П Р И С Ъ Д А
№
гр.Белоградчик, 20.12.2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на двадесети декември
две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател:
АННА КАЙТАЗКА
Съдебни
заседатели: П.Л.
Л.Л.
при участието на секретаря Ж.Е., в
присъствието на прокурора ГЕОРГИ СВЕТОСЛАВОВ, като разгледа
докладваното от съдия Кайтазка НОХД № 321
по описа за 2011г., въз основа на закона и данните по делото
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Д.С.Ц.
- роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, без образование,
осъждан, безработен, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 12/13.04.2011г. в с.М.,
в условията на повторност, след като се уговорил предварително с Т.А.В., отнел
от владението на В.К.П., движими вещи на обща стойност 470,00 лева, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.т.5 и 7 НК във вр.чл.194,
ал.1 НК във вр. чл.36 и чл.58А ал.1 от НК вр. чл.373
ал.2 НПК вр. чл.372 ал.4 от НПК, го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
На осн. чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното на подс.Д.С.Ц. наказание за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимата Т.А.В.
- родена на ***г***, живуща ***, българка, български гражданин, неомъжена, с
начално образование, не осъждана, безработна, с ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 12/13.04.2011г.
в с.М., след като се уговорила предварително с Д.С.Ц.,
отнела от владението на В.К.П., движими вещи на обща стойност 470,00 лева, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195,
ал.1, т.5 НК във вр.чл.194, ал.1 НК във вр. чл.36 и
чл.58А ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 НПК вр. чл.372 ал.4 от НПК, я ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за
срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
На осн.
чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването
на така наложеното на подс.Т.А.В. наказание за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на осн.
чл.45 от ЗЗД подсъдимите Д.С.Ц. и Т.А.В. /със снети самоличности/ да заплатят
солидарно на пострадалия В.К.П. ***, с ЕГН **********, сумата от общо 470,00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени с престъплението, ведно със
законните лихви от деня на увреждането до окончателното й изплащане.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите Д.С.Ц. и Т.А.В. /с
посочени самоличности/ да заплатят солидарно по сметка на ОД-МВР-В. направените
по делото разноски за вещо лице в размер на 30,00 лв., както и по сметка на ВСС
– сумата от общо 50,00 лв. – държавна такса върху уважената гражданска претенция.
Присъдата подлежи на обжалване и
протест в 15-дневен срок от днес пред ОС-Видин.
Председател: Съдебни заседатели: 1.
2.
МОТИВИ
към присъда № /20.12.2011г. по НОХ дело № 321/2011г. по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимите Д.С.Ц. и Т.А.В. ***
е повдигнато обвинение затова, че на 12/13.04.2011г. в с.Медовница, обл.Видин, след като се уговорили предварително по между
си, отнели от владението на В.К.П., движими вещи – метални оградни
платна и оградна мрежа, на обща стойност 470,00 лв.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като Д.Ц. е
извършил горното и в условията на повторност - престъпление по чл.195 ал.1 т.т.
5 и 7 от НК по отношение на Ц. и по чл.195 ал.1 т.5 от НК – по отношение на В..***.
граждански иск от пострадалия Вл.П. срещу
подсъдимите, солидарно – на стойност 470,00 лв., представляващ обезщетение за
причинени с деянието имуществени вреди. Съдът е приел за съвместно разглеждане
така предявеният иск и е конституирал Вл.П. като
граждански ищец.
По искане на подсъдимите, съдът е допуснал предварително
изслушване на страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.
В с.з. прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, счита че то е доказано от фактическа и правна страна и
пледира на подсъдимите да бъде наложено наказание "лишаване от
свобода" около минималния размер от 1 год., с прилагане на чл.66 от НК,
като по отношение на подс.Ц. – изпитателният срок да
е по-дълъг.
Гр.ищец подържа иска си, така както е предявен.
Подсъдимите Ц. и В., предвид допуснатото
предвари телно изслушване, правят пълни самопризнания
относно фактическата обстановка, изложена в обвин.акт,
признават се за виновни, и изразяват съжаление.
Защитникът
на двамата подсъдими , моли съда за наказание в размер на минималния, тъй като
са налице самопризнания и чисто съдебно минало на В., и едно единствено
осъждане на Ц. – като непълнолетен,
наказанието според защитника не следва да се търпи ефективно, а относно
гр.иск – предоставя на съда.
Съдът, като взе под внимание
направените от подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с.з., и
прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства и доводите на
страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4
от НПК приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. Д.С.Ц. е роден на ***г***, обл.Видин, българин, български гражданин, без образование,
неженен, осъждан, безработен, ЕГН му е **********.
Подс.Ц. е
осъждан, както следва с влязла в сила на
16.10.2009г. присъда по н.о.х.д. № 30395/2009г. на РС-Монтана,
като му е наложено наказание "пробация" с мерки : задължителните
такива само за срок от по 6 месеца, на осн. чл.195
ал.1 т.3 и 5 от НК във вр. чл.63 ал.1 от НК.
Наказанието си по това дело, Ц. е изтърпял на 26.04.2010г.
Преди
да са минали пет години от изтърпяване на наказанието по н.о.х.д.№ 30395/2009г.
на РС-Монтана, Ц. извършил деянието, предмет на настоящото
дело.
Подс.Т.А.В. е
родена на ***г***, живее в с.Медовница, обл.Видин, българка, български гражданин, с начално
образование, неомъжена, не осъждана,
с ЕГН **********.
На 12.04.2011г. подс.Д.Ц. и Т.В.,***,
се уговорили да извършат заедно кражба на вещи от имота на пострадалия свидетел
В.П. ***. Късно вечерта на същата дата, двамата подсъдими отишли до имота на П.
и от една стопанска постройка, в двора зад къщата му, изнесли два топа – общо
20 м. телена оградна мрежа и 11 бр. метални оградни платна с размери 1,5 м. х 0,8 м. Тези вещи,
натоварили в каруца и откарали в пункт в с.Ружинци,
където ги предали на свид.Б.Г..
Свид.П. констатирал кражбата и веднага
сигнализирал в полицията.
Видно от заключението на
експертизата по делото, стойността на вещите предмет на деянието е общо 470,00
лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: самопризнанията на
подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НК и приетите по делото писмени
доказателства, събрани в хода на проведеното
ДП № 225/2011г. на РУ-П-Белоградчик.
Съдът
намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и
поотделно, ведно с направените самопризнания, категорично установяват описаната
и приета от съда за установена фактическа обстановка, поради което изцяло
основа на тях фактическите си изводи.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс. Д.Ц. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.т.5 и 7 във вр.чл.194 ал.1 от НК, а подс.Т.В. от обективна и субективна страна е осъществила
състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.5 във вр.чл.194 ал.1 от НК.
От обективна страна – на 12/13.04.2011г. в с.Медовница, подсъдимите Ц. и В. отнели чужди движими вещи
– 11 бр. метални оградни платна и 20 м. оградна телена мрежа, на обща стойност 470,00 лв., от
владението на собственика им В.П., без негово съгласие.
Подс. Д.Ц. е извършил
престъплението в условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1
от НК, тъй като към датата на инкриминираното деяние, предмет на настоящото
дело, е осъждан с влязъл в сила съдебен акт за друго такова престъпление :
присъдата по н.о.х.д. № 30395/2009г. на РС-Монтана,
влязла в сила на 16.10.2009г. Съдът счете, че деянието на подсъдимият Ц.
представлява немаловажен случай, съгласно чл.195 ал.1 т.7 от НК,
доколкото не може да се подведе по чл.93 т.9 от НК, предвид високата степен на
обществена опасност на деянията от този вид, голямата им разпространеност,
както и с оглед друг квалифициращ деянието признак – сговор, а и стойността на
щетата не е ниска.
От субективна страна – подсъдимите Ц. и В. са действали при
условията на пряк умисъл, като са съзнавали, че отнемат вещи, които са чужди,
съзнавали са, че отнемането не е въз основа на закона и са имали намерение да
присвоят вещите и да се разпоредят с тях като със свои. Съзнавали са
общественоопасния характер на своето деяние, предвиж
дали са настъпването на общественоопасните последици от него и са искали
настъпването им. Съдът приема за установено по делото, че двамата подсъдими са
действали след предварителен сговор помежду си за осъществяване на
кражбата, като са обмислили предварително решението си.
Съдът намира, че причините за
извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимите и
желанието им да се сдобият с материални блага,респ. парични средства,без
полагане на труд.
По вида и размера на наказанието:
1.По отношене на подс.Ц.:
За извършеното от подс.Ц. престъпление е предвидено наказание "лишаване
от свобода" за срок от една до десет години.
Предвид
това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова
във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн.
чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите
на чл.58 А от НК, като или на осн. ал.1 от същата
разпоредба – да определи наказанието в законовите норми и да го намали с една
трета, или алтернативно да определи санкцията на подсъдимия, в условията на
чл.55 от НК – ако това е по-благоприятно за дееца.
В настоящият казус, съдът намира, че не са налице
условията на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е
по-благоприятно за дееца. Съдът не намира в настоящият казус многобройни или
изключителни обстоятелства, които да са смекчаващи престъпната проява на Ц. –
налице е сговор, немалък размер на щетите, които не са и възстановени, наличие
и на друго осъждане – макар и не на “лишаване от свобода”, и макар и като
проява на непълнолетно лице. При това положение, съдът счита, че не следва да
оценява дейността на същия в условията на чл.55 от НК. Респ. следва да определи
полагащото му се наказание в условията на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките
на предвиденото в чл.195 ал.1 от НК, и след това да го редуцира с 1/3. При тези
условия, съдът при преценката какво конкретно наказание да определи, взе под
внимание изразеното от подсъдимия съжаление за стореното и младата му възраст,
изтеклия срок на предходното наказание, и при съобразяване с установените от
чл.36 от НК цели на наказанието, счете, че на подсъдимия Ц. съответства да бъде
наложено наказание "лишаване от свобода" малко над минималния размер,
а именно една година и три месеца. Но съобразно изискването на чл.58А ал.1 от НК, съдът определи на Д.Ц.
по настоящето дело реално наказание
“лишаване от свобода” в размер на десет месеца.
На
следващо място, освен това, съдът счита ,че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане
изтърпяването на наложеното на Д.Ц. наказание "лишаване от свобода".
Той не е осъждан за престъпление от общ характер към момента на извършване на
деянието на “лишаване от свобода”, наложеното му сега наказание е за срок
по-малък от три години, поради което съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и за поправянето на подсъдимия, не е необходимо ефективно
изтърпяване на наложеното му с настоящата присъда наказание. Предвид съдебното
му минало обаче към датата на извършване на престъплението, съдът счете, че
изпитателният срок следва да бъде определен над минималния размер, установен в
закона – а именно три години и три
месеца.
2.По отношене на подс.В.:
За извършеното от подс.Т.В. престъпление е предвидено наказание
"лишаване от свобода" за срок от една до десет години.
Предвид
това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова
във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн.
чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите
на чл.58 А от НК, като или на осн. ал.1 от същата
разпоредба – да определи наказанието в законовите норми и да го намали с една трета,
или алтернативно да определи санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК – ако това е по-благоприятно за дееца.
В настоящият казус, съдът намира, че не са налице
условията на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е по-благоприятно
за дееца. Съдът не намира в настоящият казус многобройни или изключителни
обстоятелства, които да са смекчаващи престъпната проява на В.– налице е
сговор, немалък размер на щетите, които не са и възстановени. При това
положение, съдът счита, че не следва да оценява дейността на подсъдимата в
условията на чл.55 от НК. Респ. следва да определи полагащото й се наказание в
условията на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките на предвиденото в чл.195 ал.1
от НК, и след това да го редуцира с 1/3. При тези условия, съдът при преценката
какво конкретно наказание да определи, взе под внимание изразеното от
подсъдимата съжаление за стореното и младата й възраст, и при съобразяване с установените от чл.36 от НК цели на наказанието, счете, че на подс.В. съответства
да бъде наложено наказание "лишаване от свобода" в минималния размер,
а именно една година. Но съобразно изискването на чл.58А ал.1 от НК, съдът определи на Т.В. по настоящето дело реално наказание “лишаване от свобода” в
размер на осем месеца.
За подс.В. освен това също са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане
изтърпяването на наложеното наказание "лишаване от свобода". Тя не е
осъждана въобще, камо ли за престъпление от общ характер към момента на
извършване на деянието, наложеното й сега наказание е за срок по-малък от три
години, поради което съдът намери, че за постигане целите на наказанието и за
поправянето на подсъдимата, не е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното
й с настоящата присъда наказание. Предвид чистото й съдебно минало към датата
на извършване на престъплението, съдът счете, че изпитателният срок следва да
бъде определен в минималния размер, установен в закона - три години.
По гражданския иск:
Съдът счете, че извършеното престъпление
покрива признаците на гражданско-правния деликт по
чл.45 от ЗЗД: налице е виновно противоправно поведение от страна на
подсъдимите, това поведение е в причинна връзка с произтеклите за увредения
вреди. Предвид изложеното, съдът уважи предявената от гражданският ищец П.
претенция в размер на 470,00 лв., като осъди подсъдимите солидарно да му
заплатят тази именно сума и то ведно със законните лихви от момента на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
По разноските и таксите:
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимите Ц. и В. да заплатят солидарно по сметка на ОД-МВР-Видин
направените по делото разноски в размер на 30,00 лева /разноски за вещо
лице - на досъдебното производство/,
както и по сметка на ВСС дължимата държавна такса от 50,00 лв. –съобразно
уважената гр. претенция на пострадалия.
Воден от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: