№ 2070
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100513529 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „МЕДЛИЙЗ“ АД срещу решение №
12053/19.06.2024 г. по гр.д. № 62489/2022 г. по описа на СРС, 38 състав, с което са
отхвърлени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД, предявени от жалбоподателя срещу К. В. М., за осъждането на ответника
да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 12158,11 евро, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.04.2022 г., до погасяването,
представляваща главница по договор за кредит № 822/13.07.2020 г., сключен между
страните; 2949,45 евро, представляваща договорна лихва за периода от 10.09.2020 г. до
10.08.2025 г.; 819,16 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.09.2020 г.
до 21.04.2022 г.
Жалбоподателят – „МЕДЛИЙЗ“ АД, твърди, че решението е неправилно. Сочи,
че по делото е доказано да е налице валиден договор за кредит, сключен между
страните, по който е предоставил паричния ресурс по уговорения между страните
начин. Твърди, че процесният договор за кредит не е свързан договор по смисъла на
чл. 27 ЗПК със сключени преди това договори за генетични изследвания, поради което
1
посочената норма на ЗПК не намира приложение. Освен това, счита, че по делото е
доказано ищецът да е получил услугите по договорите за генетични изследвания.
Предвид настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по договора, счита, че
ответникът му дължи непогасената главница, договорна лихва и мораторна лихва,
поради което моли обжалваното решение на СРС да бъде отменено изцяло, като
исковете бъдат уважени. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – К. В. М., оспорва жалбата, като счита, че решението
на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските.
Третото лице помагач – „ТАЙ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД (с предишно
наименование „НУТРИГЕН“ ЕООД), не изразява становище по делото.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „МЕДЛИЙЗ“ АД с обективно
кумулативно предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу ответника К. В. М., за осъждането на
ответника да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 12158,11 евро, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.04.2022 г., до
погасяването, представляваща главница по договор за кредит № 822/13.07.2020 г.,
сключен между страните; 2949,45 евро, представляваща договорна лихва за периода от
10.09.2020 г. до 10.08.2025 г.; 819,16 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 10.09.2020 г. до 21.04.2022 г.
Ищецът - „МЕДЛИЙЗ“ АД, твърди, че на 13.07.2020 г. между „МЕДЛИЙЗ“ АД
и К. В. М. е сключен договор за потребителски кредит № 822, по силата на който
ищецът се е задължил да предостави на ответника в заем сумата в размер на 12158,11
евро за срок от 60 месеца, при лихвен процент от 8,90 %, годишен процент на
разходите – 9,27 %, месечна погасителна вноска от 251,79 евро, обща стойност на
плащанията от 15107,56 евро. Сочи, че чрез предоставения кредит са погасени
задължения на ответника към ищеца, възникнали от други три договора за кредит, а
именно – непогасено задължение в размер на 1571,26 евро по договор за кредит №
317/21.02.2019 г., сключен между „МЕДЛИЙЗ“ АД и К. В. М.; непогасено задължение
в размер на 3436,55 евро по договор за кредит № 352/23.04.2019 г., сключен между
„МЕДЛИЙЗ“ АД и К. В. М.; непогасено задължение в размер на 7150,30 евро по
договор за кредит № 352/23.04.2019 г., сключен между „МЕДЛИЙЗ“ АД и Д.В. М.а.
Посочените три договора за кредит са сключени между страните с цел заплащане на
генетични изследвания по договори с „НУТРИГЕН“ ЕООД, като цената на същите е
заплатена от кредитора „МЕДЛИЙЗ“ АД в полза на доставчика на услугите -
„НУТРИГЕН“ ЕООД. Сочи, че ответникът не е погасил нито една от дължимите по
2
договор № 822/13.07.2020 г. месечни вноски, поради което кредиторът е упражнил
правото си да обяви задълженията по договора за предсрочно изискуеми, за което
ответникът е уведомен на 06.07.2021 г. Ето защо, предявява посочените по-горе
искове.
С обжалваното решение № 12053/19.06.2024 г. по гр.д. № 62489/2022 г. по описа
на СРС, 38 състав, исковете са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
За основателност на иска за главница в тежест на ищеца е да докаже наличието
на облигационно отношение между „МЕДЛИЙЗ“ АД и ответника по договор за кредит
13.07.2020 г., по силата на което за ответника е възникнало задължението за заплащане
на процесната суми, а именно – сключване на договори № 317, 352, 487 за
предоставяне на потребителски кредит за заплащане на цена за генетични
изследвания, която се дължи на доставчика на услугата „ТАЙ КОРПОРЕЙШЪН“
ЕООД (с предишно наименование „НУТРИГЕН“ ЕООД), че е налице плащане от
страна на „МЕДЛИЙЗ“ АД в полза на „ТАЙ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД (с предишно
наименование „НУТРИГЕН“ ЕООД) по договорите за кредит, както и че „ТАЙ
КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД (с предишно наименование „НУТРИГЕН“ ЕООД) е
предоставило услугите, свързани с извършване на генетични изследвания, за които е
получило плащане от „МЕДЛИЙЗ“ АД, съгласно сключените договори, поради което
със сключването на процесния договор за кредит са погасени съществуващи вземания
ищеца по договори за кредит № 317, 352, 487.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Не се спори по делото, а и видно от представения договор за потребителски
кредит № 822/13.07.2020 г., сключен между страните, ищецът се е задължил да
предостави на ответника в заем сумата в размер на 12158,11 евро за срок от 60 месеца,
при лихвен процент от 8,90 %, годишен процент на разходите – 9,27 %, месечна
погасителна вноска от 251,79 евро, обща стойност на плащанията от 15107,56 евро.
Съгласно т. 3 от договора, целта на договора е погасяването на задължения към ищеца,
възникнали от други три договора за кредит, а именно – непогасено задължение в
размер на 1571,26 евро по договор за кредит № 317/21.02.2019 г., сключен между
„МЕДЛИЙЗ“ АД и К. В. М.; непогасено задължение в размер на 3436,55 евро по
договор за кредит № 352/23.04.2019 г., сключен между „МЕДЛИЙЗ“ АД и К. В. М.;
непогасено задължение в размер на 7150,30 евро по договор за кредит №
352/23.04.2019 г., сключен между „МЕДЛИЙЗ“ АД и Д.В. М.а.
Доколкото процесните договори за кредит не попадат в изключенията на чл. 4
ЗПК, следва извод, че по отношение на тях следва да се прилагат правилата,
предвидени в ЗПК.
3
Съгласно договори за кредит № 317, 352, 487, „МЕДЛИЙЗ“ АД се е задължило
да заплати услуги, свързани с извършване на генетични изследвания, като
предоставената в заем сума следва да бъде заплатена на търговския партньор на
кредитора, а именно - „ТАЙ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД (с предишно наименование
„НУТРИГЕН“ ЕООД), което дружество следва да извърши услугата, за която са
сключени договорите за кредит.
По делото са представени платежни нареждания, видно от които „МЕДЛИЙЗ“
АД е заплатило в полза на „ТАЙ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД (с предишно наименование
„НУТРИГЕН“ ЕООД) на 21.02.2019 г. сумата в размер на 3216 лв. по договор за
кредит № 317, на 23.04.2019 г. сумата в размер на 13224 лв. по договор за кредит №
352, както и на 03.09.2019 г. сумата в размер на 13836 лв. по договор за кредит № 487.
Съгласно т. 10 от ДРЗПК, „Свързан договор за кредит“ е договорът за
потребителски кредит, при който: кредитът се използва изключително за финансиране
на договор за доставка на стоки или за предоставяне на услуги, и от търговска гледна
точка двата договора представляват едно цяло, което означава, че продавачът на
стоката или доставчикът на услугата финансира предоставянето на кредита или в
случай че кредитът се финансира от трета страна, кредиторът използва услугите на
продавача на стоката или на доставчика на услугата за сключването или за
подготовката на договора за кредит, или че договорът за кредит посочва конкретни
стоки или услуги, доставката на които ще се финансира чрез потребителския кредит.
Предвид изложеното въззивният съд счита, че договорите за кредит № 317, 352, 487 и
договорите за услуги, за заплащането на които са сключени договорите за кредит, са
свързани договори по смисъла на ЗПК, тъй като кредитите са използвани
изключително за финансиране на договори за предоставяне на услуги, като от
търговска гледна точка договорите за кредит и договорите за услуги представляват
едно цяло, тъй като в договорите за кредит е посочена конкретната услуги,
предоставянето на която ще се финансира чрез потребителските кредити.
На основание чл. 27, ал. 2 ЗПК, при предоставяне на кредит за придобИ.е на
стоки или услуги задълженията на потребителя възникват от момента на доставяне на
стоката или предоставяне на услугата. В тази връзка, както правилно е посочил
първостепенният съд в обжалваното решение, по делото не са представени никакви
доказателства, от които да се установява, че услугите, финансирани със сключените
договори за кредит № 317, 352, 487, са предоставени на потребителя от страна на
третото лице помагач - „ТАЙ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД (с предишно наименование
„НУТРИГЕН“ ЕООД). Следователно и на основание посочената норма на ЗПК за
потребителя не е възникнало задължение да връща сумите по договорите за кредит №
317, 352, 487 в полза на кредитора „МЕДЛИЙЗ“ АД, което от своя страна води до
извод, че не са налице задължения, които да бъдат новирани с процесния договор за
4
кредит № 822/13.07.2020 г., сключен между страните.
Във връзка с изложеното въззивният съд намира, че както искът за главница,
така и обусловените от него искове за възнаградителна и мораторна лихва, са
неоснователни, поради което правилно с обжалваното решение същите са отхвърлени.
Ето защо, решението на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да се присъди сумата в размер на 2000 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение. Същото не е прекомерно, доколкото е под минималния
размер, предвиден в НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12053/19.06.2024 г. по гр.д. № 62489/2022 г. по
описа на СРС, 38 състав.
ОСЪЖДА „МЕДЛИЙЗ“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на К. В. М.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 2000 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „ТАЙ
КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД (с предишно наименование „НУТРИГЕН“ ЕООД), ЕИК
*********, на страната на ответника по жалбата - К. В. М., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението пред
Върховния касационен съд.
Препис от решението да се връчи на страните и третото лице помагач.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5