Р
Е Ш Е Н И Е
№
814 / 26.6.2020г.
гр. Перник, 26.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06708 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от
“Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу Р.С.Г., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за
установено между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 457,71
лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр., кв. „”, бл., вх., ап. за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително и сумата от 77,52 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016г. до 20.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 04717/2019г. по описа
на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на
договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за
потребената и начислена топлинна енергия.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК
едномесечен срок, ответникът, чрез пълномощника му адв. Б. В., е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените установителни искове, излагайки аргументи за това. Оспорва се
наличието на облигационна връзка между страните, както и се релевира възражение
за недължимост на част от вземанията – за периода от 01.05.2016г. до
30.06.2016г., поради погасяването им по давност. Не оспорва обстоятелството, че
до процесния имот за исковия период е доставяна топлинна енергия на стойност,
идентична с тази, посочена в исковата молба, респ. и че размера на дължимата се
лихва за забава е идентичен с посочения от ищеца.
В
съдебно заседание, ищеца, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете
така, както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им. Ответникът,
чрез представляващия го особен представител, пледира за отхвърляне на
предявените искове, като неоснователни. Посочва, че ангажираните от страна на
ищеца писмени доказателства не са достатъчни, за да установят, че ответницата е
собственик или ползвател на процесния имот, респ. не следва да отговаря за
задълженията за последния.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 3153
от 13.08.2019г. по ч. гр. д. № 04717 по описа за 2019г. на ПРС. Същата е
връчена на длъжника (ответника по настоящото дело), при което, в срока по чл. 414 ГПК, същия е оспорил
вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо
за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството,
че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК
едномесечен срок. Тези обстоятелства сочат на допустимост на предявените искови
претенции, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република”, с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
“Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и
пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно
предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от
задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При
осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на
топлинна енергия, дружеството се
съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
За
да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва
да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между него и ответникът
е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или ползвател на
ответника по отношение на процесния недвижим имот. В настоящия случай, от
анализа на приетите по делото писмени доказателства, и в частност: приетото
като доказателство копие от Акт № 7426 за частна общинска собственост, се
установява, че процесния недвижим имот е частна общинска собственост. От
приложеното по делото заверено копие на Заповед № 711 от 07.04.2016г. на Кмета
на Община Перник се установява, че ответницата Р.С.Г. е настанена по реда на
ЗМСМА и ЗОС в общинското жилище за отдаване под наем и за исковия период е
владеела процесния имот. Съдът
не кредитира като доказателство представената от страна на ищеца молба от Р.С.
И. и С. М. И., адресирана до ищеца, доколкото същата е с дата, предхождаща
датата на настаняване на ответницата в общинското жилище. Поради това, съдът
намира посоченото доказателство за неотносимо към предмета на делото.
Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153 ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди. В тази хипотеза, третото ползващо лице придобива
качеството „клиент” на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент” по
смисъла на т. 2 § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка и като такава
дължи цената й на топлопреносното дружество (в този смисъл и ТР № 2/2017г. на
ВКС, ОСГК.).
С
оглед горните обстоятелства, съдът намира, че ответницата се явява клиент на
топлинна енергия, като облигационната
връзка между страните по делото е възникнала ex lege (по силата на закона).
За
да обоснове основателност на исковите си претенции, ищецът следва да докаже
исковете си и по размер.
В сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по
проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника
му, е оспорил предявените искови претенции по основание, а не по размер, поради
което, на основание чл. 146 ал. 1 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че до процесния имот е доставена топлинна
енергия на стойност 457,71 лева за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително. С оглед това
обстоятелство и предвид липсата на ангажирани от страна на ответника
доказателства, които да сочат плащане на претендираната сума, съдът намира
предявения от ищеца иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ за основателен и
като такъв следва да бъде уважен. Ответникът, обаче, е релевирал възражение за
погасяване на част от сумите по давност.
Съгласно
константната съдебна практика, когато потребителите на топлинна енергия заплащат
цената й на месечни вноски, се касае за трайно, периодично изпълнение на
парично задължение. В този случай, задължението на потребителя представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, което се
погасява с тригодишен давностен срок.
В
настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 13.08.2019г., поради което и
съдът намира, че вземанията на ищеца за главница, чиято изискуемост е настъпила
преди 13.08.2016г. са погасени по давност. Предвид това, съдът намира, че
погасени по давност са вземанията за главница в размер на 57,71 лева, чиято
изискуемост е настъпила в периода преди 13.08.2016г., поради и което
установителния иск в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
поради погасяване на претендираното вземане по давност. За останалата част от
иска за главница – в размер на 400.00 лева, относим към периода от 01.07.2016г.
до 20.09.2018г., съдът намира, че ищецът е доставил топлинна енергия до
процесния топлофициран имот, поради което и установителния иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ за това вземане следва да бъде уважен, като
основателен.
Както
беше изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно
ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане
купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ответникът не е оспорил и размера на
дължимата и претендирана от ищеца законна лихва за забава. С оглед това
обстоятелство, на
основание чл. 146 ал. 1 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че размера на дължимата лихва за забава за исковия период е в размер, идентичен с претендирания от
ищеца за исковия период, а именно: 77,52 лева. Съгласно
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването по давност на главното вземане се
погасяват и акцесорните вземания. Поради това съдът намира, че погасени по
давност са вземанията за лихва в размер на 9,60 лева, което води до отхвърляне
на иска в тази му част като неоснователен.
За
останалата част от иска за лихва за забава в размер на 67,92 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 09.09.2016г. до 20.09.2018г.,
установителният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е основателен
и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът
намира, че се дължи и законната лихва за
забава върху главницата от 400.00 лева, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 13.08.2019г. до окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ, с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта
на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства, от
които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за заповедното
производство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 205.00лв., от които: 50.00 лв. за
държавни такси в двете производства (исково и заповедно), 150,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно производства и 5.00 лева –
такса за издаване на 1 бр. съдебно удостоверение. В съответствие с уважената
част от исковете му, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 179,22 лв. за
направените по настоящото дело и ч. гр. д. № 4717/2019г. по описа на ПРС,
разноски.
Предвид изхода на делото, разноски се
дължат и на ответната страна, съобразно отхвърлената част. Съдът намира, че
ответникът е доказал разноски в размер на 600.00 лева, от които: 300.00 лева –
за адвокатско възнаграждение в исковото производство и 300.00 лева – за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Ищецът, обаче, в исковата
си молба, е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна,
съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият
размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл. 36 ЗА.
Съгласно
т. 3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съобразно
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004
г. минималните размери на адвокатското възнаграждение за правните услуги на
адвоката на ответника за двата обективно съединени иска срещу него в исковия
процес е в размер на 300 лв. и в размер на 150.00 лева – в заповедното
производство, поради което съдът намира възражението на ищеца за основателно,
досежно претендираното адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Поради това съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника
сумата от 300.00 лева за направените в исковото производство разноски за
адвокатско възнаграждение и сумата от 150.00 леав, представляваща направените в
заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение, или общо за
двете производства – 450.00 лева. Тази сума, съобразена с отхвърлената част от
исковите претенции, се равнява на 56,59 лева, която и следва да бъде заплатена
на ответника.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Р.С.Г.,
с адрес: ***, че Р.С.Г. ДЪЛЖИ на ищцовото
дружество сумата от 400.00 лева,
представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. Перник,
кв. „Хумни дол”, бл. 16, вх. Е, ап. 113 за периода 01.07.2016г. до
20.09.2018г. включително и сумата от 67,92 лева, представляваща размера на
законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.09.2016г.
до 20.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от 400.00 лева, считано от датата на подаване
в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.08.2019г. до окончателното й
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 04717/2019г. по описа на Районен съд
– гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410
от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни, поради погасяването им по давност за разликата до пълния претендиран размер от 457,71
лева от иска за главница и за разликата до пълния претендиран размер от 77,52
лева от иска за законна лихва за забава на месечните плащания.
ОСЪЖДА
Р.С.Г.,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
“Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 179,22 лева, представляваща направени делото и по частно гражданско
дело № 04717/2019 г. по описа на ПРС разноски, изчислени съобразно уважената част на исковите
претенции.
ОСЪЖДА
“Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.С.Г., с адрес: ***, сумата от 56,59 лева, представляваща направени по
делото разноски, изчислени съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 04717/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния
съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: