РЕШЕНИЕ
№ 2300/24.11.2021г.
Гр.
Пловдив, 24.11.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІII състав, в открито заседание на деветнадесети октомври през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при
участието на секретаря Д.К. и прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа
докладваното от съдия Вълчев КАНД № 2575
от 2021 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от „НИГАЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Петър Стоев“ №66, представлявано от Н.А.С., чрез
адв.К.Г., против Решение № 1237 от 30.07.2021 г., постановено по а.н.д. № 20215330202374/2021г.
по описа на Пловдивски районен съд, ХХ наказателен
състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №18 от 10.03.2021
г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ гр. Пловдив,
с което
на „НИГАЛ“ ЕООД, за нарушение на чл.4, ал.1 от Закона за
храните на основание чл.128, ал.2 вр. ал.1 т.1
и чл.135 от Закона за храните е наложена „имуществена санкция” в
размер на 12
000 лв.
Касационният
жалбоподател оспорва решението на районния съд, в частта с която
е потвърдено оспореното НП. В жалбата са изложени доводи, че ПРС не е обсъдил
конкретно наведени от жалбоподателя възражения. Навежда твърдения, че
неправилно въззивният съд е приел, че по отношение на извършеното нарушение е
налице повторност. Моли обжалваното решение и потвърденото с него НП да бъдат
отменени, алтернативно наложената имуществена санкция да бъде намалена до
минимален размер от 2 000 лева. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
Областна дирекция за безопасност на храните –Пловдив се представлява от юрк. Ц.,
който с отговор оспорва жалбата като неоснователна. Редовно призован, се явява,
като счита, че жалбата е неоснователна, а съдебното решение правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Окръжна
прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна, като моли решението на
районния съд да бъде оставено в сила.
Касационната
инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, въз основа на доказателствата
по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.
От
фактическа страна е установено, че при извършена проверка на 19.01.2021
г. на обект Склад за съхранение и
реализация на хранителни
продукти, находящ се
на адрес с.Брани
поле, общ.Родопи, УПИ 020308, стопанисван от „Нигал 7“ ЕООД в
присъствието на управителя на дружеството
и съвместно със
служители на „Икономическа полиция” при ОД на МВР Пловдив
и служители на ОДБХ –Пловдив било установено наличие на краве сирене „Китка” с
партиден № L 050420, с най-добра годност до
04.01.2021 г., 72
бр. кутии по
8 г, произведено
от „Млечна промишленост Маноя”
ООД, гр.Велико Търново, BG 0212048 ЕО с изтекъл срок на годност съгласно
етикетировката на продукта и търговски документ № 1001345/12.07.2020 г., което
представлява реална опасност за здравето на неограничен брой потребители.
В хода
на проверката било
констатирано, че нарушението
е извършено повторно, в едногодишен срок от влизане в сила на
наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено наказание за
същото по вид нарушение.
Въз основа
на констатациите от
проверката бил съставен
АУАН 0000085/26.01.2021 г., а
въз основа на
него е издадено наказателно постановление, в което
административнонаказващият орган възприел залегналата в акта фактическа
обстановка, която и преповторил в обстоятелствената му част, като подвел
нарушението под нормата на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ.
Районен
съд-Пловдив е приел, че АУАН и НП
са съставени при
спазване на сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН, от
компетентни лица, в кръга на предоставената им
материална и териториална
компетентност. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на
нарушителя да упражни правото си на защита в пълен обем.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изложените в решението мотиви, като
намира, че Районния съд правилно е очертал предмета на доказване в
производството, а именно – извършено ли е нарушението, описано в АУАН,
извършено ли е от лицето, срещу което е издаден акта, което прави излишно
тяхното преповтаряне. В тази насока районният съд е осъществил пълно съдебно
следствие – събирането на писмени и гласни доказателства. От тях безспорно е
установено, че твърдяното нарушение, описано в АУАН и в наказателното
постановление е извършено от санкционираното дружество.
Изводът на
първоинстационният съд за безспорна установеност на нарушението по чл.4, ал.1
от Закона за храните е правилен, като същият се базира на събраните писмени и
гласни доказателства в тази връзка.
Подробно е обсъдено
защо се приема, че нарушението е извършено повторно. В решението е посочено, че
видно от приложеното и прието по делото
като писмено доказателство заверено копие на НП
44/07.04.2020 г. жалбоподателят е бил санкциониран за съхранение на
същите по вид
стоки с изтекъл
срок на годност.
Обстоятелството, че в при
съставяне на процесното НП от страна
на административнонаказващия
орган не е посочен номера на предходното
наказателното постановление не може
да бъде преценено
като съществено нарушение на процесуалните правила.
С оглед
конкретната фактическа обстановка, установена
от първоинстанционния районен съд, настоящия съдебен състав намира,
че осъщественото деяние не покрива признаците на маловажен случай, по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства се безспорно се установява,
че в конкретния случай дружеството в условията на повторност е съхранявал
хранителни стоки с изтекъл срок в големи количества, като по този
начин са били поставени на сериозна опасност живота и
здравето на неограничен кръг от хора.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо.
При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора на ответника се дължат разноски 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение за тази инстанция, който е направил своевременно искане за
тяхното присъждане.
Ето
защо и на основание чл.221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІII състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1237
от 30.07.2021 г., постановено по а.н.д. № № 20215330202374/2021г. по описа на
Пловдивски районен съд, ХХ наказателен състав.
ОСЪЖДА „НИГАЛ“ ЕООД,
ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Петър Стоев“ №66, представлявано от Н.А.С., да
заплати на Областна дирекция по безопасност на храните-Пловдив, сумата от 80
(осемдесет) лева, за осъществена защита от юрисконсулт.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.