Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.10.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
тридесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 9108 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 93027 от 14.04.2019 г., постановено по
гр. дело № 46728/2015 г., Софийският районен съд, II ГО, 74-ти състав, е уважил
предявеният от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“ АД срещу Агенция „П.И.“
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 213 от КЗ (отм.), във вр. с
чл. 49 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като е признал за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1348,81 лева, представляваща
изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по застрахователна
щета № 31010-0301-00133, вследствие на ПТП от 26.04.2010 г., с включените към
нея ликвидационни разноски в размер на 10 лева, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 01.06.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 412,28 лева – представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 30.05.2012 г. до 29.05.2015 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.06.2015 г. по ч. гр.
дело № 30847/2015 г. по описан аа СРС, II ГО, 74 състав. С решението ответната
страна е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 1115,95 лева – разноски в заповедното и исковото производството.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от АГЕНЦИЯ П.И. в която прави оплакване, че атакуваното решение
е неправилно и необосновано, тъй като погрешно първоинстанционният съд е приел,
че от събраните по делото доказателства се установява, че ПТП, съответно
настъпилите от него вреди, са в причинна връзка с дупка на пътя. Освен това
твърди, че съдът не е отчел съпричиняването на вредоносния резултат от страна
на водача, който е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не е съобразил скоростта
си с атмосферните условия. Моли решението да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е
постъпил от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“ АД, в който оспорва
въззивната жалба, прави искане същата да бъде оставена без уважение и
обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага доводи, че решението е правилно
и обосновано, като първоинстанционният съд правилно е установил относимите към
спора факти въз основа на събраните доказателства. Твърди, че ответникът не е
доказал възражението си за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на застрахованото МПС, изразяващо се в нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Безспорно установено между
страните е, че между ищеца и „У.Л.“ АД, което дружество според представеното
свидетелство за регистрация на МПС е собственик на л.а. марка „Мерцедес”, модел
„ЦЛС 320“, рег. № ******, е сключена застраховка „Автокаско” със срок на
застрахователно покритие от 27.07.2009 г. до 26.07.2010 г., съгласно
комбинирана застрахователна полица № А 093030А 429586 11513 от 21.07.2009 г.
По делото е установено, че на
27.04.2010 г., водачът Р.Б.Т., на който МПС е предоставен за управление от
лизинговото дружество, е подал уведомление – декларация за щета на МПС, в което
е описал, че застрахователното събитие е настъпило на 26.04.2010 г., при
движение по пътя между град Чепеларе и курортен комплекс Пампорово, при
разминаване, тъй като навлязъл в дупка на пътното платно, в резултат на което
била увредена предната дясна джанта и дясна гума, която спаднала до пристигането
му в гр. Смолян.
Претенцията е заведена с №
31010030100133 от 27.04.2010 г. съгласно опис на претенция от същата дата.
С възлагателно писмо от 03.05.2010
г., „З. „А.“ АД е възложило извършването на автосервизни услуги на „Б.С.А.“ ООД
съгласно претенция по КАСКО за лекия автомобил с рег. № ******.
От представения
приемо-предавателен протокол се установява, че автомобилът е предаден в сервиз
на 04.05.2010 г.
Стойността на извършения ремонт
е в размер на 1032,56 лв. с вкл. ДДС съгласно фактура № ********** от 18.05.2010
г., издадена от „Б.С.Р.“ ЕООД на „З. „А.“ АД.
От представеното по делото
платежно нареждане от 31.05.2010 г. е установено, че сумата е платена на
издателя на фактурата.
От представената по делото
фактура с № ********** от 28.04.2010 г, издадена на „Р.“ ООД, в качеството му
на лизингополучател се установява, че дружеството е заплатило в брой сумата от
525,00 лева за автомобилна гума, 70% от стойността на която, възлизаща на 306,25
лева, е заплатена от застрахователя на дружеството по банков път на30.06.2010
г., както се установява от представеното платежно нареждане.
По
делото се установява, че ищецът е изпратил до ответното дружество покана за
плащане от 22.03.2011 г., на сумата от 1348,81 лева, получена от адресата на
24.03.2011 г., според приетата като писмено доказателство обратна разписка.
От заключението на изслушаната
и приета по делото АТЕ, изготвена въз основа на уведомлението – декларация за
щета на МПС, в което водачът Р.Б.Т. е описал застрахователното събитие,
настъпило на 26.04.2010 г. и е начертал схема на същото, както и въз основа на
констатациите от огледа на увреденото МПС, извършен при застрахователя, се
установява, че по така представения механизъм на ПТП могат да се получат
описаните в протокола за оглед увреждания по автомобила. Според заключението
общият размер на причинените вреди по средни пазарни цени възлиза на 1400,00
лв., а обичайните разноски по ликвидиране на щетите са 15,00 лева.
От показанията на свидетеля Р.Б.Т.,
водач на уредения автомобил, се установява, че същият няма спомен да е подавал
заявление и декларация за щета, като след предявяване на документите, находящи
се на лист 26 и 27, същият заявява, че те не са изпълнени с неговия почерк и не
са подписани от него.
Други
релевантни за спора доказателства не са представени.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, решението е
неправилно по следните съображения:
Съгласно
чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи предпоставките за уважаване на регресната
претенция на застрахователя, а именно: застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка; в изпълнение на този договор
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение;
отговорност на ответника за вредите по чл. 49 ЗЗД. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да
са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената
работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (така ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин
липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на
доказване, доколкото изводът за наличието ѝ не е фактически, а
представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях
от гледна точка на действащите разпоредби.
Според
чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от ЗП на Агенция „П.И.“, е възложено
задължението за управление, изграждане, ремонт и поддържане на републиканските
пътища, като съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ППЗП, ответникът следва да
осъществява поддръжката на републиканските пътища извън границите на
урбанизираните територии, както и платното (платната) за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания, като
извършва дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, дейност по възстановяване и
подобряване на транспортно –
експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението.
Съгласно
чл. 6 и чл. 7 от
Наредба № І-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между
контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с
МПС, вр. чл. 125а, ал. 1 и
чл. 125 от ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за
пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1/ които се издават от
органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите,
очертани в чл. 125
ЗДвП - констативен
протокол за ПТП при
смърт или нараняване на човек и протокол
за ПТП при материални щети - чл. 6 и
чл. 7 от наредбата; и 2/ които се съставят по чл. 9 от цитираната наредба, без посещение на
мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните,
посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от
настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба
на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му.
Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта
на доказване на механизма на ПТП, поради което, след като не е съставен и представен
протокол за ПТП, издаден по надлежния ред, ищецът следва да ангажира други доказателства
относно настъпването, съответно механизма на ПТП. В тази връзка за установяване
на настъпилото застрахователно събитие, по делото е представено единствено уведомление – декларация за щета
на МПС, в което водачът на МПС Р.Б.Т. е описал застрахователното събитие,
настъпило на 26.04.2010 г., и е начертал схема на същото. Соченият частен
свидетелстващ документ не се ползва с
материална доказателствена сила относно верността на обективираните в него
твърдения и заявената от автора му причина за настъпване на ПТП. В този смисъл,
при преценка на верността на изявлението на съставителя му – свидетеля Р.Б.Т., съдът следва да преценява истинността му с
оглед останалите доказателства по делото – заключението на АТЕ и показанията на
водача. В показанията си разпитаният Р.Б.Т. е завил, че не е съставил уведомление – декларация за щета
на МПС, като документът не е и подписан от него, което дискредитира доказателството
на формално основание.
Същевременно,
заключението на АТЕ, макар и обективно изготвено и безпристрастно, основава
изводите си, както и отговора на поставените задачи, единствено на изходните
данни, съдържащи се в изявленията на водача на ПТП в уведомление – декларация за щета
относно начина на настъпване на вредата, в който смисъл се явява производно и
макар да установява възможна причинна връзка между удар, настъпил по описания
начин и констатираната в последващ момент вреда по МПС, не може да установи
осъществяването именно произшествието, описано по дата, място и начин на
настъпване в исковата молба.
С
оглед изложеното и предвид заявеното от свидетеля, сочен като водач на
уреденото МПС, че не помни такъв инцидент и не е подавал подобно уведомление за
щета, настоящият състав на въззивния съд счита, че събраните по делото
доказателства, не установяват по начин, покриващ стандарта на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а именно без съмнение, настъпването на описаното ПТП, довело до щетата
която е станала основание за заплащане на застрахователно обезщетение.
Предвид липсата на съставен протокол за
процесното ПТП, установяващ по безспорен начин механизма на настъпване на
произшествието, както и липсата на преки доказателствени средства за
обстоятелствата, при които е бил увреден застрахования при ищеца лек автомобил,
както и доколкото по делото не се установява ПТП да е станало именно на
път, стопанисван от ответника, поради неизпълнение на задълженията на същия да
поддържа изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и
пътната маркировка, претенцията за заплащане на разходите във връзка с
възстановяване на настъпилите имуществени вреди по чл. 213 от КЗ (отм.), във
вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗЗД е неоснователна, поради което решението, с което е
уважена следва да се отмени и искът да бъде отхвърлен.
При
липса на възникване на главен дълг, неоснователна се явява и заявената
акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата в размер на 412,28 лева за периода от 30.05.2012 г. до
29.05.2015 г.
Поради изложеното
въззивната жалба е основателна, а решението е неправилно и като такова следва
да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора въззивникът-ответник,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има право на разноски както за първа, така и
за въззивна инстанция. В първата съдебна инстанция ответникът не е направил
разходи. Сторил е разноски за държавна такса за въззивно обжалване в размер на
51,98 лева (на лист 11), които следва да му бъдат присъдени.
Същият е заявил и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и
правна сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е
ограничен до определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не
минимум, определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Ето защо на въззивника-ответник, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 151,98 лв. – разноски за
двете инстанции.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 93027 от 14.04.2019 г., постановено по гр.
дело № 46728/2015 г., на Софийски районен съд, II ГО, 74-ти състав, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, срещу Агенция „П.И.“, с адрес в гр. София, район
„Красно село“, бул. „******, иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 213 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 49 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1348,81 лева, представляваща
изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по застрахователна
щета № 31010-0301-00133, вследствие на ПТП от 26.04.2010 г., ведно с включените
към нея ликвидационни разноски в размер на 10 лева, както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 412,28 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 30.05.2012 г. до 29.05.2015 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.06.2015 г. по ч. гр.
дело № 30847/2015 г. по описан а СРС, II ГО, 74 състав.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на Агенция „П.И.“, с адрес в гр. София, район
„Красно село“, бул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 151,98 лв. – разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.