Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 25.07.2019г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар
Йорданка Алексиева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 2082 по
описа за 2018г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл.9
от ЗПК, чл. 92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че между “Фератум България” ЕООД и ответника е сключен договор за
кредит от 11,12,2015г., по силата на който на И. е предоставена сумата от 1000
лева, а тя се е задължила да я върне в срок 360 дни – на 05,12,2016г., ведно с
лихва в размер на 230 лева, но не е направила това изцяло, а до размер от 334
лева. На същата дата между длъжника и „Фератум Банк“ ООД е сключен договор за
гаранция /поръчителство/, по силата на който „Фератум Банк“ ООД се задължава да
отговоря солидарно с кредитополучателя за заплащане на всичко дължимо по
договора срещу такса в размер на 770 лева. В изпълнение на този договор
последното дружество е заплатило на кредитора дължимите от ответника суми, с
което е встъпило изцяло в неговите права. Съгласно чл. 10 от общите условия в
случай на забава в плащането на която и да е дължима вноска до 20 дни от
съответната падежна дата се дължи административна такса за събиране от 100
лева. С договор за цесия от 01,12,2017г. то е прехвърлило на ищеца вземанията
си в размер на 928,45 лева главница, 164,89 лева договора лихва за периода от
10,01,2016г. до 05,12,2016г., административна такса за събиране от 100 лева,
572,66 лева такса за гаранция. За събиране на същите ведно с обезщетение за
забава от 45,23 лева за периода от 06,12,2016г. до 17,05,2018г. и в размер на
законната лихва от тази дата до окончателното изплащане е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи горните суми. Претендира направените по
делото разноски, както и тези, извършени в заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който
оспорва предявения иск, като недоказан.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №1177/2018г. по описа на Районен
съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕАД описаните в исковата молба суми. Същата е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, а настоящият иск е предявен в
предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.
На 11,12,2015г. между
„Фератум България“ ЕООД и С.И. е сключен договор за заем за сумата от 1000 лева,
която е следвало да бъде върната на 12 месечни вноски в размер на 102,50 лева,
първата от която на 10,01,2016г., като в тях е включена и възнаградителна лихва
от общо 230 лева. От заключението по съдебно-счетеводната експертиза се
установява, че кредиторът е изпълнил задължението си, като сумата е предадена
на заемателя на 11,12,2015г. Ето защо за него е възникнало задължението за
връщането й при посочените в договора условия. В чл. 5 е постигнато съгласие за
предоставяне на обезпечение – поръчителство. Поръчителството обаче, е договор
между кредитора и трето лице – поръчител. В случая договор е сключен между длъжника и трето лице –
„Фератум Банк“ ООД или се касае до договор за гаранция. Ответникът не твърди и
не доказва, че е платил дължимите суми.
Ищецът не е
изпълнил задължението си да докаже, че по силата на този договор за гаранция
(поръчителство) „Фератум Банк“ ООД е направило това вместо С.И. и е заплатила
на нейния кредитор сумата от 928,45 лева главница и 164,89 лева договорна лихва.
Това обстоятелство не е установено и от вещото лице. Поради това вторият
релевантен за спора факт, а именно че това юридическо лице е встъпило в правата
на удовлетворения кредитор, е недоказан. Като следствие от това не е установено
чрез пълно и пряко доказване, че „Фератум Банк“ ООД има вземане към ищеца за
тези суми, както и за свързаните с това 100 лева такса за събиране на
вземането, 572,66 лева такса за гаранция и 45,23 лева мораторна лихва. Ето защо
сключеният договор за цесия не доказва прехвърляне на тези вземания.
С оглед на горното съдът намира, че ищецът не е доказал фактите, от които
се поражда правото му да претендира процесните суми.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК 202527341
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Васил Левски“
№114,
етаж мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, за признаване на установено,
че С.Д.И., ЕГН ********** ***, му дължи сумата от 928,45 лева (деветстотин
двадесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща главница,
сумата от 164,89 лева (сто шестдесет и четири лева и осемдесет и девет
стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 10,01,2016г. до
05,12,2016г., сумата от 100 лева (сто лева), представляваща административна
такса за събиране на вземането, сумата от 572,66 лева (петстотин седемдесет и
два лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща такса гаранция, дължими по
договор за предоставяне на финансови услуги (заем) от разстояние от 11,12,2015г.,
сключен с „Фератум България“ ЕООД, и заплатени от „Фератум Банк“ ООД на
заемателя въз основа на сключен договор за гаранция (поръчителство) от 11,12,2015г.
и дължими по силата на договор за цесия от 01,12,2017г. и приложение Г от
01,12,2017г., ведно с обезщетение за забава в размер на 45,23 лева (четиридесет
и пет лева и двадесет и три стотинки) за периода от 06,12,2016г. до
17,05,2018г. и в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението 25,05,2018г.
до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение №560 от 29,05,2018г.
по ч.гр.д. №1177/2018г. по описа на АРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: