№ 1150
гр. София, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000504182 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 5092 от 24.08.2020г., постановено по гр.д.
№11868/2017г. по описа на СГС, I-во ГО, 16-ти състав, са отхвърлени
исковете, предявени от Р. В. К., срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, правно
основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, за сумата от 40 000 лева, претендирана
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени
вследствие на ПТП, настъпило на 25.08.2016г., ведно със законната лихва от
15.06.2017 г. до окончателното изплащане, и за сумата от 843 лева,
претендирана като обезщетение на претърпени имуществени вреди от
същото ПТП, съставляващи заплатени медицински консумативи, ведно със
законната лихва от 29.08.2016 г. до окончателното изплащане, като
неоснователни и недоказани.
Постъпила е въззивна жалба от Р. В. К., с която се обжалва съдебно
решение № 5092 от 24.08.2020г., постановено по гр.д. № 11868/2017г. по
описа на СГС, I-во ГО, 16-ти с-в, изцяло.
Изложени са съображения за незаконосъобразност и неправилност на
1
първоинстанционното решение. Навеждат се оплаквания за неправилност с
конкретни доводи за погрешните изводи на съда относно съобразяването на
събраните по делото доказателства.
Сочи се, че ищецът при условията на пълно и главно доказване в хода на
производството е успял по безспорен начин да докаже механизма на
произшествието, вината на делинквента - неизвестен мотоциклетист,
напуснал мястото на ПТП, и настъпилата в резултат на произшествието
вреда при ищеца.
Моли съда да отмени решението и исковете бъдат уважени изцяло.
Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна, ГАРАНЦИОНЕН ФОНД депозира писмен
отговор. Оспорва жалбата. Претендира разноски.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, следното:
Пред настоящата инстанция не са ангажирани от страните нови
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.
Видно от представения по делото КП за ПТП № К-726, на 25.08.2016г.,
около 20,30ч. в гр.София, на бул. „Васил Левски“ е настъпило ПТП между
мотоциклет и велосипед. Водачът на мотоциклета е неизвестен,
велосипедистът е Р.К., който е пострадал и е откаран и настанен в болница
„Пирогов“.
По делото е допусната СМЕ. Същата дава заключение, за претърпените
от ищеца травми при процесното ПТП само по данни, отразени в
представената и приета в първоинстанционното производство медицинска
документация.
По делото са събрани гласни доказателства- разпитана е свид. Л. М. М.-
К., майка на ищеца, дала показания за търпените от ищеца болки и страдания
и свид. Е. М. К., без родство, очевидец, дала показания за механизма на ПТП.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, съобразявайки и разп. на
чл.172 от ГПК. Същите не противоречат на заключението на приетата по
делото СМЕ.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
2
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно и допустимо /не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя
досежно законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на Р.К. е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Производството е образувано по обективно съединени искове,
предявени от Р. В. К. против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с правно основание
чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, за обезщетяване на неимуществени вреди в размер
на 40 000 лева, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило в
гр.София, по вина на неизвестен водач на мотоциклет на 25.08.2016г., ведно
с лихвата за забава от 15.06.2017 г. до окончателното плащане и за
обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 843 лева, ведно
с лихвата за забава от 29.08.2016 г. до окончателното изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, ГФ изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, причинени на територията на Република България от моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено (неидентифицирано моторно превозно средство).
Установено е по делото от заключенията на приетите в първата
инстанция СМЕ и САТЕ че ищецът е получил следните увреди на здравето
на 25.08.2016 г.: контузия с разкъсно – контузна рана на дясна вежда; закрито
многофрагментно разместено счупване в горния край на лява лакътна става;
травма на подбедрицатата; травма на 4-ти пръст на лява длан.
3
Вещото лице, д-р Г., изготвил СМЕ сочи, че посочените травми на
пострадалия са твърде оскъдно описани в представената медицинска
документация, и за тях може да се приеме, че са получени, както от
действието на твърди тъпи предмети по механизъм на удар, така и при ПТП с
механизъм, описан в исковата молба, но без да може при наличните данни
детайлно да се изясни механизма на причиняване.
От заключението на САТЕ, се установява, че механизмът на
произшествието може да се определи единствено от свидетелските показания,
събрани в хода на производството от разпита на свид. К..
Предвид заключението на САТЕ и свид. показания, съдът приема за
доказан следния механизъм на ПТП: на 25.08.2016г., около 20:30 часа, в гр.
София по бул. „Васил Левски“ в района на ММС в посока към бул. „Цар
Освободител“, се е движил велосипед марка „ДРАГ", управляван от ищеца
със скорост в диапазона 16.1 км/ч.
В същото време след него в най-лявата пътна лента се е движил
неизвестен мотоциклет с много висока скорост в режим на ускоряване и
силен шум на двигателя.
Според свидетелските показания, велосипедът се е движил в най-
дясната пътна лента. В определен момент велосипедистът е предприел завой
наляво, най-вероятно за да навлезе в напречната улица „Иван Вазов“. По
делото няма данни дали велодипедистът е подал сигнал с ръка, че ще извърши
ляв завой.
След като е навлязъл в средната пътна лента и се е доближил до най-
лявата лента за движение в посока към СУ, велосипедът е застигнат и ударен
от неизвестния мотоциклет, вероятно с предната гума в предна вилка. Ударът
е бил рязък поради разликата в скоростите на двете ППС, при което се е
скъсала предната вилка на велосипеда, като е възможно и предната част на
рамката в тази област да е увредена.
Велосипедът останал без предно колело, е паднал с предната част на
рамката към асфалта. Вероятно е травматичните увреждания, констатирани
от СМЕ, да са получени при падане на велосипедиста.
Мотоциклетът, поради високата си скорост и действието на
жироскопичния момент, е запазил устойчивото си движение и е продължил
4
напред като е напуснал местопроизшествието.
Според заключението на САТЕ, причината за настъпване на
произшествието е предприето от страна на велосипедиста завиване и
отклоняване наляво, а от страна на мотоциклетиста - движението с висока
скорост, над 50 км./ч.,съгл. свидетелските показания. Имало е контакт най-
вероятно между предната вилка на велосипеда и предната гума на
мотоциклета.
За да се ангажира отговорността на ГФ е необходимо, освен
специалните предпоставки, визирани в разп. на чл. 557 ал.1т.1 от КЗ, да е
изпълнен и ФС на разп. чл.45 от ЗЗД: противоправно деяние, осъществено
от водача на неидентифицираното МПС, довело до увреда на ищеца, от което
той търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината на
неидентифицирания водач на МПС се предполага съгл. презумпцията на
чл.45 ал.2 от ЗЗД.
Вината на неидентифицирания водач на мотоциклета е оспорена от
ответника ГФ.
В тежест на ищеца е да докаже изпълнението на елементите на
посочения по-горе ФС, при условията на пълно и главно доказване. В случая
това е сторено. Видно е както от представените КП за ПТП и Протокол за
оглед на местопроизшествие, изготвени в момента на ПТП от служители на
КАТ, така и от свидетелските показания, а и от заключението на САТЕ,
както и от доказателствата, съдържащи се в приложеното и прието по делото
досъдебно производство, че вина за настъпване на процесното ПТП има не
само велосипедистът, предприел забранена от ЗДвП и ППЗДвП маневра
„завой наляво“ на оживен столичен булевард, на място, необозначено за
разрешен завой наляво, но и мотоциклетистът, който се е движел с превишена
скорост, поради което не е имал възможност да предприеме аварийно спиране
или маневра на рязко заобикаляне на велосипедиста, който е предприел
забранена маневра.
САТЕ е категорична в заключението си, че при продължаване на
движението на велосипедиста направо в крайна дясна лента, в която е
разрешено движението му, ударът е нямало да настъпи, но и в заключението
си, че мотоциклетистът се е движел с превишена скорост.
5
Настоящата съдебна инстанция приема за доказано твърдението на
ищеца, изложено в първоинстанционното производство, поддържано и във
въззивната жалба, че мотоциклетистът се е движел с превишена скорост,
поради което той също има вина за настъпване на процесното ПТП, както
предвид свидетелските показания, така и предвид заключенията на САТЕ и
СМЕ (предвид получените от велосипедиста наранявания).
Настоящата съдебна инстанция намира, че двамата водачи на ППС
имат равен принос в настъпването на процесното ПТП, поради което има
съпричиняване на вредоносния резултат поради виновно поведение на
мотоциклетиста. Мотоциклетистът има качеството на делинквент, поради
което следва да бъде ангажирана отговорността на ГФ.
Възраженията, наведени във въззивната жалба са основателни и
доказани. Предявените искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ във
връзка с чл.45 от ЗЗД са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
По размера на претендираното обезщетение : при определяне размера
на обезщетението следва да се отчете вида и характера на уврежданията на
ищеца, продължителността и интензивността на претърпените от него болки
и страдания, настъпилото пълно възстановяване на здравето на ищеца.
Ищецът е претърпял контузия с разкъсно – контузна рана на дясна вежда;
закрито многофрагментно разместено счупване в горния край на лява лакътна
става; травма на подбедрицатата; травма на 4-ти пръст на лява длан.
Претърпял е операция в спешен порядък на лявата лакътна става, и
последващо оперативно отсраняване на поставени импланти. Понастоящем
ищецът би следвало да е възстановил изцяло движенията на ръката си.
Възстановителният период е продължил 14-18 седмици, като през първите 2-3
седмици и търпял по-интензивни болки.
С оглед обществения критерий за справедливост и константната
съдебна практика, като се отчита и конкретната обществено-икономическа
обстановка към датата на ПТП- средата на 2016г., настоящата съдебна
инстанция намира, че сумата от 40 000 лв., представлява справедливо
обезщетение, с което се репарират в пълен размер причинените на ищеца
неимуществени вреди, като се запазва напълно обезщетителния характер на
сумата, без да се допуска тя да се превръща в своеобразна пазарна цена.
Предвид приетото по-горе съпричиняване за предизвикване на
6
процесното ПТП в равна степен между двамата водачи на ППС, сумата от
40 000лв. следва да бъде намалена наполовина до размера на 20 000лв.
Предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди
следва да бъде уважен до размер на 20 000лв. ведно със следващата се
законова лихва от 15.06.2017г. , предвид разп. на чл.558 ал.1 предл. последно
от КЗ.
По предявения иск за обезщетяване на претъпени имуществени вреди:
видно е от заключението на СМЕ и от представените писмени доказателства,
че претендираните от ищеца 843 лв. съставляват сума, заплатена за
необходим за лечението на ищеца остеосинтезен материал. Тази сума също
следва да бъде намалена с 50% , предвид приетото съпричиняване на
вредоносния резултат.
Предявеният иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди
следва да бъде уважен до размера на 421,50лв. ведно със законовата лихва от
15.06.2017г., предвид разп. на цчл.558 ал.1 предл. последно от КЗ.
Гореизложеното обуславя частичната отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат
уважени съотв. до размера на 20 000 лв. обезщетение за неимущественши
вреди и до размера на 421,50 лв., обезщетение за имуществени вреди.
По разноските:
Предвид изхода на делото в настоящата инстанция следва да бъдат
присъдени разноски на жалбоподателя за двете инстанции: в размер на
1325 лв. за първата инстанция, предвид представения списък на разноските
(възражение за прекомерност не е направено) и в размер на 1950лв. за
въззивната инстанция, предвид представения списък на разноските
(възражение за прекомерност не е направено).
На осн. чл.78 ал.3 и ал.8 във вр. с чл.81 и чл.273 от ГПК на ответника
по жалбата ГАРАНЦИОНЕН ФОНД следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата
- в размер на 200 лв. за въззивната инстанция, а първоинстанционото
решение в частта за дължимите на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД разноски в
първата инстанция следва да бъде отменено до размера на 100 лв.
На осн. чл.78 ал.6 от ГПК ГАРАНЦИОНЕН ФОНД следва да заплати
7
държавни такси и за двете инстанции в размера, над който жалбоподателят е
освободен от заплащане на същите.
Воден от изложеното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 5092 от 24.08.2020г., постановено по
гр.д. №11868/2017г. по описа на СГС, I-во ГО, 16-ти състав, в частта, с която
предявения от Р. В. К. иск с правно осн. 557 ал. 1 т.1 от КЗ във вр. чл.
45 ЗЗД за обезщетение на претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за
сумата от 20 000лв. (двадесет хиляди лева) и в частта, с която предявения
от Р. В. К. иск с правно осн. 557 ал. 1 т.1 от КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД за
обезщетение на претърпени имуществени вреди е отхвърлен за сумата от
421,50 лв. (четиристотин двадесет и един лева и 50 стотинки) и в частта
за разноските, които е осъден за заплати ищецът за сумата от 255 лв.( двеста
петдесет и пет лева) и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Граф Игнатиев ” № 2 да заплати на Р. В. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, бул. „***” № ***, на основание чл. 557 ал. 1 т.1
от КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 20 000 лв. ( двадесет хиляди лева),
съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
жалбоподателя от ПТП, настъпило на 25.08.2016 год., ведно със законната
лихва върху тази сума от 15.06.2017г., до окончателното й изплащане, както
и сумата от 421,60 лв. (четиристотин двадесет и един лева и 50 стотинки)
съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
жалбоподателя от ПТП, настъпило на 28.08.2016 год., ведно със законната
лихва върху тази сума от 15.06.2017г., както и сумата от 1325 лв. ( хиляда
триста двадесет и пет лева), сторени разноски в първата инстанция, на осн.
чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев ” № 2 да заплати на Р. В. К. с
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул. „***” № *** сумата от 1950 лв.
(хиляда деветстотин и петдесет лева) сторени разноски във въззивната
инстанция, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес на
8
управление гр. София, ул. „ Граф Игнатиев” № 2 да заплати по сметка на
СГС сумата от 540 лв. (петстотин и четиридесет лева) и по сметка на САС
сумата от 280 лв. (двеста и осемдесет лева) , на осн. чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. В. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул. „***” №
***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2 сумата от 200 лв.(двеста лева
) юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 5092 от 24.08.2020г.,
постановено по гр.д. №11868/2017г. по описа на СГС, I-во ГО, 16-ти състав, в
останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9