Решение по дело №307/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 260023
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 26 август 2020 г.)
Съдия: Зорница Донкова Павлова
Дело: 20203530200307
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 260023                                        16.07.2020г.                                    гр.Търговище

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – Търговище                                                                           V състав

На осми юни                                                                                        2020 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                     Председател: Зорница Донкова

 

секретар Ивалина Станкова    

като разгледа докладваното от Председателя а.н.д.№ 307  по описа на РС – Търговище за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

           Образувано е по жалба на И.Х.Х.,  ЕГН **********,   чрез адв.В.В. *** против електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г, №  0004695 на ОДМВР – Търговище. Считайки ел.фиш за незаконосъобразен, жалбоподателят желае отмяната му. В с.з.  същият не  се явява и не се представлява. Представя допълнителни писмени бележки, с които жалбата се поддържа. 

Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. От същата е постъпило писмено становище за недопустимост  жалбата и неоснователност по същество.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

           На 02.07.2019г. от ОДМВР – Търговище бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г, № 0004695. Посредством същия била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. за нарушение  на чл.483, ал.1 т.1 от КЗ във вр. с чл.638, ал.4 от КЗ, установено на 17.06.2019 г. в 19.32ч.  на ПП І - 4 в участъка на км.227 + 300.  В ел. фиш  било посочено, че „юридическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка ГО на автомобилистите“. Било  отбелязано, че нарушението на КЗ е извършено с л.а. ”Опел Зафира  с рег. **********. Посочено било, че автомобилът е собственост на „2К18“ООД със седалище и адрес на управление гр.Своге, ул. „Отец Паисий“ № 20,  че законен представител на същото е И.Х. ***, както и че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система  № 00209D32D438.

          Описаната фактическа обстановка се доказва от приложения към делото  доказателствен материал.

          Чл.638, ал.4 от КЗ гласи, че: „ Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на МПС се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1“. Видно е, че в цитираната  разпоредба са предвидени два вида наказания  в зависимост от вида на наказания субект. Ако  се касае за физическо лице, наказанието следва да е глоба  от 250лв. /чл.638, ал.1, т.1 от КЗ/,  а  ако е юридическо лице или едноличен търговец -  имуществена санкция от 2000 лв. /чл.638, ал.1, т.2 от КЗ/. Съдът намира за основателно  възражението,  че в случая от съдържанието на ел.фиш не може да се направи  безспорен извод – кой е наказания субект- дали това е „2К18“ ООД или неговия управител – И.Х.Х.. Наложеното с ел.фиш административно наказание е имуществена санкция  /каквато се налага на юридическите лица/,  но не може да се заключи с категоричност, че тя е наложена на „2К18“ ООД.  Напротив, съдържанието на ел.фиш разколебава този извод, имайки предвид, че в него е записано следното:  „Уважаема /и  госпожо/ господине, за извършеното нарушение …Ви се налага имуществена санкция в размер на 2000лв.“  При тези данни не може да се изключи извода за незаконосъобразно санкциониране на физическото лице с имуществена санкция.

            Предвид изложеното, съдът намира, че от съдържанието на ел.фиш не може се направи безспорен извод каква е била действителната воля на наказващия орган  относно субекта на нарушението, поради което и  прие  жалбата за процесуално допустима.

            От друга страна,  приложимостта на чл.638, ал.4 от КЗ се определя от установяването с  АТСС на  управление на МПС, за което няма сключен и действащ  договор "Гражданска отговорност". Същият извод следва и от разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ,  който гласи:  „Когато с АТСС е установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП…“ Следователно законосъобразното санкциониране по този ред – с ел.фиш, изисква  констатация за управление на МПС, за което няма сключен договор за застраховка, каквато констатация в обжалвания  ел. фиш  липсва. От изложеното следва, че съдържанието на ел.фиш е непълно. Отсъствието на посочените данни в него е ограничило и правото на защита на наказания субект, доколкото не позволява да се установи защо е приложен реда по чл.647, ал.3 от КЗ.

            По изложените съображения,  съдът намира, че обжалваният ел.фиш е незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и следва да бъде отменен.

           От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски, което с оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е основателно.  От материалите  по делото  е видно, че направените от жалбоподателя разноски са в размер на 350лв. – за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно  чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая от  ответната по жалбата страна е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Съгласно  чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, за защита по дела  с интерес от 1000 до 5000 лв. – 200 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв.  В конкретния случай  предмет на обжалване е електронен фиш, с който е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност. По същото е проведено едно съдебно заседание, без разпит на свидетели, на което процесуалният представител на жалбоподателя не е присъствал. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА.  Затова следва да бъде намален до предвидения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредбата, а именно до размера от 260 лв. Доколкото издателят на електронния фиш е ОДМВР  -  Търговище, именно същата в качеството й на юридическо лице /чл.37, ал.2 от ЗМВР/ следва да понесе разноските по делото.

            Водим от горното  и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р      Е     Ш     И     :

 

 

            ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия Г, № 0004695  на ОДМВР – Търговище, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

            ОСЪЖДА ОДМВР -  Търговище да заплати на И.Х. *** с ЕГН ********** сумата от 260лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен  съд – Търговище  в 14 - дневен срок  от съобщаването му на страните.                                                  

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :