Определение по дело №446/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3472
Дата: 4 октомври 2018 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20183100900446
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….10.2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 04.10.2018 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 446 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

             

С определение № 2701/30.07.2017 съдът е спрял хода на делото до приключване на спор с преюдициално значение. Видно от докладвано определение № 590/01.10.2018г по ч.т.д. 508/18г. на ВАпС, пречката по движението на делото е отпаднала и компетентността на настоящия съд е стабилизирана. 

В хода на  проведена първа размяна на книжа, ответникът ЕМКЕЙ ИНВЕСТ ООД е поискал удължаване на срока за отговор по иска, като е   изложил доводи за неравнопоставеност на насрещните страни при очертаване на защита им. На първо място е посочил, че ищецът е получил три последователни указания от съда за отстраняване на нередовности по формулиране на искането си като за това му е бил предоставян и съответно подходящ срок, докато ответникът е ограничен само в рамките на законовия срок да се защити без да е запознат с пълните указания на съда.

Съдът намира това искане за неоснователно. Посочените от ответника причини не се свързват с обстоятелства, които да препятстват или да затрудняват защита по искова претенция, която е уточнена и връчена за отговор. Законът в общия случай не урежда срокове за предявяване на искове(освен в специално предвидени случаи на преклузии) и съпоставката на времето за подготовка на ищеца с това на ответника е изначално необосновано. Равното третиране на насрещните страни се проявява едва след конституирането на ответника с даване ход на редовната искова претенция, като законния срок за становище на ищеца е идентичен със срока, който е ползвал ответника за своята защита. Доколкото ответникът е търговско дружество, неговите възможности да организира ползване на специализирана правна помощ за защита следва да са адекватни на предвидените от законодателя срокове от две седмици. Само ако в рамките на тези две седмици ответникът е предприел подготовката си, но е бил затруднен да я довърши навреме  поради някакви извънредни или непреодолими в този срок препятствия посочването им би представлявало уважителна причина за продължаване на срока за отговор. В случая такива обстоятелства не се сочат, поради което и съдът приема, че с депозирането на отговора с вх.№ 17319/11.06.18г страната е упражнила своевременно правата си и няма необходимост от допълнителен срок за това.

Едновременно с подаването на този отговор, същият ответник е предприел и насрещна защита, като е заявил предявяване на два насрещни иска, съединени в евентуалност. Първият от тях обаче, има за предмет установяване на нищожност на договор, пораждащ именно ипотечното право, предявено от ищците. В случая не е налице очертан правен спор относно насрещно право, а е оспорена валидност на сделка, чието съществуване е преюдициално като елемент от правопораждащ фактически състав на правото, предмет на основния иск. Тази връзка между предмета на вече предявения иск и заявения установителен иск налага квалифицирането на претенцията на ищеца като инцидентен установителен, а не като насрещен иск. Същевременно описаните факти, от които ответникът е извел тази претенция не съответстват на посоченото от него основание за недействителност, тъй като законът изисква за валидност на акта обезпеченото вземане само да бъде описано по начин, позволяващ индивидуализация, а липса на конкретика не се твърди. Посоченото погасяване на обезпеченото вземане има отношение към акцесорността на ипотечното право, породено от иначе валиден договор, като именно тази последица се изтъква и от предявяващия иска („правото на ипотека е престанало да съществува преди учредяването й). Тези доводи съответстват изцяло на порока липса на основание на сделката(а не на нейния предмет, състоящ се в обременения имот), тъй като се твърди, че договарящите са обезпечили конкретно индивидуализирано вземане, което вече не е съществувало поради плащане. С тази квалификация искането за установяване на нищожност на договора може да бъде прието за надлежно очертан инцидентен установителен иск. Предявявянето му обаче не е редовно, тъй като установяването на нищожността със сила на присъдено нещо в самостоятелно решение, за разлика от защита с възражение(Решение № 799 от 21.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 305/2009 г., IV г. о., ГК),  изисква участието на всички страни по сделката като необходими другари(учредителя  „Варна груп“ ЕООД и кредитора, праводател на ищците УИЛЯМ СОЙЪРС). Липсва и изискуемото според чл. 128 т.2 ГПК  приложение по такъв самостоятелен иск.

Ответникът е предявил евентуално и искане за унищожаване на същия договор поради грешка на учредителя по отношение на обезпечения дълг като съществен елемент от договорената ипотека. Принципно такъв иск изцяло покрива хипотеза както на допустим насрещен иск с предмет преобразуващо право, изключващо правопораждащия фактически състав по основания иск, така и на правоизключващо възражение. Упражняване на двете процесуални възможности кумулативно не е допустимо, тъй като разглеждането на основанието както на иска, така и на възражението е идентично, и отчитането на конститутивните последици върху първоначалния иск също са идентични.  С предявяването на редовен насрещен иск ответникът би получил защита в обем изцяло поглъщащ възражението, но допълнително ще се ползва и от сила на присъдено нещо по конститутивния иск. За тази цел обаче  насрещният иск следва да бъде предявен в съответствие с всички изисквания, включително и с изложение на конкретните обстоятелства относно опорочаването на сделката. Тъй като унищожаващият сделката ответник не е страна по договора, но спрямо него се търси противопоставяне на ипотечното право, следва да му бъде призната легитимация да предяви всички възражения на своя праводател (учредителя „Варна груп“ ЕООД) по арг. на по-силното основание от чл. 151 ал.1 ЗЗД. За разлика от възражението обаче, правото да се иска унищожаване като самостоятелна защита принадлежи само на страната по договора (чл. 32 ал.1 ЗЗД) и налага да бъдат конкретизирани факти относно пораждането на потестативното право у страната, чиято воля е била опорочена( узнаването от първоначален учредител на погасяването на обезпечения дълг, считан от него за съществуващ към договарянето на ипотечния акт).  Съответно, извън сходната с нередовността по иска за нищожност необходимост от участие на всички договарящи страни,  в случая липсва и самостоятелна процесуална легитимация на правоприемника за този иск.

Доколкото продължаването на размяната на книжа изисква защитата на ищеца да бъде упражнена в цялост както по отговор, така и по новопредявени редовни претенции, указания по  допуснатите нередовности в упражняване на процесуални права следва да бъде дадено на ответника преди съдът да пристъпи към администриране на делото в цялост.

По изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за продължаването на срока за отговор по предявения срещу ответникът ЕМКЕЙ ИНВЕСТ ООД установителен иск за ипотечни права.

ОТЛАГА продължаването на размяната на книжа.

УКАЗВА на осн. чл. 101 ГПК на ответника ЕМКЕЙ ИНВЕСТ ООД, че изложените факти относно опорочаването на договора за ипотека могат да бъдат разгледани като част от отговора по иска като основания на правоизключващи възражения, независимо от нередовно предявените за разглеждане самостоятелни насрещни претенции, като ЗАДЪЛЖАВА тази страна в седмичен срок от уведомлението с писмена молба, със съответен брой преписи за насрещна страна да заяви:

1.             дали поддържа изложените в отговора обстоятелства като възражения за нищожност и унищожаване на ипотечния договор

или

2.             в случай, че иска съдът да се произнесе с отделни решения след като ги разгледа като  самостоятелни искове, да  отстрани нередовност като заяви дали насочва претенцията и срещу страните по договора УИЛЯМ СОЙЪРС и „Варна груп“ ЕООД и представи доказателство за заплатена такса по сметка на Варненски окръжен съд в размер на 2752,976лв( съответна на цената от 275 297лв, определена по данъчна оценка на имота, предмет на ипотеката) на осн. чл. 69 ал.1 т.4 вр. т. 2 ГПК

При неизпълнение на това задължение на осн. чл. 101 ал.3 ГПК частта от отговора, представляваща пункт 6 „насрещен иск“, ще се счита неподадена и съдът няма да я докладва и разглежда и ще продължи производството по основния търговски спор.   

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото определение да се изпрати на ответника ЕМКЕЙ ИНВЕСТ ООД чрез пълномощник адв. В. на служебен адрес, указан в пълномощно на л.244 със съобщение  образец № 9 по НРЕДБА№ 7 на МП.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: