсване на давността.
По спорния за делото въпрос за началния момент визиран
в чл.117, ал.1 ЗЗД, от който е започнал да тече новия 5 годишния давностен срок
по чл.110 ЗЗД за погасяване на вземането на банката кредитор в изпълнителното
производство, съдът счита, че следва да се изхожда от задължителното тълкуване
дадено с ТР№2/2013 година на ОСГТК на ВКС, че за разлика от исковия процес,
където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса,
при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността
не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да
не иска нови изпълнителни способи/.
За това съдът счита новата 5 годишна погасителна
давност за вземането на банката срещу ищцата по делото е започнала да тече от
14.09.2009 година и е изтекла на 14.09. 2014 година, както правилно е приел и
първоинстанционния съд в обжалваното решение. Същата не е прекъсната с молба на
взискателя от 24.06.2014 година за налагане
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, тъй като е подадена след
като изпълнителното дело е било прекратено по право на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК /т.10 от ТР №2 от 26.06.2015 година по т.д.№ 2/2013 на ОСГТК/.
Правилен е изводът, че новото изпълнително дело
№55/2015 година по описа на ЧСИ Д. Д., което е образувано въз основа на същия
изпълнителен лист, издаден на 01.11.2005 година на основание чл.237 ГПК/отм/ в
полза на „ Б.Д.“ЕАД срещу Н.Д.К., е за вземане, което е погасено по давност.
В този смисъл предявеният от Н.Д.К. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.439, ал.1 ГПК за недължимост на вземането по изпълнителния
лист от 01.11.2005 година, издаден в полза на „Б.Д.“ЕАД, въз основа на който е
образувано изп.д.№ 55/2015 година на ЧСИ
Д. Д., с рег.№ * на КЧСИ, е основателен
и правилно е уважен от П. окръжен съд.
Решението по делото не страда от пороците описани във
въззивната жалба на „Б.Д.“ЕАД, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК П.ският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТЪРЖДАВА решение № 146 от 13.11.2015 година,
постановено по търг.д.№78/2015 година на П. окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: