Р E Ш Е Н И Е
№ 251
гр.Плевен, 13.05.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно
административно-наказателно дело № 185 по описа за 2021 г. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260036 от 25.01.2021 г., постановено по
НАХД № 2474 по описа за 2020 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № № 35-0001052/02.12.2020г. на Директор на РД “Автомобилна
администрация” - гр.Плевен, с което на жалбоподателя Планета Транс ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, Западна индустриална
зона УПИ 4 кв.601, представлявано от И.Е.Ц., ЕГН **********, чрез адв. Л.П. от
ПАК, за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр.3
от ЗАП и на основание чл. 96 г, ал.1 пр.2 от ЗАП е било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лв., като незаконосъобразно .
Срещу решението е подадена касационна жалба от Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Плевен, в която са наведени доводи, че решението на
първостепенния съд е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че от приложените доказателства по
административно-наказателната преписка и изложената фактическа обстановка в
обстоятелствената част на АУАН, категорично може да се направи обоснован извод,
че жалбоподателят е осъществил виновно състава на административното нарушение,
попадащо под нормата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр. Излага доводи, че
административнонаказателната отговорност на дружеството превозвач е ангажирана
на осн. чл. 96 г ал.1 пр. 2 от Закона за автомобилните превози за
нарушение на чл. 7 6 пр.3 от Закона за
автомобилните превози. Твърди се, че изпълнителното деяние на описаното в акта
нарушение се изразява в допускане да бъде извършен превоз с водач, който не
отговаря на някое от изискванията определени
със Закона за автомобилните превози. Твърди се, че по делото е доказано, че
водачът Д.И. не е отговарял на условията за психологическа годност, установени
в наредбата, тъй като към 01.08.2020г. не е притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност. Счита се, че не са налице предпоставките за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на извършеното административно нарушение. Излага
доводи, че целите които се преследват с
нормативната уредба регулираща отношенията свързани с психологическата годност
на водачите на ППС,техническата изправност на ППС, както и с условията за
извършване на обществен превоз на пътници и товари, стриктното спазване на европейското
законодателство относно максимално допустимото време на управление, дневните и
седмични почивки извършването на обществен превоз на пътници и товари без
валидно удостоверение за психологическа годност, издадено от съответните
компетентни органи, е нарушение с висока степен на обществена опасност. В
заключение се прави искане съдът да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да потвърди
наказателното постановление.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът редовно призован не се
явява, не се представлява и не
изразява становище по делото.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.П.,
който счита касационната жалба за неоснователна и моли решението на районния
съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на дружеството за това, че на
15.09.2020 г. около 14:25 часа в ОО „АА“ – гр. Плевен при извършване на
комплексна проверка на фирма Планета Транс ЕООД, ЕИК *********, притежаваща
лиценз на Общността за международен
превоз на товари № 0623, длъжностните лица Д. П. И. и И. Ц. М. установили, че жалбоподателят Планета Транс
ЕООД, ЕИК ********* е извършил международен превоз с МПС с рег. № ******, като
превозвачът е осъществил превоз на пътници с водач Д. А. И. на 01.08.2020,
който не отговаря на изискванията за психологическа годност-след направена
направена справка в електронния регистър на
ИА „АА“ гр.София е установено, че И. не притежава удостоверение за
психологическа годност на водача валидно към 01.08.2000г. датата на извършения
превоз, видно от пътен лист серия ВА №311966/01.08.2000г.
Съставен бил акт за установяване на административно
нарушение бланков № 278350/15.09.2020 г. и издадено въз основа на него НП №
35-0001052/02.12.2020г. на Директор на РД “Автомобилна администрация” -
гр.Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на нарушение на чл. 7а, ал.
2, пр.3 от ЗАП и на основание чл. 96 г
ал.1 пр.2 от ЗАП е било наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 3000 лв. В АУАН нарушението е квалифицирано по чл.7а ал.1 изр.
първо предл. 3 от Закона за автомобилните превози. Въз основа на акта е
издадено обжалваното наказателно постановление, в което извършеното нарушение е
квалифицирано по чл.7а ал.2 пр.3 от Закона за автомобилните превози.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е посочил, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като е бил
лишен от правото да разбере за какво
административно нарушение е санкциониран и да организира защитата си, както и
от възможността съгласно чл. 44 ал.1 от ЗАНН да даде писмени възражение в
тридневен срок от съставяне на АУАН. Приел е, че административния орган
неправилно е посочил, че водачът не отговаря на изискванията за психологическа
годност, тъй като нито проверяващите, нито АНО
разполагат със специални знания . Изложил е мотиви, че за да се приложи
институтът на допустителството следва чрез изрична разпоредба в специалния
закон да е предвидена такава хипотеза.В заключение е приел, че допуснатите
съществени процесуални нарушения водят до незаконоъобразност на обжалваното
наказателно постановление без да се разглежда спора по същество.
Решението е
неправилно по следните съображения:
Съгласно чл.7а
ал.2 пр.3 от ЗАвПр, лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз
на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална
възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.
7, ал. 3 и чл.
12б, ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Релевантният факт за
отговорността по санкционната норма на чл. 96г
ал.1 предл.2 от ЗАвПр е, че превозвачът е допуснал неговото извършване от
водач, който не отговаря на някое от нормативните изисквания.
В тази връзка следва да се посочи, че за фактите на
констатираното нарушение правилно е приложена санкционната норма на чл.96г ал.1
предл.2 от ЗАвПр, доколкото се касае за превозвач, който е допуснал водач да
управлява превозно средство, без да отговаря на изискванията за психологическа
годност. Както в наказателното постановление, така и в акта точно, ясно и
конкретно е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават, като съдът не констатира несъответствие между словесното
изписване на обективната страна на деянието и неговата правна квалификация,
поради което и липсват нарушения по издаването им в смисъла на чл. 42 и 57 от ЗАНН. Както е посочено и по-горе, според приложената
законова разпоредба на чл.7а
ал.2 от ЗАвПр, лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на
товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа
годност, определени с наредбите по чл. 7,
ал. 3 и чл.
12б ал. 1 ЗАвтП и чл.
152, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Изпълнението на тези изисквания за всеки отделен
водач се удостоверява със завършващия процедурите по горепосочените нормативни
актове документ, а именно - Удостоверение за психологическа годност, каквото
валидно към релевираната дата, водачът, ангажиран с обществения превоз на
товари, е нямал видно от представената по делото справка.Жалбоподателят не
оспорва, че водачът Д.И. към датата на извършения превоз не е имал валидно удостоверение
за психологическа годност, и изрично в АУАН управителя на фирмата е посочил, че
няма възражения. От изложеното се налага извода, че преценявайки
доказателствата по делото правилно административния орган е счел, че
поведението на превозвача представлява нарушение на чл.7а ал.2 предл.3 от
ЗАвПр., и в наказателното
постановление е подвел нарушението пред
правилната правна квалификация. Посочването в АУАН , че с неизпълнението на
задължението на лицензирания превозвач
да допусне до извършване на превоз на водачи, които отговарят на изискванията
за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни
средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2
от Закона за движението по пътищата. Отговорността
на превозвачът е обективна /безвиновна/ и е ангажирана по специалния чл.96г
ал.1 предл.2 от ЗАвПр. Последният представлява предвиден в закон /арг. чл. 10 ЗАНН/ случай на допустителство и е от категорията на продължените деяния като
се осъществява чрез бездействие, посредством допускането от превозвача да бъде
извършван обществен превоз на товари от водач, който не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност. Съдът приема, че неточната
правна квалификация дадена от актосъставителя може да се уточни от
административно наказващия орган при издаването на НП по реда на чл. 53, ал.2
от ЗАНН, ако по безспорен начин са установени извършването на
нарушението,нарушителя и неговата вина. Последната разпоредба допуска наказващият орган да прецизира административното
обвинение, стига от описанието на нарушението,
дадено
в АУАН, ясно да могат да сe изведат елементите от състава на самото административно нарушение и именно това е сторено в процесния случай.
В АУАН като нарушена е посочена нормата на чл.7а, ал.1 изр. 1 предл. 3 от Закона за автомобилните превози,
а в НП като нарушена е посочена разпоредбата на чл.7а, ал.2 пр.3 от Закона за
автомобилните превози не може да се
приеме за съществено нарушение при съставяне на акта, което води до
незаконосъобразност, тъй като е посочено словесно в какво се изразява
нарушението и по никакъв начин не е ограничено правото на защита на нарушителя
да разбере за какво нарушение е издаден АУАН съответно НП, същият е запознат с
нарушението, което е извършил и е имал възможност да организира защита си,
включително да представи писмени възражения по реда на чл. 44 ал.1 от ЗАНН. С оглед изложеното съдът
приема, че неправилно посочване на нарушената правна норма в АУАН и НП не
представлява съществено процесуално нарушение.
Поради това, че ПлРС не е разгледал спора по същество с излагане
на мотиви относно съответствието на акта с материалния закон, то това препятства решаването на спора от
касационната инстанция по същество. По изложените съображения решението на РС
Плевен следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от
друг състав на въззивния съд, като при новото разглеждане на делото съдът
следва да прецени извършено ли е описаното в наказателното постановление
нарушение и правилно ли е приложен от административнонаказващия орган
материалния закон и санкционната норма.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.2
вр.чл.222, ал.2, т.1 отАПК във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 отЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260036 от 25.01.2021 г., постановено
по НАХД № 2474 по описа за 2020 г. на Районен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.