ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 62
гр. Перник, 20.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500547 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 6388/08.12.2022 г. подадена от „Банка ДСК“ АД,
представлявана от Д. Д. А. за допълване на решение № 378 от 16.11.2022 г., постановено по
в.гр.д. № 547/2022 г. по описа на ПОС, в частта за разноските, като осъди ответника да
заплати на адв. С. С., назначена за особен представител, сумата от 1000.13 лв.,
представляваща разноски по същото дело.
С решение № 378 от 16.11.2022 г. Пернишкият окръжен съд е потвърдил решението
постановено по гр.д. № 506 / 2021г. по описа на Районен съд – гр. Радомир в обжалваната
му част, като е осъдил И. А. К. с ЕГН ********** да заплати на „БАНКА ДСК“ АД с ЕИК
********* сумата от 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и е осъдил
„БАНКА ДСК“ АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат С. В. С. адвокатско
възнаграждение в размер на 1000,13 лева, възнаграждение за особен представител.
С молба от 08.12.2022 г. „Банка ДСК“ АД, представлявана от Д. Д. А., е поискала, на
осн. чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК допълване Решението си в частта за разноските, като осъди
ответника да заплати на адв. С. С., назначена за особен представител сумата от 1000.13 лвв
производството по в. гр.д. № 547/2022 год. по описа на ПОС, тъй като макар и незаплатена
от въззиваемата страна не следва да остане в негова тежест, предвид че исковата претенция
на „Банка ДСК“ АД – ищец в първоинстанционното производство е изцяло уважена. Моли
решението да бъде допълнено в частта за разноските като се осъди ответникът И. К. да
заплати на Банка ДСК АД сумата от 1000.13 лв.- сторени разноски във въззивното
производство.
Препис от молбата е връчен на ответника и в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, който не е
изразил становище по искането.
Молбата е допустима – подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и
следва да се разгледа по същество.
1
С определение № 638/20.09.2022 г. на Пернишкият окръжен съд е определил
адвокатско възнаграждение в размер на 1000.13 лв. за особен представител на
жалбоподателя И. А. К. – адвокат С. С., което е следвало да бъде внесена по сметка на ПОС
от въззиваемото ответно дружество в указания от съда срок.
Указанията, дадени от съда не са изпълнени от въззиваемото ответно дружество нито
в предоставения от съда срок, нито след това, поради което с решение № 378 от 16.11.2022
г. постановено по в.гр.д. № 547/2022 г. по описа на ПОС, съдът е осъдил „Банка ДСК“ АД
да заплати на адвокат С. В. С. адвокатско възнаграждение в размер на 1000,13 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението за процесуално
представителство, включително, когато то се осъществява от особен представител, се дължи
за всяка инстанция съгласно изричната разпоредба на чл.2, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е приложимата в случая.
Внасянето му се дължи от ищеца по спора, тъй като се касае за разноски във връзка с
осигуряване на защитата на ответника по образуваното производство, а при условията на
чл.47, ал.6 от ГПК разноските за особения представител на ответника са за сметка на ищеца
и се внасят предварително – преди приключване на делото пред съответната инстанция. Ако
такива по някаква причина не са определени и внесени, при направено от особения
представител своевременно искане, съдът ги определя с акта, с който приключва
производството и осъжда ищеца да ги заплати на особения представител. В същата насока е
и приетото по т.6 от ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което разрешение,
възнаграждението на особен представител по смисъла на чл.47, ал.6 и чл.48, ал.2 ГПК се
определя при условията на Наредба №1/2004 г.
Представителството е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката, назначен
за особен представител, се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Това
възнаграждение винаги е дължимо, а може да бъде възмездено и като разноски при
определен изход на спора, след като обаче бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в
чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице, поради което
настоящият съдебен състав се е произнесъл в решението си, поради което молбата се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като ищецът в
първоинстанционното производство и въззиваема страна не е реализирал реално разноски в
размер на претендираната сума, поради което същата не може да бъде присъдена.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6388/08.12.2022 г. подадена от „Банка
ДСК“ АД, представлявана от Д. Д. А., за допълване на Решение № 378 / 16.11.2022 г.,
постановено по в.гр.д. № 547/2022 г. по описа на ПОС, в частта за разноските, с искане за
осъждане на разноски в размер на 1000.13 лева, представляваща невнесен депозит за особен
представител.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд по реда,
по който подлежи на обжалване решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3