Решение по дело №1640/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.София, 26.08. 2021 г.

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

     СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав,  в  о т к р и т о   съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева гражд.дело № 1640 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.71 ТЗ и евентуален – за прогласяване нищожността на решение на ОС, от Д.Р. Д.К., чрез адв. Б.Б. против „А.Д.П.Е.“ ООД за установяване на членственото му правоотношение с търговското дружество, при твърдения за липса на основание за неговото прекратяване; евентуално - за прогласяване на нищожността на решение на ОС от 24.06.2020 година.

Ответникът, редовно уведомен, по реда на чл.50, ал.2 ГПК, не е подал писмен отговор и не изразява становище по иска.

Третото лице помагач К.Г.А. оспорва иска, като недопустим.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Ответното търговско дружество е регистрирано в търговския регистър дружество с ограничена отговорност със седалище ***. Съдружници в същото са  К.Г.А., с размер на дяловото участие: 2000 лв.; Д.Р. Д.К., с размер на дяловото участие: 2000 лв. и М.Б.Н.,  с размер на дяловото участие: 1000 лв.

Безспорно е по делото, че на 24.06.2020 г. е проведено редовно свикано ОС на  търговското дружество, в което са взели участие всички съдружници (лично или чрез упълномощени лица). По делото е представен протокол от 24.06.2020 г. с нотариална заверка на подписите под рег. № 5941/24.06.2020 г. на нотариус с рег. № 701 на НК И.Ж.-Ж., видно от който е че съгласно т. 8 в дневния ред на ОС е включен: „8. Предупреждение за изключване на съдружника Р. К.за действия против интересите на дружеството, в случай, че не изпълни задълженията за заплащане на изготвения дю-дилижанс, потвърден по имейл от дата 15.01.2020 г.“. В т. 10 от дневния ред:„ При неизпълнение на задълженията по т. 8, взимане на решение от Общото събрание за изключване на съдружника Р. К.“, е обсъдено предложение за вземане за решение за изключването на ищеца като съдружник. По т.10 от дневния ред, видно от отразеното в протокол (л.8 от делото), са гласували съдружникът К.А. „за“ и М.К.„против“, предвид което е констатирано че липсва необходимото мнозинство за вземане на решение и такова не е прието. Това следва от разпоредбите на чл.18, ал.2, във връзка с чл.15, т.4 от Дружествения договор и чл.137 ал.3 от Търговския закон, съобразно които, за да бъде взето решението е следвало да има единодушие.

Със заявление с вх. 20200731194725 е заявено вписването в търговския регистър по партидата на „А.д.п.Е.“ ООД промяна в обстоятелствата, изразяващи  се в заличаване на ищеца като съдружник в търговското дружество, възоснова на решението от 24.06.2020 г. По заявлението е постановен отказ на ДЛР, предмет на обжалване в образувано и висящо производство пред СГС. С решение на СГС по т.дело № 1636/2020 г. на СГС, VI-22 състав, висящото по заявлението регистърно производство е спряно.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният главен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.71 ТЗ за основателен. Искът по чл. 71 ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството, за защита правото му на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други, различни от ОС органи на дружеството, с оглед на което може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен. Той може да има за предмет установяването на действителните членствени права, оспорени или нарушени по един или друг начин от органи на дружеството-управител, съвет на директорите, управителен съвет, надзорен съвет и пр. Искът не е насочен към промяна на членствени правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права на съдружника (акционера) от страна на органите на дружеството. Активно легитимиран по исковете с правно основание чл. 71 ТЗ, както и на тези по чл. 74 ТЗ е съдружник или акционер, а пасивно легитимирано е съответното дружество, чийто член е той. Правото на всеки съдружник и акционер в търговско дружество да предяви иск пред съда, за да защити правото си на членство и отделните членствени права, когато те са нарушени от органи на дружеството, е признато изрично от закона -  чл. 71 от ТЗ. Според задължителните указания в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, искът може да бъде предявен като установителен по чл.124, ал.1 ГПК с предмет съдебно установяване на действителните членствени права, оспорени или нарушени от дружествени органи, различни от общото събрание. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска е наличието на правен интерес, а такъв съществува винаги, когато органите на дружеството нарушават с действията си законово регламентирани членствени права на конкретния съдружник/акционер или изобщо отричат правото му на членство.

В случая съдът намира, че е налице правен интерес за ищеца от търсената с предявения установителен иск съдебна защита, предвид изложените в исковата твърдения сочещи на извършени от управителен орган, основаващи се на становище, че членственото му правоотношение е прекратено с  взето решение за заличаването му като съдружник, от което се поражда интерес от защита на засегнатите членствени права. Твърденията сочат на извършени действия, с които е отречено правото на членство на ищеца и качеството му на съдружник. Защитата може и следва да бъде осъществена именно чрез иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 71 от ТЗ, който е единственият правен способ за установяване на действителните членствени права на ищеца спрямо ответното дружество, доколкото не е налице вписване на това обстоятелство в търговския регистър. Само в тази хипотеза вписването им би могло да бъде заличено, след евентуално положително за ищеца решение по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. Също така, само при наличие на вписване в търговския регистър на решение за прекратяване на участието на един съдружник в търговско дружество, последният разполага с правото да предяви иск по чл. 74 от ТЗ или да предяви установителен иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуването на вписано обстоятелство. В тази насока съдът съобрази и съдебната практика напр. Решение
 № 44 от 26.06.2019 г. на ВКС, ТК Първо отделение по
т.д.№1368/2018г. , Решение № 75 от 31.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 538/2009 г., II т. о., ТК. В конкретния случай ищецът има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо правото си на членство в ответното дружество като докаже отсъствието на предпоставките на чл.137, ал.1, т. 2 – взето решение, респ. по чл.125, ал.1, т.2 и чл.126, ал.3 ТЗ за изключването му от дружеството.

В съответствие с тежестта на доказване за фактите, на които основава предявеният главен  иск:че е съдружник в ответното дружество, ищецът представи по делото писмени доказателства. Видно от протокола от ОС, дружествения договор и пълномощно и списък на съдружниците присъствали на ОС, по делото се установи, че не е взето решение за изключване на съдружника – ищец, тъй като не е формирано необходимото мнозинство, както и че в протокола не е отразено такова взето решение. Само този съдружник, чието изключване се предлага не гласува при вземане на решението и само неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Съдът, за да формира този правен извод, съобрази съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 554/12.06.2007 г. по т. д. № 221/2007 г. на ВКС, II т. о., решение № 581/12.09.2006 г. по т. д. № 74/2006 г. на ВКС, ТК, решение № 159/15.04.2005 г. по т. д. № 525/2004 г. на ВКС, I т. о., че разпоредбата на чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ /ред. ДВ бр. 58/2003 г./ е ограничителна и не подлежи на разширително тълкуване, като с посочената разпоредба не се допуска отнемане на правото на глас на изключения съдружник и по следващите точки от дневния ред на същото общо събрание, извън решението за собственото му изключване.  

Видно от протокола за ОС от 24.06.2020 г., доколкото съдържат основанията за изключване на съдружниците, не може да се направи извод, че  в случая е налице хипотеза, аналогична на разглежданата в Решение № 157 от 3.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2219/2015 г., II т. о., ТК, в която съдът приема че когато в рамките на едно и също общо събрание на ОС са предложени за изключване няколко съдружници на едно и също основание, произтичащо от едни и същи общи факти, в гласуването на решението/решенията за изключване не участват всички предложени за изключване съдружници. В настоящия случай, мнозинството по чл. 137, ал. 3, изр. 1 ТЗ за вземане на решението/решенията за изключване се формира от дяловете на останалите съдружници, като от капитала се приспадат дяловете само на предложения за изключване съдружник. Ето защо, съдружникът Н./също предложен за изключване/ има право да участва във вземането на решение за изключване на друг съдружник – ищеца, което е упражнил и поради липсата на единодушие решение в този смисъл не е взето.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са се осъществили тези юридически факти, формиращи състава на прекратяване на членствено правоотношение със съдружника Д. К.и предявеният от него иск за установяването му със сила на пресъдено нещо спрямо ответника е основателен и следва да се уважи.

Предвид уважаването на главния иск, не следва да бъде разглеждан предявеният като евентуален иск за обявяване на нищожността на решението на ОС от 24.06.2020 г., като липсващото (невзето) решение.

С оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски, но тъй като такива не са претендирани и в този смисъл е направено изрично изявление от процесуалния пълномощник в съдебно заседание на 20.04.2021 г., съдът не следва да присъжда такива с решението си.

Водим от горното, съдът

 

       Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на „А.Д.П.Е.“ ООД с ЕИК ******, съществуването на членственото правоотношение на Д.Р. Д.К., гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден на *** г. в Амершам  с търговското дружество „А.Д.П.Е.“ ООД, като съдружник с дял от капитала 40 %.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач на ответника К.Г.А. с ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ: