Решение по дело №242/2020 на Районен съд - Първомай

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260023

гр. Първомай, 10.08.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и двадесета година с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 242 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 във вр. чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ищецът З.Б.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Т.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.И.М.-Т. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулт В.Й., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, ***, че не му дължи поради изтекла погасителна давност следните суми – предмет на принудително изпълнение по Изпълнително дело № 20208230400053 по описа на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.К. с рег. № 823 и с район на действие Окръжен съд – Пловдив: 7 979, 83 лева (седем хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.10.2012 г. до окончателното й изплащане, 1 368, 98 лева (хиляда триста шестдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки) – редовна лихва за периода от 28.08.2011 г. до 16.10.2017 г., 636, 14 лева (шестстотин тридесет и шест лева и четиринадесет стотинки) – санкционна лихва за периода от 28.08.2011 г. до 16.10.2017 г., и 40, 00 (четиридесет) лева – заемни такси – всички, дължими по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 28.09.2006 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: ***, от една страна като „Кредитор“, и В.Ж.Ф., от друга страна като „Кредитополучател“, обезпечен с поръчителството на ищцата по Договор за поръчителство от 28.09.2006 г., както и 200, 46 лева (двеста лева и четиридесет и шест стотинки) и 450, 50 лева (четиристотин и петдесет лева и петдесет стотинки) – съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № 429/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай съответно за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Излагат се фактически твърдения, че цитираното изпълнително производство, взискател по което е ответникът, е образувано по Изпълнителен лист, издаден на 17.10.2012 г. от Районен съд – Първомай по ч. гр. дело № 429/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай въз основа на Заповед № 260/17.10.2012 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 от ГПК, връчена на ищцата на 11.04.2013 г., с която й било разпоредено да заплати в качеството на поръчител по Договор за поръчителство от 28.09.2006 г. на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: ***, следните суми, дължими се по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 28.09.2006 г. между посочената банкова институция, от една страна като „Кредитор“, и В.Ж.Ф., от друга страна като „Кредитополучател“: 7 979, 83 лева (седем хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.10.2012 г. до окончателното й изплащане, 1 368, 98 лева (хиляда триста шестдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки) – редовна лихва за периода от 28.08.2011 г. до 16.10.2017 г., 636, 14 лева (шестстотин тридесет и шест лева и четиринадесет стотинки) – санкционна лихва за периода от 28.08.2011 г. до 16.10.2017 г., и 40, 00 (четиридесет) лева – заемни такси, както и 200, 46 лева (двеста лева и четиридесет и шест стотинки) и 450, 50 лева (четиристотин и петдесет лева и петдесет стотинки) – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 429/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай съответно за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Навежда се, че от 26.04.2013 г. – датата на влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение, до момента е изтекъл давностният срок, погасяващ правото на принудително удовлетворяване на вземанията, който бил еднократно прекъсван по отношение на ищцата в началото на месец април 2013 г. с връчването й на Покана изх. № 3632/08.04.2013 г. за доброволно изпълнение по Изпълнително дело № 20138230400273 по описа на същия съдебен изпълнител, заведено по инициатива на първоначалния кредитор.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 260089/15.09.2020 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник застъпва становище за недопустимост поради липса на правен интерес на исковете, касаещи акцесорните вземания, и за неоснователност на този относно главницата. Сочи, че е приобретател на оспорваните права по силата на Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 30.10.2017 г., сключен с „ОТП Факторинг“ ЕАД, който, от своя страна, ги придобил от „Банка ДСК“ ЕАД.

Счита, че въпросните задължения се погасяват с петгодишна давност, която била прекъсната с подаването на молбата за образуване на Изпълнително дело № 20138230400273, че през време на висящността му е спряла да тече в съответствие с чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, докато са били приложими постановките на Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд на Народна република България, и че обявяването на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ВКС е поставило началото на нов давностен срок, който бил прекъснат със завеждането на Изпълнително дело № 20208230400053.

В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, като с Молба вх. № 261075/01.12.2020 г., депозирана от довереника му, ищецът заявява, че поддържа исковете.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, намира от фактическа страна следното:

От приобщените доказателствени източници се изяснява, че със Заповед № 260/17.10.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 429/2012 г., Районен съд – Първомай разпоредил на В.Ж.Ф., ЕГН: **********, починала на 18.07.2011 г., Н.В.Т., ЕГН: **********, и ищцата в качеството им съответно на кредитополучател и поръчители по Договор за поръчителство от 28.09.2006 г. солидарно да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: ***, следните суми, дължими по сключен от банковата институция с първата от тях на 28.09.2006 г. Договор за кредит за текущо потребление: 7 979, 83 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.10.2012 г. до окончателното й изплащане, 1 368, 98 лева – редовна лихва за периода от 28.08.2011 г. до 16.10.2012 г., 636, 14 лева – санкционираща лихва за периода от 28.08.2011 г. до 16.10.2012 г., и 40, 00 лева – заемни такси, както и съдебноделоводни разноски по заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер съответно на 200, 46 лева и 450, 50 лева, като за принудителното им удовлетворяване издал и Изпълнителен лист от 17.10.2012 г.

Въз основа на него по Молба вх. № 03131/27.03.2013 г. на кредитора за започване на принудителното им събиране, за запориране на трудовото възнаграждение на Н.В.Т. с месторабота при „Аселпласт” ООД – Пловдив и за извършване на справка от Сектор „Пътна полиция” – МВР за регистрирани моторни превозни средства на трите длъжници, с Разпореждане от 27.03.2013 г. на Помощник-частен съдебен изпълнител (ПЧСИ) Ц.А. при ЧСИ М.К. с рег. № 823 и с район на действие Окръжен съд – Пловдив срещу тях било образувано Изпълнително дело № 20138230400273/2013 г., в хода на което им били изпратени, а на Н.Т. и на ищцата – и връчени съответно на 12.04.2013 г. и на 11.04.2013 г., Покани за доброволно изпълнение съответно изх. № № 3627/08.04.2013 г., 3639/08.04.2013 г. и 3632/08.04.2013 г., придружени от препис на заповедта за незабавно изпълнение. Тази до Н.Т. съдържала и известие за запора, който бил наложен върху работната й заплата по Разпореждането от 27.03.2013 г. и който работодателят й „Аселпласт” ООД – Пловдив, осведомен на 12.04.2013 г. със Запорно съобщение изх. № 3640/08.04.2013 г., приел за основателен с Отговор на запорно съобщение вх. № 04081/24.04.2013 г.

По съображения че с необжалваемо Определение № 1992/01.07.2013 г. на Окръжен съд – Пловдив по ч. гр. дело № 1907/2013 г. било отменено Разпореждането за незабавно изпълнение от 17.10.2012 г. и обезсилен издаденият съгласно него изпълнителен лист в частта спрямо длъжника Н.Т. и по Молбата й вх. № 07989/10.09.2013 г. изпълнителното дело срещу нея било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК с Постановление на ЧСИ М.К. от 10.09.2013 г., съобщено на взискателя на 16.09.2013 г. и влязло в сила на 24.09.2013 г., съгласно Удостоверение изх. № 09219/26.09.2013 г. на съдебния изпълнител, и бил вдигнат гореспоменатият запор. От Извлечение № 78/23.04.2014 г. от банковата сметка на ЧСИ М.К. се установява, че постъпилите по нея удръжки от запорираното трудово възнаграждение на 16.10.2013 г., 24.01.2014 г., 05.03.2014 г. и 26.03.2014 г. в размер съответно на 110, 00 лева, 110, 00 лева, 220, 00 лева и 110, 00 лева, данни за които са документирани в Преводно нареждане за кредитен превод УРИ 216PN3288014B61/16.10.2013 г., и Авизо за получено преводно нареждане за кредитен превод УРИ +40123032481BSRG/24.01.2014 г., +40305010336BSRG/05.03.2014 г. и +40326031415BSRG/26.03.2014 г., издадени от „Банка ДСК”, били възстановени на Н.Т. с банков трансфер от 23.04.2014 г. по заявена с Молба вх. № 03368/23.04.2014 г. банкова сметка.

С Разпореждане на ПЧСИ Ц.А. от 26.04.2013 г. по Молба вх. № 04106/24.04.2013 г. на банката в изпълнителния процес били конституирани изброените в Удостоверение изх. № 125/11.04.2013 г., издадено от Кметство, с. Искра, законни наследници на длъжника В.Ф., за чиято смърт на 18.07.2011 г. бил съставен Акт за смърт № 0017/18.07.2011 г. от длъжностно лице по гражданското състояние при същото кметство, в лицето на синовете й С.В.Ф., ЕГН: **********, и Ж.В.Ф., ЕГН: **********, на първият от които била връчена Покана изх. № № 5075/14.05.2013 г. за доброволно изпълнение по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК на 21.06.2013 г. и лично на 19.06.2014 г., а на втория – такава с изх. № 5077/14.05.2013 г. лично на 28.05.2013 г., като от него била подадена Молба вх. № 04919/28.05.2013 г. за разсрочване на дълга на месечни вноски от по 150, 00 лева. В Извлечения № № 106/03.06.2013 г. и 111/10.06.2013 г. от банковата сметка на ЧСИ М.К. е отразено постъпление съответно на 150, 00 лева на 03.06.2013 г. от Ж.Ф. и на 200, 00 лева на 10.06.2013 г. от С.Ф..

Изпълнителното производство по отношение на тях било прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК с влязло в сила Постановление на ЧСИ М.К. от 24.03.2014 г., съобщено на „Банка ДСК” ЕАД на 27.03.2014 г., тъй като с влязло в сила Определение № 231/29.04.2013 г. по ч. гр. дело № 429/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист срещу наследодателката им били обезсилени. От Извлечение № 191/02.10.2014 г. от банковата сметка на ЧСИ М.К. е видно, че на 02.10.2014 г. внесените от С.Ф. 200, 00 лева му били върнати по записана в Молбата му вх. № 04643/19.06.2014 г. банкова сметка.

С договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 27.06.2013 г. кредиторът прехвърлил на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК: ***, изпълняемите вземания, индивидуализирани в Приемо-предавателен протокол от 06.08.2013 г. към контракта, както следва: 7 979, 83 лева – главница, 2 005, 12 лева – присъдена лихва, 655, 78 лева – законна лихва, 40, 00 лева – такси, и 650, 49 лева – съдебни разноски, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности и изтеклите лихви, а с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 30.10.2017 г. и Приложение № 1/30.10.2017 г. приобретателят, от своя страна, ги отстъпил на ответното дружество. Цедентите удостоверили настъпилите съответно на 06.08.2013 г. и 30.10.2017 г. прехвърляния в писма до своите правоприемници.

Овластен от „Банка ДСК” ЕАД с изрично пълномощно да уведоми от негово име всички длъжници за цесията от 27.06.2013 г., първият цесионер адресирал до В.Ф. и ищцата Уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД съответно № № PSFABG004M3C2 и PSFABG004M3D3 от 06.08.2013 г., второто от които според Товарителница № 17121611068, издадена от „М и БМ Експрес” ООД, било доставено на последната на 23.11.2017 г., а ответникът – оправомощен от своя праводател да осъществява нотификацията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД – Уведомления съответно № № МА 00080451/23.12.2019 г. и МА 00080452/23.12.2019 г.

По Разпореждане на ПЧСИ В.Т. при ЧСИ М.К. от 11.05.2018 г. в качеството на взискател по изпълнителното дело вместо банката встъпило по негова Молба вх. № 5555/12.04.2018 г. „ОТП Факторинг България” ЕАД, а с Разпореждане на същия ПЧСИ от 17.05.2018 г. – на мястото му – ответното дружество, по нарочната му Молба вх. № 5009/30.03.2018 г., с която било поискано извършване на справка в Регистъра на банковите сметки и сейфовете (РБСС) към БНБ за откритите банкови сметки на длъжниците с цел конкретизиране на тези, върху които да се наложи запор. След като бил иформиран на 22.05.2018 г. с Уведомителни писма изх. № № 6687/17.05.2018 г. и 6690/17.05.2018 г. от ПЧСИ В.Т., че следва да посочи способ за изпълнение и да заяви дали възлага на ЧСИ правомощия по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), както и че последното изпълнително действие датира от 08.04.2013 г., ответникът изискал от ЧСИ М.К. връщане на изпълнителния лист поради наличие на хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с Молба вх. № 1616/10.02.2020 г., по повод на която с влязло в сила Постановление № 162/10.02.2020 г. на ПЧСИ Д.П. при ЧСИ М.К., доведено до знанието на взискателя на 13.02.2020 г., изпълнителното производство било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.

През време на висящността му в отговор на отправени от съдебния изпълнител със Съобщения изх. № № 3628/08.04.2013 г., 3633/08.04.2013 г., 3641/08.04.2013 г., 5076/14.05.2013 г. и 5078/14.05.2013 г. до Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив запитвания по чл. 458 от ГПК и чл. 191, ал. 3 от ДОПК за публичните задължения на длъжниците, включително и на новоконституираните, и с Писма изх. № № 3629, 3634 и 3642/08.04.2013 г. до Сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Пловдив – за притежаваните от първоначално задължените лица моторни превозни средства, постъпили съответно Писмо вх. № 04016/22.04.2013 г., Удостоверения вх. № № 04008/22.04.2013 г., 03961/22.04.2013 г., 05426/06.06.2013 г. и 05430/06.06.2013 г. за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки и Справки вх. № № 05167, 05153 и 05155/03.06.2013 г.

На 10.02.2020 г. ответникът сезирал ЧСИ М.К. с Молба вх. № 1621/10.02.2020 г. за започване на изпълнително производство по същия изпълнителен лист срещу осъдените по него лица, за проверка на банковите им сметки в РБСС към БНБ, налагане на запор върху най-новите от тях и насрочване на оценка и опис на движими вещи на адресите им. С Разпореждане № 163/10.02.2020 г. на ПЧСИ Д.П. било образувано Изпълнително дело № 20208230400053/2020 г. само срещу ищцата, а касатело другите й две съдлъжници искането било оставено без уважение.

По сведения от Известие за доставяне ИД PS 400002C66E P, издадено от „М и БМ Експрес”, на 09.03.2020 г. на ищцата била връчена Покана изх. № 2202/02.03.2020 г. за доброволно изпълнение и приложенията й – заповедта за незабавно изпълнение, изпълнителния лист и Уведомлението изх. № МА 00080452/23.12.2019 г. за извършено прехвърляне на вземания (цесия), с която била известена за описа на движими вещи, насрочен за 29.04.2020 г. в дома й, находящ се в с. Искра, ул. „Кирил и Методий” № 10, по Разпореждане на ПЧСИ Д.П. от 02.03.2020 г. и двукратно отложен от същата с Разпореждания от 29.04.2020 г. и от 16.07.2020 г. – първият по причина на обявеното в страната извънредно положение, а вторият, за датата на който – 16.07.2020 г., определена с Разпореждане от 09.06.2020 г., длъжницата била призована на 15.06.2020 г. с Призовка изх. № 4827/10.06.2020 г. за принудително изпълнение – поради бездействието на взискателя да внесе такса от 60, 00 лева съобразно Тарифата към таксите и разноските към ЗЧСИ и да осигури транспорт, което му било указано със Съобщения за насрочване на опис изх. № № 2203/02.03.2020 г. и 4828/10.06.2020 г., предадени му съответно на 04.03.2020 г. и 12.06.2020 г.

На 04.08.2020 г. ответникът депозирал Молба вх. № 7666/04.08.2020 г. до съдебния изпълнител за налагане на запори върху доходите на ищцата от трудови правоотношения и/или пенсия, които издири чрез справка в Националния осигурителен институт (НОИ).

Сред материалите по Изпълнително дело № 20208230400053/2020 г. фигурират Удостоверение изх. № 160372000483512/11.02.2020 г. за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки и Писмо изх. № 160332000155086/10.08.2020 г. – и двете от ТД на НАП – Пловдив, и Писмо изх. № Ц 3010-15-464/14.09.2020 г. от ТП на НОИ – Пловдив, заведени съответно с вх. № № 1652/11.02.2020 г., 8028/11.08.2020 г. и 9556/17.09.2020 г. във връзка с Искания вх. № № 1600И863779/10.02.2020 г., 1600И0986783/07.08.2020 г. и Писмо изх. № 6989/07.08.2020 г. на ЧСИ М.К. за предоставяне относно длъжника на информация съответно по чл. 191, ал. 4 от ДОПК, за трудови договори и за получавана пенсия. На 10.02.2020 г. била изготвена и Справка вх. № 1633/10.02.2020 г. за неговите банкови сметки и сейфове в РБСС към БНБ.

По Разпореждане на ПЧСИ Д.П. от 18.09.2020 г. на 28.09.2020 г. взискателят бил уведомен с Писмо изх. № 8534/23.09.2020 г. за необходимостта да избере друг способ за изпълнение, тъй като усвояваната от ищцата пенсия била под минималната работна заплата.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:

Уреден като процесуално средство за защита на длъжника в рамките на протичащ срещу него изпълнителен процес, искът по чл. 439, ал. 1 от ГПК му позволява да релевира материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, като оспори дължимостта на претендираните вземания, основавайки се, съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание.

Наличието на правен интерес от исковата претенция е абсолютна положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост и както се подчертава в Решение № 60282/19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о. – този на длъжника да отрича по исковия ред на чл. 439, ал. 1 от ГПК правото на принудително изпълнение на дадено вземане е обусловен от съществуването на издаден за него в полза на кредитора изпълнителен титул, легитимиращо го да инициира по всяко време изпълнително производство.

В разглеждания случай ищецът релевира недължимост на задължения с твърдения, че за тях е издаден изпълнителен лист по заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и че са погасени поради изтекла след влизането й в сила давност.

Приобщените доказателства сочат, че със Заповед № 260/17.10.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 429/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай, въз основа на която е издаден Изпълнителен лист от 17.10.2012 г., ищцата е задължена да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: ***, в качеството си на поръчител солидарно с В.Ж.Ф., ЕГН: ********** (кредитополучател), починала на 18.07.2011 г., и Н.В.Т., ЕГН: ********** (поръчител), спрямо които впоследствие изпълнителният титул е обезсилен съответно с Определение № 231/29.04.2013 г. на Районен съд – Първомай по ч. гр. дело № 429/2012 г. и Определение № 1992/01.07.2013 г. на Окръжен съд – Пловдив по ч. гр. дело № 1907/2013 г.: следните суми по сключен от банковата институция с В.Ф. на 28.09.2006 г. Договор за кредит за текущо потребление: 7 979, 83 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.10.2012 г. до окончателното й изплащане, 1 368, 98 лева – редовна лихва за периода от 28.08.2011 г. до 16.10.2012 г., 636, 14 лева – санкционираща лихва за периода от 28.08.2011 г. до 16.10.2012 г., и 40, 00 лева – заемни такси, както и съдебноделоводни разноски по заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер съответно на 200, 46 лева и 450, 50 лева.

От казаното е видно, че принудително изпълнение на притезания за редовна и наказателна лихва за периода от 17.10.2012 г. до 16.10.2017 г. изобщо не е било допускано, поради което за тях липсва интерес от съдебно оспорване по чл. 439, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК следва да се постанови връщане на исковата молба и прекратяване на делото.

В останалата част исковете се явяват допустими, но разгледани по същество, се преценят за неоснователни по следните съображения:

Погасителната давност, чиято законова регламентация е систематизирана в нормите на чл. чл. 110-120 от ЗЗД, е период от време, след изтичането на който отпада правната възможност за принудително осъществяване на вземането.

Съобразно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от деня на изискумостта му и в съответствие с чл. 111 и чл. 110 от ЗЗД е с продължителност от три години за възнагражденията за труд, обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, наем, лихви и други периодични плащания, и пет години – за всички останали задължения, за които законът не предвижда друго. При режима на чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването й, което чл. 116 от ЗЗД свързва с: признаване на вземането от длъжника (чл. 116, б. „а” от ЗЗД); предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство, освен ако не бъдат уважени (чл. 116, б. „б” от ЗЗД), и предприемане на действия за принудително изпълнение (чл. 116, б. „в” от ЗЗД), се поставя начало на нов давностен срок, който според чл. 117, ал. 2 от ЗЗД за установените със съдебно решение притезания е всякога пет години, и който по правилото на чл. 115, б. „ж” от ЗЗД спира, докато трае съдебният процес.

Данните по делото позволяват да се заключи, че именно ответникът е материалноправният носител на процесните вземания, които е придобил, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности и изтеклите лихви, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 30.10.2017 г. и Приложение № 1/30.10.2017 г. от предходният им титуляр „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК: ***, който, от своя страна, ги е закупил от „Банка ДСК” ЕООД с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 27.06.2013 г. и Приемо-предавателен протокол от 06.08.2013 г.

Чл. 99, ал. 1 от ЗЗД разрешава на кредитора да прехвърли своето вземане на трето лице, освен ако естеството му, законът или договорът не го допускат. В ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД е уредено, че прехвърленото вземане преминава върху приобретателя с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното, още с постигане на съгласието между страните, но чл. 99, ал. 4 от ЗЗД гласи, че спрямо трети лица и длъжника прехвърлянето произвежда действие от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор, когото чл. 99, ал. 3, предл. 1 от ЗЗД натоварва с уведомяването.

ВКС константно поддържа в Решение № 150/26.03.2009 г. по гр. д. № 147/2009 г. на I г. о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I т. о., Решение № 49/27.03.2012 г. по т. д. № 16/2011 г., II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г., І т. о., че правнорелевантно по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е единствено съобщението, извършено от прехвърлящия. Върховната инстанция неотклонно се придържа към виждането, израз на което са Решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г.о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г., І т.о., че не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и е допустимо в контекста на принципа на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД цедента да упълномощи цесионера да извърши нотификацията, забрана за което законодателството не въвежда.

Като правен резултат от двата прехвърлителни контракта, настъпил съответно на 06.08.2013 г. и 30.10.2017 г., което е и писмено потвърдено от продавачите по предписанието на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ответникът се е сдобил с вземанията – предмет на издадената заповед по чл. 417 от ГПК, а правото му да ги претендира от солидарно отговорния за изпълнението им поръчител в лицето на ищцата е консолидирано в съответствие с чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Същата е надлежно известена за прехвърлянията от цесионерите, нарочно писмено упълномощени за целта от своите преки праводатели, съответно с Уведомления № № PSFABG004M3D3/06.08.2013 г. и МА 00080452/23.12.2019 г., връчени й съответно на 23.11.2017 г. чрез куриер и на 09.03.2020 г. като приложение към Покана изх. № 2202/02.03.2020 г. за доброволно изпълнение по Изпълнително дело № 20208230400053/2020 г. по описа на ЧСИ М.К..

По Молба вх. № 03131/27.03.2013 г. на първоначалния кредитор „Банка ДСК” ЕАД въз основа на Изпълнителен лист от 17.10.2012 г. е образувано Изпълнително дело № 20138230400273/2013 г. по описа на ЧСИ М.К., в хода на което заповедта за незабавно изпълнение е връчена на ищцата на 11.04.2013 г. по порядъка на чл. 418, ал. 5 от ГПК и е влязла в сила на 26.04.2013 г., съгласно чл. 416 от ГПК, с пропуска на адресата да подаде възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, който в меродавната редакция на текста, обнародвана в ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., е двуседмичен, и броен от 11.04.2013 г., изтича на 25.04.2013 г.

Застъпеното в Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленум на Върховния съд по гр. д. № 3/1980 г., разбиране, че погасителната давност се прекъсва с образуването на изпълнителното производство и е спряна през време на протичането му, което е ориентирало юриспруденцията да приема, че именно от прекратяването му течението й се подновява, е отменено с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, в което е възприета противоположната трактовка, че в изпълнителния процес за разлика от исковия давността не спира, а само прекъсва, и то многократно от деня, в който е поискано или е предприето всяко валидно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, а при прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка – от датата на поискването или на предприемането на последното такова.

Доктрината и съдебната практика при действието и на двата тълкувателни акта неотклонно се придържат към тезата, че перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва по силата на закона и е ирелевантно дали съдебният изпълнител ще я обективира в нарочно постановление, имащо декларативен, а не конститутивен характер (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, Решение № 252/17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г., III г. о., и Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.).

Актуалните произнасяния на ВКС в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о., Решение № 252/17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г., III г. о., Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., Определение № 74/30.03.2021 г. по т. д. № 1788/2020 г., I т. о., Определение № 102/18.02.2021 г. по т. д. № 1141/2020 г., I т. о., Определение № 735/06.11.2019 г. по гр. д. № 3982/2019 г., III г. о., се обединяват около становището, че Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, действа от обявяването му за в бъдеще, включително по отношение на заварените от него висящи изпълнителни дела. Правните последици на фактите, които са се проявили преди постановяването му по вече приключили и по неприключилите към този момент изпълнителни процеси, трябва да бъдат преценявани в обхвата на тълкуването, дадено в Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС.

Респективно, ако фактическият състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е изпълнен към дата, предхождаща 26.06.2015 г., новата погасителна давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва от края на двугодишния период на перемпция, независимо дали съдебният изпълнител я е констатирал с постановление (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., Решение № 252/17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г., III г. о., Решение № 223/12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 124/2010 г., II т. о., Решение № 31/09.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 400/2009 г., II т. о., Определение № 74/30.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1788/2020 г., I т. о., Определение № 102/18.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1141/2020 г., I т. о., Определение № 735/06.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2019 г., III г. о.).

В контекста на казаното се достига до извод, че към 26.04.2013 г. – датата на влизане в сила на Заповед № 260/17.10.2012 г. по чл. 417 от ГПК, давността за присъдените с нея вземания е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е протичало Изпълнително дело № 20138230400273/2013 г. по описа на ЧСИ М.К.. Следователно петгодишната давност рестартира или от прекратяването му, ако то изпреварва датата на обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, или от нея, ако я следва.

Касателно ищцата изпълнителното дело е перемирано преди 26.06.2015 г., без да е от значение, че прекратяването му, и то при условията на чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК (по молба на взискателя), е било прогласено от съдебния изпълнител едва на 10.02.2020 г.

По правило началото на двугодишния срок за перемпция е първият момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. реализирането на всички поискани способи е финализирано (успешно или безуспешно) или се оказва невъзможно по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси или разноски или не е оказал необходимото съдействие (в този смисъл Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.), защото е нужно той да проявява активност за поддържане висящността на изпълнителния процес, като авансира съответните такси и разноски за провеждането на изпълнителните действия, изграждащи предпочетения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като инициира повтаряне на неуспешните и прилагане на други (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК).

От материалите на Изпълнително дело № 20138230400273/2013 г. се формира представа, че в изминалия до 26.06.2015 г. интервал от висящността му е отправено едно-единствено искане за предприемане на изпълнително действие с Молбата на първоначалния взискател за образуването му вх. № 03131/27.03.2013 г., но доколкото се касае за запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Н.В.Т., получавано от „Аселпласт” ООД – Пловдив, т. е. насочено е срещу имуществото на друг солидарен длъжник, то не е засегнало течението на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на ищцата, спрямо която, броен от подаването на молбата на 27.03.2013 г., откогато датира пасивността на кредитора, е изтекъл и изпълнителното производство е прекратено ex lege на 27.03.2015 г. (в този смисъл Решение № 83/11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2017 г., IV г. о., и Решение № 48/14.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 404/2015 г., II т. о.). Така настъпилата относително нея перемцпия не е погасила материалните права по изпълнителния лист, нито го е лишила от естеството му на изпълнително основание, но е дала началото на нова петгодишна давност от 28.03.2015 г.

Последвалите тази дата фактически положения следва обаче да получат юридическа оценка в светлината на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, като се съобрази и чл. 125, ал. 1 от ЗЗД, според който прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници (в този смисъл и Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.), още повече че в казуса допустимостта на принудителното събиране срещу длъжниците В.Ф. и Н.Т. е била отречена от съда.

В Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, е обяснено, че съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с всяко изграждащо го и валидно извършено изпълнително действие, без да е важно дали е поискано от взискателя, или е предприето по почин на ЧСИ по възлагане от първия по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, или по-конкретно с насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от нея или на плащания от трети задължени лица. Не попадат в приложното поле на чл. 116, б. „в” от ЗЗД образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, разпределението и плащането.

В Решение № 3/04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., е уточнено, че под „валидно“ в разума, вложен от тълкувателния акт, се разбира това действие за принудително събиране, което е предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение – такава, в която взискателят е посочил изпълнителен способ, както повелява чл. 426, ал. 2 от ГПК, или съдържа делегацията по чл. 18 от ЗЧСИ.

В Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., възприетата в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, постановка, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, понеже съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона тя се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, е доразвита с аргументацията, че прекъсването не е веднъж с искането и още веднъж със самото действие, а само един път – с последното. Ако искането на кредитора е своевременно, но изпълнителното действие по независеща от волята му причина не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, се счита, че прекъсването му е станало с обратна сила от поискването. След това се прекъсва последователно във времето с отделните процесуални действия, интегрирани в съответния способ: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. Изтъква се също, че разсъжденията на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, правят перемпцията ирелевантна за прекъсването на давността и когато след настъпването й по изпълнителното дело е заявено искане за нов способ, то ще прекъсне давността, независимо дали съдебният изпълнител ще го администрира, или не в отделно канцеларско досие, защото, дължейки подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист, той не може да откаже да го изпълни (в този смисъл Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., Решение № 60282/19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., Определение № 441/26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 495/2022 г., III г. о., и Определение № 735/06.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2019 г., III г. о.).

При конкретната фактическа обстановка новата петгодишна давност, броена от 28.03.2015 г., е текла безпрепятствено по перемираното Изпълнително дело № 20138230400273/2013 г. до неговото формално прекратяване с Постановление № 162/10.02.2020 г. на ПЧСИ Д.П., тъй като с Молбите си вх. № № 5555/12.04.2018 г. и 5009/30.03.2018 г. за конституиране като взискатели частните правоприемници на вземанията не са поискали същински изпълнителни действия, характер на каквото не може да се придаде на изисканата с втората от тях справка в РБСС към БНБ за откритите банкови сметки на длъжниците с цел да се издирят подходящите за запор (в този смисъл Решение № 42/26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., и Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.).

Течението на новата петгодишна давност е било спряно за периода от 13.03.2022 г. до 13.05.2022 г. на обявеното в страната извънредно положение по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и до завеждането на процесните искове, което отново я прекъсва (в този смисъл Решение № 257/30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о.), не е изтекла.

Казаното мотивира съдебния състав да ги отхвърли и в приложение на чл. 78, ал. 3 от ГПК осъди ищеца да възстанови на ответното дружество съдебноделоводните му разноски от 150, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗППом) във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПМом), като се отчита фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в него.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от З.Б.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Т.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.И.М.-Т. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулт В.Й., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, ***, за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност следните суми – предмет на принудително изпълнение по Изпълнително дело № 20208230400053 по описа на Частен съдебен изпълнител М.К. с рег. № 823 и с район на действие Окръжен съд – Пловдив: 7 979, 83 лева (седем хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.10.2012 г. до окончателното й изплащане, 1 368, 98 лева (хиляда триста шестдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки) – редовна лихва за периода от 28.08.2011 г. до 16.10.2012 г., 636, 14 лева (шестстотин тридесет и шест лева и четиринадесет стотинки) – санкционна лихва за периода от 28.08.2011 г. до 16.10.2012 г., и 40, 00 (четиридесет) лева – заемни такси – всички, дължими по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 28.09.2006 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: ***, от една страна като „Кредитор“, и В.Ж.Ф., от друга страна като „Кредитополучател“, обезпечен с поръчителството на ищцата по Договор за поръчителство от 28.09.2006 г., както и 200, 46 лева (двеста лева и четиридесет и шест стотинки) и 450, 50 лева (четиристотин и петдесет лева и петдесет стотинки) – съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № 429/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай съответно за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА Искова молба вх. № 3400/10.07.2020 г., постъпила от З.Б.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Т.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.И.М.-Т. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулт В.Й., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, ***, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 242/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, в ЧАСТТА относно исковете за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност вземания за редовна и санкционна лихва за периода от 17.10.2012 г. до 16.10.2017 г. – предмет на Изпълнително дело № 20208230400053 по описа на Частен съдебен изпълнител М.К. с рег. № 823 и с район на действие Окръжен съд – Пловдив, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 28.09.2006 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: ***, от една страна като „Кредитор“, и В.Ж.Ф., от друга страна като „Кредитополучател“, обезпечен с поръчителството на ищцата по Договор за поръчителство от 28.09.2006 г.

ОСЪЖДА З.Б.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Т.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.И.М.-Т. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулт В.Й., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, ***, сумата от 150, 00 (сто и петдесет) лева – съдебноделоводни разноски за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.

Решението, в частта за оставяне на исковата молба без разглеждане, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му, а в останалата част подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ

Номер на акта:	260023
Дата:	10 август 2022 г.
Съдия:	София Сотирова Монева

Дело:	20205340100242
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	10 юли 2020 г.

Решение по дело №242/2020 на Районен съд - Първомай

Съдържание на акта