МОТИВИ:
Подсъдимият Д.И.М. е предаден на
съд с обвинение за престъпление по
чл.213,ал.3,т.2 от НК, за това, че на 07.11.2005г. в гр.Плевен, с цел да
принуди Й.Л.В. и К.Д.В. да се разпоредят със свои вещи – „Фиат темпра” с ДКН ЕН
40 59 АМ на стойност 2405лв. и „Рено9” с ДКН Пл42 54 на стойност 520лв., ги заплашил с насилие и с друго
противозаконно действие с тежки последици за К.Г. – съпруг на дъщеря им Н.Й.Г.,
изразяващо се в нанасяне на побой на К. Г.,
задържането му под стража и осъждането му по наказателно дело, като с деянието
са причинени значителни имуществени вреди в размер на 2924лв. на Й. и К. Г.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа
изцяло обвинението по обвинителния акт.
С определение, постановено в
о.с.з. на 04.06.2011г. съдът е
конституирал като частни обвинители и
граждански ищци пострадалите Й.Л.В. и К.Д.В. и е приел за съвместно
разглеждане в наказателния процес, предявения от тях против подсъдимия, иск за
имуществени вреди.
Гражданските ищци и частни
обвинители правят искане подсъдимият да
бъде осъден по предявеното му обвинение и да бъде уважен гражданският им иск.
Подсъдимият Д.М. не се признава
за виновен в извършване на престъплението,
за което е предаден на съд. Лично и чрез защитника си адв. И.П. ***, оспорва фактическите положения по обвинителния
акт. Заявява, че пострадалите Й.В. и К.В. доброволно да му
прехвърлили собствеността върху притежаваните от тях автомобили, тъй като
техният зет – свидетелят К.Г. му е дължал
значителна парична сума.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, изслушано е заключение на автотехническа експертиза и е
изготвена, представена и прочетена комплексна съдебно-психиатрична и
съдебно-психологическа експертиза на подсъдимия.
Съдът, като прецени по отделно и
в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.И.М. е роден на ***г***.
Живее в с. Гривица, Община-Плевен. Има завършено висше образование. Заемал е
различни длъжности в системата на МВР.
Осъждан е за престъпления от общ характер с три влезли в сила присъди, последната
от които е за множество престъпления. Ребилитиран е за миналите осъждания и от
началото на 2001г. е третиран като „неосъждан”.(л.88-л.90
от настоящето дело) Вписан е като адвокат в Адвокатска колегия - гр. Варна, но
има кантора в гр.Плевен, ул.”Р.” и
упражнява професията си изключително в съдебния район на Окръжен
съд-гр.Плевен.
Свидетелите К.Ц. Г., Е.Д.И., Н.Т.И., С.Ш.Б.М.А.М., са клиенти
на подсъдимия М. в качеството му на адвокат.
Използвайки затрудненото им
материално положение и склонността им към противоправни деяния,
подсъдимият е съумявал да ги държи във финансова и
психическа зависимост от себе си. Като
резултат от това, бившите клиенти продължавали да поддържат постоянни
контакти с М. и след приключване на производствата, за които са го
упълномощили, като безусловно се подчинявали на неговата моля и
изпълнявали поръчките му. Определящ
мотив свидетелите постоянно да гривитират около подсъдимия е обстоятелството,
че той постоянно е афиширал връзките
си с представители на властите(
включително и в съдебната система) и способността си да им влияе при вземане на
решения.
Свидетелят Й.Л.В. и неговата
съпруга К.Д.В.( двамата частни обвинители и граждански ищци) са родители на свидетелката Н. Й.Г. – съпруга на свидетеля К.Г.. Двете
семейства ( В. и Г.) живеят на отделни етажи в двуетажна къща с административен
адрес в гр.Плевен, ул.”Р.. Съпрузите Й. и К. Венкови притежавали два
автомобила, които се намирали в дома им: „Фиат темпра” с ДКН ЕН 4059 АМ и „Рено
9” с ДКН Пл
42-54, която не била в движение.
През есента на 2005г. подсъдимият
М. започнал да посещава дома на
В.и Г., като всички го
възприемали като адвокат, от чиито услуги се ползва свидетелят К.Г..В
разговорите същият е заявявал, че разполага с връзки в съдебната система, банкови институции и др, и
е предлагал услугите си. Придружаван бил от лица от ромски произход, които
членовете на семействата възприемали като негови ”бодигардове” , доверени лица и пр. Тези лица също изтъквали
че ” подсъдимият има връзки и може да направи всичко”, „че има връзки в София”
и т.н.
През м. октомври 2005г.
подсъдимият е подал жалба до Районна
прокуратура-Плевен, против свидетеля К.Г.
за измама, по която е образувана Преписка №4723/2005г.(л56 от следственото
дело-І-ви том) Проверката е извършвана от прокурор В.Ф. – разпитан като свидетел
в съдебното производство. Подсъдимият и свидетелят Г. са имали няколко
съвместни срещи с този прокурор, на които свидетелят е изразявал съгласие на възстанови сумата, но
като цяло прокурорът е възприел поведението му като „странно” и ”нетипично”.
Досъдебното производство е приключило с
изготвяне от прокурор Ф. на обвинителен акт за престъпление по чл.206,ал.3 във
вр. чл.1 във вр. чл.26,ал.1 от НК – обсебване
за сумата от 16000лв.
Междувременно, подсъдимият осъществявал постоянен психически и физически
тормоз по отношение на свидетеля Г. за
връщане на твърдяната сума от 16000лв., за която последният е подписал запис на заповед. В резултат на нанесени побои, му е причинил и
физически увреждания - счупени ребра,
проблеми със зрението, насинявания по
лицето и тялото и пр. Посещавал е дома
на В. и Г. в гр.Плевен,
ул.”Републиканска”, придружен от приближените му роми и се е
заканвал, че ще продаде етаж от къщата им, наредил е сваляне на климатици с
цел да бъдат продадени и с парите да се
погаси част от задължението на Г.. Пращал е и самостоятелно в дома им същите лица
от ромски произход, които заплашвали Г. и
се заканвали, че подсъдимият „може всичко”. На 07.11.2005г. по нареждане
на подсъдимия, свидетелят М.А. завел свидетеля Г. в адвокатската му кантората на ул.”Ресен”. Там, в присъствието на свидетелите, М.А., Н.И. и С.Б., подсъдимият за пореден път претендирал връщане на пари и заявил,
че ще намали дължимата сума, ако тъстът
и тъщата на Г., му прехвърлят притежаваните от тях леки автомобили. На същата дата, подсъдимият
изпратил свидетелите Н.И. и Св. Б. да доведат от дома му свидетеля Й.В.. В
адвокатската кантора подсъдимият обяснил на свидетеля В., че неговият
зет му дължи голяма сума и за погасяване на това задължение, свидетелят трябва
да му прехвърли автомобилите си. Заявил му, че ако неизвърши прехвърлянето, той( подсъдимият) „ за няколко часа ще вкара К.
в ареста, а после в затвора”, ще го
пребие и т.н. Свидетелят се притеснил много за съдбата на семейството на дъщеря си, тъй като М.
постоянно изтъквал връзките, поради
което В. бил убеден, че същият има реална възможност да изпълни заканите си като навреди на зет му,
дъщеря му и внучките. На него му е било известно, че многократно подсъдимият е заплашвал
зет му и му е нанасял жестоки побои,
следите от които били видими, както и че
е заплашвал дъщеря му и внучките. Освен
това е посещавал дома им, като се е заканвал, че ще продаде етаж от
къщата, климатиците и пр. Винаги бил придружаван от лица с ромски етнос, което
формирало у свидетеля и домашните му основателен страх, че заканите
ще бъдат изпълнени.Притеснен за съдбата на най-близките си хора, свидетелят
се съгласил да подпише договор за прехвърляне на притежаваните от него леки
автомобили. Тъй като същите били съпружеска имуществена общност с К.В.,
подсъдимият изпратил свидетелите И. и Б. да доведат съпругата на свидетеля В. и
да докарат автомобилите. М. възложил на свидетелката Д.П.Т., работеща в офис за административни
услуги, намиращ се на един адрес с адвокатската му кантора, да изготви договор
за покупко-продажба на автомобил. Същата
написала проект за договор за покупко-продажба само на лек автомобил „Фиат темпра” с ДКН ЕН 40-59 АМ с продавачи
съпрузите Й. и К. Венкови и купувач
подсъдимият Д.М.. Свидетелката написала договора като използвала готова бланка,
в която променила конкретните данни. Пред това време свидетелите К. Г. и Й. В. стояли пред
кантората. (Няма данни да е изготвяла проект на договор за прехвърляне на лек
автомобил „Рено 9”)
След като свидетелите И. и Б. довели
съпругата на свидетеля В., последният й обяснил, че следва да прехвърлят
автомобила, за да спасят зет си К.Г.. Подсъдимият завел двамата съпрузи при нотариус Й.Г.,
чиято кантора се намира на същата улица „Р”- свидетел по делото. Нотариусът извършил нотариална заверка на подписите на
страните по договора за покупко-продажба
на лекия автомобил „Фиат темпра” с ДКН
ЕН 40-59 АМ. Пред него продавачите
потвърдили обстоятелствата, изразени в писмения договор. В текста на същия
формално е записана продажна цена от
1000лв., но подсъдимият като „купувач”
не е заплащал на „продавачите” никакви
парични средства. ( Между тях изобщо не е съществувала уговорка за плащане, тъй
като подсъдимият е принудил пострадалия да му прехвърли автомобила, поради дълг на зет му, за
неплащането на който може да „ го вкара в ареста и в затвора”.) Съгласно
заключението на автотехническата
експертиза обаче действителната пазарна цена на вещта към момента на
сделката е била 2405лв.
Свидетелите И. и Б. докарали пред кантората на ул. „Р.”, прехвърления
лек автомобил „Фиат темпра” с ДКН ЕН 40-59 АМ, но взели от двора и другия
автомобил „Рено 9”,
който не бил в движение. Подсъдимият М.
отчуждил автомобила „Фиат темпра” с ДКН
ЕН 40-59 АМ, наскоро след закупуването му.
С присъда №17/15.02.2010г.,
постановена по НОХД №1309/09г. по описа на РС-Ловеч, която е влязла в сила,
свидетелят К.Г. е признат за невинен и оправдан по обвинението, предмет на
обвинителния акт, изготвен от прокурор В. Ф. - да е присвоил при условията на чл.206 от НК, сумата от 16000лв. – собственост на подсъдимия. ( л.140 и сл. от настоящето дело)
Горната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите К.Г., Й.В., Н.Г., Н.И., С.Б., Е.И., М.
М., Д. Т., Й.Г., В.Ф., писмените
доказателства, заключението на авто-техническата експертиза.
Възприетата от съда фактическа
обстановка не се различава от тази по
обвинителния акт.
Подсъдимият и неговият защитник оспорват
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и възприета от съда.
Твърдят, че свидетелят В. и съпругата му
доброволно са прехвърлили автомобила си, а техният зет свидетелят Г. е имал
задължение към подсъдимия за значителна сума. Освен това между двамата (
подсъдимият и Г.) са съществували много
добри отношения. – Съдът счита, че от
страна на подсъдимия са представени
редица доказателства, които нямат отношение към предмета на обвинението.
Действително, от показанията на посочените от подсъдимия свидетели се установи,
че между него от една страна и
свидетелите Г., И., Б., М. и пр. – от друга, са съществували постоянни
контакти, като свидетелите в продължение
на години са го посещавали в кантората и дома му, общували са и с близките му и
т.н. Така установените обстоятелства обаче не противоречат на установената от съда фактическа
обстановка, тъй като свидетелите Г., И.,
М. установяват в показанията си, че са били в непрекъснат контакт с подсъдимия,
тъй като са се чувствали лично и
имуществено зависими от него. Конкретно, свидетелят Г. посочва, че винаги
когато подсъдимият го е повикал се е озовал, тъй като се е страхувал от него
и е знаел, че всяко неподчинение може да
предизвика още по-неблагоприятни за него последици. Имало е и случаи, когато
при повикване от М., свидетелят е ходел
пеш до дома му в с. Гривица. Твърдението на подсъмия са приятелски отношения
със свидетелите Г., И., Б. и М., не обслужва евентуална негова защитна теза. Обратно –
близките отношения между него и свидетелите
означават, че същите имат преки и непосредствени впечатления от неговото
поведение, което прави показанията им
точни и правдиви.; Генералното твърдение на подсъдимия - за
доброволно прехвърляне на автомобила от страна на В. и съпругата му,се опровергава
от показанията на свидетелите К.Г., Й.В.,
Н.Г., Н.И., С.Б., М.М., Е.И., които
установяват, че Й. и К.В. не са имали никакво намерение да продават автомобила си, но са били принудени да го
сторят от страх, че подсъдимият може да
осъществи заканите си спрямо семейството на дъщеря им. (Конкретно, свидетелят Г.
посочва, че съпрузите В. „ толкова време са работили за тях, че през ум не им е
минавало да ги продават”.) Чувството за реална опасност е
засилено и от постоянният физически и психически тормоз, който М. е
осъществявал по отношение на К.Г. – лично и чрез приближените му роми,
твърденията му за влияние в полицията и съда, обстоятелството, че с него
постоянно се движели лица от ромски произход, които безприкословно
изпълнявали неговите нареждания.
Подсъдимият поддържа неизменно
становище, че свидетелят К.Г. му е
дължал сумата от 16000лв. Ангажирал е показанията на свидетеля И.Г.И. за да
установи, че Г. е непочтен човек, склонен да извършва измами и пр. – Съдът
намира, че тези факти независимо дали са верни или неверни, са ирелевантни с оглед предмета на
обвинението. Личностните качества на свидетеля и евентуалните му облигационни
задължения, не могат да бъдат основание подсъдимият да реализира притезанието
си за сметка на имущественото на негови
роднини, още по-малко е основание да удовлетворява вземането си към Г., като
заплашва пострадалите Венкови да му прехвърлят
свои имущества. Подсъдимият е
юрист и адвокат, поради което
следва да знае реграментираните от закона начини за принудително
изпълнение, а не да извършва рекет. Независимо, че се касае за неотносим по
делото факт, съдът и по-горе е посочил, че с влязла в сила присъда №17/15.02.2010г., постановена по НОХД
№1309/09г. по описа на РС-Ловеч, свидетелят К.Г. е признат за невинен и
оправдан по обвинението да е присвоил
при условията на чл.206 от НК, сумата от
16000лв. – собственост на подсъдимия. (
л.140 и сл. от настоящето дело) Предмет на настоящето дело не е установяване
съществуването и размерът на вземане на
подсъдимия към свидетеля К. Г.. Но от
данните по делото се налага извод, че тези обстоятелства не могат да се
установят, поради следното: Свидетелят М. А. и К. Г., установяват в показанията
си, че подсъдимият произволно е съставял документи за дължими парични суми и е
заставял свидетеля Г. да ги подписва. Освен това, независимо, че подсъдимият е
подписвал и приложил по делото редица разписка за издължаване от страна на същия, през м.
ноември 2010г.( по време на висящото съдебно производство) е образувал при
свидетелката ЧСИ Н. В. ***, изпълнително дело срещу Г., за цялата сума от
16000лв., за която е издаден Запис на заповед.
Въз основа на фактическата
обстановка, която приема за установена, съдът приема следното ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
От обективна и субективна страна
подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.213а, ал.3,т.2
във вр. ал.1 от НК(квалифициран състав
на изнудване ( рекет), а именно: На 07.11.2005г. в гр.Плевен, с цел да принуди Й.Л.В.
да се разпореди със своя вещ – лек автомобил „Фиат темпра” с ДКН ЕН 40-59
АМ на стойност 2405лв., заплашил Й.Л.В.
с насилие и друго противозаконно
действие с тежки последици за К.Г. – съпруг на дъщеря му Н.Г., изразяващо се в
нанасяне на побой на К.Г., задържането му под стража и осъждането му по наказателно дело, като с
деянието са причинени значителни
имуществени вреди в размер на Й.Г..
Относно наличието на ОБЕКТИВНАТА СТРАНА на извършеното престъпление
от подсъдимия Д. М., съдът приема следното:
-Изпълнителното деяние се изразява в упражняване на принуда чрез
заплашване от страна на подсъдимия върху пострадалия Й.В., чрез което го е заставил да извърши разпоредителна сделка в
негова полза, изразяваща се в прехвърляне чрез договор на лекия си автомобил „Фиат темпра.” Заплашването в случая представлява психическо
въздействие върху пострадалия чрез застрашаване с бъдещи деяния от страна на подсъдимия, които излагат на
опасност съдебният статус, живота,
здравето и честта на членовете на
семейството на единствената му дъщеря (зет, дъщеря, внучки), на които пострадалият изключително държи. –
(Закани за нанасяне побой на зет му, задържането му под стража, осъждането му
по наказателно дело, закани срещу дъщерята и внучките) Заплашването е създало
основателен страх у пострадалия, че
подсъдимият ще осъществи деянията, с които го заплашва, тъй като на
пострадалият от предишни контакти му е
било известно, че Д. М. е адвокат, който
постоянно е изтъквал връзките си
с правозащитните органи и съдебната система и възможностите си да им влияе.
Освен това на пострадалия му е било известно, че и преди подсъдимият е нанасял жестоки побои на зет му
–К.Г. и е заплашвал членовете на семейството на дъщеря му.(Показанията на
свидетелите В.,Г., Г., И., М. и др.)
-Безспорно е установена и причинната връзка между отправеното от
подсъдимия заплашване и поведението на пострадалия да извърши разпоредителна
сделка с автомобила си, като убеди за
това и съпругата си, т.е. целта на упражнената принуда е постигната. ( От
показанията главно на свидетелите В., Г.
и Г., но също така и от показанията на свидетелите Н.И., Св.Б. ***, се
установява, че пострадалият не е имал за
цел да отчуждава автомобила си, но е бил заставен да стори това поради осъщественото
от подсъдимия заплашване с конкретни действия,заплашващи най-близките му хора,
които предвид известните му
обстоятелства за личността на подсъдимия, е предизвикало у него основателен страх от реалното им
осъществяване)
- Деянието е довършено, като
на пострадалия е причинена имотна вреда
в размер на сумата от 2405лв., представляваща пазарната стойност на автомобила
към момента на сделката.С оглед , както на тълкувателната практика на ВС и ВКС,
така и на незадължителната, но утвърдена практика на ВКС и съдилищата, причинените вреди,
категорично следва да се квалифицират като значителни.-
В законодателството няма легална дефиниция за понятието значителни вреди.
Задължителна тълкувателна практика на
нова понятие дава ППВС №1/83г., което
определя за значителни, вредите над 1000лв. (Вярно е, че същото е
постановено по повод практиката за
транспортни престъпления, но същото се е
прилагало и продължава да се прилага и за всички престъпления, елемент от
фактическия състав на които са „значителните вреди”. Това е така защото и
правната и житейската логика сочат, че не може при една и съща стойност на унищоженото,
повредено или отнето имущество имуществото, вредата при различните престъпления да е различна.
Следователно, вредата ще бъде значителна, независимо дали е отнето, унищожено
или опожарено имущество на стойност над 1000лв.) След ППВС№1/83г. не е
постановявана друга задължителна тълкувателна практика. Посоченото Постановление,
което не е отменено обаче не е загубило
своята сила, поради следното: След икономическите промени от началото на 1991г.
, определените в същото критерии за „значителни вреди” не бяха подходящи, но след приемане на Закона за
деноминация на лева, влязъл в сила на 05.07.1999г., съгласно чл.1 от който 1000
стари лева се заменят за 1 лев,
ППВС№1/83г., в частта относно дефинирането на понятието „значителни вреди”
отново е актуално. На основата на същото е формирана трайна съдебна практика на
съдилищата. Особено показателно е
Решение №235/7.11.2005г. на Апелативен съд- В. Търново по
в.н.д.№243/2005г.(постановено в деня на
извършване на инкриминираното деяние по настоящето дело), според което „всяко имущество, чиято стойност надминава
1000лв., е със значителна стойност. Понятията „значителна стойност” и
„значителни вреди” са свързани, тъй като имат количествени измерения и едното е
производно на другото. Това е и причината съдебната практика да приема една и съща
граница за „значително имущество” и „значителни вреди”. Поради това, становището, изразено в горното решение на
ВтАС е напълно приложимо и към настоящия
казус. Показателна е и практиката на ВКС, изразена в Решение от 13.02.2006г. на
ВКС по д№445/2005г.,ІІІн.о.(постановено в близък период след извършване на инкриминираното деяние по настоящето дело),
по което причинените от квалифицирано
изнудване вреди от 1000лв. са определени
като значителни и престъплението е квалифицирано по чл.213а,ал.3,т.2 от НК, т.е
казус, идентичен с процесния.(От мотивите на последното решението се
установява, че е постановена оправдателна присъда поради липса на заплашване, а
не поради размера на вредите) Следователно, ако
се съобразят ППВС№1/83г., Решение №235/07.11.2005г. на ВтАС( постановено
в деня на инкриминираното деяние – 07.11.2005г.) и Решение на ВКС,ІІІн.о. от 13.02.2006г. по
н.о.х.д.№445/2005г., категорично следва да се приеме,че е границата на
значителните вреди е 1000лв. При това положение, при пазарна стойност от 2405лв. на принудително отчуждения
автомобил, че вредите за неговия собственик са значителни.
Вредите за пострадалия са
значителни и с оглед на друга практика
на ВКС и съдилищата, базирана на ТР№1/30.10.1998г. и доразвита в Решение
№312/27.06.2008г. но ВКС,ІІІн.о., постановено по н.о.х.д.№273/2008г. , както
следва: ТР№1/98г., променя долната
граница на квалифицираните признаци от
5000лв. на 70 минимални работни заплати за „големи размери” и от 10000лв. на
140 минимални работни заплати за” особено големи размери”. С Решение №312/27.06.2008г.
но ВКС,ІІІн.о., постановено по н.о.х.д.№273/2008г., по тълкувателен път въз
основа на постановките на ТР№1/98г. се
приема, че значителните вреди се равняват на 14 минимални работни заплати към
момента на извършване на деянието. Какви са данните в случая? - Деянието е извършено на 07.11.2005г. Съгласно ПМС №12/21.01.2005г., минималната работна
заплата за страната през календарната
2005г. е била 150лв. месечно, а съгласно ПМС№8/20.01.2006г., минималната
работна заплата за следващата 2006г. е била 160лв. месечно. От това следва, че
съгласно Решение №312/2008г. на ВКС,ІІІн.о.( постановено няколко години след
инкриминираното деяние), към момента на извършването на деянието –
07.11.2005г.,”значителни вреди” са тези над 2100лв., а за следващата 2006г. –
значителни са вредите над 2240лв. В
настоящия случай обаче вредите са в размер на пазарната стойност на
принудително отчуждения автомобил от 2405лв., които надвишават долната граница за значителни
вреди, както към момента на извършването на деянието, така и за следващ период.
(Съществува практика, при която като престъпления по чл.213а,ал3,т.2 от НК –
квалифицирано изнудване с причинени имуществени вреди, се квалифицират престъпление с причинени вреди от 2000лв. – Напр.Решение
№992/09.02.2006г. на ВКС по д.№503/2005г.,ІІІн.о., Решение №535/07.01.2009г. на ВКС по
н.д.№500/2008г.,ІІІн.о., Решение
№220/26.05.2010г. на ВКС по н.д.№122/2010г., с което е оставено в сила Решение
№2/12.01.2010г., постановено по въззивно н.о.№288/2009г. на Великотърновския
апелативен съд, с което пък е потвърдена
изцяло осъдителна присъда №411/28.11.2008г. на Плевенски окръжен съд,
постановена по н.о.х.д.№456/2008г.)
От изложеното до тук следва
категоричен извод, че независимо дали се приемат критериите на ППВС№1/83г,
Решение №235/07.11.2005г. на ВтАС( постановено в деня на инкриминираното деяние
– 07.11.2005г.), Решение на ВКС,ІІІн.о.
от 13.02.2006г. по н.о.х.д.№445/2005г. и др. или критериите на Решение №312/2008г. на ВКС,ІІІн.о.,
причинените на пострадалия вреди от
престъпното деяние в размер на 2405лв., към деня на извършването му –
07.11.2005г. са значителни и обосновават
правна квалификация по чл.213а,ал.3,т.2 от НК.
Независимо от обстоятелството, че
отчуждената вещ е била СИО, а съдът
приема, че престъплението е осъществено само по отношение на един от съпрузите,
вредата е в размер на пазарната стойност на целия автомобил от 2405лв. Това е
така, поради следното: Съпружеската имуществена общност е бездялова и се прекратява само с прекратяване на брака или в конкретно предвидени от закона случаи,
които не са налице за пострадалия и
съпругата му. По аргумент от разпоредбите на
текстове на чл.22,ал.4, изречение
последно във вр. ал.3 от СК(1985г.), действащ към момента на инкриминираното
деяния, няма пречка един от съпрузите
да се разпореди еднолично с вещ,
представляваща СИО, но сделката може да се оспори. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.22,ал.5 от сега действащия СК(2009г). Сделката, която е
сключена е безвъзмездна и за нея е приложима разпоредбата на чл.22,ал.4,
изречение последно във вр. ал.3 от СК(1985г.). Това е така, защото формално
прехвърлителната сделка е изразена като продажба, обаче действително сключената между страните
такава е дарение. От многобройните събрани доказателства се установи, че между
страните не е съществувала каквато и да е уговорка за заплащане на посочената
сума. Формално изразената продажба е привидна и прикрива дарение, поради което
и съгласно чл.17,ал.1 от ЗЗД се прилагат правилата за прикритото; Освен това, в
конкретният случай определящо за извършването на разпоредителната сделка е било
именно поведението на пострадалия Й.В., който се е съгласил да извърши
разпореждане в следствие на осъщественото
от подсъдимия върху него заплашване,
след което от своя страна е мотивирал
съпругата си, излагайки й опасностите, които могат да настъпят за семейството
на единствената им дъщеря.
Относно наличието на СУБЕКТИВНА СТРАНА на извършеното престъпление от подсъдимия Д. М., съдът приема следното:
Деянието е осъществено при пряк
умисъл и с цел подсъдимият да набави за себе си имотна облага. Субект на това престъплението може да бъде
всяко наказателно отговорно лице, тъй като законът не предвижда особени
качества, които извършителят трябва да
притежава. В настоящият случай обаче деецът е юрист, упражняващ адвокатска
професия и с оглед на образованието и
професията си, повече от всеки друг
субект съзнава обществено опасните последици на деянието и въпреки това
е целял тяхното настъпване.
Съдът намира, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан
по част от обвинението, както следва:
Подсъдимият следва да бъде
признат за невинен и оправдан по
обвинението за престъпление по ч.213а, а.3,т.2
във вр. ал.1 от НК, осъществено по отношение на
К.Д.В. – частен обвинител и граждански ищец. –От събраните по делото
доказателства не се установява
подсъдимият да е осъществил пряко върху нея заплашване, по причина на
което същата да е извършила разпореждане. От показанията на свидетеля В. се установява,
че съпругата му е доведена от приближени на подсъдимия лица ( свидетелите Н.И.
и Св.Б.), след като той се е бил
съгласил да отчужди автомобила им. Свидетелят не твърди, че между нея и М. е имало разговор,
а установява, че тя е дошла само за
явяването пред нотариуса. При така установените фактически положения, не може
да се приеме, че по отношение на това
лице от страна на подсъдимия е осъществен
състава на престъплението
„изнудване”. ( Възможно е същата да се е
съгласила под страх от цялостното поведение на М., който е посещавал
дома им и е отправял закани, но съдът
приема, че не е установено по категоричен начин заплашване, осъществено лично
от М. по повод на конкретната разпоредителна сделка)
- Да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението за изнудване в частта за разпореждане с притежавания от съпрузите Й. и
К.В., лек автомобил „Рено 9”,
който не е бил в движение. – Вярно е, че свидетелите В., Г., Н. И. ***Б.
установяват, че и този автомобил е взет от дома на пострадалия и е докаран пред
кантората на подсъдимия, както и, че подсъдимият е настоявал пострадалият да му
го прехвърли, но не се събраха
доказателства, тази вещ да е била предмет на разпоредителна сделка, извършена
от нейните собственици, поради което
обвинението в тази част не е доказано.
Съдът намира за неоснователно становището на подсъдимия, че не е извършил
престъплението, за което е признат за виновен, тъй като не е заплашвал
продавачите. Конкретно
подсъдимият твърди, че се касае за граждански договор, сключен между него и
пострадалия, при който последният свободно е изразил волята си. – Възражението
на подсъдимия се опровергава от показанията на
свидетелите, посочени от обвинението( Й.В., К. Г., Н. Г., Е. И., Н. И., Св. Б.) и от показанията на
свидетеля М.А. ( посочен от подсъдимия), които подробно, последователно и
логично установяват, че пострадалият В.
е извършил разпоредителна сделка в полза на подсъдимия след като е бил
заплашван от последния с конкретни неблагоприятни последици за семейството на дъщеря му и поради редица обстоятелства,
свързани с цялостното поведение на М., описано по-горе, заканите предизвиквали у пострадалия основателен страх от бъдещо реализиране. Вярно е, че свидетелят Й.Г. –
нотариуса, извършил нотариалната заверка на подписите върху договора за прехвърляне на лекия автомобил, установи в
показанията си, че пред него подсъдимият не
е заплашвал продавачите, но това
не означава, че върху волята на прехвърлителите не е осъществена принуда. –
Преди всичко следва да се посочи, че ако пред нотариус едно лице упражнява какъвто и да е натиск върху друго с цел да го
принуди да сключи сделка, всеки нотариус
не би изповядал подобна сделка, респ. не
би извършил каквото и да е нотариално
действие, за което молителят не е изразил свободна воля.В случая в обвинителния
акт се твърди, и съдът приема за
установено въз основа показанията на
свидетелите В., Г., И., Б. и А., че подсъдимият
е принудил пострадалия В. да му прехвърли автомобила си, чрез заплашване, осъществено
преди това в адвокатската му кантора. Вярно е, че договорът за прехвърляне на автомобил е
гражданско-правна сделка, но в случая
сделката не сключена при свободно изразена воля от договарящите, а в
резултат на рекет, осъществен от страна
на подсъдимия като купувач спрямо продавачите. Т.е. сделката е елемент от
състава на престъпление по чл.213а от НК.
Във всеки етап на наказателното
производство, подсъдимият твърди, че свидетелят Г. – зет на продавачите, му
дължи сумата от 16000лв.- Съдът, както и по-горе, посочва, че евентуалното
задължение на свидетеля е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на обвинението, нито може да обуслови
по-лека квалификация.
Относно НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по
чл.213а,ал.3,т.2 във вр. ал.1 от НК, за което подсъдимият Д. М. е признат за
виновен, законодателят предвижда кумулативно наказание „лишаване от свобода” от
пет до петнадесет години и „глоба” от пет хиляди до десет хиляди лева, както и
факултативно наказание – конфискация до 1/2 от имуществото на дееца. При определяне на наказанието, съдът съобрази
предпоставките на чл.54,ал.1 от НК, както следва:
-Обществена опасност на
деянието: Извършеното от подсъдимия М.
деяние разкрива висока степен на обществена опасност, поради следното: Обект на
посегателство са обществени отношения, свързани с гражданския оборот и
свободата на договаряне; Заплашването е осъществено чрез твърдения на подсъдимия
за възможностите му да влияе върху
решенията на правозащитните органи и
съда, т.е. чрез твърдение за съществуването на корупционни схеми в съдебната
система;
Обществената опасност на дееца е висока, поради следното: Подсъдимият е реабилитиран за осъжданията си
с три влезли в сила присъди, но същите имат значение като характеристични
данни, определящи го като лице, склонно
към извършване на престъпления;
Подбудите за извършване на деянието са стремежа за
неправомерно облагодетелстване;
Смекчаващи вината обстоятелства са следните: Здравословното състояние на
подсъдимия: По делото не е представена медицинска документация, но от
показанията на свидетелката Ц.М.- майка на подсъдимия, си установява, че същият
има няколко хронични заболявания, за които постоянно приема медикаменти. Съдът дава вяра
на показанията й, независимо от близката родствена връзка и предполагаема
заинтересованост, тъй като същата е медицински специалист и излага последователно и компетентно данни за здравния
статус на подсъдимия. Освен това, в представената по делото комплексна
съдебно-психиатрична-психологична експертиза, е посочено, че подсъдимият страда
от психическо заболяване, което не го прави невменяем.
(Съдът не възприема становището
на прокуратурата, че смекчаващо вината обстоятелство е конкретният размер на значителните вреди,
който е около долната граница. –
Съгласно ППВС№1/83г., Решение
№235/07.11.2005г. на ВтАС( постановено в деня на инкриминираното деяние –
07.11.2005г.), Решение на ВКС,ІІІн.о. от
13.02.2006г. по н.о.х.д.№445/2005г. и др., границата на значителните вреди е
1000лв., поради което вредите от 2405лв.
не са около долната граница. Не е без значение и обстоятелство, че пострадалите
са били принудени да се разпоредят с вещ, която по предназначение и стойност е
определяща за имущественото им състояние.)
Отегчаващи вината обстоятелства са следните: Пострадали от
престъплението са възрастни хора, които са били принудени да се лишат от имущество, за което според
показанията на свидетеля Г., са работили цял живот; Извършвайки престъплението,
подсъдимият е уронил честта на
юридическата професия, която упражнява;
Като прецени горните
обстоятелства, съдът при условията на чл.54 от НК, индивидуализира наказанието
на подсъмимия М. за извършено престъпление по чл.213а,ал.3,т.2 във вр. Ал.1 от НК в размер на шест години лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в
размер на 6000лв.
Съдът не налага факултативно предвиденото наказание
„конфискация”, поради следното: Не е направено подобно искане от страна на
обвинението и не са представени доказателства за имущественото състояние
на подсъдимия. Освен това, съдът намира,
че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без налагане на това
наказание.
Съгласно чл.60 от ЗИНЗС
наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” следва да бъде
изтърпяно в затвор, при първоначален „строг режим”.
Във връзка с наказанието, съдът
съобрази и следното:
Не са налице предпоставките на
чл.55 от НК за налагане на наказание под нормативния минимум, тъй като няма
данни за многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Обратно
– степента на обществена опасност на деянието и дееца са високи, подбудите за
извършване на престъплението са неправомерни, налице са както смекчаващи, така
и отегчаващи вината обстоятелства.
Не може да бъде отложено
изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода” при условията на чл.66 от НК. – Преди всичко следва да се посочи, че
не са налице обективните предпоставки за това, поради размера на наложеното
наказание от 6 години лишаване от свобода. ( Освен това с оглед на миналите
осъждания и начина, по който е осъществено изпълнителното деяние, целите на
наказанието не могат да бъдат постигнати при прилагане на института на
условното осъждане)
ПРИЧИНИ за извършване на престъплението:От съвкупната преценка на данните
по делото, се налага извод, че причините за извършване на престъплението са
многобройни, но могат да бъдат групирани по следния начин: Субективни, каквито
са характеровите особености на подсъдимия, ниското му правно съзнание ( въпреки
образованието му на юрист и професията на адвокат), незачитане човешкото достойнство на другите хора,
склонност към неправомерно облагодетелстване; Обективни, каквито са разпространеното в обществото мнение за
корупция в полицията и съдебната система и изключително толерантното отношение
на правозащитните органи и магистратурата към
поведението на подсъдимия.
По ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК:
С определение на съда,
постановено в о.с.з. на 04.06.2010г. е приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес, предявеният от Й.В. и К.В.
против подсъдимия иск за имуществени вреди в размер на 2925лв, представляваща
причинените им вреди съгласно обвинителния акт в размер стойността на лек
автомобил „Фиат темпра” от 2405лв. и стойността на лек автомобил „Рено 9” от 520лв. Съдът признава
подсъдимия за виновен по част от
обвинението - в извършване на престъпление по чл.213а,ал.3,т.2във вр. ал.1 от НК, с което е причинил значителни вреди на Й.В. в размер на сумата от 2405лв.,
представляваща пазарната стойност на лек
автомобил „Фиат темпра”, като го е признал за невинен и оправдал в останалата
част на обвинението - с извършеното
престъпление да е причинил имуществени вреди на Й.В. и К.В. в размер на сумата
от 520лв., представляваща пазарна стойност на лек автомобил „Рено 9”. При това положение, гражданският иск следва да бъде уважен само с
оглед на осъдителната част от присъдата, като подсъдимият бъде осъден да
заплати на пострадалия Й.В. на основание
чл.45 от ЗЗД сумата от 2405лв., представляваща имуществени вреди, причинени от
престъпление по чл.213а,ал.3,т.2 във вр. ал.1 от НК, изразяващи се в пазарната
стойност на лек автомобил „Фиат темпра”, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от извършване на престъплението – 07.11.2005г. до окончателното
изплащане. Предвид оправдателната част на присъдата, следва да бъде отхвърлен
предявения от съпрузите Й. и К. Венкови против подсъдимия иск за имуществени
вреди в размер на 520лв.,представляваща стойност на лек автомобил „Рено 9”.
РАЗНОСКИ: Съгласно чл.189,ал.3 от НПК, подсъдимият следва да
заплати по сметка на Плевенски окръжен съд разноски в размер на сумата от
1846,20лв., от които 1750лв. – възнаграждение за вещите лица от комплексната
експертиза и 96,20лв. – държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: