№ 323
гр. Плевен, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ХРИСТО СТ. ТОМОВ
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско
дело № 20244400500473 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 513/ 24. 04. 2024 год., постановено по гр. дело № 6471/
2023 год., Плевенският районен съд е развалил на основание чл. 87 ал. 3 от
ЗЗД договор от 30. 05. 1995 год., отразен в нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка № 28, том VII, дело № 1228/ 95 год.
по описа на нотариуса при Плевенския районен съд, по силата на който Д. Л.
Т. от гр. П. е прехвърлила на дъщеря си А. Т. Х. следния свой собствен
недвижим имот: апартамент № *, находящ се в гр. Плевен, в ж. к. „С.“, в
жилищен блок № *, във вх. *, на втория етаж, състоящ се от стая, дневна,
кухня, дрешник, клозет, баня и маза, със застроена площ от 59, 78 кв. м.,
заедно с 1, 38 % от общите части на сградата, както и 1, 371 % от правото на
строеж върху държавна земя в стр. кв. 711 по плана на гр. Плевен, срещу
задължението за гледане и издръжка, което приобретателката ще поеме към
прехвърлителката до края на нейния живот, при запазено право на реално
ползуване на недвижимия имот пожизнено и безвъзмездно за
1
прехвърлителката. Със същото решение съдът е осъдил ответника П. И. Т. от
гр. П. да заплати на ищцата Д. Л. Т. от гр. П. направените деловодни разноски
в размер на 1 750, 25 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от П.
И. Т. от гр. П.. В същата се изразява становище, че обжалваното решение е
неправилно, тъй като в хода на производството пред първоинстанционния съд
са събрани многобройни доказателства, че въззивникът е подпомагал
въззиваемата, поемал е разходите й за храна, облекло, осветление и отопление,
закупил й е три цветни телевизора, електрически бойлер и хладилник,
заплащал е дължимите се данъци за имота. Въззивникът моли окръжния съд
да отмени изцяло обжалваното решение на Плевенския районен съд и
постанови ново решение по съществото на спора, с което отхвърли като
неоснователен предявения иск по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата Д. Л. Т. от
гр. П., в който се навеждат доводи за неоснователност на депозираната
въззивна жалба.
В открито съдебно заседание на 11. 07. 2024 год. въззивникът се
представлява от адв. С. Г., който моли окръжния съд да уважи подадената
въззивна жалба и отмени изцяло първоинстанционното решение.
В открито съдебно заседание на 11. 07. 2024 год. въззиваемата се
представлява от адв. Н. И., който моли окръжния съд да потвърди изцяло
обжалваното решение.
Плевенският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно- постановено е от съд, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. Същото е допустимо,
доколкото са били налице положителните предпоставки за предявяване на
2
иска и са липсвали процесуални пречки за разглеждане на спора по същество,
а произнасянето на съда е било в рамките на предмета на делото.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД,
предявен от Д. Л. Т. от гр. П. против П. И. Т. от гр. П.. По делото е било
безспорно установено, че с договор от 30. 05. 1995 год., отразен в нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 28, том
VII, дело № 1228/ 95 год. по описа на нотариуса при Плевенския районен съд,
ищцата Д. Л. Т. от гр. П. е прехвърлила на дъщеря си А. Т. Х. следния свой
собствен недвижим имот: апартамент № *, находящ се в гр. Плевен, в ж. к.
„С.“, в жилищен блок № *, във вх. *, на втория етаж, състоящ се от стая,
дневна, кухня, дрешник, клозет, баня и маза, със застроена площ от 59, 78 кв.
м., заедно с 1, 38 % от общите части на сградата, както и 1, 371 % от правото
на строеж върху държавна земя в стр. кв. 711 по плана на гр. Плевен, срещу
задължението за гледане и издръжка, което приобретателката ще поеме към
прехвърлителката до края на нейния живот, при запазено право на реално
ползуване на недвижимия имот пожизнено и безвъзмездно за
прехвърлителката. Безспорно по делото е, че на 05. 09. 1999 год. А. Т. Х. е
сключила граждански брак с ответника П. И. Т.. Безспорно по делото е, че на
01. 05. 2015 год. А. Т. Х. е починала, като е оставила за свой наследници
съпруга си П. И. Т. и дъщеря си Е. П. Т.. Безспорно по делото е, че на 14. 08.
2023 год. Е. П. Т. е починала и е оставила за свой единствен наследник баща
си П. И. Т.. При тези безспорни факти правилно районният съд е приел, че
ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск. Със смъртта на
приобретателя по договора за издръжка и гледане облигационното
правоотношение не се прекратява. Задължението по договора преминава към
наследниците на приобретателя до размера на наследствения им дял и същите
като правоприемници следва да обезпечат в пълен обем издръжката и грижите
на прехвърлителя. В хода на съдебното дирене пред Плевенския районен съд
са събрани многобройни гласни доказателства относно обстоятелството
изпълнявал ли е ответникът задълженията си по процесния алеаторен
договор. В тази връзка следва да се отбележи, че основната част от
разпитаните свидетели се намират в определена родствена или друга връзка
със страните по делото, поради което достоверността на техните показания
следва да се прецени при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Общото в тези показания е следното: след смъртта на своята съпруга
3
ответникът П. И. Т. не е живял в едно домакинство с ищцата Д. Л. Т., не е
поддържал контакти с нея и не е полагал преки грижи за последната. Така
например в показанията на свидетелката Е. Й. е посочено, че „леля никога не е
споделяла, че той /П./ е ходил в апартамента да помага. И финансово и с
ремонти или с гледане… леля ми е споделяла, че никога не се е качвал горе в
апартамента“. Според свидетелката С. К. ответникът е правил опити да се
обажда на ищцата по телефона, обаче тя отказвала. Свидетелката посочва, че
ответникът нямал възможност да стъпи в апартамента на ищцата: „Д. не
искаше той да ходи в нейния апартамент“. В подобна насока са показанията на
свидетелката Е. Т.: „не може да общува с нея…защото не го приема“, както и
показанията на свидетелката Е. К.: „тя го реже, не го иска….обвинява го за
смъртта на дъщеря му“. В показанията на част от свидетелите се съдържат
сведения, че ответникът изпращал чрез дъщеря си определени парични суми
на ищцата /около 50 лв. седмично/, но самите свидетели не са очевидци на
горните обстоятелства и в тази им част изявленията им нямат необходимата
доказателствена сила.
При преценката на така събраните доказателства- взети поотделно и в
тяхната съвкупност- се налага изводът, че е налице неизпълнение на
задълженията по сключения алеаторен договор от страна на ответника П. И.
Т.. Задължението по договора за издръжка и гледане е неделимо по своя
характер и поради намерението на договарящите /срв. ТР № 30- 81- ОСГК на
ВС/, то следва да бъде изпълнявано постоянно, неразграничено и
едновременно. Не може да се приеме за изпълнение установеното в случая
разделно живеене на страните, при което през един продължителен период от
време ответникът като правоприемник на приобретателката не е полагал
никакви непосредствени и постоянни грижи за издръжката на
прехвърлителката. Като прехвърлител ищцата е изпълнила своите задължения
по договора и е предоставила на ответника правото на собственост върху
недвижим имот, но не е получила дори и в ограничен обем дължимата й се
насрещна престация- ежедневни издръжка и грижи, за да бъдат задоволени
нуждите й от храна, отопление, осветление, медицинско обслужване,
лекарства и т. н. Тук е мястото да се отбележи, че се касае за жена в
напреднала възраст, която страда от определени заболявания и която има
специфични потребности и необходимост от подкрепата на близки хора. В
случая тази подкрепа и грижи не са осигурени от ответника, което
4
представлява пълно неизпълнение на договорните му задължения. Дори и да
се приеме, че не е било оказано съдействие от страна на прехвърлителката
ответникът като длъжник по алеаторния договор е следвало незабавно да
поиска по съдебен ред трансформация на натуралното изпълнение с неговия
паричен еквивалент. Това не е било направено в продължение на години, а
едва след получаването на исковата молба за развалянето на договора.
Изводът е, че ответникът е изпаднал в забава, поради което са налице всички
предпоставки за развалянето на процесния договор, сключен на 30. 05. 1995
год. и отразен в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка № 28, том VII, дело № 1228/ 95 год. по описа на нотариуса
при Плевенския районен съд, и предявеният конститутивен иск с правно
основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД следва да бъде уважен като основателен, както е
сторил и първоинстанционният съд.
В заключение може да се обобщи, че решение № 513/ 24. 04. 2024 год.,
постановено по гр. дело № 6471/ 2023 год. по описа на Плевенския районен
съд, е правилно, съобразено с разпоредбите на закона и обосновано на
доказателствата по делото, поради което липсват основания за неговото
изменение или отмяна и същото следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото в полза на въззиваемата Д. Л. Т. следва да бъдат
присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция в размер на 1 500 лв.
По изложените съображения Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 513/ 24. 04. 2024 год., постановено по гр.
дело № 6471/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА П. И. Т. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на Д. Л. Т. от
гр. П., ЕГН **********, направените деловодни разноски пред въззивната
инстанция в размер на 1 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6