Протокол по дело №221/2023 на Административен съд - Смолян

На поименно повикване в 11:30 часа, се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. В. Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. К., редовно преупълномощена от адв. В..

ОТВЕТНИКЪТ по жалба – Началник група към ОДМВР [област], РУ [община], редовно и своевременно призован, се представлява от юриск. В., редовно упълномощен.

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. К.: Няма процесуални пречки, моля да дадете ход на делото. Не възразяваме, че не е спазен срока за връчване на призовката за днешното съдебно заседание и не е изтекъл 7-дневния срок.

ЮРИСК. В.: Предвид липсата на възражения от страна на процесуалния представител на жалбоподателя относно призоваването, считам че не са налице процесуални пречки и моля да дадете ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА на В. В. Д. от [населено място], чрез адв. Е. В. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0371-000041/26.07.2023 г. на Началник група към ОДМВР-[област], РУ-[община].

 

АДВ. К.: Поддържам жалбата по подробно изложените съображения. Моля да приемете доказателствата.

ЮРИСК. В.: Оспорвам така депозираната жалба. Считам развитите в същата съображения за неоснователни. Моля да бъде приета представената административна преписка. В допълнение относно възраженията на жалбоподателя относно компетентността на служителя на Районно управление [община], извършил тестването за употреба на алкохол, който е съставил АУАН, представям и моля да приемете като доказателства Акт за встъпване в длъжност от 17.02.2023 г., Протокол за запознаване с длъжностна характеристика, както и самата длъжностна характеристика за полицейски инспектор „Пътен контрол“. Представям с препис за процесуалния представител на жалбоподателя, като моля и те да бъдат приети като доказателства по делото.

 

АДВ. К.: Моля да се приемат, не се противопоставям да бъдат приети и приобщени към доказателствата. Няма да соча други доказателствени искания, смятам делото за изяснено от правна и фактическа страна. Представям списък на разноските.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените с преписката писмени доказателства и в днешното съдебно заседание писмени доказателства, след което делото е изяснено от фактическа страна и затова

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА описаните в съобразителната част на определението писмени доказателства.

 

СЧИТА ДЕЛОТО ЗА ИЗЯСНЕНО.

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

 

АДВ. К.: От името на доверителя ми ще Ви моля да постановите решение, с което да отмените Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0371-000041/26.07.2023 г., издадена от Б. Н. К., началник група към ОДМВР-[област], РУ-[община], като считам същата за незаконосъобразна и неправилна и постановена в противоречие с материалния закон.

Моля да приемете, че жалбата има характер и на писмена защита, но накратко искам да маркирам някой основни работи.

При постановяване на Вашия съдебен акт аз ще моля съдът да отговори на правия въпрос при оспорване на резултата на дрегера, даване на кръвна проба дали може да се издава заповед за прилагане на административна мярка по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП основана на данните от дрегера.

В разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, подробно са описани случаите, а именно това е и правното основание, на което е издадена процесната заповед. За да е материално законосъобразна заповедта по чл. 171, т. 1, буква "б. " от ЗДвП е необходимо по делото органът да е доказал фактическия състав на разпоредбата и да е налице някоя от четирите хипотези - 1) управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с техническо средство или с медицинско изследване; 2) управление под въздействието на наркотични вещества; 3) отказ да бъде проверен с техническо средство; 4) отказ да даде кръв за медицинско изследване. Като по-същественото тук е, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, установените стойности са определящи.

От своя страна разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, регламентира начинът на установяване на употребата на алкохол и наркотични вещества, а именно с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето: 1. откаже извършването на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Разпоредбата не изисква кумулативно наличието на предпоставките за всяка една от трите хипотези.

В настоящия случай доверителя ми е оспорил показанията отчетени от Алкотест дрегер 7510.

След като жалбоподателят не е приел показанията на техническото средство е налице хипотезата на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и употреба алкохол може да бъде установена единствено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Предвид това, в случая му е взета кръвна проба в МБАЛ "Проф. д-р А. Ш." ЕООД, [населено място], като взетата проба е изпратена за изследване в [населено място].

Разпоредбата на чл. чл. 171, т. 1, буква "б", изречение последно от ЗДвП е категорична, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4, установените стойности са определящи. Тоест в случая резултата от Алкотест дрегер 7510 не е меродавен и не може да намери приложение предвид дадената кръвна проба за изследване от доверителя ми.

На следващо място в случая следва да се посочи и че е налице и друг порок в обжалваната Заповед за принудителна административна мярка, а именно наличието на сериозен пропуск при описването на релевантни и съставомерни обстоятелства, както в АУАН, така и в оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, което представлява процесуално нарушение по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и което възпрепятства възможността на нарушителя да разбере въз основа на какви точно факти се приема, че е осъществил състава на вмененото му във вина нарушение, за да реализира адекватно защитата си. В тази връзка следва да се отбележи, че в Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка нарушението е описано по различен начин - "управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително", която не кореспондира с вменената като нарушена материално-правна норма, посочена в Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка и в наказателното постановление - чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В оспорената Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, е записано, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, което е напълно различно от състава на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В случая посоченото несъответствие в нарушената разпоредба представлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно опорочава правото на защита и възможността нарушителят да разбере по недвусмислен начин. Непосочването в Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка на съставомерни елементи от състава на нарушението, какъвто е разглеждания случай, безспорно ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като не може административнонаказателното обвинение да се основава на факти, различни от предвидената санкционна норма.

В тази връзка, след като не са спазени материалноправните предпоставки за налагане на съответната ПАМ, същата не кореспондира и с формулираните в чл. 171 от ЗДвП цели за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, респективно се явява незаконосъобразна.

Тук следва да се посочи и че обжалваната Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е незаконосъобразна и на друго самостоятелно основание, а именно в правния мир е налице издадено Наказателно постановление № 23-0371-000235/10.08.2023 г. на началник на РУ-З. към ОДМВР-[област], с което наказателно постановление за горното нарушение му е наложено наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Обжалваната ПАМ е за временно отнемане на свидетелството за управление МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

В случая въпроса с отговорността на доверителя ми е решен и той и глобен с глоба от 500 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС, според издаденото НП.

На следващо място при издаване на оспорената заповед са допуснати и други съществени процесуални нарушения, а именно служителят при РУ-[община], който е извършил тестването на доверителя ми с Алкотест дрегер 7510 не е минал изискуемия според чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози специализирано обучение. Същият, не само че няма право да съставя АУАН за нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, но и няма право да извършва проверка с техническо средство за наличие на алкохол.

В този смисъл е и съдебното практика на съдилищата, а именно Решение № 1539/17.08.2020 г., постановено по адм. дело № 1497/2020 г. на Административен съд-[област], както и Решение от 19.03.2020 г. по адм. дело № 731/2019 г. на Административен съд-[област].

В този смисъл ще Ви моля за Вашия съдебен акт и да присъдите на доверителя ми направените разноски по представения списък.

 

ЮРИСК. В.: Аз Ви моля от името на административния орган да постановите съдебен акт, с който да отхвърлите така депозираната жалба срещу заповед, с която е наложена принудителна административна мярка № 23-0371-000041/26.07.2023 на началника на група „Охранителна полиция“ в Районно управление-З. при ОД на МВР-[област].

Не може да бъда споделено основното оплакване в жалбата, че щом Д. бил оспорил показанията на дрегера и е дал за изследване кръвна проба, то административният орган неправомерно е приложил принудителната административна мярка. В този връзка считам, че приложимата в случая разпоредба чл. 171, ал. 1, буква „б“ от ЗДвП не въвежда като условия за приложението й безпротиворечивото установявана, включително и с резултати от химическото изследване на обстоятелството, че водачът на автомобила е концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила на 1000. Напротив, в употребените в чл. 171, т. 1, буква „б“ изрази като „временно отнемане“, „до решаване на въпроса за отговорността му“, както и целта, преследвана с приложението на разпоредбите в чл. 171, а именно осигуряване на безопасността на движение по пътищата, следва точно обратния извод на този, направен от жалбоподателя. Достатъчно за приложението на посочите разпоредби е и само неблагоприятния за лицето водач на МПС резултат от измерването с техническото средство, извършено от органите на МВР в момента на проверката. За пълнота налагането на административно наказание е санкция за извършеното нарушение, което несъмнено трябва да бъде категорично установено. Прилагането на ПАМ е превенция, която цели да предотврати неблагоприятните последици от евентуално извършвано нарушение, които могат да са, както за лицето, евентуален нарушител, така и за мнозина други участници в движението и те, принудителните административни мерки следва да се прилагат при достатъчно обосновано съмнение за извършеното нарушение.

В конкретния случай показанията на използваното техническо средство е отчело 0,76 промила концентрация на алкохол в кръвта на водача, което е достатъчно да се приеме, че било налице обосновано съмнение за извършено нарушение от водача на моторното превозно средство и за приложение на въпросната принудителна административна мярка. При тези данни на техническото устройство, полицейския орган е процедирал законосъобразно и в съответствие с целта на чл. 171 от ЗДвП, налагайки процесната ПАМ. Изчакването на резултата от кръвната проба от една страна би обезсмислило налагането на ПАМ, а от друга би създало неоправдан риск за безопасността на движение по пътищата, както за водача на моторното превозно средство, така и за околните. В този смисъл е и Решение № 13216/23.10.2020 г. по адм. дело № 11024/2019 г. по описа на Върховен административен съд на [държава].

На следващо място неоснователно и необосновано е възражението на жалбоподателят, че предвид това, че към настоящия момент било издадено наказателно постановление за процесното деяние спрямо нарушителя, въпросът за отговорността бил решен, което насочвало към незаконосъобразност на наложената ПАМ само на това самостоятелно основание. В случая следва да се отчете, че издадения санкционен акт не е влязъл в законна сила, а напротив същия се обжалва, което ни е служебно известно, поради това не може да се приеме, че отговорността на жалбоподателя е решена с влязъл в сила акт, както необосновано се стреми да наложи процесуалния представител на жалбоподателя.

Все в тази насока не може да бъде споделено и другото оплакване в жалбата, според което служителят на Районно управление-[община], който е извършил тестването на нарушителя Д. с алкотест дрегер 7510 не е имал право да съставя АУАН по ЗДвП, както и не е имал право да извършва проверка с техническо средство за наличието на алкохол в кръвта. В случая видно от събраните в днешно съдебно заседание доказателства, служителят на МВР полицейски инспектор „Пътен контрол“ в Районно управление-З. А. Б., е извършил горепосочените законосъобразни действия, като считам, че същите са извършени от компетентно лице с произтичаща компетентност от длъжността, която изпълнява сочения полицейски орган.

Не на последно място не могат да бъдат споделени и развитите съображения от процесуалния представител на жалбоподателя относно описателната част и фактическите обстоятелства, посочени в процесната ПАМ. За пълнота считам, че в случая е неприложима цитираната от пълномощника на жалбоподателя норма на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН като нарушена разпоредба, тъй като настоящото производство е административно такова и изискването за съдържанието на административния акт се съдържа в чл. 59, ал. 2 от АПК, който считам, че в случая е спазен, поради което не са налице нарушения в тази насока.

В обобщение считам, че в случая не са налице отменителните основания, регламентирани в чл. 146 от АПК. Оспорвания акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му и постановен в съответствие с нормите и с целта на закона. Поради това моля в този смисъл за Вашия съдебен акт, като моля да ни бъдат присъдени разноски – възнаграждение за юрисконсулт, както и правя възражение за прекомерност на уговорения адвокатски хонорар и претендиран в настоящото производство.

Подробни съображения, включително и по другите съображения, развити в жалбата, представям под формата на писмени бележки, които моля да бъдат съобразени от съда, с препис за жалбоподателя.

 

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

 

 

Протоколът изготвен в с.з.

Заседанието закрито в 11:53 часа.