Р Е Ш Е Н И Е №260359
10.03.2021 г., гр.
Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Сийка Радева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6766/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.Н.Т., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 534956-0082012/02.09.2020 г., издадено от Ж.Н.М.– *** в ***, с
което на основание чл. 278б, ал. 1, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по чл.
13, ал. 2, т. 6 от ДОПК.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди,
че фактическите изводи на административнонаказващия орган (АНО) са
необосновани, като при формирането им последният да е игнорирал относимо
доказателство, от което да се установява, че жалбоподателят е бил поставен под
карантина с предписание от РЗИ Благоевград. Поддържа да са допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и при издаването на НП, включително да е
дадена различна правна квалификация на деянието. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Д.А.,
който оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира
последното да е издадено от компетентен орган, при спазването на материалния и
процесуалния закон. Взема становище наказващият орган да е съобразил
доказателствата, които са били събрани по преписката, и от тях да се установява
извършването на нарушение по чл. 13, ал. 2, т. 6 от ДОПК. Счита, че наказанието
е определено в справедлив размер. Моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от П.Н.Т., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 10.10.2020
г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган на 16.10.2020 г., поради което седемдневният
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 15.04.2020 г. през ГКПП Кулата преминало транспортно
средство марка „МАН“ с рег. № *** и ремарке с рег. № ***, управлявано от жалбоподателя
П.Н.Т., превозващо стока с висок фискален риск – маслини, с тегло 21 850
кг. В пункта за фискален контрол ГКПП „Кулата“ била извършена проверка на стоки
с висок фискален риск, при която на транспортното средство било поставено
техническо средство за контрол с № 0581120. За проверката бил съставен протокол
№ 010101535371_1/15.04.2020 г. Посоченият в декларацията от водача на транспортно
средство получател на стоката било дружество „Ахил Трейд“ ЕООД, а като място,
дата и час на разтоварване били декларирани съответно гр. Пловдив, ул.
„Брезовско шосе“ № 180 на 16.04.2020 г. в 10:00 часа.
С предписание за поставяне под карантина с изх. №
21321 по описа на РЗИ Благоевград жалбоподателят Т. бил поставен под карантина
за срок от 14 дни – от 15.04.2020 г. до 29.04.2020 г. Предписанието било
връчено лично на жалбоподателя в 08:10 часа на 15.04.2020 г., като му бил
определен 24-часов срок за придвижване до мястото на карантиниране на адрес с.
Й., обл. П., ул. „***“ № *.
Жалбоподателят уведомил работодателя си - дружеството
превозвач „Розова долина Екс“, за поставянето си под карантина и невъзможността
да се яви в определения час за разтоварване на стоката. Транспортното средство марка
„МАН“ с рег. № *** и ремарке с рег. № ***, заедно с превозваната стока и
поставеното техническо средство жалбоподателят паркирал в гаража на „Розова
долина Екс“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Дилянка“ № 27, след което се
отправил към адреса, на който трябвало да изтърпи карантината си.
В 10:00 часа на 16.04.2020 г. свид. Н.П.Н. –инспектор
по приходите при ЦУ на НАП, пристигнал на декларираното място на разтоварване на
стоката в град Пловдив, на ул. „Брезовско шосе“ № 180, където не установил да
са пристигнали транспортното средство с рег. № *** и ремарке с рег. № ***,
неговият водач или представляващ или упълномощено лице на получателя на
стоката. На място бил съставен протокол за извършената проверка № 010101535371_2
от 16.04.2020 г.
В 14:30 часа на 16.04.2020 г. била извършена нова
проверка, след като на мястото на получаване/разтоварване на стоката било
пристигнало транспортното средство, но с друг водач - М.М.Д.. Последният в
писмено обяснение заявил, че бил уведомен от работодателя си, представляван от Р.И.Р.,
чрез телефонно обаждане, че трябва да превози транспортното средство заедно със
стоката от гаража на дружеството на ул. „Дилянка“ № 27 в гр. Пловдив до мястото
на разтоварване, както и че не бил уведомен, че имало определен час, в който
трябвало да пристигне и да бъде разтоварена стоката. На място било премахнато
поставеното предходния ден техническо средство с контролен № 0581120, което
било с ненарушена цялост.
На 24.04.2020 г. свид. Н. съставил акт за установяване
на административно нарушение с бл. № 0082012 против жалбоподателя Т., в негово
присъствието и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на
жалбоподателя срещу разписка. АУАН бил съставен при посещение от
актосъставителя на адреса, на който жалбоподателят трябвало да изтърпи
карантината, под която бил поставен.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на свид. Н.П.Н. се установяват
обстоятелствата по извършената проверка – време, място, както и констатираните
в хода ѝ факти. Изясняват се и обстоятелствата по съставянето на АУАН,
както и обясненията, които е направил жалбоподателят. В съдебно заседание
свидетелят потвърждава авторството на съставения АУАН. В показанията си свид. Н.
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец и
при изпълнение на служебните си задължения. Съдът им дава вяра с изключение на
частта, в която се твърди, че вписаната в АУАН правна квалификация е по чл. 13,
ал. 2, т. 6 от ДОПК. Последното твърдение е оборено от съдържанието на самия
акт, като дори при обикновен преглед се установява категорично, че вписаната
цифра, обозначаваща коя точка на чл. 13, ал. 2 от ДОПК е посочена за нарушена в
АУАН, не е цифрата шест.
От предписание за поставяне под карантина с изх. №
21321 по описа на РЗИ Благоевград (лист 15 от делото) се установява, че
жалбоподателят Т. е бил поставен под карантина за срок от 14 дни – от
15.04.2020 г. до 29.04.2020 г. Изяснява се още, че предписанието е било връчено
лично на жалбоподателя в 08:10 часа на 15.04.2020 г., като му е определен 24
часов срок за придвижване до мястото на карантиниране, което е на
административен адрес, находящ се в с. Й., област П..
От декларация от П.Н.Т. от 15.04.2020 г. по приложение
№ 1 към чл. 13, ал. 3 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г. се установява, че жалбоподателят
Т. е бил водач на транспортното средство с марка „МАН“, с рег. № *** и с рег. №
на ремарке ***. Изяснява се, че превозваната стока са маслини, а декларираните
място, дата и час на разтоварване/получаване на стоката са гр. Пловдив, ул.
„Брезовско шосе“ № 180, на дата 16.04.2020 г. в 10:00 часа.
От протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 010101535371_2/16.04.2020 г. се установява, че проверката от инспекторите
по приходите при НАП е била извършена на 16.04.2020 г., като на адрес гр.
Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 180 не са били пристигнали транспортното
средство, водачът и представляващ или упълномощено лице на получателя на
стоката.
От протокол за отстраняване/поставяне на техническо
средство за контрол № 010101535371_4/16.04.2020 г. се установява, че на дата
16.04.2020 г. е премахнато техническото средство за контрол с контролен №
0581120, поставено на 15.04.2020 г. върху МПС с марка „МАН“, рег. № на МПС ***
и рег. № на ремарке ***. Изяснява се още, че при отстраняването му техническото
средство за контрол не е с нарушена
цялост, както и че е извършена смяна на водача на транспортното средство,
като жалбоподателят Т. е заменен от М.М.Д..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от материално и териториално
компетентен орган.
От събраните и проверени по делото доказателства се
установява, че от обективна страна на посочените в наказателното постановление
време и място – на 16.04.2020 г. за времето от 10:00 ч. до 11:09 ч. в гр.
Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 180, транспортното средство с марка „МАН“, с
рег. № на МПС *** и рег. № на ремарке ***, което е превозвало стоки с висок
фискален риск – маслини с тегло 21 850 кг, не е пристигнало на
декларирания адрес, където не е присъствал и жалбоподателят Т., за когото се
доказа да е бил водач на транспортното средство. Същевременно установява се от
доказателствата по делото, че към този момент жалбоподателят е бил вече
поставен под карантина с предписание, издадено от органите на РЗИ Благоевград,
като предоставеният му 24-часов срок за предвижване до мястото на изтърпяване
на карантината е бил изтекъл към момента на началото на проверката. Доказва се
и че преди да започне да търпи карантината си, жалбоподателят е предал
фактическата власт върху транспортното средство на своя работодател, който е
дружеството, осъществяващо дейността като превозвач, като товарният автомобил е
бил паркиран в гаража на дружеството преди началото на проверката, заедно с
превозваната стока и поставеното техническо средство, което не е било с
нарушена цялост.
При така установените факти настоящият съдебен състав
приема, че не са налице основания за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, тъй като деянието му е извършено при условията на
крайна необходимост. Съгласно чл. 13 от НК, приложим в настоящото производство
на основание чл. 11 от ЗАНН, не е общественоопасно деянието, което е извършено
от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени
интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена
опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от
деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. Следователно
деянието, осъществено при крайна необходимост, макар и формално да осъществява
състав на нарушение, не е общественоопасно, което го дисквалифицира и като
административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗАНН не са
административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана
или крайна необходимост.
За да приеме, че е налице хипотеза на крайна
необходимост, съдът констатира, че е доказано по делото проявлението на всички
нейни предпоставки. На първо място съществувала е непосредствена опасност,
застрашаваща правнозащитим интерес на трети лица, както и обществените
отношения, осигуряващи опазването на общественото здраве. В тази връзка ноторно
известен факт е, че с Решение на 44-то Народно събрание от 13.03.2020 г.,
обнародвано в ДВ бр. 22 от 13.03.2020 г. /извънреден/, е обявено извънредно
положение върху цялата територия на Република България, като е посочено, че
същото е продиктувано с оглед овладяване на извънредната
ситуация във връзка с пандемията от COVID-19. С Решение на Народното събрание,
обнародвано в ДВ бр. 33 от 07.04.2020 г., е удължен срокът на обявеното
извънредно положение върху цялата територия на страната до 13 май 2020 г.
Следователно към датата на вмененото във вина на жалбоподателя деяние /16.04.2020
г./ все още е действало въведеното извънредно положение. Известно е и че същото
е обявено във връзка с пандемия, последиците от която са оценени от Държавата
като дотолкова сериозни и съществени, че са наложили именно обявяването на
извънредно положение и търпенето на редица ограничения от гражданите. В
правната доктрина действието на епидемия от дадено заболяване е класически
пример (наред с проявлението на природни сили под формата на земетресение,
пожар, наводнение) за непосредствена опасност, за противодействието на която
може да бъде осъществено деяние в условията на крайна необходимост. В случая
при влизането си на територията на страната жалбоподателят Т. е преценен от
компетентните държавни органи като лице, което следва да се изолира за
определен срок от останалите членове на обществото, тъй като представлява
потенциална и сериозна опасност за общественото здраве. Налага се извод, че ако
жалбоподателят не беше извършил процесното деяние, спазвайки стриктно предписанието
от РЗИ Благоевград за поставяне под карантина, то той би застрашил от увреждане
общественото здраве на неопределен кръг граждани. Доколкото самите компетентни
държавни органи изрично са определили необходимия срок на карантината от 14 дни,
то категорично доказано е по делото, че към 16.04.2020 г., който е вторият ден
от карантината, при нарушаване на предписанието жалбоподателят би създал една
напълно реална опасност от близко и непосредствено засягане на чуждо
правнозащитимо благо, каквото е здравето на останалите членове на обществото.
Съдът категорично подчертава, че за преценката дали е налице непосредствена
опасност е ирелевантно дали жалбоподателят е заразен със заболяването, за чието
предотвратяване е бил поставен под карантина – обстоятелство, което той самият
не би могъл да знае към този момент. Правната теория е категорична, че за да е
налице непосредствена опасност, достатъчно е деянието да е осъществено при
такова фактическо положение, при което „се създава висока степен на вероятност
(а не на безусловна сигурност) за предстоящо, близко по време засягане на
правно защитени интереси“. Опасността според настоящия състав се определя като
„непосредствена“, тъй като ако на 16.04.2020 г. жалбоподателят не се беше
изолирал, а се беше явил на декларираното място за получаване и разтоварване на
стоката, то опасността, която би създал с това си поведение, не е за едно
неясно отдалечено в бъдещето настъпване на вредоносно събитие, а за конкретно
поставяне в опасност на общественото здраве към самия момент на деянието му. За
да бъде опасността непосредствена, необходимо е към момента на осъществяване на
защитното деяние - което в случая е неявяването на декларираното място за
разтоварване, което е публично място, а изолирането на жалбоподателя в дома си,
то опасността трябва да е от една страна възникнала, а от друга - да не е
отминала. Спазени са и тези изисквания. Посочи се, че до изтичането на
определения срок в предписанието от РЗИ Благоевград жалбоподателят би създал
опасност от увреждане на общественото здраве, ако не спазва условията на
карантината и в този смисъл към 16.04.2020 г. опасността не е била отминала,
което я характеризира като непосредствена от правна страна.
На следващо място защитното деяние на жалбоподателя
също позволява деятелността му да се квалифицира като осъществена при крайна
необходимост. В случая то се е изразило в поведението на жалбоподателя Т. по
изолирането му от обществото на посочения адрес за изтърпяване на карантината,
което по необходимост включва и неявяването му на декларираните по-рано дата и
място на разтоварване на стоката. Така защитното деяние се припокрива с
изпълнителното деяние на административното нарушение по чл. 13, ал. 2, т. 6 ДОПК.
Следователно това отблъскващо опасността деяние е причинило и определени
неблагоприятни изменения в обективната действителност – типичните последици от
неизпълнението на задължението по чл. 13, ал. 2, т. 6 от ДОПК. Причиняването на
тези вреди обаче се явява оправдано
от правна страна при крайната необходимост, тъй като те са по-малко значителни от предотвратените – в случая опасността за
живота и здравето на останалите членове на обществото. Съдът приема и че
поведението на жалбоподателя Т. е годно да се квалифицира като защитно деяние,
тъй като неявяването му на мястото за разтоварване на стоката не е било
самоцелно, а насочено именно към спасяването на застрашения обект –
непозволяване жалбоподателят да влиза в контакт с други лица, което по
необходимост е щяло да се случи, ако се беше явил, предвид че това е трябвало
да стане в присъствието на извършилите проверката инспектори по приходите. От
обективна страна деянието е от естество да противодейства на опасността, като
създаде такава ситуация, при която тя да бъде неутрализирана чрез ограничаване
на срещите и социалните контакти на жалбоподателя с останалите членове на
обществото.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от НК няма крайна необходимост,
когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление. Посочената
разпоредба се отнася до такива субекти, по отношение на които съществува
скрепено с наказателна санкция правно задължение да понесат риска на дадена
опасност. Не съществува обаче правно регламентирано задължение за лицата, поставени
под карантина, да я нарушават, за да изпълнят възникнало за тях задължение по
чл. 13, ал. 2, т. 6 от ДОПК. В
процесната хипотеза нормата на чл. 13, ал. 2 от НК не намира приложение. В
случаите, когато отбягването на опасността е правонарушение от друг вид освен
престъпление, крайната необходимост е допустима. Защитното деяние на
жалбоподателя Т. осъществява само състав на административно нарушение, поради
което той може да се позове на крайна необходимост.
На следващо място изрично се обръща внимание, че
водачът на транспортното средство не би могъл да декларира промяна на датата,
часа и мястото на разтоварване на стоката, тъй като съгласно чл. 13, ал. 3, т.
1 от ДОПК това е правомощие на получателя на стоката, което той упражнява по
нарочен начин - с искане по образец, подадено по електронен път. По делото се
установява, че всъщност жалбоподателят е проявил засилена добросъвестност, като
е уведомил работодателя си „Розова долина Екс“ ЕООД, в качеството му на
превозвач, за да се обезпечи осигуряването на товарния автомобил на мястото на
получаване на стоката, макар и от друг водач, въпреки че съгласно чл. 13, ал.
2, т. 8 от ДОПК водачът има задължение не само да достави превозваната стока на
декларираното място, но и да присъства при премахването на техническите
средства за контрол. В случая видно от обясненията на М.М.Д., служител на същия
превозвач и който в крайна сметка е докарал превозното средство до мястото на
разтоварване на стоката, то жалбоподателят след поставянето си под карантина е
предал транспортното средство заедно със стоката с висок фискален риск и с
поставените технически средства във фактическата власт на превозвача, като
товарният автомобил е бил оставен в гаража на дружеството, откъдето го е взел
последващият водач Д.. Не би могло да се приеме, че за изпълнение на
задължението си жалбоподателят е трябвало просто да изостави превозното
средство, без контрол и наблюдение, на мястото за получаване на стоката, тъй
като, посочи се, той не е могъл да остане и да изчака до декларирания час на
разтоварване. При така установените факти съдът приема, че жалбоподателят с
оглед на извънредната ситуация, в която е бил поставен, и краткия срок, който е
имал, за да организира дейността си, е действал добросъвестно, като е предал
товарния автомобил заедно със стоката и техническите средства с ненарушена
цялост на своя работодател, за да бъдат все пак те представени на мястото за
разтоварване.
Съдът намира, че задълженията на водача на
транспортното средство не следва да се разглеждат изолирано едно от друго. Така
освен задължението да достави стоката на указаното място, водачът следва да
осигури и запазването на целостта на техническите средства съгласно изричния
регламент на чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК. Посочи се, че има и задължение да
присъства при премахването на последните от транспортното средство. По тези
съображения категорично не може да се сподели, че само за да изпълни
задължението по чл. 13, ал. 2, т. 6 от ДОПК жалбоподателят е следвало да изостави
превозното средство и да се отправи към мястото за изтърпяване на карантина, а
така щом автомобилът е на място, то той да е изпълнил задължението си
независимо от карантината. Подобен подход не може да се сподели за правилен или
дължим от жалбоподателя. Той не би могъл да задължи нито работодателя си, нито
получателя на стоката да осигурят лице, което да седи и да пази товарния
автомобил, стоката и целостта на техническите средства. Изоставайки ги,
жалбоподателят би могъл да извърши друго по вид нарушение – по чл. 13, ал. 2, т.
5 от ДОПК. Съдът приема, че водачът е действал по най-правилния начин в
конкретната ситуация. Оставил е транспортното средство в гаража на превозвача
преди декларираното време за разтоварване и е уведомил работодателя си за
невъзможността да се яви при самото премахване на техническите средства.
Проявената недобросъвестност от превозвача „Розова долина Екс“ не следва да се
преразпределя в тежест на жалбоподателя. В обяснението си вторият водач Д.
изяснява, че не е бил уведомен, че има определен час, в който е следвало да
откара транспортното средство на мястото на разтоварване, макар това да е било
обективно възможно в резултат от поведението на жалбоподателя Т.. Така
мотивиран, съдът приема за несподелимо становището, че поставянето на
жалбоподателя под карантина не е препятствало изпълнението на задължението по
чл. 13, ал. 2, т. 6 от ДОПК. Още веднъж се подчертава, че задълженията на
водача на транспортното средство не следва да се разглеждат изолирано, а в
своята съвкупност. Това определя, че в случая категорично не е било оправдано
жалбоподателят да изостави товарния автомобил на мястото за разтоварване в
по-ранен час само за да се приеме, че е доставил превозваната стока. Противният
извод би бил в противоречие с правната уредба. Всъщност задължението по т. 6
следва да се преценява във връзка със задължението по т. 8 на чл. 13, ал. 2 от ДОПК, тъй като именно при съвкупния анализ на разпоредбите се изясняват
параметрите на дължимото поведение от водача.
Накрая спазено е и изискването причинените от деянието
вреди, представляващи съставомерния резултат на нарушението по чл.13, ал.2, т.6
от ДОПК, да бъдат по-малко значителни от предотвратените. Нарушаването на
карантина по време на епидемия, пандемия и извънредно положение, свързано със
смъртни случаи, е инкриминирано с престъпния състав по чл. 355, ал. 2 от НК.
Макар за съда да е безспорно, че при съпоставянето на значимостта на
последиците от вредоносни деяния, то избягването на застрашаването на живота и
здравето на лицата винаги да се ползва с примат пред срочното изпълнение на
задълженията по ДОПК, то в случая въпросът за степенуването на обществената
значимост на вредните последици е законодателно разрешен. След като
нарушаването на карантината представлява престъпление, то предотвратяването на
тези последици категорично е с по-голяма обществена значимост спрямо
неблагоприятното изменение в обективната действителност, настъпило поради
осъществяването на състава на административното нарушение по чл. 13, ал. 2, т.
6 от ДОПК. Всяко престъпление е деяние с по-висока степен на обществена
опасност от всяко административно нарушение, включително и тези, за които
органите на НАП осъществяват контрол. Всякога предотвратяването на създаване на
опасност за живота и здравето на гражданите е по-значима цел от избягването на
административното нарушение по чл. 13, ал. 2, т. 6 от ДОПК. Следва да се има
предвид и конкретната обществена опасност на деянието на жалбоподателя Т.,
която не е завишена, доколкото от доказателствата по делото се установява, че стоката
е доставена на същия ден, а техническите средства са били с ненарушена цялост,
поради което вредата от краткото забавяне при доставянето на стоката
категорично е по-малко значителна от предотвратените от жалбоподателя възможни
вредни последици. Така мотивиран, съдът приема, че извършеното от жалбоподателя
Т. деяние не представлява административно нарушение, тъй като не е
общественоопасно като осъществено в условията на крайна необходимост.
Наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния
закон, което обуславя неговата отмяна.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е
налице и друго, самостоятелно основание за отмяна на НП, но поради неговата
незаконосъобразност предвид различната правна квалификация на нарушението в
АУАН и в постановлението. Направеното в този смисъл възражение от жалбоподателя
съдът приема за основателно. В АУАН деянието е квалифицирано като нарушение по
чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК, а в наказателното постановление за пръв път е
дадена различна правна квалификация по чл. 13, ал. 2, т. 6 от ДОПК. В тази
връзка съдът не споделя твърдението на свид. Н., че квалификацията в АУАН била същата,
както в НП, но просто била написана нечетливо. Действително изписаният символ,
който е трябвало да обозначи приложимата точка от нормата на чл. 13, ал. 2 от ДОПК, трудно може да бъде категорично свързан с която и да е цифра от 1 до 8,
колкото точки има посочената правна норма. Наличието на дотолкова нечетливо
изписване на правната квалификация обаче само по себе си се приравнява на липса
на посочване по коя точка на чл. 13, ал. 2 от ДОПК е квалифицирано нарушението,
т.е. на непълна квалификация. Опитът на свидетеля да търси оправдание, тъй като
писал акта на „капака на колата“, е изцяло неоснователен. Процесуалният закон е
вменил задължение на актосъставителя с разпоредбата на чл. 42, т. 5 от ЗАНН да
впише правната квалификация на приетото за установено нарушение. Това е важен
елемент от правото на защита на жалбоподателя. Актосъставителят не е бил
ограничен да пише акта на капак или на друга част от автомобила, но пък е бил
задължен да даде ясна, четлива и безспорна правна квалификация. След като е
видял, че цифрата, обозначаващата относимата точка от чл. 13, ал. 2 от ДОПК, е
явно нечетлива и неясна, то допустимо е според процесуалния закон да бъде
направена и поправка, която се удостоверява с подписите на присъстващите лица.
Твърдението на свид. Н. не се приема за извинителна причина за лишаването на
жалбоподателя от вписването на ясна правна квалификация. Прави впечатление, че
текстът на акта е изпълнен собственоръчно от актосъставителя, на множество
места са вписани различни цифри, включително и цифрата „6“, никъде другаде
обаче не се констатира такава нечетливост, нито която и да е от другите
„шестици“ да бъде изписана по този неприемлив начин. Напълно ирелевантно е
какво е имал предвид да напише актосъставителят чрез въпросния „надраскан“
символ. От значение е дали обективно той е бил четлив и ясен. Жалбоподателят не
може да бъде поставян в положение да дири експертни изследвания на почерка само
за да узнае каква е правната квалификация. Съдът напълно споделя възражението
му, че нито едно друго изписване на цифрата „6“ в АУАН дори минимално не
прилича на неясния символ, обозначаващ приложимата точка на чл. 13, ал. 2 от ДОПК, както и че най-много този символ наподобява цифрата „5“.
Наличието на противоречива правна квалификация между
АУАН и наказателното постановление има за последица неяснота в предмета на
доказване, тъй като в рамките на административнонаказателното производство
следва да се установи проявлението в обективната действителност на признаците
от хипотезата на посочената за нарушена правна норма. Следователно при всяко
положение следва в АУАН и в НП да е описано едно и също административно нарушение
и в този смисъл да му е дадена и една и съща правна квалификация (така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по к.а.н.д. №
3356/2015 г. на Административен съд – Пловдив). Трайна е съдебната
практика, че констатираното противоречие не може да бъде преодоляно по реда на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Нередовността в акта, въпреки която може да бъде
издадено наказателно постановление, не трябва да е такава, която съществено
ограничава правото на защита на наказаното лице. Така например недопустимо е за
пръв път в НП да се посочват нови съставомерни факти, които не са били описани
и предявени на наказания при съставянето на АУАН, както и в наказателното
постановление да се дава различна правна квалификация от тази в акта. В
противен случай би се обезсмислила цялата законово регламентирана процедура по
съставянето на АУАН. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се
повдига своеобразно обвинение за конкретно извършено нарушение с
индивидуализиращите го белези. От този момента за лицето възниква възможност да
се защитава срещу вмененото му нарушение, поради което е недопустимо макар и
при същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за
административно нарушение с правна квалификация, различна от тази дадена в АУАН.
В този смисъл са Решение № 468 от
01.03.2016 г. по к.а.н.д. № 3356/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1461 от 15.06.2012 г. по к.а.н.д.
№ 985/2012 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2362 от 31.10.2012 г. по к.а.н.д. № 2840/2012 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 531 от 24.02.2014 г. по к.а.н.д. № 254/2014 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1124 от 26.06.2017
г. по адм. д. № 891/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1900 от 10.10.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2195/2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по к.а.н.д. № 904/2015 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2294 от 24.10.2013 г. по к.а.н.д. № 1863/2013 г. на Административен съд –
Пловдив. Наказващият орган не е инстанция, която да допълва пропуските на
актосъставителя, т.е. не е втора инстанция по установяване и повдигане на
обвинение, но този път чрез наказателното постановление. Напротив АНО е
инстанцията по съществото на спора и той дължи проверка за законосъобразността
и обосноваността на акта съгласно съдържанието, с което последният е съставен.
Противното лишава производството от състезателния му характер и както се
посочи, обезсмисля цялата дейност, предхождаща издаването на НП. По тези
съображения съдът приема, че непоследователността между АУАН и НП относно
правната квалификация на нарушението е процесуален порок от категорията на
съществените, защото създава неяснота пред дееца срещу какво обвинение следва
да се защитава и по този начин неправомерно се ограничава правото му на защита.
Нарушението не може да бъде санирано в тази фаза от развитието на процеса,
поради което наказателното постановление е незаконосъобразно, което на
самостоятелно основание обуславя неговата отмяна.
В заключение обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон,
това прави жалбата основателна, като наказателното постановление трябва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото право на вземане за разноски
възниква единствено за жалбоподателя, който обаче не е направил искане за
овъзмездяване на сторени разноски в процеса, нито е доказал извършването на
такива. Следователно разноски не следва да бъдат присъждани в полза на никоя от
страните.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 534956-0082012/02.09.2020
г., издадено от Ж.Н.М.– *** в ***, с което на П.Н.Т., ЕГН: **********, с адрес:
*** на основание чл. 278б, ал. 1, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда)
лева за нарушение по чл. 13, ал. 2, т. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала,
ХБ