Р Е Ш Е Н И Е №
22.03.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
12135 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 179840 от 19.08.2020 г. по гр.д. № 46871/2019 г. Софийски
районен съд, 51 състав осъдил С.О.да заплати на Д.Д.Д., ЕГН **********, на
основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 11 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на падане на тротоара на бул. *****Бъкстон“
в гр. София на 02.07.2019 г., ведно със законната лихва от 02.07.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане, както и сумите 1 500 лева – обезщетение за имуществени
вреди, представляващи разход за заключваща титаниева плака за дистален радиус
комплект с винтове кат. № MDR по фактура от
04.07.2019 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, ведно със законната лихва от
04.07.2019 г. до окончателното й изплащане; 460 лева - обезщетение за
имуществени вреди, представляващи разход за плака за метакарпални кости –
комплект по фактура от 03.07.2019 г., издадена от „Ви енд ди сървисис“ ООД,
ведно със законната лихва от 03.07.2019 г. до окончателното й изплащане; 17.40
лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разход за потребителска
такса за Клиника по ортопедия и травматология по фактура от 06.07.2019 г.,
издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, ведно със законната лихва от 06.07.2019 г.
до окончателното й изплащане; 60 лева - обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разход за издаване на съдебномедицинско удостоверение, направен
на 10.07.2019 г., ведно със законната лихва от 10.07.2019 г. до окончателното й
изплащане; 8.59 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разход
за Аналгин амп. 500 мг/мл 2 мл х 10 по фискален бон от 05.07.2019 г., ведно със
законната лихва от 05.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и 59.23
лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разход за закупуването
на Фраксипарин по фискален бон от 06.07.2019 г., ведно със законната лихва от
06.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 398.88 лева – съдебни разноски, като отхвърлил иска за обезщетение
за неимуществени вреди за горницата над 11 000 лева до претендираните 20 000
лева, както и иска за обезщетение за имуществени вреди - за горницата над 2 105.22
лева до претендираните 2 123.45 лева и за разходите за закупуване на Ципринол
табл. 500 мг и на Ки-пренеса 8 мг таблетки по фискален бон от 06.07.2019 г. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 81.53
лева – съдебни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, а на
основание чл. 77 ГПК – да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 3.44
лева – държавна такса. Решението е постановено при участието на „У.О.“ ЕАД, ЕИК ********, и
„Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ********, като трети лица помагачи на страната на
ответника.
Срещу решението са подадени въззивни жалби и от двете главни страни.
Ищцата Д.Д.Д. обжалва решението в частите, с които предявените искове са отхвърлени,
с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Районният съд неправилно определил размера на обезщетението за неимуществени
вреди. Не били взети под внимание доказаните болки и страдания на ищцата, претърпяла
две средни телесни повреди с период на продължително възстановяване, през който
продължила да търпи болки и страдания. От показанията на свидетелите Т. и Д. се
установили търпените от ищцата болки и страдания и битови неудобства, като и
понастоящем продължавала да изпитва от време на време болка. Емоционалната
травма била много дълбока, излизала със страх и се „вкопчвала“ в придружителя
си. Поради страховете си потърсила консултация с психолог, когото посетила пет
– шест пъти според показанията на св. Д., а и според представеното психологическо
заключение. Неправилно не бил признат разхода за закупените лекарства Ципринол
и Ко-пренеса по фискален бон от 06.07.2019 г. Датата на фискалния бон съвпадала
с времето на хоспитализация на ищцата, с оглед на което била доказана
причинно-следствена връзка. При справка се установявало, че медикаментът
Ципринол се използвал за предотвратяване на инфекции, а Ко-пренеса – при високо
кръвно налягане, а безспорно ищцата била с повишено кръвно налягане след
прекарания стрес. Поради това моли съда да отмени решението в атакуваните
отхвърлителни части и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във
въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът С.О.обжалва решението в осъдителните му части с оплаквания за
неправилност - неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Исковете
не били доказани по безспорен начин. Първоинстанционното решение се основавало
изцяло на свидетелските показания на приятелката на ищцата – св. Т., която
заявила, че поради интензивното движение на велосипедисти по споделената алея
на бул. „********един „връхлитал“ към тях и те били принудени да минат отстрани
на шахтата. Районният съд не отчел наличието на велосипедист с виновно
поведение, а също и представената експертна оценка на находящите се на мястото
шахти, които били с минимално отклонение от повърхността, а не както се твърди
в свидетелските показания, че падането станало заради „стърчащ“ капак.
Неправилен бил и изводът, че С.О.не е провела доказване, оборващо презумпцията
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Представеното заключение от двама инженери било годно
доказателствено средство и от него се установявало, че шахтите в района на
инцидента не са отваряни и ремонтирани повече от половин година и че нивата им
са наравно с тротоара. Неправилно също съдът приел, че няма „елементи на съпричиняване“
на вредоносния резултат. Вещото лице твърдяло, че при заболяването на ищцата
Артериална хипертония най-често болните се оплакват от световъртеж, замайване и
зрителни нарушения, нарушения в равновесието и координацията. При добра
концентрация на вниманието ищцата можела да заобиколи капака на шахтата или да
спре и да изчака идващия велосипедист. Свидетелката Т. заявила, че двете с
ищцата разхождали куче на повод, от което можело да се направи извода, че двете
жени са били ангажирали вниманието си в разговор, можело кучето да е спънало
ищцата и т. н. Падането можело и да е настъпило при битова злополука, а делото
да е заведено за извличане на материални облаги. В нарушение на чл. 52 ЗЗД
първоинстанционният съд не преценил степента на претърпените болки, вида и
продължителността на лечението, окончателното възстановяване на здравето на
ищцата, което станало за сравнително кратък период от време за нейната възраст.
Неправилно било присъдено и обезщетение за имуществени вреди в размер на
2 105.22 лв. Представените документи били оспорени изцяло и вредите не
били доказани от вещо лице – специалист. Поради това моли съда да отмени
решението в осъдителните му части и вместо това постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение, като за тези във въззивното производство представя списък по
чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
С отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК всяка от главните страни оспорва
жалбата на насрещната страна.
Третото лице помагач „У.О.“ ЕАД не взема становище по жалбите.
Третото лице помагач „Ч.Р.Б.“ АД в открито съдебно заседание взема
становище за неоснователност на жалбата на ищцата и основателност на жалбата на
ответника.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД
- за сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
в резултат на настъпил на 02.07.2019 г. инцидент в гр. София, на бул. „*************и
за сумата 2 123.45 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лечение, описани по пера и размер в молба-уточнение от
20.09.2019 г. Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на
увреждането до плащането.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед оплакванията в жалбите е правилно по следните съображения:
От фактическа страна: От приетата и неоспорена епикриза от 05.07.2019 г.,
издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, Втора клиника по ортопедия и травматология
се установява, че ищцата е постъпила за лечение в болницата на 02.07.2019 г. и
е изписана на 05.07.2019 г. Поставена и е диагноза: Съчетано счупване на
диафизите на лакътната и лъчевата кост – открито вляво; Счупване на горния край
на раменната кост – закрито вляво. Направена операция: костна – пластика радиус
и улна, при която фрактурата на дисталния радиус на лявата китка е репонирана и
фиксирана със заключваща плака след извършена костна пластика по съседство, а
фрактурата на улната е репонирана и фиксирана със заключваща плака. Предписаната
терапия след изписването е обезболяващи при нужда, собствена терапия,
фраксипарин.
Съгласно приетото съдебномедицинско удостоверение № 225.07/2019 г. на лекар
при Катедра по съдебна медицина и деонтология при МУ-София, при извършен на
10.07.2019 г. преглед на ищцата и въз основа на медицинската документация е
установено счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост – открито вляво,
както и счупване на горния край на раменната кост – закрито вляво,
кръвонасядания на лявата ръка, кръвонасядане и охлузване на левия крак.
От приетите фактури и фискални бонове се установява, че на 04.07.2019 г.
ищцата е заплатила сумата 1 500 лв. за заключваща титаниева плака за дистален
радиус комплект с винтове; на 03.07.2019 г. - 460 лв. за плака за метакарпални
кости – комплект; на 06.07.2019 г. – 17.40 лв. за потребителска такса за Клиника
по ортопедия и травматология; на 10.07.2019 г. - 60 лв. за СМУ № 225.07/ 2019
г.; на 05.07.2019 г. - 8.59 лв. за аналгин амп. 500 мг/мл 2 мл х 10; на 06.07.2019
г. – 77.46 лв. за Фраксипарин - 10 ампули, Ципринол 500 мг 10 табл. и Ки-пренеса
8 мг таблетки – 3 блистера.
Според представената от ответника експертна оценка на служители на СО, към
08.10.2019 г. на бул. „**********се намират ревизионни шахти с капаци. Единствената
шахта с капак на „Улично осветление“ пред
№ 36 се намира в границите на тротоара и е с монтиран капак над нивото на
тротоара, като от южната страна височината над нивото на тротоара е 1 см, а от
северната – 1.5 см.
От показанията на свидетелката Л.Т.се установява, че на 02.07.2019 г. около
07:30 ч. разхождала кучето си с повод по бул. „*****Бъкстон“, вървяла заедно с ищцата.
Тротоарът бил странно направен - частта от него откъм тревните площи била
велоалея, а тази откъм улицата – пешеходна алея. През определено разстояние на
пешеходната алея имало стълбове за улично осветление и до тях имало шахти. Сутрин
велосипедното движение било изключително интензивно, и за да се движат нормално
пешеходците трябвало като стигнат до стълб с шахта да го заобиколят, като минат
през велосипедната алея. Почти всички шахти били изкривени, изпочупени и
надигнати. Нямало как шахтите да бъдат заобиколени от дясната страна, тъй като
пешеходецът трябвало да излезе на улицата. Когато вървели с ищцата на
процесната дата, при едно такова заобикаляне изчакали преминаващ през
велосипедната алея велосипедист да премине, а зад него идвал друг, който
намалил. Заобиколили една от шахтите, но ищцата се спънала, паднала и си
счупила ръката. Преди да падне ищцата била в нормално състояние за жена на
нейната възраст. Капакът на шахтата, в който ищцата се спънала, бил повдигнат
около 5-6 см от земята, но свидетелката не може да определи с точност, бил
сложен накриво. Гледката след падането била потресаваща - ръката на ищцата висяла
изцяло от рамото и се виждала костта между китката и лакътя, шуртяла силно
кръв. Ищцата била в силен стрес. Две момчета, които вървели по-назад, помогнали
да бъде изтеглена от алеята и я сложили на стъпала наблизо. Звъннали на Бърза
помощ, но те отказали да посетят мястото, защото ставало въпрос за счупена ръка
и пострадалата може да ходи. След това се обадили на брата на ищцата и той я
закарал в „Пирогов”. След изписването на ищцата от болницата свидетелката
ходела при нея да й сменя превръзките. Ищцата не можела да се обслужва сама, не
можела да си направи никакъв тоалет, включително да се изкъпе. Била
изключително стресирана най-вече от факта, че е изпаднала в тотална зависимост
от други хора, и то в най-интимната област.
Свидетелят Ч. Д., брат на ищцата установява, че на 02.07.2019 г. около 07:30
ч. - 07:40 ч. сестра му се обадила по телефона ревяща и го помолила да отиде да
й помогне, тъй като служителите от Бърза помощ отказали да я вземат. Когато
отишъл до мястото на бул. „*****Бъкстон“ я видял седнала ревяща, имало локва
кръв, костта й се показвала. Свидетелят я закарал с колата си до „Пирогов”. Там
направили снимка и се видяло, че освен костта между лакътя и китката е супена и
раменната кост. Лекарите преценили, че следва да се оперира само долната част
на ръката, където сложили две планки, а рамото обездвижили. След инцидента
сестра му била много стресирана и не можела да ходи, краката й не я държали. Свидетелят
я занесъл до колата, а когато отишли в болницата била през цялото време с
количка. След изписването възстановяването продължило дълго време. Долната част
на ръката се възстановила по-бързо, а рамото – за 7-8 месеца. Първите 4-5
месеца ищцата имала нужда от постоянна помощ за тоалет, за пазар и готвене. Не
можела да се справи сама в банята, поради което съпругата на свидетеля ходела
да я къпе. И към момента на разпита (м. 06.2020г.) ищцата се оплаквала от болки
в ръката, а когато излиза изпитвала страх и ако я придружава някой, тя се
вкопчвала в него. Заради страховете си потърсила консултация с психолог, ходила
5-6 пъти. Тротоарът, където паднала ищцата, бил направен безумно, тъй като за
да върви човек в пешеходната зона трябвало да се блъска в стълбовете, а всички
шахти били неправилно сложени. Капакът на шахтата, където се спънала ищцата,
бил върху велосипедната алея, а най-високата му част била откъм стълба, където
сестра му се отдръпнала, за да мине колоездачът. В най-високата си част капакът
стърчал над земята с 4-5 см.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира показанията на
свидетелите като преки, достоверни и кореспондиращи с останалите събрани
доказателства.
От приетото заключение на СМЕ, изготвено въз основа на медицинската
документация и след личен преглед на ищцата се установява: При процесния
инцидент ищцата е претърпяла следните травматични увреждания: Кръвонасядане в
областта на капачката на лявото коляно; Охлузване в областта на външния глезен
на левия крак; Счупване на раменната кост на лявата ръка в горния ѝ край;
счупване на лъчевата и лакътната кост на лявата ръка в китковия ѝ край; Кръвонасядане,
обхващащо горната трета на лявата мишница до пръстите на лявата ръка. Счупването
на раменната кост на лявата ръка е причинило на пострадалата трайно затруднение
в движенията на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни, при
възстановителен период от 3-4 месеца, а счупването на костите на предмишницата
на лявата ръка е причинило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник
за период по-голям от 30 дни, при възстановителен период от 5-6 месеца. Счупванията
са свързани със силни болки, които са били особено интензивни в първите 10-14
дни, постепенно намаляващи до изтичане на пълния период на възстановяването.
При преглед на ищцата вещото лице констатирало, че по предната повърхност на
лявата предмишница, в долната й трета, от нивото непосредствено над китката,
има успореден с дългата ос на крайника белезникав линеен оперативен белег с
дължина 8 см, а самата лява киткова област е деформирана с изместване на
дългата ос. По кожата на лявата китка върху залавното място на лакътната кост
към китковите кости има неправилен по форма белезникав белег на обща площ 4/3
см. При изследване на движенията на лявата раменна става вещото лице установило:
флексия 90 градуса при норма до 180 градуса, абдукция 90 градуса при норма до
180 градуса и екстензия 20 градуса при норма до 50 градуса. Движенията на
лявата лакътна става са в норма, а на лявата киткова става са намалени всички
обичайни движения. Пълно възстановяване на функцията на ръката е невъзможно, а
към момента на изготвяне на заключението – 28.02.2020 г., са налице клинични
данни за окончателно завършено заздравяване със съответните значително намалени
обеми на движение. Според вещото лице получените травми са резултат от
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар върху такива и добре
отговарят да се получени при падане на терена на лявата страна с опорна лява
ръка.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно. Същото не е
оспорено от страните.
От правна страна: Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна
функция и е за чужди виновни противоправни действия. По предявения иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД по делото трябва да бъдат установени следните
елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността за обезвреда:
противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено
извършване на някаква работа от ответника, причиняване на вреда - при или по
повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат. Вината на причинителя на
вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест
на ищеца, претендиращ обезщетението, съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест в чл. 154, ал. 1 ГПК.
В случая съдът намира, че тези предпоставки се установяват по несъмнен
начин. От кредитираните показания на св. Т. се установи, че на 02.07.2019 г. в
гр. София, при движение по тротоара на бул. „*************ищцата се спънала в
капака на шахта към стълб за улично осветление, паднала на лявата си страна и
претърпяла травматичните увреждания, установени от СМЕ и медицинската
документация.
Чл. 11 ЗОС възлага на общините да управляват имотите и вещите -
общинска собственост, в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 ЗП
поддържането на общинските пътища е задължение на общината, което тя
трябва да изпълнява чрез свои служители или наети други лица. Поддръжката на
тротоарните пространства от своя страна включва привеждането им в подходящо и
безопасно състояние с оглед обичайното им предназначение. Според чл. 3, ал. 1 ЗДвП, задължение на лицата, които стопанисват
пътищата е да ги поддържат изправни с необходимата маркировка, сигнализация,
както и да организират движението така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване. Така и чл. 167 ЗДвП вменява в задължение на лицата, които стопанисват
пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
В случая тези задължения не са били изпълнени от ответната община. По
делото се установи, че през определено разстояние на пешеходната алея са
поставени стълбове за улично осветление с шахти до тях, които следва да бъдат
заобикаляни от пешеходците или чрез навлизане на пътното платно, или чрез
навлизане на велосипедната алея, където се движат велосипедисти, т.е
пешеходната зона не е изградена и поддържана в подходящо и безопасно състояние,
а създава риск от инциденти за пешеходците. Неизпълнено е било и задължението
за поддържане в изправност на тротоара, доколкото капакът на шахтата, в която
се е спънала ищцата, е бил повдигнат над нивото на тротоара с около 5 см, но не
по-малко от 1.5 см.
След като ответната община не е създала безопасни условия за придвижване на
пешеходците и не е поддържала в изправност тротоара, то същата не е изпълнила
вмененото й със закона задължение да осигури необходимите условия за безопасно
придвижване по общинските улици и пътища. Налице е бездействие на служители на
ответника, което е противоправно, и при настъпване на вреди общината носи
отговорност.
В пряка причинна връзка с противоправното бездействие на служители на ответната
община, ищцата е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, отговорност за
обезвредата на които носи ответникът.
Противно на поддържаното от въззивника-ответник, от събраните доказателства
не се установява наличие на виновно поведение на велосипедист. Представената
експертна оценка на служители на ответника, освен че касае ситуацията на
мястото на процесния инцидент към 08.10.2019 г., в една част има характер на
писмени свидетелски показания, а в друга – на експертно заключение, несъбрано
по предвидения в ГПК ред. Независимо от това, в нея е посочено, че капакът на
шахтата е повдигнат с 1.5 см, което също би било достатъчно, предвид
поставящите в риск пешеходците условия за придвижване при преминаване покрай
стълбовете, за да настъпи процесният инцидент.
Съгласно чл. 52, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняване на вреди от увредения е
налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две
лица – делинквентът и увреденият. Предпоставките на съпричиняването са: обща
каузалност, две причини за вредата, като едната задължително следва да бъде
поставена от делинквента, а другата – от увредения. От значение е наличието на причинна
връзка между поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат, като не
е необходимо същият да е действал виновно. В
доказателствена тежест на ответника, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
предпоставките на съпричиняването.
В случая
такова доказване не е проведено от ответника. Няма никакви данни
непосредствено преди инцидента ищцата да е имала световъртеж или замайване,
обратно - съгласно показанията на св. Т., преди инцидента ищцата е била в напълно
нормално състояние. Никакви данни няма и за предположенията на ответника за
някакви други причини за настъпване на инцидента – разговор, куче и т.п., а
твърдението злополуката да била битова е напълно оборено от кредитираните
свидетелски показания.
По иска за неимуществени вреди: Съгласно
чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Според т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение и
е задължително за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС,
обективирана в решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г., решение №
93/26.03.2011 г. по т.д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011 г. по
т.д. № 635/2010 г., ІІ ТО, решение № 25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г., ІІ
ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г., ІІ ТО, решение №
16/06.03.2012 г. по т.д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по
т.д. № 346/2011 г., ІІ ТО и др., понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат обемът,
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на
търпените болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените
вреди включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото
лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и
социален дискомфорт за определен период от време. Съгласно практиката на ВКС, при
определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчита и икономическото състояние в страната
към момента на увреждането.
Въззивният съд, като взе предвид установените по делото травматични
увреждания, причинени на ищцата при процесния инцидент – Кръвонасядане в
областта на капачката на лявото коляно; Охлузване в областта на външния глезен
на левия крак; Счупване на раменната кост на лявата ръка в горния ѝ край;
Счупване на лъчевата и лакътната кост на лявата ръка в китковия ѝ край; Кръвонасядане,
обхващащо горната трета на лявата мишница до пръстите на лявата ръка; Че счупването
на раменната кост на лявата ръка й е причинило трайно затруднение в движенията
на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни, при възстановителен период
от 3-4 месеца, а счупването на костите на предмишницата на лявата ръка - трайно
затруднение в движенията на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни,
при възстановителен период от 5-6 месеца; Че счупванията са били свързани със
силни болки, особено интензивни в първите 10-14 дни, като ищцата е продължила да
изпитва болки и по време на възстановителния период, а и понастоящем има
периодично болки в лявата ръка; Преживения от ищцата силен стрес в резултат на
инцидента, престоя й в болнично заведение, претърпяната хирургична интервенция
с поставяне на остеосинтезни плаки и винтове; Обстоятелството, че в продължение
на 4-5 месеца не можела да се обслужва сама и се нуждаела от чужда помощ за
битовите й нужди; Че пълно възстановяване на увредения горен ляв крайник е
обективно невъзможно, като съдът съобразява и че лявата ръка не е водеща за
ищцата; Претърпените от ищцата негативни психически изживявания и страх да се
придвижва, наложили 5-6 посещения при психолог, и възрастта на ищцата към
датата на инцидента – на 66 години, споделя извода на районния съд, че обезщетение
в размер на 11 000 лв. е справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД. Обезщетение в посочения размер съдът намира да е
съобразено и с икономическите условия в страната към момента на увреждането.
Във връзка с доводите на въззивницата-ищца следва да се
посочи, че същата не е доказала при условията на пълно и главно доказване в
резултат на процесния инцидент да е претърпяла психически увреждания, по-големи
от обичайните. Психологическото заключение, на което се позовава в жалбата си,
представлява експертно заключение, несъбрано по предвидения в ГПК ред, поради
което правилно не е прието от районния съд и не е ценено като доказателство.
По иска за имуществени вреди: Въззивният съд намира за неоснователни доводите
на въззивника-ответник във връзка с доказването на имуществените вреди до
размер от 2 105.22 лв. От приетите фактури и фискални бонове, които не са
оспорени от ответника относно тяхната автентичност се установи, че във връзка с
лечението си след инцидента ищцата е заплатила тази сума за поставената й при
операцията остеосинтеза, за потребителска такса и за преписаните й лекарства.
Доводите на въззивницата-ищца по отношение разходите за Ципринол и
Ко-пренеса по фискален бон от 06.07.2019 г. са неоснователни. Датата на
фискалния бон не съвпада, а следва времето на хоспитализация на ищцата, но
по-важното е, че при доказателствена тежест за ищцата, същата не е установила
тези медикаменти да са й били предписани във връзка с лечението на травмите – в
епикризата са посочени други медикаменти, а рецепта не е представена, нито е
поставена задача на вещото лице в тази връзка. Поради това правилно районният
съд е отхвърлил този иск за разликата над 2 105.22 лв. до 2 123.45
лв.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход – жалбите и на двете
страни са неоснователни, разноски за въззивното производство не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 179840 от 19.08.2020 г., постановено по гр.д. № 46871/2019
г. на Софийски районен съд, 51 състав.
Настоящото
въззивно решение е постановено при участието на „У.О.“ ЕАД, ЕИК ********, и
„Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ********, като трети лица помагачи на страната на
въззивника-ответник С.О..
Решението в
частта му по иска за имуществени вреди е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, а в останалата част подлежи на касационно
обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.