Р Е Ш
Е Н И Е
№ 385
гр. Пловдив, 13.12.2019
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІI граждански
състав, в открито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
при
участието на секретаря Антоанета Калайджиева, като разгледа докладваното от
съдия Симитчиев въззивно търговско дело № 669/2019 г., намира за установено
следното:
Производството е по реда на чл.258, ал.1, предл. 2 ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба вх.№21233/11.07.2019г. от “Е.“ЕООД,
ЕИК *, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Е.Ф.Г. против
Решение № 302/06.06.2019г., пост. по търг.д.№165/2018
на Окръжен съд-П., в частта му, с която се осъжда “Е.“ЕООД, ЕИК *, седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Е.Ф.Г., да заплати на “Т.”ЕООД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Т.Д., сумата 32 116,14
лв. (тридесет и две хиляди сто и шестнадесет лева и 14 ст.) – неплатен остатък
от стойността на строително-монтажни работи, изпълнени по договор за СМР от **********г.,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 09.03.2018 г., до
окончателното плащане.
В жалбата се поддържа, че обжалваното
първоинстанционното решение е неправилно и немотивирано, а исковата претенция -
неоснователна. Посочва се, че макар безспорно да са установени договорните
отношения между страните и осчетоводяването на две от издадените от ищеца
фактури от страна на ответника, първоинстанционният съд не е взел предвид
липсата на осчетоводяване от ищеца на вложени материали, което означавало, че
ищцовото дружество не е имало необходимите материали за извършване на
процесните строително-монтажни работи. Също така, се обръща внимание, че
ищцовото дружество е представило договор за наем на багер, заверен през 2019г.,
сключен с дружество, регистрирано с адрес в гр.В., както и че допуснатата пред
окръжния съд съдебно-техническа експертиза е установила разлика в количествата.
В заключение, въззивникът моли да се отмени решението в посочената осъдителна
част и да се отхвърли предявения срещу въззивника иск.
В законния срок е подаден отговор на въззивната жалба
от ищеца “Т.”ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на жалбата
и се моли въззивният съд да остави в сила първоинстанционното решение в
осъдителната част. Посочва се, че решението, с което искът е уважен за сумата
от 32116,14 лв, е правилно, мотивирано и
законосъобразно, подкрепено от доказателствата по делото.
В срока за отговор, от ищеца “Т.”ЕООД е подадена и
насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в частта му, с която
се отхвърля иска му срещу “Е.“ЕООД, за разликата над сумата 32 116,14 лв. –
неплатен остатък от стойността на строително-монтажни работи, изпълнени по
договор за СМР от **********г., до пълния предявен размер на вземането от 44
765,42 лв. Поддържа се, че решението е неправилно и незаконосъобразно в
посочената част, тъй като искът е бил изцяло доказан до пълния предявен размер
чрез събраните по делото доказателства.
С законния срок, от ответника е подаден отговор на
насрещната въззивна жалба, с който се изразява становище за неоснователност на
същата и се моли да бъде отхвърлена, тъй като първоинстанционното решение се
явява правилно и законосъобразно в частта му, с която е отхвърлен предявения
иск.
П.ският апелативен съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид твърденията и възраженията на
страните, в съвкупност с доказателствата по делото и като съобрази разпоредбата
на чл.269 ГПК, че по останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в
жалбата, П. апелативен съд прие следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.266 ЗЗД за осъждане
на ответника “Е.“ЕООД, ЕИК * да заплати на ищеца “Т.”ЕООД, ЕИК *, сумата 44
765,42 лв, съставляваща неплатен остатък от стойността на строително-монтажни
работи, изпълнени по договор за СМР от **********г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 09.03.2018 г., до окончателното плащане.
Първото и основно твърдение на ищеца, на което е
основан иска, е, че между него и ответника е сключен договор за извършване на
строително-монтажни работи (СМР) на 14.01.2017г., по който ответникът му е
възложил изпълнението на такива в собствения му обект – складова база – с.С.. Това твърдение се оспорва от ответника, който
поддържа, че такава облигационна връзка не е възниквала, вкл., че договрът бил нищожен поради липса на съгласие. По делото е
представен от ищеца двустранно подписан писмен договор от посочената дата, по
който страни са ответника, като възложител и ищеца, като изпълнител, наименуван
„договор за строително-монтажни работи“, предметът на който е именно възлагане
от ответника на извършване на СМР в собствения му обект – складова база – с.С.,
със стойност на СМР от 50000 лв без ДДС. В пар.II на същия е
посочено, че окончателната стойност ще бъде уточнена след представяне на
приемно-предавателен протокол, както и че всички допълнителни СМР, които не са
предвидени, подлежат на допълнително договаряне между страните и са предмет на
допълнително споразумение. В пар.III е уговорено времетраене на строителството – 100
работни дни от откриването на строителната площадка, определен е 1-годишен
гаранционен срок от подписването на приемно-предавателен протокол. Налице са и
уговорки относно правата и задълженията на всяка от страните, както и други
условия относно изпълнението, неизпълнението и прекратяването на договора.
Представеният документ (договор за извършване на строително-монтажни работи от 14.01.2017г.) не
е оспорен от ответника относно автентичността му, като обаче са изложени
твърдения, обосноваващи различни от посочените в договора цели за сключването
му. Ответникът поддържа, че, в края на 2016г., е имал общо намерение да
извършва ремонт в складовата си база, като я постегне и разшири, без да има
конкретна точна представа за вида и обема на необходимите СМР. Споделил за това
на собственика на ищцовото дружество М.Д., който веднага си предложил услугите
и обяснил, че много се нуждаел от тази работа и поискал от собственика на
ответника да сключат договор, за да се гарантира на ищеца, че той ще свърши
работата. Попитал собственика на ответника колко мисли да инвестира, като
последният посочил ориентировъчна сума от 50000 лв. След няколко дни,
собствениците на двете дружество отново се видели и този на ищеца помолил
отново да подпишат договор, тъй като му било нужно да покаже на негови познати,
че фирмата му ще започва работа. Собственикът на
ответника се съгласил, тъй като се познавали отдавна, били от едно село и така
на 14.01.2017г. подписали процесния договор. Той обаче бил само с предварителен
характер, поради което и в него нямало посочени конкретни видове и обеми и
стойности на СМР, понеже страните се разбрали, че уточняването ще стане на
по-късен етап. Конкретните уговорки били оформени в приложения с исковата молба
приемно-предавателен протокол, съставен в този му вид, за да може ответникът до
помогне на ищеца по същия начин, както със сключването преди това на самия
договор. Освен това, тъй като според ответника, на ищеца му трябвали пари,
страните се разбрали ищецът да му издаде фактури, по които ответникът да му
плати частично, като аванс, което ответникът дори направил два пъти и още
съжалявал за тази си наивност, тъй като ищецът не му извършил СМР-тата.
Гореизложеното, по-подробно описание на твърденията на
ответника, е наложено от необходимостта да се акцентира върху несъстоятелността
и недоказаността на поддържаната от ответника защитна теза за липса на договор
и за недължимост на претендираната с иск сума. На първо място, твърденията му
като търговец, който по презумпция е професионалист, че е сключил договор със
своя контрагент само защото се познавали от село и само за да му помогне за
създаване на впечатление за ангажираност у трети, неизвестни лица и неясно с
каква точно цел, са меко казано неправдоподобни и несъответстващи нито
доказателствата по делото, нито на търговския обичай и по-високите изисквания,
които законът поставя пред лицата с търговско качество, в сравнение на физическите
лица нетърговци, при сключването и изпълнението на търговски сделки. Още
по-необяснимо е защо, след като договорът от 14.01.2017г. бил с предварителен
характер и сключен само с цел да се помогне на другата страна, а не за да се
пораждат права и задължения за страните по него, ответният търговец подписва и
последващ документ – приемно-предавателен протокол, също неоспорен, в който
вече са обективирани и извършени от другата страна
СМР по вид, обем, единични цени, обща стойност и който документ, според
търговския обичай, обективира изявление на възложителя на работата за приемане
на извършената от изпълнителя работа, предпоставящо
изпълнението на задължението на възложителя за плащане на уговореното
възнаграждение. Накрая, извън всякакъв разум се явяват признанията на
ответника, че след сключването на договора и подписването на
приемно-предавателния протокол, платил на два пъти на ищеца авансово по
издадени от него фактури по процесния договор, но не заради задължението по
договора да плати възнаграждението на извършените СМР, които така и ищецът не бил
извършил, а тъй като на ищеца му били нужни пари. В тази връзка, по делото е
установено, че ответникът е извършил общо 6 частични плащания в размер на общо
19000 лв, както и че е осчетоводил две от издадените
от ищеца ф-ри по договора, което несъмнено опровергава тезата му, че платил на
ищеца само защото последният имал нужда от пари.
Дотук изложеното мотивира въззивният съд да приеме, че
от доказателствата по делото безспорно се установява, че между страните е бил
сключен на 14.01.2017г. валиден договор за СМР, по който е било постигнато съгласие за възлагане от ответникът на ищеца
на изпълнението на такива СМР в собствения му обект – складова база – с.С., с
първоначална стойност на работите 50000 лв без ДДС.
Видно е от съдържанието на договора, че конкретните СМР не са били изрично
посочени по вид, обем и единични цени, тъй като е било постигнато съгласие за
общата им стойност, както и окончателната стойност на
същите да бъде уточнена при представяне на приемно-предавателен протокол, а за
всички допълнителни СМР, които не са били предвидени, да са предмет на
допълнително договаряне и писмено споразумение между страните. Според съда,
представеният приемно-предавателен протокол от 26.04.2017г. има именно такъв
характер, като освен че обективира приемане от
възложителя на извършената работа, съставлява и писмено съглашение за вида,
обема и цените на всички, извършени по договора работи от изпълнителя. В тази
връзка, следва да се има предвид и посоченото от ответника в отговора на ИМ, че
при сключване на договора, същият не е имал точна представа за вида и обема на
работите, които желае да се извършат в базата му, поради което и по-общото
посочване на СМР в договора очевидно е целяло да се даде на възложителя
възможност да преценя на място след сключване на договора какви конкретни
работи да се извършат от изпълнителя в рамките на договорената стойност от
50000 лв без ДДС. Съдът намира, че няма пречка за
това и подобен подход е напълно закономерен, тъй като при подобни дейности,
включващи ремонт и разширяване на съществуващ обект, видът и обемът на
конкретните СМР, нужни за целта, би могъл да бъде точно определен, след като
изпълнителят направи оглед и съответните замервания на обекта, какъвто очевидно
е и настоящия случай. В крайна сметка, именно затова е уговорено окончателния
размер на стойността на СМР да се уточни с подписване на приемно-предавателния
протокол, в който ще се отразят видовете и обема на извършените от изпълнителя
СМР и който възложителят не би подписал, ако не бе съгласен със съдържанието
му. Впрочем, ответникът на практика признава в отговора на ИМ, че е налице
постигнато съгласие за сключването и предмета на договора, както и за
конкретните СМР, тъй като сам посочва, че въпреки извършените две плащания,
ищецът не му извършил СМР-тата. Не би могло да се
приеме, че ако ответникът не е очаквал извършване на конкретни СМР, за които са
постигнали съгласие и за които е заплатил частично, би казал, че ищецът не му е
извършил „СМР-тата“.
В тази връзка, представеният по делото
приемно-предавателен протокол от 26.04.2017г., имащ характер на частен
свидетелстващ документ, съставлява доказателство относно съдържащите се в същия
неизгодни за ответника, като възложител по договора, факти относно видовете
СМР, извършени от изпълнителя, обема им, уговорените единични цени на същите,
общата им стойност, както и за приемане на работата по см. на чл.266, ал.1 ЗЗД
от ответника, като възложител на същата. В същия конкретно е посочено, че
ед.цена за „Направа на изкопни работи за дренаж е 8,90 лв/м,
за „подравняване площадка“ – 0,42 лв/кв.м, за „чакъл
за дренаж“ – 32 лв/куб.м, за „очакъляване
площадка“ – 7,58 лв/кв.м, за „направа нова ограда с
колове и заварени мрежи“ – 23,60 лв/м, за „грундиране
метални повърхности“ – 3,50 лв/м, за „блажна боя по
метални повърхности“ – 4,20 лв/м, за „направа скеле“
– 3,15 лв/кв.м, за „боядисване стени склад“ – 4,55 лв/кв.м, за „направа армирана ходова настилка“ – 18,60 лв/кв.м.
По делото се установява, че ищецът е издал три фактури
с получател ответното дружество и предмет „СМР по договор от **********г.“, а
именно: ф-ра №**********/28.04.2017 г. на стойност 24
000 лв., ф-ра №**********/31.07.2017 г. на стойност
10 800 лв. и ф-ра №**********/12.02.2018 г. на
стойност 28 965,42 лв. Според приетото пред първата инстанция и неоспорено
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в счетоводството на ищеца и трите
фактури са осчетоводени, отразено е задължението на ответника и сумите като
приход на дружеството, фактурите са включени в справките-декларации по ЗДДС и в
дневниците за продажбите на ищеца. Първите две от горепосочените фактури са
отразени счетоводно и при ответника като задължение към ищеца с основание
„ремонтни СМР на база“, същите фактури са включени в справките-декларации по
ЗДДС и в дневник на покупките на ответника, ползван е данъчен кредит по тях.
Последната фактура (№**********/12.02.2018 г. на стойност 28 965,42 лв) не е отразена счетоводно при ответника, не е включена в
дневниците и в справки-декларации по ЗДДС за допустимия от закона период. В
счетоводните регистри и на двете страни са отразени 6 частични плащания по
първите две фактури (в периода 30.05.2017г. – 25.08.2017г.), общо в размер на
19000 лв, с които са погасени задълженията по ф-ра №**********/28.04.2017 г. до остатъчен размер 9 000
лв. и по ф-ра №**********/31.07.2017 г. до остатъчен
размер 6 800 лв. От допълнителното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че в периода от м.01.2017 г. до м.04.2017 г., ищецът
е с наети от 7 до 5 лица, в това число зидари и общи работници, в
инвентаризационния опис за периода 01.01.2017 г. –
30.04.2017 г. фигурира товарен автомобил марка М.Б., модел *****, за който има
издадени пътни листове от гр.Д. до с.С. и обратно в горепосочения период. В активите
на ищеца фигурират следните машини за извършване на СМР – вибратори, скелета, машина
турбозол за замазка и бетон, къртач.
Според вещото лице, ако работниците са
извозвани до местоизпълнението с вътрешнофирмен
транспорт, заповеди за командировка не е необходимо да се издават. В доп.
заключение се посочва, че ищцовото дружество е разполагало с по-голяма част от
материалите, вложени в обекта по процесния договор, като складова наличност към
01.01.2017г. Установени били липсващи наличности или
фактури за позиции 36002 (чакъл), 09004 (пирони всички видове), 09006 (тел
горен кофражен), 01000038 (варов разтвор), ********* (пясък) по справката за
вложени материали при ищеца. За тези материали обаче, ищецът е представил
фактури за закупуването им, които са приети като доказателства по делото и
които не са били преклудирани, тъй като необходимостта от представянето им е
била обусловена от приетото доп. заключение на СТЕ, както и поради това, че на
ищеца не е посочено с доклада по делото, че не сочи доказателства за тези
факти.
Съдът кредитира заключенията на съдебно-счетоводната
експертиза, приети пред първата инстанция. Същите потвърждават извода за
съществуването на процесния договор за СМР. Осчетоводяването на две от
фактурите от страна на ответника и извършените от негова страна в полза на
ищеца частични плащания в немалък размер (19000 лв)
опровергават тезата му, че договорът е бил само с предварителен характер, че не
са уговорени конкретни СМР и че е сключен не с цел да породи визираните в същия
права и задължения за страните.
Пред първата инстанция е допусната по искане на
ответника съдебно техническа експертиза, като са приети основно и допълнително
заключение. Основното заключение на СТЕ е дало отговор каква техника, колко
работника, с каква специалност, както и какъв вид или количество материали биха
били необходими за изпълнението на процесните СМР, описани в
приемно-предавателния протокол, подписан от страните. Вещото лице е уточнило и че някои от позициите за
извършени СМР в приемно-предавателния протокол са дадени в линейни метри,
вместо в кв.м, както се измерват такъв тип СМР според строителните правила и
норми.
В допълнителното заключение на СТЕ, след оглед на
място, вещото лице е констатирало, че описаните в представения от ищеца приемно-предавателен
протокол строителни работи са извършени. От експерта е установена разлика само
в количествата на извършените работи, която е отразена в допълнителното заключение,
като на място са установени работи в по-малко количество спрямо отразеното в
приемно-предавателния протокол, както следва:
По т.1 от Протокола – „направа на изкопни работи за
дренаж“, вещото лице е установило извършени 40 куб.м, при посочени в протокола
148 м., по т.2 - „подравняване на площадка“, вещото лице е установило извършени
2933 кв.м, при посочени в протокола 2486 кв.м, по т.3 – „чакъл за дренаж“,
вещото лице е установило 40 куб.м, при посочени в протокола 90 куб.м, по т.4 „очакъляване на площадка“, вещото лице е установило 2300
кв.м, при посочени в протокол 2486 кв.м, по т.5 „направа нова ограда с колове и
заварени мрежи“, вещото лице е установило 279 м, колкото е посочено и в
протокола, по т.6 „грундиране на метални повърхности“, вещото лице е установило
250 м, при посочени в протокола 618 м, по т.7 “блажна боя по метални
повърхности“ – блажна боя по метални повърхности“, вещото лице е установило 250
кв.м, при посочени в протокола 618 м, по т.8 „направа скеле“, вещото лице е
установило 686 кв.м, колкото е посочено и в протокола, по т.9 „боядисване стени
в склад“, вещото лице е установило 613 кв.м, колкото е посочено и в протокола,
по т.10 „направа армирана подова настилка“, вещото лице е установило 447 кв.м,
при посочени в протокола 686 кв.м.
В тази връзка, според заключението, стойността на СМР,
измерени на място, е 51 116,14 лв. с ДДС. Вещото лице обаче е определило тази
стойност не според единичните цени за отделните СМР, посочени в
приемно-предавателния протокол, подписан от страните, а тъй като задачата му е
била да посочи средната пазарна цена на тези СМР, експертът е взел предвид
цените, посочени в Справочник за цените в строителството, издаден от С.-С., средната часова ставка за цената на труда за извършване
на конкретните видове СМР за страната през
2017г., като към всички единични цени накрая е добавена „обичайна“ печалба от
10% и ДДС.
Според съда обаче, в настоящия случай няма основание
дължимото за процесните СМР възнаграждение да се изчислява по ползваната от вещото
лице методика и източници, тъй като е налице конкретен договор между страните,
по който е постигнато съгласие за конкретни цени за извършване на отделните
възложени СМР. Както се посочи по-горе, подписаният и от двете страни
приемно-предавателен протокол, освен че доказва приемането на извършената
работа от възложителя, обективира постигнато от тях съгласие относно
конкретните СМР, предмет на договора, като видове, обем и единични цени и обща
стойност. Следователно, при положение че експертизата е установила на място
по-малки обеми и количества на някои от извършените СМР, дължимото за същите
възнаграждение следва да се изчисли в съответствие с договорените от страните
цени, а не на база средните пазарни цени за страната през 2017г. Следва да се
отбележи, че очевидно, посочването на някои от работите в протокола в линейни
метри, вместо в кв.м или куб.м, е в резултат на непрецизност или неточност,
доколкото за работите по т.1 от същия, пазарната цена, посочена от ВЛ, е същата
като в протокола, независимо от различните мерни единици, а за позициите по т.6
и 7, посочените от вещото лице пазарни цени дори са малко по-високи от ед. цени
за тези работи (грундиране и боядисване на метални повърхности).
Заключението на доп. СТЕ е само бланкетно
оспорено от ищеца при приемането му, без да са визирани конкретни съображения
за неговата неправилност или необоснованост изцяло или в отделни части, както и
без да са направени допълнителни доказателствени искания в тази връзка (напр.
допълнителна или повторна експертиза). Във въззивната си жалба, ищецът също не
е изложил възражение относно правилността на доп. заключение на СТЕ, на което
се базират изводите за реалния обем на извършените по процесния договор СМР.
Ето защо, съдът намира, че независимо от наличието на подписан от двете страни
приемно-предавателен протокол, в който са посочени обемите на извършените СМР,
дължимото на ищеца възнаграждение следва да се определи на база установените в
доп. заключение на СТЕ реални обеми и количества на извършените от ищеца СМР, съобразно
договорените между страните цени, посочени в приемно-предавателния протокол, а
не по определените от ВЛ пазарни цени, които не са приложими при наличие на
конкретни уговорки. Следва за пълнота да се посочи, че протоколът, бидейки
частен документ, няма задължителна за съда материална доказателствена сила по
чл.179, ал.1 ГПК, поради което съдът го цени съобразно и наред с останалите доказателства, каквото се явява
доп. заключение на СТЕ, установило реалните обеми и количества на извършените
по процесния договор СМР.
Конкретно, за СМР по т.1 от Протокола – „направа на
изкопни работи за дренаж“, които вещото лице е установило в размер на 40 куб.м,
ответникът ще следва да заплати на ищеца възнаграждение от 427,20 лв с ДДС.
За СМР по т.2 - „подравняване на площадка“, по които
вещото лице е установило извършени 2933 кв.м, което се явява повече от посочените
в протокола 2486 кв.м, поради което, с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес, възнаграждението за претендирания обем от 2486 кв.м е в
размер на 1252,94 лв с ДДС.
По т.3 – „чакъл за дренаж“, които вещото лице е
установило в обем от 40 куб.м, ответникът дължи на ищеца възнаграждение от 1536 лв с ДДС.
За СМР по т.4 „очакъляване
на площадка“, които вещото лице е установило в обем от 2300 кв.м, ответникът дължи
на ищеца възнаграждение от 20920,80 лв с ДДС.
За СМР по т.5 - „направа нова ограда с колове и
заварени мрежи“, които вещото лице е установило в обем от 279 м, ответникът дължи
на ищеца възнаграждение от 7901,28 лв с ДДС.
За СМР по т.6 - „грундиране на метални повърхности“,
които вещото лице е установило в обем от 250 м, ответникът дължи на ищеца
възнаграждение от 1050 лв с ДДС.
За СМР по т.7 - “блажна боя по метални повърхности“,
които вещото лице е установило в обем от 250 кв.м, ответникът дължи на ищеца
възнаграждение от 1260 лв с ДДС.
За СМР по т.8 - „направа скеле“, които вещото лице е
установило в обем от 686 кв.м, ответникът дължи на ищеца възнаграждение от 2593,08 лв с ДДС.
За СМР по т.9 - „боядисване стени в склад“, които
вещото лице е установило в обем от 613 кв.м, ответникът дължи на ищеца
възнаграждение от 3346,98 лв с ДДС.
За СМР по т.10 - „направа армирана подова настилка“,
които вещото лице е установило в обем от 447 кв.м, ответникът дължи на ищеца
възнаграждение от 9977,04 лв с ДДС.
Или общото дължимо на ищеца по договора възнаграждение,
съобразно действително извършените в обекта на ответника СМР, е 50265,32 лв с ДДС.
След като от тази сума се приспаднат частичните плащания от ответника в
размер на 19000 лв, коментирани по-горе, дължимият от ответника остатък от възнаграждението
за строително-монтажните работи, изпълнени по договор за СМР от **********г., е
в размер на 31265,32 лв,
до който се явява основателен предявеният иск. За разликата над сумата 31265,32 лв – неплатен остатък от стойността на
строително-монтажни работи, изпълнени по договор за СМР от **********г., до
пълния предявен размер на вземането от 44 765,42 лв,
искът се явява неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.
С оглед горното, първоинстанционното решение ще се
отмени само в частта, с която се осъжда “Е.“ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Е.Ф.Г., да заплати на “Т.”ЕООД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Т.Д., разликата над
сумата от 31265,32 лв дължим и неплатен остатък от стойността на строително-монтажни
работи, изпълнени по договор за СМР от **********г, за която искът е
основателен, до присъдения с обжалваното решение размер от 32 116,14 лв, като искът се отхвърли за разликата над сумата от
31265,32 лв до присъдения
с обжалваното решение размер от 32 116,14 лв,като
неоснователен. В останалата част, с която първоинстанционният съд е уважил иска
до размер на сумата от 31265,32 лв и е отхвърлил иска
за разликата над сумата от 32 116,14 лв, до пълния
предявен размер от 44 765,42 лв, решението ще се
потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на ищеца се следват
разноските съразмерно с уважения размер на иска, а на ответника, съобразно
отхвърлената част.
Пред първата инстанция, ищецът е платил 1790,61 лв държавна такса върху цената на предявеният (след
допуснатото намаление на размера му) иск, както и 2400 лв
разноски за адвокат и 330 лв за възнаграждения на
вещо лице, т.е. общо 4520,61 лв. Следователно, по съразмерност му се следват
общо 3157,31 лв разноски по първоинстанционното
производство. Това налага първоинстанционното решение да се отмени и в частта
за разноските, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските по
делото над сумата от 3157,31 лв, до пълния присъден
размер от 3243,24 лв.
Пред настоящата инстанция, ищецът е направил разноски
от 252,99 лв за държавна такса по подадената насрещна
въззивна жалба. С оглед изхода на спора, на ищеца му се следват по съразмерност
176,69 лв разноски по делото пред настоящата
инстанция.
Пред първата инстанция, ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер 3
000 лв. и възнаграждения за вещи лица в размер 540 лв., т.е. общо 3 540 лв.,
поради което, с оглед изхода на делото, му се следват по съразмерност общо
1097,40 лв. Тъй като първоинстанционният съд му е присъдил общо 1 000,29 лв, с въззивното решение ищецът ще бъде осъден да му
заплати още 95,11 лв разноски за първоинстанционното
производство.
Пред настоящата инстанция, ответникът е направил
разноски от 642,33 лв за държавна такса по подадената
въззивна жалба, както и 2400 лв с ДДС за адвокатски
хонорар. В тази връзка, ищецът е направил възражение за прекомерност на
платения от ответника адвокатски хонорар за настоящата инстанция. Съдът счита,
че възражението е неоснователно, тъй като минималното възнаграждение по Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждение, според материалния интерес по делото,
е 1872,96 лв без ДДС, т.е. 2247,55 лв с ДДС, поради което и платените 2400 лв
с ДДС не са прекомерни. В крайна сметка, при направени от ответника разноски
пред настоящата инстанция от общо 3042,33 лв, по
съразмерност на ответник се следват 943,12 лв. Ето защо, след като се извърши
компенсация между тази сума с разноските, които се следват на ищеца за
въззивното прозиводство, в размер на 176,69 лв, на ответника ще се присъдят общо 766,43 лв разноски пред настоящата инстанция
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №302/06.06.2019г.,
пост. по търг.дело №165/2018 на Окръжен съд-П., В ЧАСТТА МУ, с която се осъжда
“Е.“ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Е.Ф.Г.,
да заплати на “Т.”ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление ***, представлявано
от М.Т.Д., разликата над сумата от 31265,32 лв дължим
и неплатен остатък от стойността на строително-монтажни работи, изпълнени по
договор за строително-монтажни работи от **********г, за която искът е
основателен, до присъдения с първоинстанционното решение размер от 32 116,14 лв, както и в частта
му за разноските, с която ответникът “Е.“ЕООД, ЕИК * е осъден да заплати на
ищеца “Т.”ЕООД, ЕИК * разноските по делото, над сумата от 3157,31 лв, до пълния присъден размер от 3243,24 лв, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Т.”ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от М.Т.Д. за осъждане на “Е.“ЕООД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Е.Ф.Г. да му заплати
стойността на строително-монтажни работи,
изпълнени по договор за строително-монтажни работи от **********г., за разликата
над сумата от 31265,32 лв, за която искът е
основателен, до присъдения с първоинстанционното решение размер от 32 116,14 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 302/06.06.2019г.,
постановено по търг. дело №165/2018 на Окръжен съд-П., В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ, с която искът на “Т.”ЕООД, ЕИК * срещу “Е.“ЕООД, ЕИК * е уважен до размер
на сумата от 31265,32 лв и отхвърлен за разликата над
сумата от 32 116,14 лв, до пълния предявен размер от
44 765,42 лв.
ОСЪЖДА “Т.”ЕООД, ЕИК * да заплати на “Е.“ЕООД, ЕИК * още
95,11 лв разноски за първоинстанционното производство,
както и общо 766,43 лв разноски пред настоящата инстанция,
след компенсация с дължимите от “Е.“ЕООД на “Т.”ЕООД разноски във въззивното
производство от 176,69 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: