№ 1907
гр. Варна , 01.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на първи юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500880 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Пи маркет“ЕООД срещу определението на Варненския
районен съд, постановено на 05.03.2021г. по гр.д. № 10309/2020г., в частта му с която е спряно
производството по делото на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК, до приключване с окончателен
съдебен акт на производството по гр.д. № 33472/2020г. по описа на СРС, 68 състав.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди се, че
изводите на съда за преюдициалност на спора, по иск с правно основание чл.75, ал.2 ЗЗД, предмет
на производството по гр.д. № 33472/2020г. по описа на СРС спрямо иска с правно основание
чл.403, ал.1 ГПК, вр. чл.45 и чл.51 ЗЗД е неправилен. Въпросът за титулярството на вземането по
изп.д. №201971804000673 по описа на ЧСИ Ст.Данова е ирелевантен за спора по настоящото дело,
което е с предмет деликтна отговорност. Въпросите относно материалната незаконосъобразност на
изпълнителния процес, са преклудирани с влизане в сила на постановлението за приключване на
изпълнителното дело.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от „Интейк“ЕООД, в който се излагат
доводи за неоснователност на частната жалба.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д. № 10309/2020г. е образувано по предявен от жалбоподателя срещу
„Интейк“ЕООД иск с правно основание чл.403, ал.1 ГПК за осъждане на ответника да заплатина
ищеца сумата от 372,39лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в
следствие на допуснато в полза на „Интейк“ЕООД по ч.гр.д. № 17397/2019г. по описа на ВРС
обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху вземането на „Пи
маркет“ЕООД от „Енерго - про продажби“АД в размер на 5002,24лв. по изпълнително дело №
20197180400673 по описана ЧСИ Ст.Данова, рег.№ 718, отменено с определение от 26.06.2020г.,
постановено по същото дело, които вреди са под формата на пропуснати ползи за периода
28.10.2019г.-21.07.2020г., доколкото ищецът не е имал възможност реално да събере и да
удовлетвори вземането си по издаден за тази сума изпълнителен лист.
1
Ответникът е оспорил предявения иск, с твърдения, че „Пи маркет“ЕООД не е носител на
процесното вземане в размер на 5002,24лв., тъй като „КНМ Груп“ЕООД го е прехвърлил на
„Интейк“ЕООД на 23.10.2014г. Излага също, че между страните е висящо производство по гр.д. №
6493/2020г. по описа на ВРС, чийто предмет е бъдещият иск по който е допуснато отмененото вече
обезпечение. Същото, съгласно правилата на местната подсъдност е прекратено и изпратено на
СРС,пред който съд е висящо и се разглежда под № 33472/2020г. по описа на СРС.
В съдебно заседание на 05.03.2021г. е направено искане за спиране на производството по
делото, като са представени призовка за страна; определение №20202132/18.09.2020г.,
постановено по гр.д. № 33472/2020г. по описана СРС, 68 състав, отговор на искова молба, от които
се установява, че пред СРС е висящо дело № 33472/2020г. по предявена първоначално пред ВРС
искова молба от „Интейк“ ЕООД срещу „По маркет“ ЕООД, с която е предявен иск с правно
основание чл.75, ал.2, изр.3 ЗЗД за осъждане на ответника като „мним кредитор“ да заплати на
ищеца като „истински кредитор“ получената по изпълнително дело парична сума, като изпълнение
на вземането, прехвърлено с договор за цесия с „КНМ Груп“ ЕООД.
С определение от 05.03.2021г., съдът е спрял производството по гр.д. № 10309/2020г. по
описа на ВРС до приключване на спора по иска с правно основание чл.75, ал.2 ЗЗД, предмет на
гр.д. № 33472/2020г. по описа на СРС.
Настоящият състав на ВОС намира, че правилно ВРС е приел наличието на
преюдициалност на спора по предявения иск с правно основание чл.75, ал.2 ЗЗД спрямо спора по
гр.д. № 10309/2020г. на ВРС. Производствата по двете дела са между едни и същи страни. В
производството по иска с правно основание чл.75, ал.2 ЗЗД, предмет на разглеждане по гр.д.№
33472/2020г- по описа на СРС, съдът следва да се произнесе по въпроса относно кой субект е
носител на процесното вземане в размер на 50002,24лв., който е предмет на установяване и по
отношение на който е разпределена доказателствена тежест и в производството по делото, по
което е постановено обжалваното определение. Доколкото с решението на съда по иска по чл.75,
ал.2 ЗЗД относно установяване на носителя на вземането, по отношение на което е допуснато и
обезпечението, формира сила на присъдено нещо, изходът от този спор е от значение за
правилното решаване на предявеният иск с правно основание чл.403 ГПК.
ВРС е постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Варненския районен съд, постановено на 05.03.2021г. по
гр.д. № 10309/2020г., с която е спряно производството по делото до приключване с окончателен
съдебен акт на производството по гр.д. №33472/2020г. по описа на СРС..
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл.274 ал.3 т.1
и ал.4 ГПК.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3