Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 514
12.10.2021 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет
и първи септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 564 по описа на Административен
съд - Хасково за 2021 г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ).
Образувано е по жалба, подадена от А.И.А., ЕГН : **********,***,
срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП от 04.06.2021 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Димитровград.
От изложеното в жалбата, в депозираната повторна такава във връзка
с оставянето на първоначалната жалба без движение, както и от заявеното от
жалбоподателя в съдебно заседание, се установява, че същият оспорва размера на отпуснатата му финансова
подкрепа и определянето й съобразно Експертно решение на ТЕЛК № 1632/20.08.2020
г., с което му е определена 64 % ТНР. Посочва, че желае за периодите от 01.06.2019 г. до 31.12.2019 г. и от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г. помощта да му бъде изплатена по
предходното съдебно решение, с което била определена 84 % инвалидност.
Ответникът – Директор на Дирекция Социално подпомагане
Димитровград, в депозиран по делото писмен отговор посочва, че обжалваната
Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП от 04.06.2021 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Димитровград е издадена съобразно указанията, дадени в
мотивите на Решение № 149/26.03.2021 г., постановено по адм. дело № 1184/2020
г. по описа на Административен съд - Хасково
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
С Експертно решение
на ТЕЛК № 2883 от 26.10.2016 г. на А.И.А. е определена 84 % трайно намалена
трудоспособност (ТНР) за срок от три години - до 01.10.2019 г. С оглед на това решение и въз
основа на Заповед № ЗИХУ32/Д-Х-ДГ/1087/ФП от 30.01.2019 г. на Директора на ДСП
– Димитровград на жалбоподателя е отпусната месечна подкрепа по чл. 70, т. 2 от
ЗХУ в размер на 52.20 лева, считано от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г.
С последващо
Експертно решение № 1356/30.05.2019 г. на А.И.А. е определена 50 % трайно
намалена трудоспособност с пожизнен срок на инвалидност. Това решение е
обжалвано и с Експертно решение № 0840/24.04.2020 г. НЕЛК е отменила същото и е
върнала преписката за извършване на ново освидетелстване. При извършеното ново
освидетелстване с Експертно решение на ТЕЛК № 1632 от 20.08.2020 г. на А.И.А.
са определени 60 % ТНР с пожизнен срок на инвалидност. Това решение също е
обжалвано и към момента на приключване на съдебното дирене, няма постановено
окончателно решение.
Междувременно, със
Заповед № ЗИХУ32/Д-Х-ДГ/1087/ФП от 27.06.2019 г. на Директора на ДСП – Димитровград месечната
подкрепа, определена със Заповед № ЗИХУ32/Д-Х-ДГ/1087/ФП от 02.01.2019 г., е
прекратена, считано от 01.06.2019 г., с мотив, че лицето има постановено ново
ЕР на ТЕЛК № 1356/30.05.2019 г.
На 02.10.2020 г. А.И.А.
е подал в Дирекция „Социално подпомагане“ - Димитровград Заявление-декларация с
вх. № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/02.10.2020 г. за изготвяне на индивидуална оценка на
потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ, като е декларирал, че има
определен процент на вид и степен на увреждане/степен на трайно намалена
работоспособност с ЕР на ТЕЛК № 1632 от 20.08.2020 г. със срок - пожизнен. На
същата дата е попълнен и формуляр за самооценка на лице с увреждане.
По това
заявление-декларация е изготвена Индивидуална оценка на потребностите от
08.10.2020 г., като в същата е посочено, че необходимостта от предоставяне на
месечна финансова подкрепа се основава на ЕР на НЕЛК № 1632/20.08.2020 г. със
срок „пожизнен“ и определени 60 % трайно намалена работоспособност, поради
което е установена потребност от отпускане на месечна финансова подкрепа на
основание чл. 70, т. 1 от Закона за хората с увреждания за срок от пет години.
Въз основа на
заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, Директорът на ДСП -
Димитровград е издал Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП/08.10.2020 г. за отпускане
на месечна финансова подкрепа, съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
ЗХУ в размер на 25.41 лева, считано от 01.10.2020 г. до 31.10.2025 г.
С Решение № 26-РД06-0032/23.10.2020
г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Хасково тази заповед е
отменена и преписката е върната на Директора на ДСП – Димитровград за ново
произнасяне.
В тази връзка със
Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП/04.11.2020 г. на Директора на ДСП -
Димитровград е изменена Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП/08.10.2020 г. за
отпускане на месечна финансова подкрепа, както следва: въз основа на
индивидуална оценка на потребностите от 08.10.2020 г. на А.И.А. е отпусната
месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ в размер на 25.41 лв.,
считано от 01.06.2020 г. до 30.09.2020 г. и в размер на 25.41 лв., считано от
01.10.2020 г. до 31.10.2025 г.
На 13.11.2020 г. от
Директора на ДСП - Димитровград е издадена Заповед №
ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП/13.11.2020 г., с която е изменена Заповед №
ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП/04.11.2020 г., като въз основа на индивидуалната
оценка на потребностите от 08.10.2020 г. на А.И.А. е отпусната месечна
финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ в размер на 24.36 лв., считано от
01.06.2019 г. до 31.12.2019 г., в размер на 25.41 лв., считано от 01.01.2020 г.
до 30.09.2020 г. и в размер на 25.41 лв., считано от 01.10.2020 г. до
31.10.2025 г. А.И.А. е оспорил заповедта
пред Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Хасково с
Жалба рег. № 26-94A-00-1344/26.11.2020
г., който с Решение № 26-РД06-0046/09.12.2020 г. е потвърдил заповедта.
Недоволен от така постановеното
решение, А. е обжалвал същото и по този повод с влязло в сила на 26.05.2021 г.
Решение № 149/26.03.2021 г., постановено по адм.дело № 1148/2020 г.
по описа на Административен съд – Хасково, e отменена Заповед №
ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП от 13.11.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
- Димитровград, потвърдена с Решение № 26-РД06-0046/09.12.2020 г. на Директора
на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Хасково, и преписката е върната на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Димитровград за ново произнасяне
по Заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/02.10.2020 г., подадено от А.И.А.,
съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
на решението. В мотивите си съдът е приел, че в случая оспорената заповед е
издадена в нарушение на материалния закон, доколкото с нея не се отстранява
очевидна фактическа грешка, съобразно
разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от АПК, цитирана като основание в самата
заповед, а се изменя съдържанието (разпоредителната част) на Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП/04.11.2020
г. на Директора на ДСП – Димитровград и в този смисъл, доколкото атакуваната
заповед по своето естество изменя правоотношение, разпоредено с поправения акт,
същата е незаконосъобразна. Съдът е отбелязал още, че в конкретния случай,
видно от съдържанието на Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП/04.11.2020 г.,
Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Димитровград е осъществил
контрол върху собствената си Заповед №
ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП/08.10.2020 г., като е изменил същата, макар и тази
заповед вече да е била отменена с Решение № 26-РД06-0032/23.10.2020 г. на
Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Хасково, като
преписката е изпратена на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” -
Димитровград за ново произнасяне. Съдът е приел, че вместо да извърши ново
произнасяне, като формира съответно волеизявление, административният орган е
изменил и на практика осъществил контрол върху своята, вече отменена от
горестоящия административен орган, заповед, без да разполага с правомощията за
това.
Във връзка с така постановеното
съдебно решение и връщането на преписката на административния орган за ново
произнасяне, е постановена обжалваната в настоящото производство Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП/04.06.2021 г., с
която на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, чл. 66 и чл.
67, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания, влязлото
в сила съдебно решение и въз основа на изготвена индивидуална оценка на
потребностите от 08.10.2020 г. на А.И.А. е отпусната финансова подкрепа по
чл.70, т. 1 от ЗХУ в размер на 24.36 лева за периода 01.06.2019 -31.12.2019 г.,
25.41 лева за периода 01.01.2020 - 30.09.2020 г., и 25.41 лева за периода 01.10.2020
г. - 31.10.2025 г. Общ размер на помощта: 424.62 лв.
Тази заповед е връчена на
жалбоподателя на 08.06.2021 г., като същият ден е обжалвана пред
Административен съд – Хасково с жалба вх.№ 3713/08.06.2021 г. по описа на съда.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок
по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване административен акт и от надлежна
страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съгласно чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания,
заповедите по ал. 1 и направленията по ал. 2 може да се обжалват по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 148 от АПК е установила
правило за изборност на реда за оспорване, като е регламентирано, че
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая чл. 25, ал. 5 от Закона за
хората с увреждания е разпоредба от специален закон, която не предвижда
задължително обжалване по административен ред на постановения отказ пред
горестоящия административен орган. Такова задължително обжалване по
административен ред е било предвидено в разпоредбата на чл. 42, ал. 11
(предишна ал. 10) от отменения Закон за интеграция на хората с увреждания,
уреждаща обжалването на заповедите за отпускане или за отказ за отпускане на
месечни добавки за социална интеграция, но това законодателно решение е
изоставено с въвеждането на новата нормативна уредба. В специалния ЗХУ и в АПК
липсва разпоредба, регламентираща изключение от уредбата на чл. 148 от АПК. Предвид
горепосочените обстоятелства се установява липса на относима правна норма,
дерогираща общото правило на чл. 148 от АПК, позволяващо на носителя на
субективното право на оспорване да се възползва от предвиденото в кодекса право
на избор. В този смисъл подадената директно пред Административен съд – Хасково
жалба е допустима, въпреки че не е изчерпана възможността за оспорване на
обжалваната заповед по административен ред. В този смисъл - Определение № 6896 от 8.06.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 5477/2021 г., VI о.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗХУ,
заповедите за отпускане на месечна финансова подкрепа се издават от директора
на дирекция "Социално подпомагане". Съгласно чл. 81 от ЗХУ, редът за
отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на
финансовата подкрепа се определя с правилника за прилагането на закона. Според
чл. 66, ал. 1 ППЗХУ, месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя,
спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция
"Социално подпомагане" или на оправомощено от него длъжностно лице. В
тази връзка съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в
предписаната от закона писмена форма, с необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2
от АПК, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Процесната заповед съдържа, макар и лаконично, изложение на
правните и фактическите основания за издаването й. Като правно основание за
издаване на заповедта са посочени разпоредбите от ЗХУ и ППЗХУ, които определят
правомощията на административния орган да издаде заповед за отпускане или отказ
на финансова подкрепа, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на
потребностите. Като фактическо обстоятелство, дало основание за издаването на
акта е посочена изготвената индивидуална оценка на потребностите от 08.10.2020
г., във връзка със заявеното искане за отпускане на финансова подкрепа. Самата
индивидуална оценка, на която е извършено позоваване, също съдържа мотиви
относно основателността на заявлението, възприети от административния орган.
Оспорената заповед в случая е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Съгласно чл. 69 ЗХУ, финансовата
подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента: 1. месечна
финансова подкрепа съобразно степента на увреждането; 2. целеви помощи
съобразно вида на увреждането.
Според чл. 70 ЗХУ право на месечна
финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над
18-годишна възраст, както следва:
от 50 до 70,99 на сто степен на
увреждане – в размер 7 на сто от линията на бедност;
от 71 до 90 на сто степен на
увреждане – в размер 15 на сто от линията на бедност;
над 90 на сто степен на увреждане
– в размер 25 на сто от линията на бедност;
над 90 на сто степен на увреждане
с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо
заболяване или поради трудова злополука или професионална болест – в размер 30
на сто от линията на бедност;
над 90 на сто степен на увреждане
с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност – в
размер 57 на сто от линията на бедност.
В § 1, т. 2 ДР на ЗХУ е дадена
дефиниция на "Хора с трайни увреждания" - лица с трайна физическа,
психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с
обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно
участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила
вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто.
В разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от
ЗХУ е предвидено, че хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в
зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20,
която е комплексна, изготвя се в срок до края на месеца, следващ месеца на
подаване на заявление-декларация и допълнителни документи и се издава за срока,
посочен в експертното решение за определяне на трайно намалената
работоспособност или вид и степен на увреждане (чл. 22, ал. 4, чл. 26, ал. 2 от
ЗХУ).
В чл. 81 от ЗХУ е предвидено, че
редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване
на финансовата подкрепа се определя с правилника за прилагането на закона. Съгласно
разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за хората с
увреждания месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в
който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно
до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната
година с изключение на месечната финансова подкрепа, отпусната през месец
декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година. В разпоредбата на чл. 67
от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания обаче е предвидена
възможността в случаите на преосвидетелстване на хора с трайни увреждания
месечната финансова подкрепа да се отпуска от началото на месеца, през който е
прекратена, въз основа на новата индивидуална оценка на потребностите и
издадената заповед за нейното отпускане, в случай че заявлението декларация за
извършване на индивидуална оценка на потребностите е подадено в двумесечен срок
от издаването на новото експертно решение. В случая, видно от доказателствата
по делото, цитираната разпоредба следва да намери приложение по отношение на
жалбоподателя, тъй като издаденото ЕР на ТЕЛК е за преосвидетелстване на лицето.
В настоящото производство очевидно
между страните няма спор относно правото на лицето на финансова подкрепа,
началната и крайна дата на периода, за който е дължима, като спорът се свежда единствено
до определения й размер и начина на определянето му. С оспорената заповед на
жалбоподателя е отпусната финансова подкрепа по реда на чл. 70, т. 2 от ЗХУ, в
размер на 7 на сто от линията на бедност, дължима при степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто. А.И.А. оспорва този
размер, като претендира, че административният орган е следвало да се вземе
предвид като степен увреждането тази по Експертно решение на ТЕЛК № 2883 от 26.10.2016 г. от 84 на сто, а не взетата предвид степен от 60 на сто, съобразно
последното издадено Експертно решение № 1632/20.08.2020 г. Тези му доводи обаче
настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни поради следните
съображения: действително от доказателствата по делото се установява, че Експертно
решение № 1632/20.08.2020 г. поради обжалването му не е влязло в сила. Разпоредбата
на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето обаче посочва, че обжалването по реда
на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и
степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира
изпълнението им, тоест законът придава предварителна изпълняемост на тези
експертни решения, независимо от обжалването им. Ето защо съдът приема, че като
е определил размера на финансовата подкрепа в размер 7 на сто от линията на
бедност, административният орган е издал съответен на закона акт.
По така изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен. Не
са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което подадената
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от делото и доколкото
ответната страна не претендира разноски по делото, съдът не присъжда такива.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.А., ЕГН : **********,***,
срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП от 04.06.2021 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Димитровград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: