Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Лом, 18 ноември 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия,трети състав, в публично заседание
на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Боряна
Александрова
при секретаря Бояна Костова,като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2213
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Н.П.К., ЕГН ********** против ******, ЕИК
******, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 226, ал.1, вр. чл. 257 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.
Ищеца твърди, че на 02.11.2015 г. в с. Якимово, обл.
Монтана, е настъпило ПТП с участието на л. а. ****** с per.
№ ******, управляван от В.О.Е., и велосипедиста ******,
в резултат на което ищеца Н.П.К. е пострадал.
Навеждат се твърдения, че ПТП-то било настъпило при
следните обстоятелства:
На 02.11.2015 г. около 05:30 часа в с. Якимово В.Е.
управлявал л. а. ****** с per. № ******
по ул. „****** Д.” с посока на движение от центъра на с. Якимово към гр. Лом. В
района на административен номер 50 същият бил нарушил правилата за движение по
пътищата, движейки се с превишена и несъобразена с пътните условия скорост и
управлявайки превозното средство под въздействие на алкохол, вследствие на
което е бил блъснат движещия се пред него със същата посока на движение
велосипедист ******. Вследствие на удара л. а. ****** с per.
№ ****** се отклонил вдясно по посоката си на движение
и последвал втори удар в оградата на дом № 50. При така настъпилото ПТП били
причинени телесни увреждания на ищеца като пътник на предна дясна седалка в л.
а. ****** с per. № ******.
Твърди се също така, че във връзка с настъпилото
събитие е образувано ДП № 795/2015 г. по описа на РУ на МВР - Лом, пр. пр. №
1254/2015 г. по описа на ОП - Монтана. Водено било и НОХД № 16/2017 г. по описа
на ОС - Монтана, приключило с присъда, влязла в законна сила, по силата на
която В.О.Е. е признат за виновен за настъпване на процесното ПТП и причиняване
по непредпазливост смъртта на ****** и лека телесна повреда на Н.П.К.. Същата е
обжалвана, като е водено ВНОХД № 882/2017 г. по описа на САС, НК, приключило с
решение, с което е потвърдена присъдата на първоинстанционния съд, а единствено
е отменено приложението на чл. 68, ал. 2 от ПК . То е обжалвано, като е водено
КПД № 60/2018 г. по описа на ВКС, 3 НО, приключило с решение, с което е
потвърдено второинстанционното решение.
Навеждат
се и твърдения от страна на пълномощника на ищеца, че ищеца Н.К. е
хоспитализиран по спешност в МБАЛ „Св. Н. Чудотворец“ ЕООД - гр. Лом, като му
била поставена следната диагноза: Травматичен шок. Интензивно лечение
при комбинирани и/или съчетани травми. Палпаторна болка върху двете крила на носа. Разкъсно-контузна рана върху брадата.
Палпаторна болезненост по хода на дясна МКЛ на
ниво III - IV ребро без
патологична подвижност.
Твърдейки също, че по своя медико-биологичен характер получените
и описани по горе травматични увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Твърди се още, че ищеца е получил телесни увреждания,
търпял е болки и страдания за един продължителен период и със сигурност ще
изпитва негативните последици от събитието през целия си живот.
Твърди също така, че водачът на л. а. ****** с per.
№ ****** - В.О.Е. попада в кръга лица, чиято
отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по полица № BG/11/115002696197/31.10.2015
г. със срок на валидност от 02.11.2015 г. до 01.11.2016 г„ издадена от *****АД.
Навеждат се и твърдения, че налице правен интерес за ищеца
от предявяване на настоящия иск за претърпените неимуществени вреди срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач - *****АД.
Молят съда, да призовете страните по делото на съд и
след доказване на твърденията в настоящата искова молба, да се постанови
решение, с което да бъде осъден ответника ******, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: ******, представлявано от Д.Н.М., ******, М. ****** И. и ******, да
заплати на Н.П.К.,
ЕГН: **********,***:
1.
Сумата в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на
02.11.2015 г. събитие, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на събитието - 02.11.2015 г. до окончателното й изплащане;
2.
Направените по делото
съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват претенциите по
основание и размер.
Пълномощника на ответното
дружество твърди, че действително е налице влязла в сила на 21.02.2018 г.
Присъда на Окръжен съд Монтана, постановена по НОХД № 16/ 2017 г., от която се
установява, че В.О.Е. е признат за виновен за това че на 02.11.2015 г., около
05:30 часа, в село Якимово, обл. Монтана, реализирал пътнотранспортно
произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на ****** и лека телесна
повреда на Н.П.К., изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на
брадата, травматични увреждания на носа, брадата и гръдния кош, представляващи
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършил
в пияно състояние - управлявал с концентрация на алкохол в кръвта си -1,80
промила, установено по надлежния ред - с физико-химическо изследване на кръвта
с протокол № 1041/05.11.2015 год. на НТЛ при ОД МВР Монтана и избягал от
местопроизшествието.
Навеждат се и твърдения, че с
прилагане разпоредбата на чл. 300 от ГПК относно значението на влязлата в сила
присъда на наказателния съд за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, не се изчерпват фактите, които следва да бъдат изяснени
при предявен иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Твърдейки също, че
освен обстоятелствата извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо
ли е деянието, е необходимо да бъдат установени още видът, характерът и
размерът на вредите, причинната връзка между деянието и вредите, както и
механизмът на настъпване на произшествието, тъй като последното има значение с
оглед прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите при определяне размера на обезщетението, когато е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице.
Правят и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, в
качеството му на трето увредено лице, който е бил без поставен обезопасителен
колан, с което е нарушил чл.137а от ЗДвП. Твърдят още, че при наличие на
поставен обезопасителен колан, получените от ищеца травматични увреждания не
биха настъпили.
Навеждат и твърдения, че съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите - “ако пострадалият е допринесъл
за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали" - урежда гражданскоправните
последици от деянието и е задължителна за приложение от гражданския съд.
Доколкото причинителят на вредите отговаря само за онези вреди, които са в
пряка причинна връзка с неговото собствено виновно поведение, той не следвало
да отговаря за вредите, които са последица от поведението и на самия пострадал.
Твърдият още, че фактът на съпричиняване следва да се
отчете при реализиране гражданската отговорност на водача на МПС, респ. на
неговия застраховател, в частта за определяне размера на обезщетението, дължимо
на пострадалия. Смятат още, че на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, дължимото
обезщетение на ищеца, следва да бъде намалено.
А също така правят и възражение за намаляване
отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите (по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД), предвид
факта, че пострадалият пътник в МПС, а именно ищеца ,че е
знаел, че водачът на процесното МПС В.О.Е. е управлявал автомобила под
въздействието на алкохол по време на настъпване на ПТП.
С отговора на ИМ се навеждат и твърдения, че от приложените към исковата молба доказателства е
видно, че при настъпване на ПТП водачът на лек автомобил марка ******с per.
******В.О.Е. е бил с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма, а именно -1.8 промила (средна степен на алкохолно
опиване).
Твърдят, че съгласно българското право - чл. 257, ал. 4
от Кодекса за застраховането - не може да бъде изключена отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
обезщетяване вреди на трети лица, когато
пострадалият е знаел, че водачът на МПС е бил под въздействието на алкохол
по време на настъпване на ПТП.
Смятат още, че отговорността на застрахователя, обаче, следвало
да бъде намалена чрез отчитане приноса на пострадалия, на основание чл. 51, ал.
2 от ЗЗД, при реализиране гражданската отговорност на водача на МПС, респ. на
неговия застраховател.
Навеждат и
твърдения, че видно от материалите по НОХД 16/17г. МОС ,че двамата / ищеца и
третото лице помагач/употребяват алкохол.“
Твърдят, че в процесния случай приносът на пострадалия се
изразявал в това, че същият се е съгласил да се вози в автомобил, управляван от
лице, употребило значително количество алкохол, като по този начин сам се е
поставил в опасност, от която за него са настъпили вредни последици.
Молят съда, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, дължимото
обезщетение за неимуществени вреди на ищците, в качеството им на увредени лица,
да бъде намалено.
Оспорват и твърдението в исковата молба, че ищецът търпи твърдените
неимуществени вреди.
Смятат, че не съществува основание в закона, въз основа
на което, съдът да презюмира действително претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за вреди причинени от непозволено увреждане,
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Тези вреди, обаче, трябва да са действителни, реално причинени
- да съществуват обективно. А чл. 52 от ЗЗД прогласява, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Оспорват и размера на предявените искове за неимуществени вреди, като считат
същия за прекомерно и неоснователно завишен съобразно претърпените от ищеца
вреди, трайната съдебна практика и социално- икономическите условия на живот в
страната, и в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Твърдят, че в случай, че ищецът докаже наличието на
твърдяните вреди и че същите са вследствие на виновното поведение на
застрахован в ответното дружество водач, то видът и интензитетът им в никакъв
случай не би могъл да има за паричен еквивалент стойността която се претендира.
Оспорва се и претенцията по акцесорния иск за плащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва, тъй като неоснователността на главния
иск водела и до неоснователност на иска за присъждане на законна лихва.
Оспорват като погасена по
давност и претенцията за заплащане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на настъпване на
събитието 02.11.2015 г. до 09.11.2018 г. ,
с мотива, че съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на 3-годишна давност се
погасява вземането за лихви, , а именно
при предявен иск на 09.11.2018 г., лихвите са дължими за 3 години назад
или от 09.11.2015 г. и лихви не се дължат за времето от 02.11.2015 г. до
09.11.2015 г. При предявяване на иска след изтичане на повече от 3 години от
изискуемостта на главното вземане, не се погасяват всички лихви, а само тези,
които са били дължими преди 3-годишния срок от предявяване на иска.
Оспорва се и претенциите по акцесорния иск.
Оспорва се и претенцията на ищеца за присъждане на разноски за правна
защита При условията на евентуалност,
оспорват размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца
като прекомерно завишен съобразно фактическата и правна сложност на защитата,
необходима за образуване и представителство по делото.
Заявяват, че на основание чл. 175 от ГПК признават
наличието на застрахователно правоотношение, породено от договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, № BG/11/115002696197 за лек автомобил марка „Опел“, модел
„Векгра“ с per. ******към датата на
процесното събитие.
Молят съда да отхвърли изцяло като неоснователни и
недоказани исковите претенции на ищеца, като им се присъдят съдебните и
деловодни разноски.
От името на ответното дружество е депозирана и молба по
чл. 219 от ГПК
Молят съда на основание чл. 219 ал. 1 от ГПК, привлече и
да конституира като трето лице - помагач
на ответника по делото, В.О.Е., ЕГН **********, с адрес: *** и да се допусне за
съвместно разглеждане в настоящия процес на обратен иск срещу последния за
претендираните от ищеца неимуществени
вреди, в размер на 5 000 лева, като частичен от 10 000 лева, ведно със
законната лихва от 09.11.2015 г. до датата на окончателното плащане. Мотивите им за привличането на трето лице
помагач на ответника са, че съгласно влязла в сила на 21.02.2018 г. Присъда на
Окръжен съд Монтана, постановена по НОХД № 16/ 2017 г., В.О.Е. е бил признат за
виновен за това че на 02.11.2015 г., около 05:30 часа, в село Якимово, обл.
Монтана, реализирал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил
смъртта на ****** и лека телесна повреда на Н.П.К., като деянието е извършил в пияно
състояние - управлявал с концентрация на алкохол в кръвта си -1,80 промила,
установено по надлежния ред - с физико-химическо изследване на кръвта с
протокол № 1041/05.11.2015 год. на НТЛ при ОД МВР М, лек автомобил „Опел
Вектра“, с per. № М9763ВК, за който е сключена застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ******със застрахователна полица № BG/11/115002696197.
Горното обуславяло и правният им интерес от привличане по
делото на В.О.Е. като трето лице - помагач на ответника *****и завеждане на
обратен иск срещу него.
Претендират се разноски.
В предвид направеното
в срок и основателно искане от страна на ответника с Определение
като трето лице – помагач е конституиран В.О.Е..
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 257 КЗ /отм./:
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, изключена е преценката
на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в
сила присъда. С оглед на това, съдът приема за установени противоправността
(нарушение на правила за движение от водача), причиняването на вредата -
увреждане на здравето на ищцата, представляващо средна телесна повреда и вината
на водача като елементи от престъпния състав. Въпреки постановения влязъл в
сила акт на наказателния съд, обвързващ страните, по отношение на установените
в настоящото производство е допустимо с оглед самостоятелно формиране на извода
за размера на вредите да се изследва и степента на причиняване на резултата от
поведението и на други участници в ПТП (вкл. самия ищец ), както и действие на
обективни фактори от пътната обстановка.
Съгласно чл. 226 от КЗ увреденият, спрямо
който застрахования е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя. Не се спори относно наличието на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между ответната страна по делото и
собственика на товарния автомобил, който е бил в сила към датата на настъпване
на процесното ПТП, което ведно с обвързващите факти и изводи по наказателното
производство с аргумент на чл. 300 ГПК, обуславя правото на ищеца
да насочи иска си към застрахователя.
С оглед изложеното съдът намира, че
съгласно чл. 154 от ГПК, в тежест на ищеца е да
установи размера на иска си, респ. характера, степента, интензивността и
продължителността на лечение на получените от ПТП увреждания, а в тежест на
ответната страна е да докаже възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца с оглед редуциране на отговорността на ответника.
Според заключението на вещото лице, уврежданията които е получил ищеца са
следните: травма в областта на главата с контузия на носа,разкъсно-контузна
рана с липса на тъкан в областта на долна устна/определена като ухапване/,
разкъсно –контузна рана в областта на брадичката, контузия в областта на
гръдния кош с палапторна болезненост на ниво трета-четвърто ребро в дясно.
Експерта дава заключение, че уврежданията от такъв тип и характер могат да се
получат в условията на станалото ПТП, но не е категоричен, същият смята,че
могат и да се получат и от удари с юмруци/метален предмет/ключ или щанга/ или
от зъби след захапване/раните в областта на брадичката и областта на устната/
Съгласно ТР № 1/2014г. ВКС в т.7 от същото
е отразено,че е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е
пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над
законноустановения минимум, ако този факт му е бил известен.
Съобразно нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди,
причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Съгласно трайно установената практика на
ВКС релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това
не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди. Съдът намира, че в случая се установява съучастие на ищеца в настъпилите
вредоносни последици. Предвид това съдът приема съучастие от страна на ищеца –
50%.
По акцесорната претенция за законна лихва:
Установи се наличие на главен дълг. Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта, т.е. отговаря за тези
лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент от чл. 223, ал. 2 от КЗ. В съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. А в
съответствие с чл. 86 ЗЗД, при забава в изпълнението на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. Така търсеното
обезщетение ще се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното погасяване.
По обратния иск по чл. 274, ал. 1 КЗ /отм./от ЗД“Армеец“ против В. Е.:
Предвид уважаването на иска на увредения срещу застрахователя е налице
сбъдване на процесуалното условие за разглеждане на обратния иск срещу
делинквента до размера от 2000 лева.
С оглед вече изложените мотиви, съдът счете за установено по категоричен
начин, че процесното ПТП, реализирано на 2.11.2015 г., е настъпило в причинна връзка с противоправно поведение на В.Е. като водач на МПС; че в
резултат от събитието са причинени щети на ищеца в размер на 2000 лева; като
предвид уважаване на главната претенция, застрахователят по валидно действаща
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за управлявания от ответника
автомобил, ще бъде осъден да заплати посочената сума. Тези факти съдът приема
за доказани, вкл. като съобрази в съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства.
Ответника по обратния иск принципно не отрича, че на процесната дата е
управлявал МПС след употреба на алкохол.
По делото се установява, че след извършване на проверка с техническо
средство дрегер – алкотест са отчетени 1,8 промила алкохол в издишания от
водача въздух.
Събитието е настъпило на 2.11.2015 г.,
като именно действащият към този момент закон определя и допустимата норма на
концентрация на алкохол в кръвта при управление на МПС..
Следователно към момента на процесното
ПТП, управлението на автомобила от ответника с установената концентрация е било
забранено от закона и е налице основание за възникване на регресното вземане по
чл. 274, ал.1, т.1, пр.1 КЗ /отм./. Сумата по главния иск е определена в размер на 2000 лв., но
доколкото ищецът по главния иск претендира сума в размер на 10000 лв., за която
претенцията ще бъде частично уважена, то и обратният иск се явява основателен
до този размер, с оглед обема на регресното вземане, определен от закона в чл. 274 КЗ /отм./.
Налице са предпоставките за уважаване на
исковата претенция на ******срещу В.Е. да размера на установените и
претендирани в настоящия процес неимуществени вреди - 2000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 2.11.2015г. до
погасяване на задължението, при условие, че същите бъдат заплатени от ******АД.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в
полза на ищеца по главния иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с
уважената част.
На основание чл. 78, ал. 10 ГПК третото
лице – помагач на ответника няма право
на разноски .
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът по обратния иск също дължи разноски по съразмерност.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ******АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. ******, да
заплати на Н.П.К., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1, вр. чл. 257 КЗ
/отм./ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени , от реализирано ПТП на 2.11.2015 г. в с. Якимово, обл.Монтана по вина на
водача на застрахования при ответника ******, съгласно застрахователна полица №
BG/11/115002696197/31.10.2015г., лек
автомобил ******, с ДК № ******, ведно
със законната лихва, считано от датата на деликта - 2.11.2015 г. до
окончателното погасяване.
ОСЪЖДА ******АД да заплати на адвокат В.Н.
*** разноски по съразмерност – 165 лв. за настоящото производство .
ОСЪЖДА В.О.Е. , ЕГН **********, да
заплати на ******, на основание чл. 274, ал. 1,
т. 1 КЗ /отм./, сумата от 2000 лева
, представляваща застрахователно обезщетение по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в полица № BG/11/115002696197/31.10.2015г, за неимуществени вреди, причинени на Н.П.К. ЕГН ********** от реализирано ПТП на 02.11.2015
г. в с. Якимово, обл.Монтана, по вина на В.О.Е., управлявал лек автомобил ******
с ДК № ****** под въздействието на
алкохол, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 2.11.2015 г.
до окончателното погасяване, ПРИ
УСЛОВИЕ, че тези суми бъдат платени от застрахователя ******АД, ЕИК ****** на увреденото лице Н.П.К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА В.О.Е., да заплати на ******АД, /със посочени по горе данни/,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 175лева - разноски по съразмерност за настоящото производство.
ОСЪЖДА В.О.Е., да заплати на адв.В.Н., /със посочени по горе
данни/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 165лева - разноски по съразмерност за настоящото производство.
Осъжда : Н.П.К. да заплати на ******сумата от 175 лв., разноски по настоящето
производство.
Осъжда да заплатят по сметката на ЛРС , представляваща ДТ , както следва:
-
Н.П.К.
– 27 лв.
-
******АД . 27 лв.
-
В.О.Е. – 27 лв.
Решението по главните искове е постановено при участието на В.О.Е. като трето лице – помагач на страната на
ответника ******.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
.