Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.08.2020г.
гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
окръжен съд
І-ви граждански състав
На 10 август
2020 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар
П. Узунова
Като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
търг.дело
№96 по описа на 2019 година
за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „БАНКА
ДСК" ЕАД, гр.София с ЕИК-********* срещу М.Д.В. ***, с която се претендира да бъде постановено
решение, с което да се признаете за установено по
отношение на кредитора „БАНКА ДСК" ЕАД, че ответникът М.Д.В. дължи на
„Банка ДСК" ЕАД по силата на Договор за кредит от 16.04.2008 г. суми както
следва: 16809.36 евро - дължима главница по договор за жилищен и ипотечен
кредит от 16.04.2008 г.; 1280.43 евро - договорна лихва за периода от
25.08.2017 г. до 16.08.2018 г.; 4.45 евро - лихвена надбавка за забава за
периода от 26.08.2017г. до 13.08.2018 г.; 14.01 евро - лихвена надбавка за
забава за периода от 14.08.2018г. до 16.08.2018 г.; 338.91 евро - заемни такси
и разноски, както и законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането. Претендира се и присъждане на
направените в настоящото производство разноски в размер на довнесената държавна
такса - 2%, както и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че съгласно Договор за
жилищен и ипотечен кредит от 16.04.2008г., сключен
с „Банка ДСК" ЕАД, на кредитополучателя М.Д.В. е бил предоставен
банков кредит за сумата от 17 800 евро със срок за
издължаване от 360 месеца, считано от датата на усвояване на кредита - 18.04.2008 г. В
чл. 6 от договора за кредит било уговорено кредитополучателят да заплаща лихва,
формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка в размер на
2.60 % пункта. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е
4,19 %, или уговореният лихвен процент е общо 6,79 %. Към договора били
подписани Погасителен план, в който били посочени дължимите вноски за главница
и лихва, Общи условия на Банка ДСК за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити и Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни кредити. На 21.04.2010 г.
поради нередовно обслужване на кредита било подписано допълнително споразумение
между Банка ДСК ЕАД и В., с което по отношение на остатъчния дълг в размер
17850 евро бил уговорен гратисен период за издължаване на главницата от 6
месеца, през който период длъжникът да заплаща част от дължимата лихва съгласно
подписания към споразумението погасителен план. Непогасената част от
начислената лихва се капитализирала към остатъка от главницата на кредита. В
случай, че след изтичане на гратисния период кредитът станел предсрочно
изискуем поради настъпване на някое от обстоятелствата, предвидени в общите
условия, отпадала капитализацията, считано от датата на предсрочната
изискуемост и капитализираните суми щели да се считат за дължима лихва. В чл. 2
било уговорено падежната дата за издължаване на месечните вноски за главница
и/или лихва да бъде 25-то число на всеки месец. Запазвал се крайният срок за
погасяване на кредита и приетото обезпечение, като към споразумението е
подписан нов погасителен план от кредитополучателя. Сочи още, че на 26.10.2015
г. било подписано второ допълнително споразумение между Банка ДСК ЕАД и В., с
което било прието, че остатъчният дълг към датата на споразумението е в размер
на 17350 евро. Запазвал се крайният срок за погасяване на кредита, приетото
обезпечение и разплащателната сметка за обслужване на кредита, като
договореният лихвен процент бил в размер на 7,79% (чл. 3). Към допълнителното
споразумение бил подписани нов погасителен план, Общи условия за предоставяне
на жилищни и ипотечни кредити D-210-11/05.05.2015 г. и Приложение № 3 - Тарифа за таксите по
жилищни и ипотечни кредити.
Сочи се, че кредитът бил усвоен в пълен размер по разплащателна сметка
на кредитополучателя, съгласно клаузите на сключения договор за жилищен кредит.
Твърди се, че поради непогасяване в срок
на месечните погасителни вноски била допусната забава в плащанията над 90 дни,
с оглед на което и на основание раздел VII „Отговорност и санкции", т.
21.2. от Общите условия към Договора за кредит и допълнителните споразумения
към него във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, за
Банката възникнало право да обяви вземането си за главница по договора за
кредит за предсрочно изискуемо, като Банката упражнила надлежно
правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем- до М.Д.В. била изпратена Нотариална покана peг. №
3480, том 1, акт№ 144/14.06.2018 г. на нотариус К. К., per. № 451 на НК с район PC Елхово
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, връчена на ответника на
31.07.2018 г. на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Твърди се, че Банка ДСК" ЕАД, е подала до ЕРС заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводни
документи - извлечение счетоводни книги, по което било образувано ч. гр. дело №
624/2018 г. по описа на ЕPC срещу М.Д.В., за заплащане на процесните суми дължими към
Банката. Заявлението било уважено, като с Разпореждане на ЕPC била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 1209 от 20.08.2018 г. за процесните суми. С определение №1242/12.07.2019 г.,
постановено по ч. гр. дело №624/2018 г. на ЕРС, получено от „Банка ДСК"
ЕАД на 31.07.2019 г., банката била уведомена, че издадената заповед за парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е връчена на длъжника от ЧСИ
И. Х. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В тази връзка на основание чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК и в указания с определението срок, предявявала настоящия иск за
установяване съществуване на вземането ни към 17.08.2018 г. Сочи се, че предвид изложеното и неплащането и към
настоящия момент на изискуемия и ликвиден дълг, за банката се поражда правен
интерес от предявяване на иска.
В законоустановения
срок, ответникът е депозирал отговор на ИМ, чрез назначения му представител по чл.47 ал.6 ГПК адв. Ст. Т. ***, като оспорва изцяло предявените искове и счита че същите са
неоснователни. Твърди, че договорът, на
който ищцовото дружество основава претенцията си, съдържа неравноправни клаузи.
По силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в потребителските
договори били нищожни. Процесният договор за банков кредит по своята правна
същност представлявал двустранен, възмезден, формален и консенсуален договор,
страните по който могат да бъдат определени като търговец по смисъла на пар.
13, т.2 от ДР на Закона за защита на потребителите, каквато е банката и
потребител по смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на ЗЗП, какъвто бил длъжникът -
ответник, като преценката за действителност на клаузите на договорите за
жилищен и ипотечен кредит, какъвто е и настоящият, следвало да бъде извършвана
при съпоставката на тези клаузи с изискванията на Закона за защита на
потребителите.
Възразява се,
че процесният договор за кредит съдържал клаузи, които не били договорени
индивидуално с кредитополучателя и са стандартни за т.нар. типови договори за
кредит, които банката - ищец е сключвала с кредитополучателите по договори за
жилищен ипотечен кредит през този времеви период. В този смисъл макар договорът
за кредит, общите условия към него и двете допълнителни споразумения да носели
подписа на ипотекарния длъжник, в значителната си част те съдържали клаузи,
които не били договорени индивидуално с него и на практика не го обвързвали.
Тези клаузи не отговаряли на изискванията за добросъвестност, доколкото били
договорени във вреда на кредитополучателя и го поставяли в неравноправно
положение спрямо кредитора.
Неравноправни
клаузи имало както в текста на договора за кредит, така и в общите условия към
него. Такава била клаузата съдържаща се в чл.6 от процесния договор. Съгласно
този текст, кредитополучателят заплащал лихва, формирана от базов лихвен
процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която
може да бъде намалена с отстъпка съгласно условията за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют". В тази клауза от
договора се посочвало още, че към датата на сключването му, базовият лихвен
процент е 4.19%, а стандартната надбавка е в размер на 2.60 процентни пункта
или лихвеният процент по кредита е общо 6.79%.
Друга клауза
притежаваща характеристики на неравноправна, била тази на чл.13, съгласно която
кредиторът имал право едностранно да извършва изменения или допълнения на
Общите условия, които стават задължителни за кредитополучателя, а последният
следва да бъде уведомяван за тези изменения чрез съобщения, поставяни на видно
място в салоните на банката. Тази клауза от договора била твърде обща и не
съдържала каквото и да било, дори и примерно изброяване на условията, при които
могат да бъдат предприемани такива изменения от страна на кредитора. Това
можело да обоснове извод за неравноправност на клаузата по смисъла на чл. 143,
т.1 от ЗЗП, доколкото неясният начин, по който тя била формулирана в текста на
договора, налагал на потребителя приемането и като клауза, с която той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора.
Неравноправни
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП били и клаузите на чл. 9.1, изр. 2 и чл. 25.3 от
Общите условия на договора за кредит. Съгласно първата клауза, кредиторът имал
право да променя базовия лихвен процент, за което следва да уведоми
кредитополучателя по „подходящ начин". От тази формулировка на клаузата
отново не ставало ясно как и при какви условия следва да възникне това право за
банката - кредитор, както и какво следва да бъде разбирано под този „подходящ
начин" за уведомяване. Клаузата на чл. 25.3 от ОУ съдържала изброяване на
предпоставките, при които може да бъде извършена промяна в базовия лихвен
процент и начисляваните такси, но това не създавало каквато и да е яснота, за
да се достигне до извод, че клаузата гарантира в достатъчна степен равни права
на потребителя с банката - кредитор. Нито в текста на договора, нито в Общите
условия се съдържало ясна и конкретна методика или формула, по която евентуално
ще бъде математически изчисляван новият базов лихвен процент. Не било ясно как
ще бъде формиран този лихвен процент, на каква база и при какви критерии.
Липсвало посочване и по отношение на това как ще бъде определено съотношението
между изменението в стойностите на изброените лихвени индекси -
LEONIA, EURIBOR, LIBOR спрямо базовия лихвен
процент и как това изменение на практика ще влияе върху изменението на този
процент. Наличието на такава клауза можело да бъде разтълкувано и възприето от
потребителите като създаване на възможност за банката - кредитор, при наличие
на изменение в пазарните индекси с посочения процент, да променя едностранно и
произволно размера на лихвата по кредита, още повече, че нито в текста на ОУ,
нито в този на договора се съдържа задължение за банката да уведоми за
промяната в лихвения процент другата страна по договора в 7 - дневен срок. Това
обосновавало извод, че тези клаузи също са неравноправни по смисъла на чл. 143,
т.1 от ЗЗП и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца, от една страна, в лицето на банката и потребителя, от друга страна,
в лицето на кредитополучателя по договора за кредит.
Сочи се, че при
наличието на тези неравноправни и нищожни клаузи, били сключени и
допълнителните споразумения от 2010 - та и от 2015 - та година. С всяко от тези
споразумения страните се споразумявали относно остатъка от дълга към момента на
сключване на споразумението и за другите условия на погасяване, като се
променял и лихвеният процент. Остатъкът от главницата обаче, погасяването на който
било предоговорено със сключеното споразумение, на практика бил формиран и
изчислен като размер на базата на първоначалния договор и неговите нищожни
клаузи. Поради това както в
споразумението от 2010- та година, така и в това от 2015- та година, размерът
на непогасения към този момент остатък от дълга бил изчислен с включени в същия
задължения за лихви, определени и начислени едностранно от банката при
действието на неравноправните клаузи на договора за кредит от 2008 -ма година.
Наред
с изложеното се твърди още, че ищцовото дружество не е обявило кредита
за предсрочно изискуем по надлежния ред и при спазване на условията за това. До
ответника била изпратена нотариална покана, която, видно от изложените в същата
обстоятелства по връчването, била съобщена на същия по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. Счита се обаче, че тази покана сама по себе си не е довела до настъпване
на предсрочна изискуемост на кредита. Тя не съдържала каквато и да било
конкретика по отношение на дълга. В нейния текст не било посочено на коя дата е
извършено последното плащане, каква е непогасената част от него към момента на
обявяване на предсрочната му изискуемост, вкл. и размерът на непогасените
главница и лихва към този момент. Поканата съдържала позоваване на предсрочна
изискуемост, която била основана на неизпълнение на задължения както по нищожен
договор за кредит, така и на основани на него допълнителни споразумения. С
оглед изложеното можело да се приеме, че е налице още един аргумент в подкрепа
на твърденията за неоснователност на предявения от банката иск срещу ответника.
Претендира се искът да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
В Доп.ИМ ищецът
изразява становище за неоснователност на възраженията на ответника направени в
отговора на ИМ.
В отговор на ДИМ
ответникът поддържа възраженията си по делото изложени в първоначалния му
отговор по делото.
В с.з. ищецът е депозирал писмено
становище, в което исковата претенция се поддържа.
Ответникът, редовно уведомен не се явява в
о.с.з., чрез назначения му представител по чл.47 ал.6 ГПК оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от ч.гр.д..№624/2018г. на
ЕРС, същото е образувано по заявление на „БАНКА ДСК"
ЕАД, гр.София с ЕИК-*********, за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против М.Д.В. ***.
Към заявлението са били представени извлечение от счетоводните книги на банката
към 17.08.2018г., касаещи задълженията на ответника, както и Договор
за жилищен и ипотечен кредит от 16.04.2008г., Допълнително споразумение от 21.04.2010г. и Допълнително
споразумение от 26.10.2015г.,, Общи условия към тях и погасителни планове, Нот. покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и
констативен протокол от 01.08.2018г. на Нотариус №431 с РД-ЕРС.
Заявлението е било уважено от съда, като с разпореждане от 20.08.2018г. е била
издадена Заповед за изпълнение №1209/20.08.2018г., с която съдът е разпоредил
длъжникът М.Д.В. да
заплати на кредитора: 16809.36 евро - дължима главница по договор
за жилищен и ипотечен кредит от 16.04.2008 г.; 1280.43 евро - договорна лихва
за периода от 25.08.2017 г. до 16.08.2018 г.; 4.45 евро - лихвена надбавка за
забава за периода от 26.08.2017г. до 13.08.2018 г.; 14.01 евро - лихвена надбавка
за забава за периода от 14.08.2018г. до 16.08.2018 г.; 338.91 евро - заемни
такси и разноски, както и законната лихва върху главницата, считано от
17.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането., както и разноски, от които 721,59 лв. заплатена
ДТ и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Допуснато е незабавното
изпълнение на Заповедта и е разпоредено
издаването на изпълнителен лист. С определение №1242/12.07.2019г.,
постановено по ч. гр. дело №624/2018 г. на ЕРС, получено от „Банка ДСК"
ЕАД на 31.07.2019 г., банката е уведомена, че издадената заповед за парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е била връчена на длъжника
от ЧСИ И. Х. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В тази връзка на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и в указания с определението срок, тя е предявявала
настоящия иск за установяване съществуване на вземането ни към 17.08.2018 г.
Видно от представения
по делото писмен Договор за жилищен и ипотечен
кредит от 16.04.2008г., същият е бил сключен между "Банка ДСК" ЕАД от една страна, като
кредитор и от друга – М.Д.В.,
като длъжник. С Договора
Банката е предоставила на кредитополучателя ипотечен кредит в размер на 17 800 евро. Срокът за издължаване е бил договорен на 360
месеца, считано от датата на усвояване на кредита /т.2/. В т.З и т.4 е договорено кредитът да се усвоява еднократно
и погасява, чрез разплащателна сметка на кредитополучателя № 15388501, с
месечни вноски, съгласно Погасителен план (Приложение 1). В т.6 от Договора и
раздел III. ОЛИХВЯВАНЕ от Общите условия е уговорено, че за предоставения кредит се
дължи лихва, формирана от базов лихвен процент /БЛП/ за този вид кредит,
определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с
отстъпка, съгласно Условията за ползване на преферанциален лихвен процент по
програма „ДСК Уют" (Приложение № 2 към договора). Към датата на сключване
на договора базовият лихвен процент е бил 4,19 %, стандартната надбавка е 2,60
% или лихвеният процент е бил общо 6,79 %. Съобразно чл.9.1 от ОУ за предоставяне на
ипотечни кредити, кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва,
състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора. Кредиторът
има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява
кредитополучателя по подходящ начин. Лихвата се начислява върху усвоената и
непогасена част от кредита и се заплаща месечно При промяна на базовия лихвен
процент, кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и /или
главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план. Съобразно чл.25.3 от ОУ цитирани по горе, кредиторът има
право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което
уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена
при наличие на някое от следните условия: при изменение от поне 1% за месец на
стойността на LEONIA, EUROBOR, LIBOR, при изменение от поне 1 %
за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар, при изменение от поне
0.5% за месец на индекса на потребителските цени за България, въвеждане на
рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху
Банка ДСК, промени в нормативните актове, както и регулациите на Централната
банка, засягащи функционирането и изискванията към банките, при изменение от
поне 10 % за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по
провлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на
Централната банка, съществена промяна в паричната политика на Централната
банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на
лева, смяна на парите. Съгласно т.9,4. от ОУ при
промяна на БЛП кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва
и/или главница и на кредитополучателя се предоставя актуализиран погасителен
план. В т.11 от договора е уговорено, че се
дължат такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които
банката прилага.
Съгласно чл.20.1. от ОУ при забава на
плащането на месечната вноска, от деня, следващ падежната дата, частта от
вноската представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 3 пункта. Ако вноската се погаси до седмия ден след
падежната дата, надбавката не се прилага. Съгласно
чл.20.2. от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни целият остатък по кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. До предявяване на молбата за събиране по съдебен ред остатъкът от
кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна
надбавка от 10 пункта.
На 21.04.2010
г. между страните е било сключено допълнително споразумение към Договор за
кредит от 16.04.2008 г., в което е
посочено, че остатъкът по дълга към датата на подписване е 17 858,30 евро, от
които: главница - 17 439,34 евро; редовна
лихва- 418,80 евро и наказателна лихва- 0,16 евро. Кредитополучателят е внесъл
143,00 евро. Договорен е бил 6 месечен гратисен период за вноската по
главницата чрез капитализиране на част от дължимата месечна лихва, без да се
променя крайният срок за издължаване. Договорено е също, че в гратисния период
се заплаща част от месечната лихва в размер на 57,94 евро, съгласно Погасителен
план, непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от
главницата, а при настъпване на предсрочна изискуемост по време на гратисния
период, капитализация на лихвата не се извършва, и че падежната дата е 25-то
число.
На 26.10.2015
г. между страните е било сключено допълнително споразумение към Договор за
кредит от 16.04.2008 г., в което е посочено, че остатъкът по дълга към датата
на подписване е 17 553,68 евро, от които: главница- 17 004,36 евро; редовна
лихва- 401,11 евро; наказателна лихва- 0,27 евро и заемни такси - 147,94 евро. Кредитополучателят е
внесъл 55,47 евро. Договорено е, че редиторът се отказва от вземането си за
наказателна лихва - 0,27 евро и заемни такси - 147,94 лева. Падежната дата и
крайният срок за издължаване се запазват. Посочено е, че към датата на
подписване лихвата по кредита е в размер на общо 7,79 %, че се преустановява се
ползването на други гратисни периоди и/или частични индивидуални погасителни
планове, ако такива са договорени, и че
се предоставя нов Погасителен план.
Като доказателство по делото ищецът е
представил извлечение от счетоводните книги на
банката към 17.08.2018г., касаещи задълженията на ответника.
С нотариална покана peг. № 3480, том 1,
акт№ 144/14.06.2018 г. на нотариус К. К.ов, per. № 451 на НК с район PC Елхово за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, ответникът е бил уведомен, че поради неизпълнение на договорните си
задължения, произтичащи от Договор за кредит от 16.04.2008 г. за заплащане на дължимите погасителни вноски по
кредита, е изпаднал в забава относно погасяването му, с което е нарушен
сключения Договор за банков кредит и обявява целия остатък от задължението за предсрочно изискуемо
и дължимо. Видно от приложената разписка нотариалната покана е била връчена на
ответника на 31.07.2018 г. на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По искане на ищеца по делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на ВЛ от 22.07.2020г. се
установява, че общия размер на предоставените суми от банката кредитор са били усвоени
на 18.04.2008 г. по разплащателната
сметка /РС/ с IBAN:***, с титуляр М.Д.В., като е постъпила и усвоена сума в
размер на 17 800 евро. ВЛ-це е посочило, че в
резултат на подписаните допълнителни споразумения към главницата е
капитализирана лихва в размер на общо 977,49 евро и по този начин общият размер
на усвоената главница е 18 777,49 евро.
Видно от
заключението по
разплащателната сметка на кредитополучателя, обслужваща процесния кредит, са
постъпили суми в размер на общо 14020,17 евро, с които са погасени следните
задължения: главница-1 968,13 евро; договорна лихва- 11 702,87 евро; санкционираща
лихва - 6,53 евро и такса управление-342,64 евро. Според ВЛ-це, по данни
от разплащателната сметка /Таблица №2/,
последното плащане е било извършено на
30.11.2017 г. в размер на 9,96 евро, с което са погасени: част от главница с
падеж 25.08.2017 г.- 3,52 евро; остатъкът от договорна лихва с падеж 25.08.2017
г. - 6,05 евро и санкционираща лихва- 0,39 евро. ВЛ-це е посочило, че от самото
начало процесния кредит се е погасявал със закъснение, макар и в рамките на
няколко дни, като за целия период броя на дните в просрочие е посочен в колона 5
на Таблица №2. Към датата на обявяване предсрочната изискуемост не са били
заплатени 12 броя месечни погасителни вноски от № 22 с падеж 25.08.2017 г. до №
33 с падеж 25.07.2018 г.
ВЛ-це е посочило, че към датата на подаване на Заявлението по чл.417, т.2 от ГПК
в съда - 17.08.2018г., размерът на неиздължената главница по Договор за
ипотечен кредит от 16.04.2008 г. и 2 броя Допълнителни споразумения към него е
16 809,36 евро /Таблица №2/; размерът
на дължимата договорна лихва за периода от 25.08.2017 г. до 16.08.2018 г. е
1280,42 евро - /Таблица №2/; размерът на дължимото обезщетение
за забава, включващо санкционираща и наказателна лихва, е общо 18,46 евро - /Таблица №2/, от които: Лихва за забава по т.21.1
от ОУ - 3% за периода 26.08.2017 г. - 13.08.2018 г. - 4,45 евро и Лихва за
забава по т.21.2 от ОУ - 10% от 14.08.2018 г. до 16.08.2018 г. -14,01 евро, а
размерът на дължимите такси е общо 338,91 евро - /Таблица №2/: такса
управление -135,01евро;
имуществена застраховка обезпечение-
19,26 евро; такса подновяване срока на ипотеката- 124,64 евро и такса
изискуемост.
По поставени
задачи от ответника, ВЛ-це е посочило, че в т.6 от Договора е посочено, че
към датата на сключване на договора БЛП е 4,19 %, стандартната надбавка е 2,60
% или лихвеният процент е общо 6,79 %. До 17.08.2018 г. общият лихвен процент е
бил увеличаван едностранно от банката /колона 4 на Таблица №2/, както следва: от 16.04.2008 г. до
20.10.2008 г. -6,79%; на 20.10.2008
г. -7,29% и на 21.10.2008 г. -7,79%. С измененията в лихвения
процент, заложени в Прогнозен Погасителен план -/Таблица №3/, размерът на дължимите лихви би се увеличил спрямо
първоначално договореното с Договор за кредит от 16.04.2008 г. с общо 4 273,14
евро.
Според
заключението /отговор на въпрос №12/, при условията на първоначално договорения
лихвен процент и без да се вземат предвид капитализациите и последвалите
изменения, произтичащи от допълнителните споразумения, с внесената от ответника
сума в размер на 14 020,17 евро, биха били погасени следните задължения - /Таблица № 4/: -главница до вноска № 116 с падеж 25.12.2017 г.- 2 483,20 евро; договорна лихва до вноска №
116 с падеж 25.12.2017 г.- 11 005,79 евро; такса управление- 531,18 евро. В този случай, към датата на
обявяване на предсрочна изискуемост - 14.08.2018 г., забавата в плащанията на
дължимите суми от падежа на първата непогасена вноска -25.01.2018 г. до датата
на предсрочна изискуемост - 14.08.2018 г., е 203 дни. Към датата на предсрочната
изискуемост не биха били заплатени 7 броя месечни погасителни вноски от № 117 с
падеж 25.01.2018 г. до № 123 с падеж 25.07.2018 г. Т.е. към датата на подаване
на Заявлението по чл.417, т.2 от ГПК в съда - 17.08.2018 г., размерът на
непогасените задължения биха били в размер на общо 15 940,42 евро /Таблица № 4/, от които: главница - 15 316,80 евро и договорна лихва за
периода 25.01.2018 г. до 16.08.2018 г. -623,62 евро
В отговор на въпрос под №13, ВЛ-це е изготвило и вариант, какъв би
бил размера на дължимите суми, в случай, че не е налице предсрочна изискуемост на
задължението, като отнова са дадени варианти, съгласно договора и последвалите
анекси, и съгласно парвоначалния договор, без да бъде променян лихвения
процент.
Заключението не се оспори от страните по делото и се приема от
съда като обективно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422 ГПК, същият е предявен с оглед установяване на твърдяно вземане на ищеца към
ответника за суми по сключен между тях Договор за жилищен и ипотечен кредит от 16.04.2008г., и Допълнителни
споразумения към същия от 21.04.2010г. и 26.10.2015г. За сумата е
подадено заявление по ч.гр.д..№624/2018г. на ЕРС и е издадена заповед по чл.417 ГПК срещу ответника. Заповедта е била връчена на ответника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК., което обуславя правния интерес от предявяване на иска.
По безспорен начин се установи, че по
силата на Договор
за жилищен и ипотечен кредит от 16.04.2008г. сключен между "Банка ДСК" ЕАД гр. София от една страна, като кредитор и от друга – М.Д.В.,
като длъжник, банката е предоставила договорената
сума, като на 18.04.2008г. по сметката на М.Д.В.,
е постъпила сума в размер на 17800 евро.
Въпреки дадената от съда възможност,
кредитополучателят, не представи доказателства да е изправна страна по
договора, респ. да е изпълнил точно задълженията си по същия и да не дължи на
ищеца суми по процесния договор. От заключението на ССЕ се установява, че по кредита във връзка с договора и
сключените към него 2бр. допълнителни споразумения, са били извършвани плащания
до 30.11.2017 г., като след тази дата не е установено
друго плащане.
Съгласно
договореното и клаузата на чл.20.2. от ОУ при които е
сключен договора, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над
90 дни целият остатък по кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. В случая е установено
от представените по делото доказателства, че кредитополучателят, не е изпълнил свои задължения
към банката ищец, като е спрял плащанията по дълга след 30.11.2017 г.
Ответникът е бил уведомен от банката, че креда е обявен за
предсрочно изискуем - установено
е по делото, че на 31.07.2018г. при усл. на чл.47 ал.5 ГПК, на ответника е била връчена нотариална покана съдържаща уведомление
за причините, поради които банката е обявила кредита по Договор
за кредит за предсрочно изискуем, чрез връчване на
Нотариални покани, чрез нотариус К. К. с рег.№ 451, РД-ЕPC.
В отговора на исковата молба
ответникът се е позовавал на нищожност на:
Клаузата на чл.6 от процесния договор. Съгласно този текст,
кредитополучателят заплащал лихва, формирана от базов лихвен процент за този
вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде
намалена с отстъпка съгласно условията за ползване на преференциален лихвен
процент по програма „ДСК Уют". В тази клауза от договора се посочвало още,
че към датата на сключването му, базовият лихвен процент е 4.19%, а
стандартната надбавка е в размер на 2.60 процентни пункта или лихвеният процент
по кредита е общо 6.79%.
Клаузата на чл.13, съгласно която кредиторът имал право едностранно да
извършва изменения или допълнения на Общите условия, които стават задължителни
за кредитополучателя, а последният следва да бъде уведомяван за тези изменения
чрез съобщения, поставяни на видно място в салоните на банката.
Клаузата на клаузите на чл. 9.1, изр. 2 и чл. 25.3 от Общите условия на
договора за кредит / на л.16 и л.18 от
делото пред СГС/. Съгласно първата клауза, кредиторът имал право да променя
базовия лихвен процент, за което следва да уведоми кредитополучателя по
„подходящ начин". От тази формулировка на клаузата отново не ставало ясно
как и при какви условия следва да възникне това право за банката - кредитор,
както и какво следва да бъде разбирано под този „подходящ начин" за
уведомяване. Клаузата на чл. 25.3 от ОУ съдържала изброяване на предпоставките,
при които може да бъде извършена промяна в базовия лихвен процент и
начисляваните такси, но това не създавало каквато и да е яснота, за да се
достигне до извод, че клаузата гарантира в достатъчна степен равни права на
потребителя с банката - кредитор. Нито в текста на договора, нито в Общите
условия се съдържало ясна и конкретна методика или формула, по която евентуално
ще бъде математически изчисляван новият базов лихвен процент. Не било ясно как
ще бъде формиран този лихвен процент, на каква база и при какви критерии.
Липсвало посочване и по отношение на това как ще бъде определено съотношението
между изменението в стойностите на изброените лихвени индекси -
LEONIA, EURIBOR, LIBOR спрямо базовия лихвен
процент и как това изменение на практика ще влияе върху изменението на този
процент. Наличието на такава клауза можело да бъде разтълкувано и възприето от
потребителите като създаване на възможност за банката - кредитор, при наличие
на изменение в пазарните индекси с посочения процент, да променя едностранно и
произволно размера на лихвата по кредита, още повече, че нито в текста на ОУ,
нито в този на договора се съдържа задължение за банката да уведоми за
промяната в лихвения процент другата страна по договора в 7 - дневен срок.
Твърди се, че посочените клаузи
от договора са неравноправни по смисъла на чл.143 т.10 и т.12 от ЗЗП. Съгласно
чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
т.10. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание; т.12 предвижда цената да
се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора.
Договор за жилищен и ипотечен кредит от 16.04.2008г. има характер на финансова услуга
по смисъла на пар.13 т.12, б.Б /редакцията ДВ
бр.59/2006г./ от ДР ЗЗП, както и по смисъла на действащата разпоредба. Ищецът е
търговец по смисъла на пар.13 т.2 от ДР ЗЗП.
Безспорно и ответника има качеството на потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР ЗЗП, възпроизвеждащ чл.2 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Т.е. – процесният договор попада в приложното поле на
ЗЗП и по отношение на него следва да намерят приложение разпоредбите на чл.143
– чл.148 от същия.
Клаузата на чл.6 от процесния договор от договора определя начина
на формиране на възнаградителната лихва и същата не е неравноправна. същото се
отнася и до разпоредбата на чл.13.
С оглед формулировката си
клаузите на чл. 9.1, изр. 2 и чл. 25.3 от Общите
условия на договора за кредит / на л.16
и л.18 от делото пред СГС/, като цяло предвиждащи едностранно изменение
на условията по договора при непредвидени в същия основания, са неравноправни,
както по смисъла на чл.143 т.10, така и по смисъла на т.12 от ЗЗП.
В задължителното за националните
юрисдикции Решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело
C-472/10, е прието, че „националната юрисдикция следва да прецени с оглед на
член 3, параграфи 1 и 3 от Директивата неравноправния характер на клауза,
съдържаща се в Общите условия на договора с потребители, с която продавач или
доставчик едностранно предвижда промяна в свързаните с предоставяната услуга
разходи, без обаче да описва ясно начина на определяне на тези разходи или да
посочва основателно съображение за тази промяна. В рамките на тази преценка
посочената юрисдикция трябва по-специално да провери дали, предвид всички
съдържащи се в ОУД с потребители клаузи, сред които е и спорната, както и
предвид националното законодателство, уреждащо правата и задълженията, които
биха могли да допълват предвидените в разглежданите ОУД, съображенията или
начинът на промяна на свързаните с предоставяната услуга разходи са уточнени по
ясен и разбираем начин и евентуално дали потребителите имат право да прекратят
договора”.
Всяко „основателно съображение” по смисъла на това решение
представлява всяко обективно обстоятелство, извън волята и контрола на страните
по договора, което е било уговорено или установено преди или при сключване на
потребителския договор, и което обективно води до увеличаване на цената на
стоката или услугата.
Макар и част от уговорените в
т.25.3. от Общите условия основания за изменение на възнаградителната лихва да
са от обективно естество - напр. по б.”а”, б.”б” и б.”в”, те не „представляват
основателно съображение за едностранна промяна на възнаградителната лихва”, тъй
като не е установен нито размерът на промяната на БЛП при изменение на
съответния обективен показател, нито правната възможност да бъде намаляван БЛП
при снижаване на нефиксирания индекс, формиращ възнаградителната лихва. Т.е.,
банката е обезпечила за себе си правото произволно, по самостоятелна преценка
да изменя БЛП, като го увеличава със ставка, която тя счете за целесъобразна.
По този начин се накърнява принципът на добросъвестност /мярката на честно,
почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване на
сделки за потребление/, който е основополагащ в частноправните отношения при
упражняване на породените от договора субективни права. В противоречие с
принципа на добросъвестността е уговореното право на банката едностранно да
изменя размера на възнаградителната лихва без да е установено на конкретно
обективно обстоятелство, стоящо извън волята на страните, при настъпване на
което да се изменя нефиксирания индекс, формиращ възнаградителната лихва - с
посочване конкретната стойност на изменението /увеличение или снижаване/, като
тази възможност да е в полза както на банката /при увеличаването/, така и на
потребителя /при намаляването/. С уговореното в т.25.3. от Общите условия,
банката като икономически по-силния субект в породеното търговско
правоотношение е установила за себе си в предварително изготвени общи условия
изключителното право да изменя БЛП, по своя автономна преценка, без да е
уговорен конкретният размер, с който да се увеличи възнаградителната лихва,
респ. не е уговорен конкретен размер, при който може съответно БЛП да бъде
намален. Тъй като в Общите условия не е уговорено каква е тежестта на всички
изброени в т. 25.3. от Общите условия показатели при определяне на действащия
към съответния момент лихвен процент, респ. с каква стойност ще бъде изменена
/увеличена или намалена/ възнаградителната лихва при промяна на някои от тези
обстоятелства, съдът приема, че банката необосновано, в нарушения на принципа
на добросъвестността в частноправните правоотношения си е обезпечила правната
възможност произволно, само по своя преценка да увеличава БЛП със стойности,
които тя счете за целесъобразни за постигане на своите стопански задачи, т.е.
за реализиране на търговска печалба.
Предвид изложеното ЯОС счита, че
обезпечаването на възможността банката едностранно да измени стойността на
насрещната парична престация - възнаградителната лихва, при неустановени в
Общите условия конкретни показатели, поставя ответника В. в неравноправно
положение по смисъла на чл.143 т.10
ЗЗП. Процесните клаузи са уговорени във вреда на потребителя и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя
- банката може произволно във всеки един момент да увеличи БЛП със стойност,
която счита за целесъобразна. Наличието на подобни на процесните уговорки целят
не възстановяване на равновесието, а ограничаване на стопанския риск за
банката, прехвърляйки го изцяло или отчасти върху потребителя. Ето защо е
налице за нищожност на тези клаузи, по см. на чл.146 ал.1 ЗЗП.
Що се отнася до направеното от
ответника възражение за нищожност на клаузи от допълнителните споразумения,
касаещи едностранна промяна от страна на банката на лихвения процент, съгласно
практиката на ВКС, последващо сключени анекси не санират нищожни съгласно ЗЗП
клаузи в договор за кредит, респ. от ОУ към такъв. В решение № 146 по т.д.№
2615/2016 г. на І ТО е посочено, че договор за спогодба или допълнително
споразумение, в които са установени правата и задълженията на страните,
произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния договор, биха
представлявали предварителен отказ от потребителската защита, който е
недопустим, както и че допълнително споразумение, имащо за предмет
предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са
определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, е
нищожно, на основание чл.366 ЗЗД.
Съгласно чл.146 ал.5 от ЗЗП
наличието на неравноправни клаузи в договора не води до неговата нищожност, ако
договорът може да се прилага без тези клаузи. В случая обемът от основни права
и задължения, поети с договора, които стоят в основата на възникналото
облигационно правоотношение, са приложими, без да е необходимо да се прилагат
нищожните клаузи.
От приетото заключение на съдебно-икономическата експертиза, се установява
наличието на обективния елемент за настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита. Не е спорно, а видно и от доп. споразумения към договора за кредит, лихвените
проценти, с които банката е начислявала лихвата върху редовна главница, са
променяни във времето. Доколкото измененията на лихвения процент са извършени
въз основа на неравноправни договорни клаузи и с оглед нищожността на същите,
между страните следва да се прилагат лихвените проценти, съгласно клаузата на
чл.6 от договора без последвалите изменения- 6,79% /каквато е лихвата съгласно
чл.6 от договора/.
В
заключението съдебно-икономическа експертиза в отговор на въпрос №12, ВЛ-це е посочило
размера на дълга, при възнаградителна лихва, формираща ежемесечните погасителни
вноски за периода на договора, при прилагане на лихвения процент, определен в
чл.6 от договора – към момента на сключването. В заключението е
посочено, че неплатеният остатък на главницата по кредита, ако размера на
договорната лихва не е бил променян, с платените от ответника суми в размер на 14 020,17 евро, биха били погасени следните
задължения - /Таблица № 4/:
-главница до вноска № 116 с падеж 25.12.2017 г.- 2 483,20 евро; договорна лихва до вноска №
116 с падеж 25.12.2017 г.- 11 005,79 евро; такса управление- 531,18 евро. В този случай, към датата на
обявяване на предсрочна изискуемост - 14.08.2018 г., забавата в плащанията на
дължимите суми от падежа на първата непогасена вноска -25.01.2018 г. до датата
на предсрочна изискуемост - 14.08.2018 г., е 203 дни. Към датата на предсрочната
изискуемост не биха били заплатени 7 броя месечни погасителни вноски от № 117 с
падеж 25.01.2018 г. до № 123 с падеж 25.07.2018 г. Т.е. към датата на подаване
на Заявлението по чл.417, т.2 от ГПК в съда - 17.08.2018 г., размерът на
непогасените задължения биха били в размер на общо 15 940,42 евро /Таблица № 4/, от които: главница - 15 316,80 евро и договорна лихва за
периода 25.01.2018 г. до 16.08.2018 г. -623,62 евро
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира
претенцията за частично основателна по отношение на претендираната главница до
размера 15316,80 евро
и за договорна лихва за
периода 25.01.2018 г. до 16.08.2018 г. - до размера 623,62 евро.
В останалите си част исковата претенция, за главница в разликата над 15316,80
евро до размера 16809,36 евро; за договорна лихва за периода
25.01.2018 г. до 16.08.2018 г. в разликата над 623,62 евро до размера 1280,43 евро, както и за 4.45 евро - лихвена надбавка за забава за периода от
26.08.2017г. до 13.08.2018 г.; 14.01 евро - лихвена надбавка за забава за
периода от 14.08.2018г. до 16.08.2018 г. и 338.91 евро - заемни такси и
разноски, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Съобразно разрешението, дадено с ТР
№4/2013г. на ОСГТК /т.12/, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. С оглед изхода на спора
от исковото производство, ответника следва да бъде осъден да заплатят на ищеца разноски в заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК в намален
размер, предвид частичното уважаване на иска, а именно - 666,74лв.
Ищецът е
направил искане за заплащане на разноски, което съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК
е основателно и следва ответникът да му заплати съдебно-деловодни разноски за тази
инстанция. Ищецът е направил разноски в размер на 1933,86 лв., от които както
следва: 721,59лв.- платена ДТ по ИМ; 300лв.- представляващи депозит за ВЛ-це по
ССЕ, 1612,37лв.- възнагражение за особен представител на ответника и 300лв-
юрисконсултско възнаграждение
/съгл. чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.25 ал.1 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ и
материалния интерес по делото/. Съразмерно
с уважената част от иска, в полза на ищеца следва да се присъди възнаграждение
пред настоящата инстанция в размер на 1671,07лв.
По делото ответникът е бил представляван
от особен представител. Особеният
представител не упражнява
свои процесуални права, а
тези на страната, която представлява, поради което не е задължен за
заплаща разноски по делото за предприетото действие- поставяне на задачи към
експертиза, в случая не дължи възнаграждение за ВЛ-це по СИЕ в размер на 300лв. С оглед посоченото в т.7 от тълкувателно
решение №6/2012 от 06.11.2013 год. по тълкувателно дело № 6/2012 год. на ОСГТК
на ВКС,
дължимите разноски в размер на 300лв., следва да се
възложат на ответника.
Водим
от изложеното, Я О С
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 ГПК, че съществува
вземането на ищеца „БАНКА ДСК" ЕАД, гр.София с
ЕИК-*********, срещу
ответника М.Д.В. ***, с ЕГН-**********, и че същия дължи на „БАНКА
ДСК" ЕАД, гр.София с ЕИК-*********, сумата 15316,80 евро -главница по Договор за кредит от 16.04.2008 г. и сумата 623,62 евро -договорна
лихва за периода 25.01.2018 г. до 16.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2018г. до окончателното й
изплащане, което задължение произтича от Договор
за кредит от 16.04.2008г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1209/20.08.2018
г. по ч.гр.д. №624/2018
г. на ЕРС, КАТО иска сумите: за главница в разликата над 15316,80
евро до размера 16809,36 евро; за договорна лихва за периода
25.01.2018 г. до 16.08.2018 г. в разликата над 623,62 евро до размера 1280,43 евро, както и за 4.45 евро - лихвена надбавка за забава за периода от
26.08.2017г. до 13.08.2018 г.; 14.01 евро - лихвена надбавка за забава за
периода от 14.08.2018г. до 16.08.2018 г. и 338.91 евро - заемни такси и
разноски, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.Д.В. да ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК" ЕАД, гр.София с ЕИК-*********,
сумата 666,74лв., представляваща разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА М.Д.В. да ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК" ЕАД, гр.София с ЕИК-*********, направените по делото разноски, пред
настоящата инстанция, в размер на
16171,07лв.
ОСЪЖДА М.Д.В. да заплати по сметка ЯОС
300лв.- разноски за
възнаграждение на ВЛ-це, както и ДТ в размер на 5 лв. при издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: