РЕШЕНИЕ
№ 3201
Плевен, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - X състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА |
При секретар РОСИЦА ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА административно дело № 20257170700549 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 62 от ЗИНЗС.
Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№4025/23.06.2025 г. подадена по пощата на 20.06.2025 г. от С. А. М. [ЕГН], лишен от свобода, Затвора Плевен. Обжалва се писмо с изх. № 30-08-195/1/13.06.2025 г. по описа на ГД“ИН“, което е с вх.№ 4271/13.06.2025 г. по описа на Затвора Плевен, издадено от комисар Ш., началник отдел СДВРП в ГД“ИН“, адресирано до Началник на Затвора Плевен, е постановен незаконосъобразен отказ по чл. 62 от ЗИНЗС по подадена от жалбоподателя молба вх.№МЗ-02-326/1 от 21.05.2025 г. за преместване в Затвора София.
Представен е писмен отговор от ответника, в който се посочва, жалбата е недопустима, тъй като обжалваното писмо няма белези на индивидуален административен акт, а представлява отговор по молба и в случай, че се приеме, че е допустима, жалбата е неоснователна.
Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
В съдебно заседание оспорващият – С. М. се явява лично и поддържа жалбата.
Ответникът – началник отдел СДВРП при ГД“ИН“ се представлява от юрисконсулт П.. Поддържа изложеното в писмения отговор.
Административен съд - Плевен, десети административен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 21.05.2025 г. М. подава молба вх.№ МЗ-02-326 (лист 61) до главен директор на ГД“ИН“ с искане за преместване в Затвора София, тъй като постоянният му адрес е в гр. София, а близките му живеят в гр. Перник и здравословното му състояние не е добро. Позовава се на постановено от АдмС – Враца съдебно решение, с което е отменена заповед за преместване от Затвора Плевен в Затвора Ловеч.
С писмо от 13.06.2025 г. с рег. № 30-08-195 (л. 52) на началник отдел СДВРП, издадено в отговор на молбата с вх.№ МЗ-02-326, е посочено, че след отмяната по съдебен ред на Заповед № Л-4232/02.12.2021 г. на ГД“ИН“ за преместване на М. от Затвора Плевен в Затвора Ловеч, е изпълнено съдебното решение на АдмС – Враца, като М. се намира в Затвора Плевен. Реално с писмото се отказва преместване от Затвора Плевен, като се посочва, че М. се намира там в изпълнение на съдебно решение.
Писмото е съобщено на М. на 16.06.2025 г.
Съдът по отношение на допустимост на жалбата намира, че същата е допустима.
С процесното писмо фактически се отказва преместване на М. от Затвора Плевен в Затвора София, като накратко са изложени мотиви за това – според издателя М. е в Затвора Плевен в изпълнение на съдебно решение. В процесното писмо липсва посочване на възможност за оспорване, а съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК , когато в административният акт, какъвто безспорно е постановеното писмо, тъй като е издадено във връзка с искане на М. за преместване, липсва указание пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, то съответният срок се удължава на два месеца, а видно от доказателства по делото, отказът е съобщен на 16.06.2025 година, а жалбата е подадена на 20.06.2025 г., т.е. в двумесечен срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Писмото, в което е обективиран отказът за преместване, е издадено от некомпетентен орган по смисъла на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС – вместо от главен директор на ГД“ИН“, писмото е издадено от началник на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в ГД„ИН“.
По делото е представена заповед № Л-1070 от 27.02.2020 г. (лист 49) на главен директор на ГД„ИН“, с която се възлага на комисар Ю. Ш. да подписва изходящата кореспонденция, да определя поименен състав на пробационни съвети и да променя със заповед адреса на изпълнение на пробационни мерки.
Но в заповедта няма делегирани правомощия органът да се произнася по чл. 62 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГД“ИН“.
Съгласно чл. 62, ал. 5 от ЗИНЗС главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование.
В случая не са ангажирани доказателства относно делегиране на такива правомощия на началник отдел СДВРП при ГД“ИН“ и издаденият отказ е нищожен като постановен от орган без материална компетентност.
Съдът намира, че по аргумент от разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, главният директор на ГД"ИН" издава заповед за преместване на лишения от свобода в друг затвор или издава отказ да бъде преместен лишеният от свобода в друг затвор, като нормата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС е императивна и за компетентния административен орган е налице задължение да се произнесе със заповед за преместване на лишен от свобода от един затвор в друг или да издаде заповед за мотивиран отказ за преместването на лишен от свобода от един затвор в друг, а това не е сторено в настоящия случай.
Произнасянето по искането на лишения от свобода следва да бъде извършено с писмена заповед, съдържаща фактически и правни основания за издаване, произнасяне по искането, срок за оспорване и орган, пред който да се оспорва.
Предвид горепосоченото съдът намира, че оспореният отказ е нищожен като постановен от некомпетентен орган и в нарушение на изискването за форма, следва да бъде обявен за нищожен, а делото като преписка да бъде изпратено на главен директор на ГД“ИН“ гр. София за произнасяне по молба вх. №МЗ-02-326/21.05.2025 г. от С. А. М. с искане за преместване от Затвора Плевен в Затвора София, като при новото произнасяне административният орган следва да направи проверка и да прецени, налице ли са предпоставките за преместване по чл. 62 от ЗИНЗС и да се произнесе с нарочен акт в 14 - дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 173, ал. 4 във вр. чл. 174 от АПК, Административен съд –Плевен, десети административен състав,
РЕШИ:
Обявява за нищожен отказ, материализиран в писмо с рег. № 30-08-195/1/13.06.2025 г. издаден от началник отдел СДВРП при ГД“ИН“ гр. София по молба вх. №МЗ-02-326/21.05.2025 г., подадена от С. А. М., с искане за преместване от Затвора Плевен в Затвора София.
Изпраща административната преписка на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за произнасяне по молба вх. №МЗ-02-326/21.05.2025 г., подадена от С. А. М. с искане за преместване от Затвора Плевен в Затвора София, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.
Решението да се съобщи на страните.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |