МОТИВИ към Присъда № 2 от 13.01.2016 г. по НЧХД № 253/2015 г. по описа на СлРС, изготвени на 27.01.2016г.
Тъжителят М.М.М.
е предявил обвинение срещу подсъдимите А.М.М. и Е.М.М. за извършено от тях
престъпление по чл.130 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
С тъжбата са М.М.М. е предявил гр. иск против
подсъдимите, за сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди и за сумата
от 290,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, до
окончателното изплащане на сумата.
В с.з. тъжителят чрез процесуалния си
представител поддържа тъжбата и гражданския иск. Моли съда да признае
подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение и да уважи гражданската
претенции като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
След като
прецени, че гражданският иск е своевременно предявен и се намира във връзка с
предмета на делото, съдът го прие за съвместно разглеждане в настоящия
наказателен процес и конституира тъжителя в качеството му на гр.ищец.
Подсъдимия Е.М. не се явява в съдебно заседание.Подс. А.М. се явява , отказва да дава обяснения и не
се признава за виновен. Упълномощеният от подсъдимите защитник моли съда да
отхвърли тъжбата, като признае подсъдимите за невиновни, ведно с произтичащите
от това последици – отхвърляне на
претендираното обезщетение и заплащане от страна на частния тъжител на
разноските по делото.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Тъжителят М.М.М. и подсъдимите А.М.М. и Е.М. *** и се познавали
помежду си. Отношенията помежду им били обтегнати, поради възникнал по рано
конфликт между тъжителя и подс. Е.М.М..
На 14.09.2011
г. тъжителят се намирал на маса до магазин за хранителни стоки, стопанисван от свидетеля
Н.А.. В същото време покрай магазина минал подс. Е.М.М.. Помежду им възникнал
словесен конфликт, който прераснал и във физическа разправа, като двамата
взаимно започнали да се дърпат и бутат и
тъжителят М. залитнал и паднал на земята. В това време с лек автомобил
покрай магазина минал подс. А.М.М., заедно със свидетелите К.Б. и М.М.. Подсъдимият А.М.М. виждайки конфликта
между брат си и тъжителя, слязъл от автомобила , хванал брат си и го издърпал
настрани за да предотврати по нататъшни разпри . Двамата подсъдими се качили в
МПС и потеглили . Междувременно сестрата
на пострадалия, която била в близост до инцидента се притекла на помощ и
двамата се прибрали в дома си . Там пострадалият установил ,че мобилния му
телефон е счупен , което наложило майка му
да отиде до дома на свид. Р.Т.
за да го помоли да го откара до
болницата в гр. Сливен. Т. се съгласил и двамата заедно и с майката и сестрата на тъжителя М. *** . В МБАЛ –
Сливен пострадалия бил прегледан и освидетелстван от съдебен лекар,като св. Т. го
изчакал навън и след това го прибрал в дома
му в село Бяла паланка.
При
извършения преглед д-р Ч. установил десностранен периорбитален хематом с
умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите и
кръвонасядане в лявата теменно-тилна област на главата с
размери около 4-5 см.
Установил и травматичен оток на тъканите и кръвонасядане в областта на носа и устните. В
тази област е установил и рана с разкъсани и натъртени ръбове. Освен в областта
на лицето съдебният лекар установил и кръвонасядания в областта на гръдния кош и
дясната предмишница като така посочените находки са обективирани в съдебно-медицинско
удостоверение № 470/2011 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
ценени поотделно и в тяхната съвкупност.
В конкретния
казус, в подкрепа на повдигнатото обвинение са единствено показанията на св. М.
– сестра на пострадалия и на св. Ю. – съпруг на сестрата на св. М. . Техните
показания обаче макар съответни помежду си в основната си главна част
противоречат на всички останали събрани по делото гласни доказателства. Св. М.,включително
в показанията си пред предходния съдебен състав / приобщени по реда на чл.281
от НПК / твърди ,че е била очевидец на
случилото се и лично е видяла как пред заведението находящо се на отсрещния
тротоар /спрямо нейното местонахождение/ е спрял лек автомобил, от който са
слезли двамата подсъдими . Разказва ,че е възприела брат си и св. Т., които
преди това са стояли на маса до магазина за хранителни стоки както и това ,че
двамата подсъдими са нападнали брат й като са започнали да му нанасят удари и
ритници , съборили са го на земята и са го ритали . В показанията си тази
свидетелка обаче сочи, като свидетел очевидец лицето Т. , който разпитан пред
настоящия съдебен състав и при предходното разглеждане на делото категорично
отрича да е бил на такъв инцидент .Твърди ,че по –
късно на същия ден е бил помолен да откара пострадалия до болницата и , че едва тогава е разбрал за случилото се. Така
посочените противоречия между тези двама свидетели не се отстраниха и след
провеждане на очна ставка , което мотивира съдът да счете,че някой от двамата
свидетели не дава достоверни показания. В показанията си св. М. твърди и това
,че собственика на магазина – св. А. също е видял побоя но вместо да се намеси
се е прибрал вътре . Това и твърдение
също се опровергава след разпит на св. А. , който като св. Т. категорично
отрича да е бил там по време на инцидента и да е видял как двамата подсъдими
нанасят побой на тъжителя. Показанията на тази свидетелка противоречат и на
останалите гласни доказателства събрани по делото доколкото всички останали
свидетели категорично отричат да са видели ,че двамата подсъдими нападат
тъжителя , бият го и след това се качат на МПС и отпътуват / каквато е версията
на св. М./. Действително , в нейна подкрепа са показанията на св. Ю. но този
свидетел сам заявява ,че разказва това което му е казано от съпругата му –
сестра на св. М. , а това безспорно води до извода ,че неговите показания са не
лични възприятия , а буквален преразказ на твърденията на св. М.,преразказани от последната на сестра й
и в последствие предадени от нея на съпруга й – св. Ю. Въз основа на така
посочените съждения ,съдът изключи от доказателствения материал показанията на
св. М. и тия на св. Ю. като несъответни на останалите гласни доказателства
събрани по делото и недостоверни по своята същност.
По делото са
налични и показания снети от св. А. пред предходен съдебен състав и приобщени
по реда на НПК,който съдът изключи от доказателствения материал ,тъй като макар да съответствуват частично на тия на
св. М. се оборват от всички останали гласни доказателства . Действително, в
основни линии този свидетел пресъздава
случката идентично на твърдението в тъжбата, но при внимателен прочит на показанията
му се налага извода, че същите са
прекалено семпли и систематизирани. Свидетеля пресъздават
точно и единствено основните твърдения на самия пострадал като показанията му
се състоят от последователно изнасяне на факти точно за спорните по делото
моменти , а именно бил ли е с пострадалия и св. Т. / който св. А. нарича с
определението „високо,много едро момче „/ , приствувала ли е там св. М. / за
която свидетеля твърди ,че е „пребягала от другия магазин”.Този свидетел удостоверява и присъствието на четири лица в
МПС, както и факта,че две от тях / по подразбиране/ двамата подсъдими са
излезли от автомобила и са нападнали тъжителя. Така прочетени показанията му
напълно съотвествуват на версията на частното обвинение, но разгледани в
контекста на останалите гласни доказателства тяхната достоверност се
разколебава . В подкрепа на този извод е и факта ,че пресъздавайки напълно
схематично момента на побоя свидетеля заявява,че е видял как жената ,която
пребягва от съседния магазин отива до падналия на земята пострадала и кляка до
него. Нейните показания в тази насока обаче са различни , тъй като тя
заявява,че след като е възприел нанесения побой не е тръгнала
към брат си, а директно към автомобила му , който е бил спрян в близост
до магазина и причина за това е факта,че самия пострадал вече е бил станали и
също се е отправил към МПС , с помощта на св. Т. според нейните твърдения. Така
посоченото противоречие допълнително мотивира съдът да изключи показанията на
св. Атанасов .
Съдът кредитира показанията на св. Т.
доколкото същия е участвал при транспортирането на пострадалото лице до
болницата и дава сведения за случилото се след инцидента. Този свидетел както
при първоначалното така и при последващото разглеждане на делото /включително
при проведената в настоящото производство очна ставка/отрича да е бил в момента
на случилото се заедно с пострадалия като е категоричен ,че за случая му е било
разказано от сестрата на пострадалия – св. М.
и майката на тъжителя .
Съдът
кредитира и показанията на св. А.- собственик на магазина,пред който е
възникнал конфликта. Неговите показания обаче не допринасят по какъвто и да е
начин за установяване на обективната истина ,доколкото този свидетел е отсъствал от магазина по време на
инцидента.Тези му твърдения съдът приема за достоверни доколкото единствено св.
М. твърди ,че е бил там.
На следващо място съдът кретидитира
показанията на лицата , които са пътували заедно с единия подсъдим в лекия
автомобил управляван от последния и са спрели пред магазина . Това са
свидетелите К.Б. и св. М.М.. Показанията на последния съдът приобщи към
доказателствения материал по реда на чл. 281,ал.1,т. 4 от НПК/л. 78 от
НЧХД№1619811г. на РС – Сливен/,тъй като същия е бил разпитван пред предходния
състав и неустановен в хода на настоящото съдебно дирене. Двамата свидетели са
били очевидци на случилото се и отричат категорично както твърдението на тъжителя
и св. М. ,че заедно с тях е бил и подс. Е.М. така и твърдението ,че той и брат
му са нанесли побой над пострадалия.И двамата свидетели не отричат, че пред
магазина са видели как Е.М. и пострадалия се карат помежду си като св. Б.
заявява ,че е видял как двамата се спречкват като уточнява ,че са били хванати
взаимно за ръцете и са се дърпали . След това между тях е застанал подс. А.М. и
са паднали на земята. Този свидетел е категоричен ,че след това двамата братя
са си тръгнали, а понеже падането е било зад колата не свидетелсвува какво е
станало там . Въпреки това обаче , заявява,че не е видял някой от тях двамата
да удря пострадалия, а дори да се предположи ,че зад колата е имало
допълнителни удари за тях няма събрани каквито и да е доказателства, още повече
,че в тъжбата си самия пострадал твърди,че ударите са му нанасяни от двамата
подсъдими едновременно и преди да бъде съборен на земята. Показанията на тези двама свидетели мотивират
допълнително извода на съда за недостоверност на твърденията на сестрата на
пострадалия доколкото и двамата отричат собственика на заведението и св. Т. да
са били там . Напротив, св. М. дори заявява ,че магазина е било затворен, твърдение
напълно съответно на показанията на собственика – св. А.Показанията им са
съответни и на обясненията снети от двамата подсъдими и приобщени по реда на
чл. 279,ал. 1 т. 2 от НПК / л. 179 за подс. Е.М. и л. 268 за подс.А.М./,които
също твърдят ,че не са нанасяли побой на тъжителя.
Съдът дава
вяра и на показанията на св. Х. ,приобщени по реда на чл. 281,ал. 1т. 4 от НПК
/ л. 71 от НЧХД№1619/11г. / , който заявява, че познава добре страните по
делото и няма близки отношения с никой от тях. Този свидетел също е бил
очевидец на случилото се и е категоричен ,че тъжителя и подс. Е.М. са се
скарали и спречкването е минало без да
си разменят удари . Категоричен е ,че другия подсъдим се е намесил и ги е
разтървал . Този свидетел също отрича на
инцидента да са присъствали сестрата на тъжителя и св. Т. ,противно на
твърдението на св. М. и пострадалия / в тъжбата до РС – Сливен/.
На последно
място съдът кредитира показанията на св. А.Т. и И.М. – двамата служители на РУ
на МВР – Твърдица. Показанията на св. М. не допринасят за установяване на
обективната истина доколкото твърди,че няма спомен за случилото се . Св. Т.
пресъздава случилото се като твърди,че пред него подс.Е.М. е признал ,че е
набил тъжителя ,докато подс. А.М. е отрекъл .
Дори и налични обаче тези
свидетелски показания не са достатъчни за да се обоснове по безспорен и
категоричен начин обвинението повдигнато спрямо подс. Е.М. още по – малко това
за извършено от двамата подсъдими в съучастие помежду им престъпление по чл.
130,ал. 1 от НК .
Съдът дава
вяра и на обясненията на двамата подсъдими,приобщени по реда на чл. 279,ал. 1
т. 2 от НПК . Обясненията им са безпротиворечиви и кореспондират с гласните
доказателства , приети за достоверни и от съда. Двамата са категорични ,че не
са нанасяли побой на тъжителя . Подс. Е.М. не отрича ,че между двамата е имало
спречкване и пострадалия е паднал на земята както и ,че това е станало след
появата на брат му но заявява ,че нито той нито другия подсъдим са нанасяли на
пострадалия удари и ритници.
Съдът дава вяра на приложените по делото
писмени доказателства, относими към предмета на настоящото производство. Съдът приема като годно писмено доказателство
представеното съдебно-медицинско удостоверение, издадено от д-р Ч., с
изключение на частта „Предварителни сведения „ доколкото сочените в нея факти и
обстоятелства са пресъздадени от самия
пострадал.Освен неговите твърдения за случилото се и тия на сестра му М.,
обаче ,по делото не се събраха други доказателства ,че побоя е нанесен от
двамата подсъдими,поради което съдът не може да обоснове безспорен извод ,че
телесните наранявания са получени по механизма и при участието на две лица
каквито данни са посочени в графа „Предварителни сведения” . Въз основа на това удостоверение , в
останалата му част,съдът приема като
налични посочените наранявания в
областта на лицето и тялото на тъжителя. В същото време доколкото не беше установено по
безспорен и категоричен начин, че е имало нанесен побой от страна на двамата
подсъдими спрямо тъжителя, то не може да се направи и извода, че описаните
наранявания са причинени именно от тях.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
С деянието си
подсъдимите А.М.М. и Е.М.М. не са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.130 ал. 1, във вр. чл. 20 ал. 2 от НК. В хода на съдебното следствие не се
събраха безспорни и категорични доказателства, че подсъдимите са нанесли удари
на тъжителя в областта на лицето, главата и тялото, които са му причинили
„Временно разстройство на здравето, не опасно за живота”. Доколкото съгласно
разпоредбите на НПК присъдата не може да почива на предположения и съдът следва
да признае едно лице за виновно само ако обвинението е доказано по безспорен
начин и доколкото обвинението не беше доказано по безспорен начин от събраните
по делото доказателства, съдът ги оправда по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл. 130 ал.1, във вр.
чл. 20 ал. 2 от НК за подс. А.М.М. и
по чл. 130 ал. 1, във вр. чл. 20 ал. 2, във вр. чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК за
подс. Е.М.М..
Безспорно е установено единствено ,че
пострадалия е получил описаните телесни увреждания и техния характер както и
обстоятелството,че същите осъществяват медико –биологичния признак „ временно
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК”.По делото
обаче не се установи по безспорен и категоричен начин ,че тези телесни
увреждания са причинени в резултат на нанесен му побой още повече, същия да е
нанесен от двамата подсъдими. Не се установи безспорно и ,че нараняванията на
причинени само от единия от подсъдимите , а именно от страна
на подс. Е.М. при блъскане от негова страна и падане от страна на пострадалия
на земята доколкото събраните и в тази връзка доказателства не са безспорни .
Горепосочените съждения
,обсъдени във връзка със всички останали събрани по делото писмени и
гласни доказателства , мотивират съда да приеме ,че повдигнатото спрямо
подсъдимите обвинение не е доказано по безспорен и
категоричен начин и да ги оправдае
Действително
налице е медицинска документация, която указва на налични телесни увреждания но
по делото не се установи точния механизма на тяхното получаване и дали същите са причинени от единия или от
двамата подсъдими . В конкретния казус не се събраха достатъчно
безпротиворечиви доказателства както за
участието на двамата подсъдими в побоя така и той да е нанесен само от единия от тях. Налични
са само доказателства ,че първоначалното спречкване е възникнало между подс. Е.М.
и пострадалия , но липсват безспорни такива ,
подсъдимия сам или с намесата на брат си да е нанесъл побой
над пострадалия каквото е твърдението в
тъжбата до РС – Сливен . Не се събраха
безспорни доказателства , двамата подсъдими да са осъществили в съучастие
помежду си и като съизвършители състава на повдигнатото спрямо всеки един от
тях обвинение, поради което за съдът остава единствената възможност да
постанови оправдателна присъда .По делото се събраха доказателства ,че тримата
са паднали на земята но не и такива от които да се направи безспорен извод дали
е имало удари и ритници , какъв е бил техния брой, сила и механизъм на нанасяне
както и нанесени ли са те от двамата или от
един от подсъдимите .
По делото не се установи по безспорен и
категоричен начин , че полученото от
пострадалия телесно увреждане е
причинено от нанесен му от подсъдимите
побой , не се установи безспорно и ,че нараняванията му са причинени
само и изцяло от подс. Е.М. , а съгласно разпоредбата на чл. 301 от НПК
присъдата не може да почива на предположения и съдът следва да признае едно
лице за виновно, единствено и само, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. Това мотивира,съдът да оправдае двамата подсъдими по повдигнатото им обвинение за извършено от тях
престъпление по чл. 130 , ал. 1 от НК , в вр чл. 20 ал. 2 от НК
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
С оглед
изхода на процеса и постановяването на оправдателна присъда съдът отхвърли
предявения от М.М.М. против подсъдимите А.М.М. и Е.М.М. граждански иск за
сумата 6 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, както и за сумата от 290.00 лв., представляващи
обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен
и недоказан.
Съобразно
приетото за установено от фактическа страна, съдът счете ,че в хода на съд.следствие не се събраха доказателства
относно причинно - следствената връзка
между претърпените на частния тъжител неимуществени вреди и действията на
подсъдимите
С оглед отхвърлянето на главната
претенция, съдът отхвърли като неоснователна и недоказана и акцесорната такава
- за присъждане на законната лихва от датата на увреждането.
С оглед постановената присъда съдът осъди
тъжителя М. да заплати на подсъдимите
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Ръководен от изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :