О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Пазарджик, 26.01.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки районен съд………….…..гражданска
колегия в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
Председател:
като разгледа докладваното от съдия Н. Цветкова гражданско дело № 812 по описа за 2016 година, прие следното:
Делото е образувано по искова молба на И.Б.Р., ЕГН ********** *** против Д.С.Р., ЕГН ********** ***, в която ищцата твърди, че с ответника са съсобственици на недвижим имот, представляващ УПИ III-178 в кв. 52 по плана на с. Величково с площ от 584 кв. м., с начин на трайно ползване – дворно място в урбанизирана територия за индивидуално ниско жилищно застрояване, ведно с построените в дворното място: 1. Масивна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв. м. и състояща се от първи надземен нежилищен етаж, една част устроена за живеене – коридор, две стаи и изба; втори надземен жилищен етаж; 2. едноетажна масивна сграда – лятна кухня от 30 кв. м. и 3. гараж от 24 кв. м. и обща застроена площ от 54 кв. м.; 4. едноетажна масивна стопанска сграда с площ от 48 кв. м., състояща се от: първо ниво-обор, второ ниво-плевня; едноетажна сграда с площ от 11 кв. м.Същият имот бил предмет на съдебна делба, за която било образувано и водено гр. д. № 197/2006г. по описа на Пазарджишкия районен съд.Страни в производството по делото били ищцата, дъщеря й Пенка Панова Р. и свекърва й Петкана Георгиева Р..С влязло в законна сила съдебно решение, постановено във втората фаза на делбата имотът бил изнесен на публична продан.Въз основа на решението впоследствие било образувано изпълнително дело № 20115220401498 по описа на СИС при ПРС.В хода на изпълнителното производство Петкана Георгиева Р. починала, при което ответника бил конституиран по делото, тъй като имал качеството на заветник.Това обстоятелство следвало от факта, че Петкана Георгиева Р. била завещала приживе собствените си идеални части от наследствения делбен имот на сина си Д.С.Р..Недвижимия имот бил описан, оценен и изнесен на публична продан, като в хода на производството били извършени две публични продани.На втората такава, която била извършена в периода от 15.11.2014г. до 15.12.2014г. единствено ответника направил две наддавателни предложения.При това участие той бил представляван от пълномощник, както изрично било отбелязано в протокола от публичната продан, в лицето на адв. Стайко Велчев.При отварянето на предложенията, направени от ответника, пълномощникът оттеглил едното от тях, в което била посочена по-висока покупна цена на имота, като заявил, че поддържа предложението с по-ниската цена.След направеното изявление държавния съдебен изпълнител възложил в собственост на Д.С.Р. имота – с постановление от 18.02.2015г. за възлагане на недвижим имот, при цена от 26 010 лева.Ищцата обжалвала постановлението за възлагане пред Пазарджишки окръжен съд, който оставил жалбата без разглеждане.Дъщеря й Пенка Панова Р. все още не била уведомена за изготвянето на постановлението за възлагане, респ. не бил изтекъл срока за неговото обжалване, което било видно от приложеното към исковата молба копие от цялото изпълнително дело и по-точно от отбелязването на съобщението до нея за изготвянето на постановлението, че „същата не е намерена на адреса“.Твърди се, че до момента държавния съдебен изпълнител вече предприел извършването на няколко последователни „въвода във владение“, които не били извършени предвид обстоятелството, че Пенка Панова Р. не е редовно уведомена за това изпълнително действие.Предстояло насрочването на друг „въвод във владение“.Ищцата твърди, че живее в тази имот и незаконосъобразното предстоящо извършване на въвода би накърнило съществено законните й права на обитател и собственик.Твърди, че към този момент ответникът не бил собственик на целия недвижим имот, като придобил го при проведена публична продан, доколкото тази му собственическа легитимация била привидна.Твърди се, че неправилно и противно на закона държавния съдебен изпълнител приел при провеждането на последната публична продан по изпълнителното дело, че двете направени от ответника наддавателни предложения били валидни.Недопустимо било един участник в публична продан да подава повече от едно наддавателно предложение, тъй като целта и идеята на закона била де се поставят всички участници в проданта в равностойно положение.В противен случай би се стигнало до неравнопоставеност между участниците, каквато законът забранявал.В тази хипотеза съдебният изпълнител бил длъжен да приеме, че направените едновременно две наддавателни предложения са изначално невалидни, респ. да отстрани участника в проданта като обяви същата за нестанала.Приемайки, че ответникът има право да оттегли направеното от него наддавателно предложение, съдържащо по-високата предложена цена за имота, съдебния изпълнител бил опорочил проданта, поради нарушаването на процесуалните норми и правила.Освен това предвид факта, че ответника се представлявал при проданта от адв. Стайко Велчев, съдебният изпълнител следвало да извърши проверка на представителната власт на адвоката-пълномощник, доколкото липсвало представено пълномощно.Такава проверка не била извършена и в изпълнителното дело липсвали данни за изричното или въобще за упълномощаване на този адвокат.Освен това упълномощаването за представителство при публична продан следвало да е с нотариална заверка на подписите предвид изискването за форма на пълномощното в този случай.На следващо място постановлението за възлагане на недвижимия имот не било влязло в законна сила.Основание за това било изтичане на законния срок за неговото обжалване от страните по делото.Дъщерята на ищцата не била обжалвала постановлението за възлагане, доколкото дори не знаела за неговото съществуване, тъй като не й било надлежно връчено и срокът за обжалване не бил изтекъл.Нередовното връчване на постановлението за възлагане, водело до обективна невъзможност същото да влезе в законна сила и да се извършват последващи действия по изпълнителното дело, касаещи процедурата по въвод във владение.Твърди, че въпреки подадената молба вх. № 130/18.01.2016г. от нея по изпълнителното дело, държавният съдебен изпълнител не се произнесъл по нея, а предприел действия по насрочване на опис за нова дата и уведомяване на страните за това.Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият не е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ III-178 в кв. 52 по плана на с. Величково с площ от 584 кв. м. с начин на трайно ползване – дворно място в урбанизирана територия за индивидуално ниско жилищно застрояване, ведно с построените в дворното място: 1. Масивна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв. м. и състояща се от първи надземен нежилищен етаж, една част устроена за живеене – коридор, две стаи и изба; втори надземен жилищен етаж; 2. едноетажна масивна сграда – лятна кухня от 30 кв. м. и 3. Гараж от 24 кв. м. или обща застроена площ от 54 кв. м.; 4. Едноетажна масивна стопанска сграда с площ от 48 кв. м., състояща се от: първо ниво-обор, второ ниво – плевня; едноетажна сграда с площ от 11 кв. м., по силата на постановлението от 18.02.2015г. за възлагане на недвижим имот, постановено по изпълнително дело № 20115220401498 по описа на съдебно-изпълнителната служба при Пазарджишкия районен съд.
Във връзка с оставянето на исковата молба без движение с допълнителна молба ищцата заявява, че правния й интерес от водене на отрицателен установителен иск в случая произтича от обстоятелството, че ответника, легитимирайки се като пълноправен и единствен собственик на имота, предмет на делото, смущава собственическите й права.Правото на иск в случая произтичало от обстоятелството, че при проведената публична продан на недвижим имот, при която ответникът бил обявен за купувач, имотът не бил възложен по най-високата продажна цена.Освен това предявения отрицателен установителен иск касаел последиците от незаконосъобразните действия на държавния съдебен изпълнител във връзка с извършването на проданта и тези след възлагане в собственост на недвижимия имот, а не само оспорване на проданта.
При тези данни съдът намира, че предявения иск следва да се остави без разглеждане като недопустим, а производството по делото да бъде прекратено.Възражение в тази насока е направено и с писмения отговор на ответника.
Във връзка с допустимостта на предявения отрицателен установителен иск за собственост съдът взе предвид, че правния интерес за предявяване на този иск като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск е налице, когато отричаното право на ответника нарушава или смущава упражняването права на ищеца и посредством този иск ще се постигне целената защита на накърнените права.
В настоящия случай ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на иска с твърдения за незаконосъбразни действия на съдия-изпълнителя при проведената публична продан на процесния имот.В тази връзка следва да се посочи, че след влизане в сила на възлагателното постановление, за да стабилизира полученото от взискателя плащане и да стимулира третите лица да участват в наддаването, законът е въвел силно ограничени възможности публичната продан да бъде атакувана по исков ред.Съгласно чл. 496, ал. 3 от ГПК ако възлагането не може да бъде обжалвано, публичната продан може да бъде оспорена по исков ред само при два недостатъка – когато имотът е бил възложен на лице, което няма право да участва в наддаването /чл. 490 ГПК/ - тогава публичната продан е абсолютно нищожна, и при невнасяне на цената.Недопустимо е обявяване на недействителност на публична продан на друго основание, тъй като публичната продан се ползва със стабилитет, който е непротивопоставим само при продажба на чужд недвижим имот – действителният собственик може да защитава правата си при условията на чл. 496, ал. 2, изр. 2 от ГПК.Такива обстоятелства не се твърдят в исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето дело, а в рамките на спор за собственост съдът не може да се произнася по действителността на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършването на публичната продан, респ. такива твърдения не могат да обосноват и правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост.
Предвид гореизложеното предявения иск се явява недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.
С оглед изхода на делото и като съобрази, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането му, съдът намира, че следва да се произнесе и по направеното искане с отговора на исковата молба за присъждане на разноски.Такива следва да се присъдят в полза на ответника в размер на 300 лева, представляващи заплатено от същия адвокатско възнаграждение.
С оглед гореизложеното Пазарджишкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението, с което делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 06.02.2017. от 10, 30 часа.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения отрицателен установителен иск за собственост от И.Б.Р., ЕГН ********** *** против Д.С.Р., ЕГН ********** *** с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 812/2016г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА И.Б.Р., ЕГН ********** *** да заплати на Д.С.Р., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 300 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: