№ 1644
гр. Варна, 04.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско
дело № 20213100501734 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:10 часа се явиха:
Въззивникът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, редовно призован, не се явява
лично представляващият, представлява се от адв. Н.Д., редовно
упълномощен от и приет от въззивния съд от днес.
Въззиваемият АТ. Д. П. , редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. Ц.И., редовно упълномощена и приета от съда от
първата инстанция.
АДВ. Д.: Не са налице пречки , моля да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
1
разпоредително заседание Определение № 2878 от 12.08.2021година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по
въззивна жалба на ЗК „Лев Инс” АД срещу решение № 260035/09.04.2021 г.,
постановено по гр.дело № 1486/2019 г. по описа на РС - Провадия, в частта, с
която е уважен иска на АТ. Д. П. срещу ЗК „Лев Инс” АД за разликата над 6
400,00 лева до присъдената сума от 19 800,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на
ПТП на 02.06.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
09.08.2018 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя
присъденото обезщетение не съответства на критериите за справедливост,
залегнали в чл. 52 от ЗЗД. Сочи, че в решението липсва анализ на фактите и
доказателствата основаващи счетения за справедлив размер, а именно сумата
от 19 800,00 лева. От анализа на събраните доказателства /експертиза и
свидетелски показания/ счита, че сумата на присъдено обезщетение в размер
на 19 800,00 лева се явява прекомерно завишена и не кореспондира с реално
причинените вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, а също така
и не е съобразена конкретните икономически условия. Моли за отмяна на
съдебното решение в обжалваната част и присъждане на направените
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е подала писмен отговор, с
който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Счита, че с оглед
вида и характера на причинените и установени от събраните по делото
доказателства неимуществени вреди, размерът на присъденото обезщетение е
справедлив. моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Искания за събиране на нови доказателства не са направени от страните.
АДВ. Д.: Поддържам въззивната жалба срещу решение №
26035/09.05.2021г. постановено по гр.д. № 1486/2019г. на Районен съд –
Провадия в обжалваната му част. Нямаме искания по доказателствата.
Представям списък по чл. 80 от ГПК.
АДВ. И.: Поддържам отговора на въззивната жалба. Нямам искания по
2
доказателствата. Представям списък по чл. 80 от ГПК.
След запознаване, страните заявиха, че нямат възражения срещу
списъка на насрещната страна.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Д.: Присъденото обезщетение в размер на 19800 лева от първата
инстанция считаме, че не съответства на критерия за справедливост, който е
залегнат в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и което обезщетение следва да
репарира действително нанесените причинени щети и в действителния им
размер. Същото се явява прекомерно завишено. Не кореспондира също така с
реално причинените вреди, като пряка и непосредствена причина от
настъпването на ПТП, както и в случая е доказано съпричиняване.
На първо място пострадалата има изключително висок принос за
настъпване на вредоносния резултат, изразяващ се в това, че тя не е ползвала
предпазен колан. Това е установено по безспорен начин от изготвената
съдебно-автотехническа експертиза по делото, в което заключение вещото
лице е дал категоричен механизъм на удара, вследствие от който тя е
пострадала, като същият е бил фронтален, като основно възпиращо действие
при такива удари е предпазния колан, който тя не е използвала. Бъдейки
пострадалата с предпазен колан, тялото не би могло да се премести с повече
от 20 см от мястото и лицевата фрактура, която е основно увреждане на
пострадалата като средна телесна повреда, която се е получила в облегалната
частна седалката не би могла да се получи. Това категорично е отговора и
заключението на техническата експертиза.
Считаме, че определеният размер на обезщетение на първо място не
кореспондира и с трайно установената съдебна практика за определяне на
обезщетения в аналогични случаи. Справедливо обезщетяване по смисъла на
чл. 52 би означавало да се определи от съда онзи точен паричен еквивалент за
болките, страданията, неудобствата – емоционалните и психическите
състояния, сътресения, които са нанесени конкретно на пострадалата, като в
3
достатъчна степен те би следвало да отговарят и на обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на ПТП.
Желаем да акцентираме също на обстоятелството за съпричиняване,
които са особености на случая. Същото е следвало да намали голям процент с
оглед принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, като
първоинстанционния съд не е анализирал правилно всички факти и
доказателства по делото при постановяване на решението си, като в този
смисъл е постановил обезщетение в прекомерно завишен размер,
несъответстващ на реално причинените щети. По този начин е постановил
неправилен и необоснован съдебен акт, предвид на което моля да постановите
решение, по силата на което да го отмените и да отхвърлите претенцията за
размера над 6400 – тази, като е съобразил застрахователя за изплащане, като
присъдите съответно разноските.
АДВ. И.: Настоящото въззивно производство е образувано единствено
само по отношение на размера на обезщетението, затова ще се спра само на
това обстоятелство. На доверителката ми е причинено постоянно
разстройство на здравето и това следва да се вземе предвид. Намален е
въздухопотока на тази жена. Тя е положила всички усилия за здравословното
си състояние. Към настоящия момент по същия начин следи за
здравословното си състояние, но така или иначе нейният въздухопоток е
намален, което се отразява съответно и на цялостното здравословно
състояние. Намалено е сечението на обема в областта на носната клапа
вдясно.
За колана самата тя в досъдебното производство не е крила, че не е
поставила предпазен колан, с което е съдействал. Но в САТЕ е направено
заключение, че дори и тя да е била с колан, не е имало как при този
механизъм на удара да бъде избегнато причиняване на такава телесна
повреда.
Моля да потвърдите първоинстанционното съдебно решение като
съобразено с целия събран доказателствен материал по делото, като правилно
и законосъобразно, и да присъдите разноски за адвокатско възнаграждение.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключили и
4
обяви, че ще постанови решението си в законния едномесечен срок.
Разглежданото дело приключи в 14,20 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5