№ 125
гр. Габрово, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четвърти март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Любч. Антонова Попова
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско
дело № 20244210100693 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.422,ал.1 от ГПК.
Ищецът излага твърдения, че на 15.03.2021 г. между „Мого България" ООД в
качеството му на Лизингодател и И. Г. И. в качеството му на Лизингополучател, е сключен
Договор за финансов лизинг със задължително придобИ.е на собствеността с № AG0010985,
според който Лизингодателят се задължава да придобие и предостави за възмездно ползване
на Лизингополучателя следния актив: Лек автомобил Land Rover модел Range Rover peг. №
CT 7541 PK идентификационен № SALLSAA145A908372, и е предоставил ползването му на
лизингополучателя, за което е съставен приемо-предавателен протокол от 15.03.2021г.. От
своя страна Лизингополучателят се задължава да заплаща дължимите суми по Договора и да
използва вещта в съответствие с Общите условия към договори за финансов лизинг,
сключвани от „Мого България" ООД с физически лица - потребители и приложенията към
тях.
Автомобилът е оценен на 11 772 лева, Лизингополучател не е имал самоучастие и
размерът на финансирането е 11 772 лева. Всички съществени условия са подробно описани
в Договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията- неразделна част от
Договора.
Лизингополучателят е поел здължение за заплащане на месечни вноски, както и да
използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин.
Договорен е срок от 64 месеца, изтичащ на 05/07/2026г. съгласно Погасителен план -
неразделна част от Договора за финансов лизинг, фиксиран лихвен процент в размер на
41,16%, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 456.51 лева.
Лизингополучателят е преустановил плащания по договорения план. Последното
1
плащане е в размер на 456.54 лева, на 06/02/2023г., с което е погасена част от вноска №20 по
актуалния погасителен план с падеж 05.11.2022г. и застрахователна премия.
Към 26/05/2023г. неплатени са част от вноска №20 с падеж 05.11.2022г. до вноска №20
с падеж 05/05/2023г. Предвид допуснатото неизпълнение на задължения Лизингодателят е
развалил едностранно договора с нарочно уведомление връчено чрез ЧСИ Весела Цонева по
реда на ГПК, лично на адресата. Договорът е развален на 26/05/2023 г..
Лизингополучателят не е предал Лизинговия актив на Лизингодателя в предвидения по
договор срок. Активът е обявен за идирване АИС-ШИС и на това основание регистрацията
му е прекратена. До настоящия момент не е открит, въпреки образуваното ДП №1752 ЗМ
215/2022 г. по описа на РУ -Габрово.
На основание чл. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Общи условия за
периода, през договорът е действал, лизингополучателят дължи заплащането на
договорените месечни вноски по погасителен план от 20-та /частично с падеж 05/11/2022 г./
до 26-та с падеж 05.05.2023 г. и част от 27- пропорционално на дните в периода в общ
размер от 3113.38 лева, в това число главница в размер на 827.79 лева и възнаградителна
лихва в размер на 2285.59лв..
На основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава на плащанията
на 20-та до 26-та вноски е начислена неустойка в размер на 18,95лева към 26/05/2023г. в
размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочена главница, включена в
месечната вноска.
На основание чл.15.5 от приложимите към договора Общи условия,
Лизингополучателят дължи на Лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по
вина на Лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо
1369,53 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора.
На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.5 от Общите условия, Лизингополучателят
лължи да възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на
застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите". Премиите са заплатени от собственика на основание чл. 483 от КЗ по
сметка на застрахователния брокер.
На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия, Лизингополучателят
дължи да възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на
основание чл. чл.52-61 от Закона за местните данъци и такси в общ размер на 390,78лева
за 2022г. и 2023 г..
Предвид неизпълнението от страна на длъжника за връщане на лизинговия актив,
лизингодателят претендира и стойността на остатъчната непадежирала към 16.05.2023г.
главница по погасителен план като равностойност на липсващия актив.
На 15.04.2022г. в ТРРЮЛНЦ е вписана промяна в търговското наименование на
„Мого България" ООД, което е „Амиго Финанс" ЕООД.
2
След безуспешни опити за извънсъдебно уреждане на спора, съгласно чл. 17.5 от
Общите условия и на основание чл. 13.5 във връзка с чл. 13.6 от ОУ, Лизингодателят е
прекратил Договора за лизинг чрез Уведомление за прекратяване. Последното съдържа
съобщение за прекратяване на Договора, информация относно задълженията на
Лизингополучателя към датата на извеждането му, както и покана за доброволно
изпълнение на задълженията и предаване на лизинговия актив с всички принадлежности и
придружаващи го документи.
След прекратяване на Договора, Лизингополучателят не е възстановил Лизинговия
актив във владение на собственика, за издирването му е подадена жалба в Прокуратурата,
образувано е ДП N91752 ЗМ 2015/2022 г. по описа на РУ Габрово. Лизинговият актив е
обявен за издирване и регистрацията му в Пътна полиция е прекратена. Предвид
изложеното, дружеството заявител претендира пълния размер на остатъчната главница като
равностойност на липсващия актив.
Въпреки връченото уведомление лизингополучателят- длъжник отказва да заплати
доброволно задълженията си.
ИСКА СЕ, съдът да признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължина ищеца следните суми: сумата 827.79 лв. - падежирали и непогасени
лизингови вноски по главница по договор за финансов лизинг № AG0010985 за периода
05.11.2022 г. - 26.05.2023 г.,сумата 18.95 лв. - неустойка за забава за периода 05.11.2022 г. -
26.05.2023 г.,сумата 1369.53 лв. - неустойка за прекратяване на договора, начислена на
основание чл. 15 т.5 от Общите условия, сумата 390.78 лв. - разходи за данъчни задължения
за 2022 и 2023г., сумата 184.97 лв. - разходи за застрахователни премии, сумата 9 528.73 лв. -
остатъчна главница, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.12.2023 г. до
окончателното им изплащане, сумата 2285.59 лв. - падежирали и непогасени лизингови
вноски за възнаградителна лихва по договора за периода 05.12.2022 г. - 26.05.2023 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 890/13.12.2023 г. по ч.гр.д. №
1954/2023 г. на PC –Габрово.
Ищецът претендира да му бъдат присъдени направените разноски в исковото и в
заповедното производство.
Ответникът в отговора си оспорва предявените искове. Излага възражения, че
автомобила, който е предмет на договора за лизинг е бил откраднат и регистрацията му е
била прекратена. По независещи от него причини е лишен от възможността да ползва
превозното средство. Ищецът, като собственик на автомобила е следвало да застрахова
същия, за да може при кражба да се удовлетвори от застрахователното обезщетение. Счита,
че при неизпълнение на задължението на ищеца да му осигури ползването на автомобила,
същият няма право да претендира заплащане на лизингови вноски, както и допълнителни
плащания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
3
страна следното:
От представените писмени доказателства: Договор за финансов лизинг №AG0010985,
ведно с Погасителен план, Пълномощно за застраховане, Декларация по чл. 4(7) и по чл.
6(5)т. 3 от ЗМИП Общи условия, Декларация за съгласие за обработване на лични данни
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация; Тарифа към общите
условия; Приемо - предавателен протокол; СРМПС - 1 част; Уведомление за прекратяване на
договор с доказателства за връчване; СРМПС -1 част с отбелязване за прекратена
регистрация; Доказателства за платени данъчни задължения - извлечение от списък на
Столична община и Община Белоградчик и платежно нареждане; Доказателства за платени
застрахователни премии - извлечения от списъци на застрахователен брокер и платежни
нареждания; Решение за промяна на търговското наименование на ищеца, постъпилата
справка с вх. № 6065/05.08.2024 г. от ОД МВР Габрово, приложеното ч.гр.д №1954/2023 г.
на ГРС, приложеното НОХД№899/2022г. на РС-Габрово и заключението на в.лице, се
установява следната фактология:
Видно от приложеното ч.гр.д. №1954 по описа за 2023г. на РС-Габрово, че на ищеца е
издадена Заповед с № 890/13.12.2023г. за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми:
сумата 827.79 лв. - падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по договор
за финансов лизинг № AG0010985 за периода 05.11.2022 г. - 26.05.2023 г.,сумата 18.95 лв. -
неустойка за забава за периода 05.11.2022 г. - 26.05.2023 г.,сумата 1369.53 лв. - неустойка за
прекратяване на договора, начислена на основание чл. 15 т.5 от Общите условия, сумата
390.78 лв. - разходи за данъчни задължения за 2022 и 2023г., сумата 184.97 лв. - разходи за
застрахователни премии, сумата 9 528.73 лв. - остатъчна главница, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 08.12.2023 г. до окончателното им изплащане, сумата
2285.59 лв. - падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по
договора за периода 05.12.2022г. - 26.05.2023 г..
Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника, който е подал възражение в
срока по чл.414 от ГПК.
Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок, поради което са допустими
и подлежат на разглеждане по същество.
Между страните е сключен Договор за финансов лизинг със задължително
придобИ.е на собствеността с №AG0010985 от 15.03.2021г., от който се установява, че
помежду им е възникнало облигационно правоотношение с характеристиките на договор
за финансов лизинг. С него
ищецът е поел задължение да придобие собствеността по отношение на лек
автомобил марка Лек автомобил Land Rover модел Range Rover, peг.№ CT 7541 PK,
идентификационен номер на рама SALLSAA145A908372, който да предаде за възмездно
ползване на
лизингополучателя, срещу задължението му да заплаща лизинговите вноски.
Параметрите на лизинговия договор са следните:
4
- Лизингов актив -лек автомобил марка „Land Rover" модел „Range Rover";
- Стойност на лизинг - 11772,00 лв.;
- Първоначална вноска - 0,00 лв.;
- Главница -11772,00 лв.;
- Срок - 64 месеца;
- Лихвен процент-41,16 % - фиксиран за целия срок на договора;
- Общ размер на кредита -11772,00 лв.;
- Общ разход по кредита - 17323,51 лв. и включва лихва върху главницата в размер на
17323,51лв;
- Обща сума дължима от лизингополучателя - 29095,51лв. / 11772,00 лв. + 17323,51 лв./
- ГПР- 49,07%;
- Първоначални разходи - разход за регистрация в КАТ, вкл. държавни такси – 132.00 лв.;
- Задължителна застраховка ГО в полза на лизингодателя;
В договора е посочено, че при подписване на договора
лизингополучателят не заплаща първоначална вноска. Към договора
е представен погасителен план, в който е установено, че задълженията за главница и лихва
подлежат на заплащане на 64 погасителни вноски, с размер на първата вноска от 335.38лв. и
размер на останалите вноски от 456.51лв., с падеж на задълженията – на 05.07.2026г.
Договорът е сключен при установени Общи условия.
Автомобилът, предмет на договора за лизинг, е предаден на лизингополучателя-
ответник на 15.03.2021г., за което е съставен приемо-предавателен протокол подписан от
страните /л.6/.
Страните не спорят относно характера на възникналото между страните
правоотношение по договор за лизинг.
На 15.04.2022 г. в ТРРЮЛНЦ е вписана промяна в търговското наименование на
„Мого България" ООД, което е „Амиго Финанс" ЕООД.
По делото е представена покана-уведомление на лизингодателя от 19.05.2023г. за
прекратяване на процесния договор за лизинг, поради неизпълнение на задълженията по
същия, в едноседмичен срок от получаването й. Поканата е получена от ответника
лично на 19.05.2023г..
Видно от приложеното НОХД №899/2022г. на РС-Габрово, че е постановена Присъда
5
с №3/16.01.2023г., потвърдена с Решение №29/04.04.2023г. по ВНОХД №42/23г. на Окръжен
съд-Габрово, от която се установява противозаконно отнемане на лизинговата движима
вещ- Лек автомобил Land Rover модел Range Rover peг.№ CT 7541 PK,
идентификационен номер на рама SALLSAA145A908372, на 01.05.2022г..
С постановление за възлагане на действия по разследването от 17.05.2022г.. на
разследващ полицай и телеграма с №12523 от 19.05.2022г. автомобилът е обявен за
общодържавно издирване.
Към настоящия момент липсват данни за намирането и връщането на откраднатата
лизингова вещ на лизингодателя.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че лизингополучателят е заплатил по договора за лизинг сумата от общо
10 004.32лв., която включва: главница от 1380.47лв.; възнаградителна лихва от
7343.04лв.,застраховка Гражданска отговорнот от 163.94лв.; данък МПС от 408.84лв.;глоби
просрочени плащания от 12.03лв. и допълнителни разходи за събиране на дългове от
696лв..
Вещото лице е установило, че незаплатените суми по лизинговия договор са, както
следва:
Договорената и незаплатена главница съгласно приложимия погасителен план за
периода 05.11.2022 г. - 26.05.2023 г. е 776,95 лв;
Договорената и незаплатена възнаградителна лихва съгласно приложимия погасителен
план за периода 05.11.2022 г. - 26.05.2023 г. е 2191,62 лв;
Размерът на неустойката за забавени плащания за периода от 05.11.2022г. - 26.05.2023
г. е 17,04 лв;
Начислената неустойка към лизингополучателя за прекратяване на Договора за
финансов лизинг № AG0010985 по негова вина е в размер на 1369,53 лв;
Непогасените данъчни задължения за данък МПС са в размер на 390,78 лв.;
Неплатените застрахователни премии за застраховка ГО са в размер на 184,97 лв.;
Въз основа на обсъдените доказателства съдът достига до следните правни изводи
по спора:
Разпоредбата на чл.342, ал.2 от ТЗ предвижда, че с договора за финансов лизинг
/ДФЛ/ лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени
от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
Разпоредбата в ал.3 предоставя възможност на лизингополучателя да придобие вещта по
време на договора или след изтичане на срока му. Предвид посочените правни норми,
разпоредбата на чл.344 от ТЗ, съгласно която лизингодателят има задълженията на
наемодател по чл.230 от ЗЗД, и препращащата норма на чл.347, ал.2 отТЗ, основните
задължения на лизингодателя по договора за финансов лизинг са следните: 1/ да придобие
вещта - предмет на договора за лизинг от трето лице при условия, определени от
лизингополучателя; 2/ да предаде лизинговия обект за ползване на лизингополучателя и да
6
му предостави свободното ползване в рамките на срока на договора; 3/ да прехвърли на
лизингополучателя собствеността на лизинговата вещ в уговорения срок. По своята същност
финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на
кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. Задълженията на
лизингополучателя са предвидени в разпоредбата на чл.345 от ТЗ: 1/ има задълженията на
наемател съгласно чл.232 и чл.233, ал.2 от ЗЗД, а именно да си служи с вещта за
определеното в договора ползване, а при липса на такова - съгласно предназначението й,
/чл.232 от ЗЗД/, да плаща лизинговата цена и разходите, свързани с ползуването на вещта
/чл.232, ал.2 от ЗЗД/, да съобщава незабавно на лизингодателя за повредите и
посегателствата, извършени върху наетата вещ /чл.233, ал.2 от ЗЗД/.
Поради неизпълнение на основно задължение на лизингополучателя да заплаща
редовно лизинговата цена, договорът е прекратен едностранно от страна на лизингодателя.
С развалянето му за лизингополучателя не отпада задължението за плащане на
предхождащите развалянето лизингови вноски, както и не се дължи връщането им в случай,
че същите са били платени до този момент. В случая, лизингодателя е упражнил именно
потестативното си право да развали договора поради сбъдване на едно от условията за това
съгласно т.13.5, „I” от ОУ към договора за лизинг – неплащане, вкл. забава в плащането на
лизингова вноска повече от пет дни.
Установява се, че ищецът като лизингодател е изпълнил задължението си и е придобил
от трето лице МПС, лек автомобил Land Rover модел Range Rover peг.№ CT 7541 PK,
идентификационен номер на рама SALLSAA145A908372, което е предоставил за ползване
на ответника като лизингополучател срещу договореното възнаграждение, платимо на
месечни вноски в размер и с падеж, посочени в погасителен план, неразделна част от
договора, при уговорено задължително придобИ.е на собствеността върху лизинговия актив.
За установяване на това обстоятелство е представен Приемо-предавателен протокол от
15.03.2021г., подписан от лизингополучателя. Този частен свидетелстващ документ се
ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила, доколкото не е оспорен в
преклузивните за това срокове по чл. 193 от ГПК, поради което следвада се приеме, че
изявлението на лизингополучателя за получаване на лизинговия актив, изхожда от лицето,
сочено като негов автор.
Съгласно чл. 13.5 от Общите условия към договора за лизинг, лизингодателят има
право да прекрати договора в случай на забава в плащането на първоначалната вноска,
лизингова вноска, ДДС, първоначални разходи, разходи подлежащи на възстановяване по
реда на чл. 8.7 от ОУ или друго дължимо плащане от страна на лизингополучателя с повече
от 5 дни. Установява се, че поради неплащане на лизингови вноски, ищецът е упражнил
правото си да прекрати едностранно договора, във връзка с което на 19.05.2023г. на
ответника лично е връчено уведомление за прекратяване на договор за лизинг, поради
неизпълнение на задълженията на лизингополучателя за заплащане на лизинговите вноски,
като считано от датата на връчване на уведомлението, договорът е прекратен.
По делото е установено противозаконно отнемане-кражба на лизинговия автомобил,
7
извършена на 01.05.2022г.. Към настоящия момент същият не намерен и не е върнат на
лизингодателя.
Ответникът излага възражения, че след кражбата на автомобила, по независещи от
него причини е лишен от възможността да ползва превозното средство, поради което не
дължи заплащане на лизингови вноски, както и допълнителни плащания по договора за
лизинг.
В т.5.7 от ОУ на договора е уговорено, че лизингодателят не отговаря за
невъзможността на лизингополучателя да ползва лизинговия актив вследствие на
противоправно отнемане от трети лица, независимо от неговата продължителност.
Лизизингополучателят не се освобождава от задълженията за заплащане на дължимите
лизингови вноски съгласно първоначално уговореното и не може да счита невъзможността
да ползва лизинговия актив за основание за неизпълнение на което и да било свое
задължение по договора, или за прекратяване на същия. Следователно в Общите условия е
изразена воля на страните, при всяко неправомерно посегателство върху вещта от трети
лица, каквото несъмнено е кражбата, рискът от лишаване на лизингополучателя от
ползването на вещта /пълно или частично/ да се носи от него като кредитор на обективно
невъзможната престация.
Няма обща норма относно случаите, в които рискът при обективна невъзможност
за изпълнение се носи от кредитора, като регулацията е с отделни разпоредби. Една от тях
е нормата на чл.343 от ТЗ, която предвижда, че рискът от случайното погИ.е или
повреждане на вещта при финансов лизинг е за лизингополучателя-кредитор. Кражбата,
съгласно чл.194,ал.1 от НК , е отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго
без негово съгласи с намерение противозаконно да я присвои. Тя е непредвидимо и
непредотвратимо действие, което не може да се вмени във вина на длъжника и води до
невъзможност същият да изпълни, поради което се явява случайно събитие.
От изложеното по-горе следва, че както по силата на закона-чл.343 от ТЗ, така и въз
основа на договореното между страните в Общите условия към процесния договор за
финансов лизинг, при кражбата на лизинговата вещ рискът е за лизингополучателя.
Следователно горните възражения на ответника са неоснователни.
Договорът за финансов лизинг съчетава елементи на договор за поръчка и договор за
наем, а по своите правни последици се доближава до покупко- продажба на вещ на
изплащане със запазване на собствеността и в този смисъл, той може да се разглежда като
форма на предоставяне на целево инвестиционно кредитиране. Тези специфики на договора
не изключват основното задължение на лизингополучателя за лизингови вноски, което по
аргумент от нормата на чл. 345, ал. 1 от ТЗ, която препраща към договора за наем /чл. 232,
ал. 2 от ЗЗД/, характеризират задълженията по договора за финансов лизинг като повтарящи
се трайно парични задължения, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерът на плащанията е изначално определен и произтича от единен
правопораждащ факт. В този смисъл, задълженията на лизингополучателя за лизингови
8
вноски се покриват с понятието "периодични плащания". В този смисъл е практиката на
Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 225 от 18.10.2017 г. по т. д. №
60274/2016 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС.
Предвид така изложеното следва да намери приложение разпоредбата на чл. 88, ал. 1,
предл. второ ЗЗД като договорът за финансов лизинг да се счита развален занапред.
Следователно за ищеца е възникнало задължението за заплащане на лизинговите вноски за
главница и възнаградителна лихва за периода до датата на прекратяване на договора.
Правната характеристика на договора за финансов лизинг, при който, за разлика от
оперативния лизинг, размерът на лизинговото възнаграждение /общата стойност на
лизинговите вноски/ е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на
актива /вещта/, разноските на лизингодателя и неговата печалба. Съдът намира, че размерът
на възнаграждението за лизингодателя е съобразено с периода на действие на договора и
общата стойност на лизинговата вещ.
Предявените претенции както за договорна лихва, така и за неустойка са точно и ясно
посочени в договора и приложимите ОУ на лизингодателя. Същите не са променяни по
време на действие на договора. Същевременно, възнаградителната лихва представлява
компонент от ГПР, уговорена е във фиксиран размер от 41.16% в договора за лизинг.
Очевидно е от погасителния план, че същата представлява съществен елемент от
погасителната вноска. Съгласно т.9 от договора за лизинг, ГПР съставлява 49.07% като се
формира от договорната лихва и такса ангажимент. Съгласно относимата разпоредба на
чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. В упражняване на
служебното си правомощие, съдът не констатира при уговаряне клаузата за възнаградителна
лихва страните да са се отклонили от императивната разпоредба, уреждаща защита на
потребителя. Не е извършвана промяна на фиксирания лихвен процент. Компонентите на
договора и дължимите от ответника плащания са ясно посочени в договора за лизинг. Въз
основа на изложеното съдът намира, че не се установяват основания за нищожност на
уговорения годишен процент на разходите, в частност на възнаградителната лихва като
негова компонента. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК ограничава ГПР до петкратния
размер на законната лихва (или 50%).
По така изложените съображения се дължи претендираното задължение за
възнаградителна лихва за периода 05.12.2022г.- 26.05.2023г. Съгласно приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно
изготвено, се установява, че размерът на непогасеното задължение за главница за периода
05.11.2022г.-26.05.2023г. е 776.95лева, а размера на незаплатените лизингови вноски за
възнаградителна лихва за посочения период е в размер от 2191.62лв.
В съответствие с гореизложеното, предявеният иск относно вземането за главницата е
основателен и доказан до размер на сумата от 776.95лв., а в останалата част до размер
на претендираната сума от 827.79лв. да бъде отхвърлен.
9
Искът относно вземането за възнаградителна лихва за периода 05.12.2022г.-
26.05.2023г. е основателен и доказан до размер на сумата от 2191.62лв., а в останалата
част до размер на претендираната сума от 2285.59лв., следва да бъде отхвърлен.
По силата на чл. 15.1 от ОУ към договора - при забава на плащане на парично
задължение от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право на неустойка в
размер на законната лихва върху неплатената в срок сума, за целия период на забава. В
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в. л. е посочило, че дължимата се
неустойка съгласно чл. 15.1 от ОУ към договора е в общ размер на сумата от 17.04 лв. за
периода от 05.11.2022 г. до 26.05.2023г., начислена върху всяка една от просрочените вноски.
По така изложените съображения съдът намира, че тази претенцията за неустойка за
забавени плащания е основателна и доказана до размер на сумата от 17.04лв., а в
останалата част до размер на сумата от 18.95лв., искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
В чл. 8.6 от Общите условия е предвидено, че лизингополучателят дължи заплащането
на данъците върху лизинговия актив, а съгласно разпоредбата на чл. 345, ал.2 от Търговския
закон разноските по поддържане на вещта са за сметка на лизингополучателя. В чл. 9.9 от
Общите условия е предвидено, че ако лизингополучателят не е заплатил дължимите данъци,
лизингодателят има право да ги заплати и удържи тези суми от първото постъпило плащане
от лизингополучателя. От заключението на в. лице се установява, че дължимият и
начислен данък МПС за процесния автомобил е, както следва: за 2022г.-218.58лв.; за 2023г.-
172.20лв. или общо в размер на 390.78лв..Това данъчно задължение не е погасено от
ответника, поради което тази искова претенция следва да бъде уважена в пълен размер.
Съгласно т.12 от договора, лизингополучателят се задължава да сключи за своя
сметка в полза на лизингодателя застраховка “Гражданска отговорност“.
От заключението на в. лице се установява, че дължимите и незаплатени
застрахователни премии за застраховка Гражданска отговорност относно процесния
автомобил са, както следва: за 2022г.- 81.97лв.; за 2023г.- 103лв. или общо в размер на
184.97лв..Тази сума е дължима и незаплатена от ответника, поради което искът за
заплащане на застрахователни премии следва да бъде уважен в пълен размер.
Съгласно чл. 15.5 от ОУ, при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
последният дължи неустойка в размер на 3 лизингови вноски, като неустойката се
изчислява, въз основа на последните 3 лизингови вноски с настъпил падеж преди
прекратяване на договора.
В. лице е изчислило, че дължимата неустойка за прекратяване на договора по вина
на лизингополучателя е в размер на 1369.53лв..
Съгласно ОУ, неустойката се равнява на три лизингови вноски с настъпил падеж
преди прекратяването, всяка от които е в размер на 456.51лв., съгласно погасителния
план.
10
В случая е налице разваляне на договора по вина на длъжника – сам длъжникът не
оспорва, че е било налице забавено изпълнение за лизингови вноски, което представлява и
основанието за разваляне. Налице е уговорка в Общите условия на лизингодателя за
заплащане на неустойка поради разваляне на договора в т.15.5, поради което съдът я
квалифицира като компенсаторна неустойка /вместо оставащото изпълнение/. Налице са
материалните предпоставки за присъждане на неустойка в размер на три лизингови
падежирали вноски – разваляне на договора и изрична договорна клауза, която предвижда
обезщетение на лизингодателя на това основание.
В случая договорната отговорност на лизингополучателя е ограничена до трикратния
размер на лизинговата вноска.От заключението се установява, че сборът от три лизингови
вноски с настъпил падеж преди прекратяването възлиза на 1369.53лв, каквато сума е
посочена от ищеца. Неустойката обезпечава изпълнението, но в случая се проявява нейната
обезщетителна и санкционна функция, която страните са ограничили до трикратния размер
на вноската. Същата има за предназначение да обезщети лизингодателя за вредите от
предсрочното прекратяване на договора по вина на лизингополучателя. Размерът е
съобразен с изричната воля на страните и ограничен до трикратната погасителна вноска по
договора. По тези съображения, искът относно вземането за неустойка, начислена за
прекратяване на договора е основателен и доказан в претендирания размер от 1369.53лв. и
следва да бъде уважен изцяло.
С постановление за възлагане на действия по разследването от 17.05.2022г.. на
разследващ полицай и телеграма с №12523 от 19.05.2022г., автомобилът е обявен за
общодържавно издирване.
Към настоящия момент липсват данни за намиране и връщане на откраднатата
лизингова вещ на лизингодателя. От изложеното по-горе следва, че в процесния случай
рискът се носи изцяло от лизингополучателя. Тъй като откраднатият автомобил не е
намерен и не е върнат на лизингодателя, личингополучателят дължи заплащане на
останалата част от равностойността на липсавщия лизингов актив. Стойността на
лизинга, съгласно договора е 11 772лв.. Съгласно изчисленията на в.лице,
лизингополучателят е заплатил главница по погасителния план в размер на 1380лв..
Договорената и незаплатена главница съгласно погасителния план е в размер на
776.95лв.. Следователно остатъчната стойност на липсващия лизингов автомобил се
равнява на 9614.58лв..
Тъй като автомобилът не е върнат на лизингодателя, ответникът дължи
заплащането на останалата част от равностойността на лизинговата вещ, поради което
искът относно вземането за остатъчна непадежирала главница по погасителен план в
претендирания размер от 9528.73лв. е основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло.
По изложените съображения, лизингополучателят дължи на лизингодателя „Амиго
Финанс“ ЕООД по Договор за финансов лизинг № AG0010985 със задължително придобИ.е
на собственост върху лизинговия актив- лек автомобил Land Rover модел Range Rover,
11
peг.№ CT 7541 PK от 15.03.2021г., следните суми :
- сумата от 776.95лв. - незаплатена главница по лизингови вноски за периода
05.11.2022г.-26.05.2023г.;
- сумата 2191.62лв.- незаплатена възнаградителна лихва за периода 05.11.2022г.-
26.05.2023г.;
- сумата 53.95лв.- неустойка за забава върху погасителните вноски по договора за
периода 05.11.2022г.- 26.05.2023г.;
- сумата 1369.53лв.-неустойка за прекратяване на договора;
- сумата 390.78лв.- незаплатен данък върху МПС за 2022г. и 2023г.;
- сумата 184.97лв.- незаплатени застрахователни премии за застраховка
„Гражданска отговорност” за 2022г.;
- сумата 9528.73лв. - остатъчна главница;
В съответствие с гореизложеното, искът относно вземането за главницата е
основателен и доказан до размер на сумата от 776.95лв., поради което следва да бъде
уважен в тази част, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на
заявлението- 08.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част до
размер на претендираната сума от 827.79лв., искът за главницата следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
В съответствие с гореизложеното, искът относно вземането за незаплатена
възнаградителна лихва за периода 05.11.2022г.-26.05.2023г. е основателен и доказан до
размер на сумата от 2191.62лв.. В останалата част до размер на претендираната сума от
2285.59лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Искът за неустойка за забава върху погасителните вноски по договора за перио да
05.11.2022г.- 26.05.2023г.е основателен и доказан до размер на сумата от 17.04лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението- 08.12.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, като останалата част до размер на претендираната
сума от 18.95лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Искът относно вземането за неустойка в размер на 1369.53лв. за прекратяване на
договора е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението- 08.12.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
Искът относно вземането за незаплатен данък върху МПС в размер на 390.78лв. е
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната
лихва, считано от датата на постъпване на заявлението- 08.12.2023г. до окончателното
изплащане на сумата.
Искът относно вземането за застрахователни премии в размер на 184.97лв. е
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната
12
лихва, считано от датата на постъпване на заявлението- 08.12.2023г.. до окончателното
изплащане на сумата.
Искът относно вземането за остатъчна главница в размер на 9 528.73лв. е
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната
лихва, считано от датата на постъпване на заявлението- 08.12.2023г.. до окончателното
изплащане на сумата.
С огледа изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от исковете
общо в размер на 1930.98лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№1954/2023г. по описа на РС-Габрово, съразмерно с
уважената част от исковете общо в размер на 143.43лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Ответникът не претендира за заплащане разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,ал.1 от ГПК, че И. Г. И.,
ЕГН**********, с адрес:гр.Габрово,ул.”***********” №50,ет.3,ап.7, с пълномощник:
адвокат И. Х. от АК-Габрово ДЪЛЖИ на „АМИГО ФИНАНС” ЕООД, ЕИК204009205,
седалище и адрес на управление: гр.Белоградчик, ул.“Алеко Константинов“ №5, съдебен
адрес: гр.София, бул.”Христофор Колумб”№43, ет.8, представлявано от П.М.И., с
пълномощник: юрисконсулт К. И. К., сумата 776.95лв./седемстотин седемдесет и шест
лева и деветдесет и пет лв./- незаплатена главница по лизингови вноски за периода
05.11.2022г. -26.05.2023г, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2023г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля иска в останалата част до размер на
претендираната сума от 827.79лв./осемстотин двадесет и седем лева и седемдесет и девет
ст./, като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,ал.1 от ГПК, че И. Г. И.,
ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.”***********” №50,ет.3,ап.7, с пълномощник:
адвокат И. Х. от АК-Габрово ДЪЛЖИ на „АМИГО ФИНАНС” ЕООД, ЕИК204009205,
седалище и адрес на управление: гр.Белоградчик, ул.“Алеко Константинов“ №5, съдебен
адрес: гр.София, бул.”Христофор Колумб”№43, ет.8, представлявано от П.М.И., с
пълномощник: юрисконсулт К. И. К., сумата 2191.62лв./две хиляди сто деветдесет и един
лева и шестдесет и две ст-възнаградителна лихва за периода 05.11.2022г.-26.05.2023г., като
отхвърля иска в останалата част до размер на претендираната сума от 2285.59лв./две
хиляди двеста осемдесет и пет лева и петдесет и девет ст./, като неоснователен и
недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,ал.1 от ГПК, че И. Г. И.,
13
ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.”***********” №50,ет.3,ап.7, с пълномощник:
адвокат И. Х. от АК-Габрово ДЪЛЖИ на „АМИГО ФИНАНС” ЕООД, ЕИК204009205,
седалище и адрес на управление: гр.Белоградчик, ул.“Алеко Константинов“ №5, съдебен
адрес: гр.София, бул.”Христофор Колумб”№43, ет.8, представлявано от П.М.И., с
пълномощник: юрисконсулт К. И. К., сумата 17.04лв./седемнадесет лева и четири ст./-
неустойка за забава върху погасителните вноски по договора за периода 05.11.2022г.-
26.05.2023г., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2023г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска в останалата част до размер на претендираната сума от
18.95лв./осемнадесет лева и деветдесет и пет ст./, като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,ал.1 от ГПК, че И. Г. И.,
ЕГН**********,с адрес:гр.Габрово,ул.”***********” №50,ет.3,ап.7,с пълномощник:адвокат
И. Х. от АК-Габрово ДЪЛЖИ на „АМИГО ФИНАНС” ЕООД, ЕИК204009205, седалище
и адрес на управление: гр.Белоградчик, ул.“Алеко Константинов“ №5, съдебен адрес:
гр.София, бул.”Христофор Колумб”№43, ет.8, представлявано от П.М.И., с пълномощник:
юрисконсулт К. И. К., сумата 1369.53лв./хиляда триста шестдесет и девет лева и петдесет
и три ст./-неустойка за прекратяване на договора, ведно със законната лихва, считано от
08.12.2023г. до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,ал.1 от ГПК, че И. Г. И.,
ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово,ул.”***********” №50,ет.3,ап.7, с пълномощник:
адвокат И. Х. от АК-Габрово ДЪЛЖИ на „АМИГО ФИНАНС” ЕООД, ЕИК204009205,
седалище и адрес на управление: гр.Белоградчик, ул.“Алеко Константинов“ №5, съдебен
адрес: гр.София, бул.”Христофор Колумб”№43, ет.8, представлявано от П.М.И., с
пълномощник: юрисконсулт К. И. К., сумата 390.78лв./триста и деветдесет лева и
седемдесет и осем ст./-незаплатен данък върху МПС за 2022г. и 2023г., ведно със
законната лихва, считано от 08.12.2023г. до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,ал.1 от ГПК, че И. Г. И.,
ЕГН**********,с адрес:гр.Габрово,ул.”***********” №50,ет.3,ап.7, с пълномощник:
адвокат И. Х. от АК-Габрово ДЪЛЖИ на „АМИГО ФИНАНС” ЕООД, ЕИК204009205,
седалище и адрес на управление: гр.Белоградчик, ул.“Алеко Константинов“ №5, съдебен
адрес: гр.София, бул.”Христофор Колумб”№43, ет.8, представлявано от П.М.И., с
пълномощник: юрисконсулт К. И. К., сумата 184.97лв./сто осемдесет и четири лева и
деветдесет и седем ст./ - незаплатени застрахователни премии за застраховка
„Гражданска отговорност” за 2022г., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2023г. до
окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,ал.1 от ГПК, че И. Г. И.,
ЕГН**********,с адрес:гр.Габрово,ул.”***********” №50,ет.3,ап.7, с пълномощник:
адвокат И. Х. от АК-Габрово ДЪЛЖИ на „АМИГО ФИНАНС” ЕООД, ЕИК204009205,
седалище и адрес на управление: гр.Белоградчик, ул.“Алеко Константинов“ №5, съдебен
адрес: гр.София, бул.”Христофор Колумб”№43, ет.8, представлявано от П.М.И., с
пълномощник: юрисконсулт К. И. К., сумата 9 528.73лв./девет хиляди петстотин двадесет и
14
осем лева и седемдесет и три ст./- остатъчна главница, ведно със законната лихва, считано
от 08.12.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.”***********”
№50,ет.3,ап.7, с пълномощник: адвокат И. Х. от АК-Габрово да заплати на „АМИГО
ФИНАНС” ЕООД, ЕИК204009205, седалище и адрес на управление: гр.Белоградчик,
ул.“Алеко Константинов“ №5, съдебен адрес: гр.София, бул.”Христофор Колумб”№43, ет.8,
представлявано от П.М.И., с пълномощник: юрисконсулт К. И. К., направените разноски в
исковото производство съразмерно с уважената част от исковете в размер на
1930.98лв./хиляда деветстотин и тридесет лева и деветдесет и осем ст./, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН**********,с адрес:гр.Габрово, ул.”***********”
№50,ет.3,ап.7, с пълномощник: адвокат И. Х. от АК-Габрово да заплати на АМИГО
ФИНАНС” ЕООД, ЕИК204009205, седалище и адрес на управление: гр.Белоградчик,
ул.“Алеко Константинов“ №5, съдебен адрес: гр.София, бул.”Христофор Колумб”№43, ет.8,
представлявано от П.М.И., с пълномощник: юрисконсулт К. И. К., направените разноски, в
заповедното производство по ч.гр.д.№1954/2023г. на РС-Габрово, съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 143.43лв./сто четиридесет и три лева и четиридесет и три
ст./, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
15