Р Е Ш Е Н И
Е
№ 02.04.2021
година гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, четвърти състав
на …………....първи
март……….……две хиляди двадесет и първа година
в публично съдебно
заседание в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С участието на секретаря…………Димитрийка Христова….……….……..….
И прокурора ……………………………………………………………..…...……
като разгледа докладваното от съдия Петкова……………….………………..
търговско дело ……….№
10 по описа за 2020 година……....…………..……,
За да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от М.Х.М. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес ***, с която се предявява срещу ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ****, със седалище в град София и адрес на
управление – район Лозенец, бул. Джеймс Баучер“ № 87
иск с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал.
1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Ищецът претендира сумата 50 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 04.12.2017 година,
ведно със законните лихви върху тази главница от 22.06.2018 година до
окончателното разплащане. Претендират се и направените в съдебното
производство разноски, както и присъждане на адвокатското възнаграждение.
Ищецът твърди, че пострадал при ПТП, реализирано
на 04.12.2017 година при следната фактическа обстановка: На процесната
дата пътувал като пътник в лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“, с per. № ****, управляван от
М.Д.Д.. Около 15.40 часа на път Ш-503, на км. 22+200
м„ община Опан, водачът на автомобила Д., нарушавайки правилата за движение по
пътищата и управлявайки МПС с несъобразена с пътните условия скорост, изгубил
контрол над автомобила си, излязъл от пътното платно и реализирал ПТП, като самокатастрофирал.
В резултат на ПТП ищецът М.М.
пострадал тежко. Бил транспортиран до МБАЛ - Хасково АД от пристигналия на
мястото на инцидента екип на спешната медицинска помощ. Бил приет за лечение в
отделението по Неврохирургия на болницата с оплаквания за болки в областта на десен раменен пояс, ограничение
на възможността да извършва движения, кръвонасядане и
оток, болки в главата и дясната ребрена област, както и степенно помрачение на
съзнанието. Не помнил отделни моменти от настъпилото ПТП поради пълна загуба на
съзнанието. След извършване на прегледи, консултации и изследвания на
пострадалия М. била поставена диагнозата: Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма, Контузио капитис ет корпорис; Фрактура скапуле декстри и Фрактура косте 5-6 декстри. Поради
получените множество травматични увреждания се наложило провеждането и на
консултативен преглед от лекар специалист - травматолог. Поставена му била
фиксираща ортеза за горните крайници и назначена
терапия с обезболяващи, кръвоспиращи и водно-солеви
разтвори.
Пътният инцидент бил причинил на М.М. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество
болки и страдания. След инцидента имал нужда в ежедневието си от грижите на
своите близки поради болезнените усещания от увредите. Те му помагали при
преобличане, при хранене и обуване, защото била засегната по-активната му дясна
страна. Движенията му били ограничени поради поставената фиксираща ортеза на горните крайници. Предимно лежал и сериозно
ограничил социалните си контакти от силните болки, които имал. От получените
травми в главата ищецът страдал от тежест и болки, замайване и отпадналост.
Оплаквал се от омаляване и болки при заемането на определено положение на
тялото поради счупванията. Все още изпитвал болки в
областта на травмите при натоварване и физическа активност. Множеството
фрактури значително затруднили обичайните дейности на ищеца и към настоящия
момент периодично се оплаквал от дискомфорт и болки.
Изпитвал неразположение и болки в раменния пояс при натоварване, носене на тежко,
работа, както и при заемането на определено положение на тялото. Пътният
инцидент повлиял отрицателно и върху общото душевно и психическо състояние на
ищеца. Станал силно раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитвал
чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение. Срамувал се от отока и
синините, които получил. Изпитвал неувереност и страх от МПС. Към настоящия
момент ищецът още се чувствал напрегнат и тревожен, със затруднена
концентрация, емоционално лабилен, сънувал кошмари и не можел да спи спокойно.
Периодично продължавал да изпитва силно главоболие, замайване и тежест. Задъхвал
се лесно и се оплаквал от бодежи и дискомфорт в
дясната ребрена област.
В първото по делото с.з. процесуалният представител на ищеца уточнява
твърденията за конкретните увреждания, причинени на ищеца при процесното ПТП, както и периода, през който е търпял
болките и страданията от тях, а именно: мозъчно сътресение, съпроводено с пълна
загуба на съзнание, подкожни кръвни колекции на главата вдясно, счупване на
дясна лопатка, счупване на 3,4,5,6 и 9 – десни ребра. Ищецът търпял болки,
страдания и психически стрес в резултат на претърпените травматични увреждания,
като същите били с най-интензивен характер непосредствено след настъпване на
произшествието. Счупването на дясната лопатка затруднило трайно движенията на
десния горен крайник за период повече от два месеца и половина.
Ищецът се позовава на
съставения за пътния инцидент Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
04.12.2017 г. и влязла в законна сила
присъда по НОХд № 3279/2018 година на РС-Стара Загора
и твърди, че виновният за процесното
ПТП и причинените му вреди бил водачът на л. а. „Ауди“ А4 М.Д.Д.. Причинени вследствие на ПТП, с процесния лек автомобил,
вреди се покривали от застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключена с ответника ЗД „Бул Инс“ по
застрахователна полица № BG/02/117002006476, с
валидност от 19/07/2017 г. до 18/07/2018 година. Поради това ищецът предявил пред дружеството-ответник претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение с вх. № ОК-407171/22.06.2018 година,
но ответникът не му заплатил
обезщетението по доброволен път.
Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва
претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди пряко
към застрахователя на виновния водач, а именно дружеството-ответник ЗД „Бул Инс“ АД. Претенцията за обезщетение е съединена с тази за законните
лихви с правно основание чл. 497 ал. 1 т.
1 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД. Ищецът претендира законни лихви върху главницата считано
от 22.06.2018 година – датата на предявяване на претенцията пред застрахователя
(искът в тази част е изменен с допълнителна ИМ). На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка ***.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът
подава писмен отговор. Заема становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Оспорва ги по основание и размер. Оспорва наличието на
виновно и противоправно поведение на водача на
процесния автомобил, механизма на получаване на уврежданията и
причинно-следствената връзка между събитието и получените увреждания, като и
между поведението на застрахования в ответното дружество водач и телесните
увреди у ищеца. Намира за недоказана
вината на М.Д.Д. като елемент на фактическия състав на деликта. Причинната връзка и вредата, установени в
наказателното производство не били задължителни за гражданския съд съгласно чл.
300 от ГПК и подлежали на самостоятелно доказване. Оспорва представения по
делото констативен протокол с пострадали лица за ПТП от 04.12.2017г. в
описателната му част - за посочените в него обстоятелства и причини за
настъпване на ПТП. Твърди, че съставилото го длъжностно лице не е очевидец на
ПТП и обстоятелствата, обективирани в тази част на
протокола, не са възприети непосредствено от него. Твърди, че протоколът не е
съставен съобразно изискванията на чл.З ал.1 от НАРЕДБА № 1з - 41 от
12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи и
поради това не се явява допустим писмен документ, въз основа на който съдът да
изгради своите изводи досежно механизма на твърдяното
от ищеца в исковата молба произшествие, както и не може да послужи за изготвяне
на заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Оспорва
твърдението на ищеца, че в резултат от настъпването на пътно-транспортно
произшествие за него са настъпили описаните в исковата молба, като вид и
характер увреждания, тяхната степен, продължителността на оздравителния период,
както и твърдението, че той не бил приключил към настоящия момент. При
условията на евентуалност ответникът твърди, че ако са причинени твърдените
уведи, то забавянето на оздравителния процес било в резултат на неспазване от
ищеца на лекарските предписания, предхождащи
ПТП-то заболявания и настъпили други случайни събития след момента на
инцидента. С факта на бягството на М. от болничното заведение, той допринесъл
за последващо усложнение на здравословното си
състояние, с което съпричинил травматичните си увреди
и последващите здравословни проблеми. Позовава се на
статистически данни, според които обичайният период на нетрудоспособност
за физически труд след подобни увреди е до 5 седмици. При условията на
евентуалност, ответникът прави и възражение за съпричиняване.
Счита, че са налице основанията за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, предвид приноса на пострадалия, който се возил в
превозно средство без поставен обезопасителен колан в
нарушение на разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и наличието на причинна
връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат.
Моли съда да намали размера на обезщетението при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Освен това, в условията на евентуалност, ответникът въвежда възражение за
прекомерност на търсеното
обезщетение и несъответствие на принципите по чл. 52 ЗЗД. Оспорва изцяло
твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди
под формата на психологични страдания. Било недоказано, че посочените от ищеца
изменения в здравословното състояние, промените в социалния му живот и
емоционалното състояние, са именно в резултат на процесното
деяние. Освен това ответникът счита, че
доколкото описаните в исковата молба неимуществени вреди по естеството си не са
резултат от телесно увреждане на ищеца, а засягат неговата психо-емоционална
сфера, то те не са покрит риск, съгласно разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.1 КЗ,
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. С тези и
останалите доводи, изложени в отговора, ответникът моли съда да отхвърли
предявения иск за обезщетение, както и този за законните лихви върху
главницата. Ако все пак приеме иска за основателен, моли съда да приеме, че претендираният размер на обезщетението е прекомерно завишен
и не кореспондира с принципа на справедливостта и установената съдебна практика.
Настоява, че застрахователното дружество е било сезирано с искане за заплащане
на застрахователно обезщетение посредством писмена застрахователна претенция
едва на 22.06.2018г, поради което
застрахователят изпада в забава от датата, следваща изтичането на 3-месечния
срок по чл. 429, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 430. ал. 1
от КЗ от тази дата. Претендира сторените в това производство деловодни разноски,
в това число и адвокатски хонорар.
В срока по чл.
372 ал. 1 ГПК ищецът подава допълнителна искова молба. Поддържа всички въведени
твърдения, доводи и възражения. Оспорва възраженията на ответника. Представя
присъда от 30.01.2020 година, постановена по НОХд №
3279/2018 година по описа на РС-Стара Загора, влязла в законна сила и моли съда
на основание чл. 300 ГПК да приеме за безспорни по делото обстоятелства –
извършеното от М.Д.Д. деяние, неговата противоправност и вината на дееца, механизма на процесното ПТП, вредоносния резултат и причинната връзка
между вредата и деянието. Оспорва доводите на ответника досежно
нередовносста на констативния протокол за ПТП.
Оспорва въведеното възражение за съпричиняване на
резултата поради непоставянето на обезопасителния
колан и намира същото за недоказано. Настоява, че претендираният
размер на обезщетението съответства на правилата по чл. 52 ЗЗД и константната
съдебна практика по подобни дела.
В срока по чл. 373
ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на допълнителната искова молба. Поддържа
въведените с отговора възражения и оспорвания, както и направените искания.
Поддържа направеното твърдение за липса на причинен деликт
от страна на водача на застрахования автомобил. Настоява, че причинната връзка
и вредата, установени в наказателното производство, не са задължителни за
гражданския съд съгласно чл. 300 ГПК и подлежат на самостоятелно доказване в
гражданското производство. Поради това оспорва и моли съда да не приема за
безспорно установени обстоятелства по делото, касаещи механизма на процесното ПТП и вредоносния резултат – настъпилите телесни
увреди у ищеца и причинната връзка между вредата и деянието.
Конституираният по
делото в качеството на трето лице-помагач на страна на ответника М.Д.Д. оспорва предявените искове.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С присъда № 11/30.01.2020 година, постановена
по НОХд № 3279/2018 година по описа на Районен съд –
Стара Загора, влязла в законна сила на 15.02.2020 година, М.Д. *** е признат за
виновен в това, че на 04.12.2017 година по път III-503 на
км. 22+200, в землището на общ. Опан, област Стара Загора, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Ауди“,
модел „А4“, per. № ****, нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно: чл.5, ал.1, т.1
от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата: т.1 с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората ....“, чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.20, ал.2, изречение първо от ЗДвП - „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, като по
този начин причинил по непредпазливост тристепенна средна телесна повреда на М.Х.М.,
изразяваща се в мозъчно сътресение, съпроводено с пълна загуба на съзнание и
представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на
дясната лопатка, причинило трайно затруднение на движението на дясната ръка и
счупване на 3, 4 и 5 десни ребра, причинили трайно затрудняване на движенията
на снагата за срок по-голям от 1 месец и със срок на възстановяване 2 месеца,
като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества - канабис и амфетамин. За да стигне до този резултат наказателният съд
е приел, че М.Д., който бил употребил наркотични
вещества - канабис и амфетамин, пътувал от град
Хасково за с.Васил Левски, общ. Опан, като се движел по път III-503 и управлявал лекия си
автомобил, марка "Ауди А4", per. № ****. Заедно с него пътувал и неговият познат – ищец по настоящото дело М.Х.М., който
се возел до него на предна дясна седалка. Около 15.00 часа подсъдимият наближил
с. Васил Левски, общ. Опан, обл. Стара Загора. Валял
ситен дъжд и пътното платно било мокро. На км.22+200, преди селото, където
пътят правел десен завой, М.Д. навлязъл в завоя със скорост над 74,5 км/час,
която не била съобразена с пътните условия - мокра пътна настилка, завой и не
осигурявала напречно сцепление. Вследствие на това, при навлизането в завоя,
автомобилът загубил напречна устойчивост и започнал странично плъзгане.
Подсъдимият не предприел адекватни действия да си върне контрола над
автомобила, като вместо в опит да противодейства на страничното плъзгане,
завъртял волана силно надясно, при което автомобилът се отклонил и напуснал
пътното платно отдясно на посоката на движение, т.е от вътрешната страна на
завоя. Напускайки пътното платно, автомобилът преминал през разположения
отдясно на него банкет, който преминавал в наклонен скат с трева, храсти и
дървета. Преминавайки през ската, автомобилът почнал да се преобръща, ударил се
в дърво, след което се завъртял с предна част на юг, а обръщането завършило с
установяване в покой с колелата нагоре - по таван. Водачът Д. успял да се
свести и излязъл от автомобила, бил подаден сигнал на тел. 112 и пострадалият М.
бил отведен от екип на ЦСМП – Симеоновград, а впоследствие - настанен на
лечение в МБАЛ - Хасково.
Следва от мотивите към
присъдата, в хода на наказателното производство е извършена съдебномедицинска
експертиза, според заключението на която М.М. получил
мозъчно сътресение, съпроводено с пълна загуба на съзнание, счупване на дясната
лопатка и счупване на V и VI десни ребра. Относно механизма на ПТП
наказателният съд се е позовал на заключението на автотехническа
експертиза, според която скоростта на управлявания от подсъдимия лек автомобил,
марка "Ауди А4", към момента на напускане на платното за движение,
била 74,5 км/час. Скоростта на автомобила преди възникването на ПТП била
по-висока, но поради мокрия терен не останали спирачни следи по асфалтовото
покритие, които да дадат информация за пътя, изминат от момента на
задействането на спирачките, до мястото на напускане на платното за движение,
поради това не било възможно да се изчисли скоростта на автомобила преди ПТП. При
тази пътноклиматична обстановка водачът трябвало да
намали скоростта преди да навлезе в десния завой. По този начин би имал
необходимото напречно и надлъжно сцепление на гумите с настилката и не би се
стигнало до страничното плъзгане, при което той загубил контрол върху
автомобила. Т.е. причина за настъпване на произшествието от техническа гледна
точка била движение със скорост, несъобразена с пътноклиматичните
условия. Освен това, водачът неправилно боравил с органите за управление на
автомобила, като след първоначалната загуба на сцепление и страничното плъзгане
извъртял твърде много волана, завивайки надясно, което му попречило да
възстанови контрола върху автомобила си, а вместо това същият се отклонил
надясно и излязъл от пътното платно от вътрешната страна на завоя.
Дружеството-ответник признава наличието на застрахователното правоотношение
по застрахователна полица № BG/02/117002006476 с валидност от 19.07.2017 година
– 18.07.2018 година за процесното МПС.
По делото
е назначена и извършена комплексна автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза. Съдът намира заключението на вещите лица Е.
и А. за пълно, компетентно и обективно,
поради което го кредитира изцяло. Посоченият от тях механизъм на ПТП изцяло
кореспондира с този, приет в наказателното производство и обсъден в мотивите
към присъдата. Съвпадат и изводите
относно причините, поради които се е достигнало до ПТП- движение с несъобразена
скорост , загуба на контрол над превозното средство и неправилни действия на
водача, които не са му позволили да си възвърне контрола върху МПС. Става ясно
от заключението на експертите, процесното МПС е
фабрично снабдено с обезопасителни колани, но няма
увреждане, което да позволи категоричен отговор на въпроса – бил ли е в момента
на ПТП пострадалият М. с поставен предпазен колан. Той е получил травми по
принципа на латерализацията. Седял е на дясната седалка до водача и при промяна на
траекторията на автомобила се ударил в дясно стоящите от него части на купето
на автомобила, получавайки травма в дясната половина на тялото. От тук вещите
лица стигат до извода, че не може с достатъчна доза убедителност да се твърди,
че при поставен предпазен колан би могло да се предотврати или да се ограничи
възникването на уврежданията на М.М..
В.л. Е.
стига до извода, че при ПТП ищецът е получил контузия на главата с подкожен
хематом и мозъчно сътресение, което е протекло със степенно помрачаване на
съзнанието, но без пострадалият да е изпадал в кома. В.л. базира извода на
установени по делото факт, че М.М. има спомен за
подробности непосредствено преди удара на автомобила и на самия удар, както и
от обстоятелството, че непосредствено след това реагира на болка и звук. В.л.
счита, че наличните по делото доказателства, без провеждане на специализирани
медицински изследвания, не позволяват да се приеме, че търпените сега от ищеца
главоболия имат връзка с травмата от ПТП. Освен това М.М.
е получил отломъчно счупване на дясната лопатка,
което му е причинило трайно затруднение в движението на дясната ръка.
Обичайният срок за имобилизация в такива случаи бил
20-25 дни, срокът за нетрудоспособност – 2-3 месеца за физически труд и 1-2
месеца за нефизически труд. Пострадалият е търпял болки и страдания, свързани
със счупванията, които в началото са били с по-голяма интензивност, възможно било и в
момента да търпи болки при физическо натоварване или при промяна на времето. В
момента при ищеца затруднението продължавало с непълно отвеждане на ръката в
раменната става и намален обем на мускулната маса в десния раменен пояс.
От наличната по делото медицинска
документация и заключението на в.л. става ясно, че М. М. е напуснал самоволно
болницата няколко часа след постъпването и по този начин се е лишил от лечение
в острия период от травмата. Липсват медицински данни за проведени след това
лечения на ищеца във връзка с травмата. Изводът на в.л. е, че причинените на М.
травми са в причинна връзка с процесното ПТП.
При
устния си доклад в.л. Е. защитава тезата си относно липса на кома и мозъчна
контузия въобще, като обяснява, че при пострадалия не се наблюдава липса на
спомен от преди инцидента, а напротив – споменът му е ясен, пълен и логично
подреден. Налице е и другият критерий – реакция на раздразнения, при това само
умерено силни, което при комата било невъзможно. В.л. акцентира на данните от
фиша за оказана спешна медицинска помощ и настоява, че с оглед дължимата от
екипа преценка, те щяха да констатират коматозно
състояние и непременно да го опишат. При съвкупност на фактори, в това число
употреба на наркотични вещества, според в.л. пострадалият е бил с мозъчно
сътресение, свързано със степен на помрачение на съзнание сънливост – като
естествена защитна реакция на мозъка, т.нар. задпределно
задържане на болката. В.л. твърди, още, че преждевременното напускане на
болницата има значение за възстановителния процес при пострадалия. Той е
следвало да остане в покой, подложен на обездвижване и на обезболяващи, а след
това да премине рехабилитацията - раздвижване. А това, че той не е спазил режима е довело до сегашното
положение – да не може да си вдигне ръката. В.л. приема, още, че констатираната
у пострадалия церебрастения е в причинно-следствена
връзка с ПТП, но отново експертът настоява, че
за да се предотврати последващото ѝ
настъпване пострадалият е следвало да спазва специален режим и то поне 30 дни
след травмата, а няма данни за такъв. На въпроса – дали травмите са били
предотвратими или с ограничена степен, ако пострадалият е бил с поставен
предпазен колан, в.л. заявява, че не може да се отговори категорично- възможно
е получаването на травмите и с поставен колан и без него, предвид повреждането
на автомобила отдясно и латеризация на уврежданията също в дясната част на тялото
на М. и главата.
В основното
си заключение в.л. Е. заявява, че има данни за счупване на ребра вдясно, но
броят им е неуточнен. Това е наложило назначаване и извършване на допълнителна
съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещото лице след провеждане на
специализирани медицински изследвания. При
допълнителната експертиза е извършена КТ на гръден кош на ищеца,
разчетена от специалист по образна диагностика. В резултат от това са намерени
находки единствено за счупване на 4-то ребро в дясно.
По делото е назначена и
изслушана съдебно-психологична експертиза, заключението на която съдът
възприема изцяло като пълно, компетентно, обективно и безпристрастно. Според
в.л. Д., ищецът М. бил лекуван във връзка с търпените от него болки, по време
на престоя му в болничното заведение и около месец след това. Впоследствие
спрял приема на болкоуспокояващи, не търсил помощ или консултации във връзка с
психологическото си състояние, нито приемал някакви медикаменти във връзка със
същото. При извършеното от в.л. изследване са установени признаци на стрес и
посттравматичен стрес. Не бил отработил преживяното, но се примирил, върнал се
към нормалния си начин на живот, самообслужвал се напълно, нямал нужда от чужда
помощ и в бъдеще щял да отработи травмата от преживяното. При него не били
установени индикации за психосоматични усложнения при травми на главния мозък.
В същото време, невъзможността да полага физическа работа водила до
ограничаване на възможността за социална реализация и това създавало у ищеца
чувство на безполезност за себе се и за неговото семейство. Като цяло,
инцидентът се отразил негативно на психиката на пострадалия: той се страхувал
да пътува в автомобил с висока скорост, психиката му била затормозена от това,
че не може да осигурява средства за семейството си. Психиката му била в процес
на възстановяване, но винаги имало възможност от отключване на негативни
емоции, свързани с преживяното, при попадане в сходна ситуация.
По реда на чл. 176 от ГПК М.Д. обяснява, че пострадалият се возил в колата на предна дясна седалка,
без предпазен колан. След ПТП и двама били в шок, но М. не бил губил съзнание.
Говорел безсмислици, поради което Д. му „ударил два шамара“. Обяснява, че в
хода на досъдебното производство заявил, че М. изгубил съзнание, за да му
помогне и да викнат линейка. Заявява, че както той, така и пострадалият М. били
в момента на ПТП под въздействие на употребени наркотични вещества и алкохол.
Твърди, че получените от пострадалия увреждания не били толкова тежки, колкото
последният твърдял, а освен това два дни след ПТП той бил избягал от болницата
и се прибрал в дома си.
По делото са събрани гласни
доказателства. Св. Р. А. И. съжителства
на семейни начала с ищеца. Обяснява, че след ПТП характерът на М. се променил
напълно. Той станал нервен и агресивен, не се държал добре с нея и престанал да
обръща внимание на децата, като това се дължало на търпените от него болки и
неудобства. В началото не можел да се самообслужва за елементарни неща и се
налагало св. И. да се грижи за него. Когато се прибрал от болницата, лопатката
му била счупена и го боляло рамото и ребрата от дясната страна. 1-2 месеца след
ПТП бил на легло, след това ходил на лекар и му препоръчали лечебна гимнастика
за раздвижване на ръката. И до настоящия момент ищецът не бил напълно
възстановен – ходил “на една страна“, а не изправен, тъй като едното му рамо
било по-ниско от другото, при промяна на времето изпитвал главоболие и приемал
болкоуспокояващи. Преди инцидента М.М. ходил да
работи в Гърция, като строителен работник, а сега се налагало семейството да
бъде подпомагано от бащата на ищеца. Св. И. твърди, че ищецът ѝ разказал,
че си спомня само как е паднал при катастрофата и как са го изкарали от колата,
след това бил изпаднал в кома и спомените му се губели.
Свидетелят Х. Митев М. е баща
на ищеца. Потвърждава изнесеното от св. И. относно търпените от ищеца болки и
страдания след ПТП, за неговата безпомощност и положените грижи за него, както
и за промяна в характера на М.М. след ПТП и
преживените травми. Твърди, че преди катастрофата цялото им семейство ходило да
работят в Гърция, но сега вече М. не можел да работи физически труд, тъй като
изпитвал болки в горната дясна част на туловището и главоболие. Болките и
нервното напрежение налагали приемане на хапчета за болки и за успокояване.
Показанията на св. А.М. – сестра на ищеца, са в унисон с показанията на
останалите свидетели. Свидетелят добавя, че и до сега ищецът има нощни кошмари
и страхове от преживяното.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Предявените от ищеца М. иск е такъв на увреденото лице срещу
застрахователя на делинквента, сключил с него
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Искът е с
правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
болки и страдания, емоционални промени и негативна промяна в отношението към
живота, в размер на 50 000 лева, както и по чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с
чл. 86 ал. 1 ЗЗД за законни лихви върху главницата, считано от 22.06.2018 година –
датата на предявяване на претенцията пред застрахователя (искът в тази част е
изменен с допълнителна ИМ). Претенцията
за законните лихви е такава за обезщетение за забавено плащане с правно
основание чл. 497 ал. 1 КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД и има
характера на акцесорен иск, обективно кумулативно
съединен с главния.
Отговорността
на застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице е договорна, тъй
като произтича от сключения между него
и прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност
", с който е застрахована деликтната отговорност
на водача на моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и функционално
свързана с деликтната отговорност
на застрахования.
Допустимостта на прекия иск против
застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"
и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл. 498, ал. 3 от КЗ. С оглед представените по делото доказателства – надлежно входирана при ответника молба, съдът приема за доказано
обстоятелството, че ищецът е предявил претенцията си за изплащане на
застрахователно обезщетение пред застрахователя-ответник, но споразумението не
е постигнато, респективно застрахователят доброволно не е заплатил обезщетение
в срока по чл. 496 КЗ и досега.
Съобразно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно
факти, чието осъществяване е установено с влязла в законна сила присъда и е
недопустимо преразглеждане на въпросите, свързани с това – дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В случая такава присъда е налице. Обвързващ е изводът на наказателния
съд, че телесните повреди на пострадалия М.М. са
причинени противоправно и виновно от М.Д.Д., при процесното пътно-транспортно
произшествие.
За да бъде уважен предявеният иск е
необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови
предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност
на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно
правоотношение между ответника-застраховател и делинквента
по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства
настоящият състав намира да е налице осъществено противоправно
деяние от страна на водача на автомобил „Ауди“ А4 с рег. № ***– третото
лице-помага М.Д., който нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата: т.1 с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората ....“, чл.20,
ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“ и чл.20,
ал.2, изречение първо от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“. Безспорно е установено от делото с
писмените доказателства и заключението на комплексната експертиза, онагледено
със скица, че поради движение с несъобразена за пътните условия скорост водачът
на автомобила е загубил контрола над него, а след това е предприел неправилни
действия, които не са му позволили да си възвърне контрола над МПС. Поради тази
причина автомобилът се отклонил и напуснал пътното
платно отдясно на посоката на движение, т.е от вътрешната страна на завоя.
Напускайки пътното платно, автомобилът преминал през разположения отдясно на
него банкет, който преминавал в наклонен скат с трева, храсти и дървета.
Преминавайки през ската, автомобилът почнал да се преобръща, ударил се в дърво,
след което се завъртял с предна част на юг, а обръщането завършило с
установяване в покой с колелата нагоре - по таван. В резултат на търкалянето и
удара в дърво намиращият се в автомобила, на предна дясна седалка пътник М.М. е контактувал със силно деформиращата се дясна част на
автомобила, с неговата дясна част на тялото и главата, в резултат на което е
получил травмите така, както е посочено в заключението на комплексната
експертиза и допълнителната СМ: контузия
на главата с подкожен хематом и мозъчно сътресение, което е протекло със
степенно помрачаване на съзнанието, отломъчно счупване
на дясната лопатка, причинило трайно затруднение движението на дясната ръка
и счупване на четвърто дясно ребро без
разместване, причинило разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129
от НК и възстановило се в срок не по-голям от 20 дни. За да стигне до този
извод, ХОС кредитира изцяло заключението на експертизите и в частност на в.л. Е..
От събраните по делото доказателства – материалите на наказателното
производство, както и от показанията на фактическата съпруга на ищеца св. И.
става ясно, че той има ясен спомен за събитията преди, в момента и непосредствено след инцидента. Много е важна
в случая констатацията за наличие у пострадалия на реакция на раздразнение,
което изключва състояние на пълна загуба на съзнание. Това, че след ПТП
спомените му частично се губят, е подробно и убедително обяснено от в.л. Е. - М.М. е бил в състояние на сънливост, което е защитна реакция
на мозъка срещу силната болка. От тук е изводът, че се касае само за степенно,
а не пълно помрачение на съзнанието. Относно счупването на лопатката спор няма.
А относно броя на счупените ребра, а от там и срока на възстановяването, съдът
дава приоритет на допълнителното заключение на СМЕ, извършена в настоящото
производство. Подробно, ясно и категорично
в.л. Е. сочи непълнотите в работата на лекарите, извършили предходните
изследвания, довели до погрешна констатация за счупени и други ребра.
Приложеният от в.л. Е. метод отговаря на изискванията на съвременната медицина
и дава много по-надеждни резултати от обикновената рентгенография, а още повече
само мануален преглед. ХОС не съзира нарушение в
това, че в.л. Е. при извършване на експертизата е ползвал консултацията на
специалист по образната диагностика. Важно е това, че крайният извод, обективиран в заключението, принадлежи на съдебния лекар,
надлежно назначен по делото, т.е. няма подмяна на изпълняващия експертната
задача. И в крайна сметка, важни са обективните находки, а те са такива, че
липсват следи от стари счупвания извън това на четвъртото ребро в дясно. И при
липса на такива следи от счупвания, единственият възможен извод е, че М.М. при процесното ПТП е получил
счупване само на едно ребро, а не както се претендира от ищеца.
Поради това съдът приема, че не е оборена
презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Ангажирането на наказателната или административно-наказателната
отговорност на делинквента не се явява задължителна
предпоставка за реализиране отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ.
Постановяването на осъдителната присъда единствено позволява приложението на
чл. 300 ГПК и така улеснява доказването на ищцовата
претенция. Но иначе, според възприетата съдебна практика, образуваното
наказателно производство не е пречка за движението на гражданския спор за обезвреда от престъпление, предмет на наказателното
производство. Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна
връзка с противоправното деяние. С оглед и наличието
на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за
процесния период, искът с правна квалфикация чл.
432, ал. 1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран да отговаря.
При определяне на размера на обезщетението
за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11,
според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК
редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.;
№ 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ
т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от
03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава".
С оглед изложеното, съгласно чл. 51,
вр. чл. 52 от ЗЗД,
на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на претърпени телесни увреждания. Доколкото
паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че те следва да бъдат
обезщетени в размер на 50000 лв. При определянето му съдът съобрази характера
на претърпените телесни увреждания – контузия на главата с подкожен хематом и
мозъчно сътресение, което е протекло със степенно помрачаване на съзнанието, отломъчно счупване на дясната лопатка, причинило трайно
затруднение движението на дясната ръка и
счупване на четвърто дясно ребро без разместване, причинило разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК и възстановило се в срок не
по-голям от 20 дни. Съдът отчита и обстоятелството, че
въпреки лечението, три години след инцидента движението на дясната ръка не е
възстановено напълно. Напротив, налице е промяна в походката и положението на
снагата на пострадалия, невъзможност за пълноценни движения на дясната ръка и
от там ограничения за физически труд (св. И., св. М.), болки при промяна на
времето и физически натоварвания, чести главоболия, промяна в характеровите особености на ищеца, нагласи към живота,
продължаващите страхове, неудовлетвореност, социални ограничения, установени
със заключението на съдебно-психологическата експертиза и свидетелските
показания. Всички тези изменения според в.л. Е. и в.л. Д. са в пряка причинна
връзка с автомобилната травма. Болките и
ограничението в движенията на дясната ръка ще продължи и занапред, без да е
предвидим периодът на пълното възстановяване. От възникване на травмата и
досега пострадалият изпитва болки и страдания с различна интензивност. В.л. Е.
подчертава, че при отломъчното счупване на лопатката
болките са с много силен интензитет, особено в начален стадий.
В същото време съдът отчита и заключението на в.л. Е. за това, че
движението на дясната ръка на ищеца не е възстановено поради неговото собствено
поведение – самоволно напускане на болничното заведение в момент на острия
стадий на травмата, когато обездвижването на тялото му и покой са били решаващи
за правилното оздравяване. Събраните по делото гласни доказателства са в
насока, че повече от един месец ищецът е бил гледан на легло. Но това не е
достатъчно за да се приеме, че са били спазвани приетите в медицинската
практика за такива случаи правила. Освен това, няма нито твърдения, нито
доказателства за предприети раздвижване и рехабилитация (при това медицински
правилни). Същото се отнася и за лечението на състоянието след мозъчното
сътресение. Предписани са много строги правила, които болният следва да спазва
именно за да не се отключи церебрастенията (устния
доклад на в.л. Е.). В събрания по делото доказателствен
материал, в това число показанията на близките на ищеца, които са се грижили за
него, няма дори и указания за спазване на тези правила. Поради това съдът
приема, че за непълното възстановяване на функцията на дясната ръка и
периодичните главоболия на ищеца, които са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, принос има самият ищец. Ето защо дължимото
му обезщетение следва да бъде намалено с размера на неговия принос за
невъзстановяване на здравето му, а именно до сумата 45 000 лева.
Съобразявайки горното, икономическата
конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания
период, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа
на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Неоснователни са доводите на
дружеството-ответник за допуснато съпричиняване от
страна на ищеца поради неизползване на предпазен колан. Вещите лица от комплексната
експертиза са единодушни относно това, че при конкретния механизъм,
получаването на процесната травма от пътника в колата
на предната дясна седалка, не е обвързано с поставянето или непоставянето на
предпазния колан. Коланът, дори и правилно поставен, в случая не би могъл да
предотврати травмата от удар на дясната част на тялото и главата на ищеца в
деформиращата от търкалянето и удара в дърво дясна част на лекия автомобил. Поради
това, ищецът няма принос за получаване на процесните
увреждания и неоснователно се претендира съпричиняване
поради непоставяне на обезопасителен колан.
Предвид основателността на исковата
претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл. 497, ал. 1, т.
2 от КЗ се следва от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ - три месеца от предявяване на претенцията пред застрахователя. В
процесната хипотеза от молба вх. № ОК-407171/22.06.2018
година е видно застрахователят да е уведомен на посочената дата или законна
лихва за забава е дължима от 22.09.2018 год. до изплащане на вземането, поради
което претенцията за присъждането й е основателна за този период.
Поради гореизложеното съдът намира
предявения главен иск за обезщетение за неимуществени вреди за основателен и
доказан по размер за сумата 45 000 лева. Ищецът не доказва неимуществени
вреди в по-голям размер, поради което в останалата част до 50 000 лева
искът следва да бъде отхвърлен.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, с оглед изхода от спора от ответника се дължат: разноски в общ
размер на 2300 лева, от които 1800 лева – държавна такса и 500 лева заплатени
от бюджета на съда възнаграждение на вещи лица.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адв. Р.М. се
дължи адвокатски хонорар, определен по чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от
иска, в размер на 2256 лева (с ДДС).
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер
на 327 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с
ЕИК ****, със седалище в град София
и адрес на управление – район Лозенец, бул. Джеймс Баучер“
№ 87 да заплати на М.Х.М. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес ***, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД,
сума в размер на 45 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди във
връзка с настъпило на 04.12.2017 год. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва от 22.09.2018 година до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 45 000
лева до предявения размер от 50 000 лева, както и за законна лихва за
периода 22.06.2018 година – 21.09.2018 година, като неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ****, със
седалище в град София и адрес на управление – район Лозенец, бул. Джеймс Баучер“ № 87 да
заплати по бюджетна сметка на ХОС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сума в размер на 2300 лева – държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА ЗД
„Бул Инс“ АД с ЕИК ****, със седалище в град София и адрес на управление – район Лозенец,
бул. Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адвокат Р.И.М.,
на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, сума в размер на 2256 лева – адвокатско възнаграждение, с ДДС.
ОСЪЖДА
М.Х.М. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес *** да заплати на ЗД
„Бул Инс“ АД с ЕИК ****, със седалище в град София и адрес на управление – район Лозенец,
бул. Джеймс Баучер“ № 87 сумата 327 лева – деловодни
разноски за адвокатски хонорар и възнаграждения на вещите лица, съразмерно на
отхвърлената част на иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: