ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 166
гр. Пловдив, 24.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав в закрито съдебно заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ
УЗУНОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Узунов въззивно
частно гражданско дело № 71 по описа на Окръжен съд - Пловдив за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от
ГПК.
Образувано е
по частна жалба от И.Р.Г., против Определение № 10411/19.09.2019г., постановено
по гр. д. № 7239 по описа на Пловдивския районен съд за 2018г., XIII с-в, с
което е било оставено без уважение искането на съделителя
И.Р.Г. чрез адв. С.М., да бъдат включени в делбената
маса недвижими имоти придобити по наследство от наследодателя С.Р.Т., бивш
жител ***, род. на *** г., починал на 19.10.1967 г., подробно описани в обжалваното определение, както и движими вещи –
компенсаторни бонове. С
обжалваното определение било отменено и определение № 2548/06.03.2019г. , с
което съдът е конституирал като съделители в
производството наследниците на С. Р.Т..
В частната
жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се,
че видно от представеното удостоверение за наследници, А. Д. Г. е наследник на
С. Т.. Счита се, че в настоящия случай е приложимо ППВС № 4/30.10.1964г. Моли
се да бъде отменено обжалваното определение.
В срок е
постъпил отговор на частната жалба от С.Р.Т., в който се оспорва изцяло
подадената частна жалба. Сочи се, че не се сочат конкретни пороци на обжалвания
акт. Твърди се, че правилно съдебният състав не е включил имотите, тъй като са
съсобственост с трети лица, което допълнително би усложнило производството.
Твърди се, че по делото е представен титул за собственост за два от имотите, за
които липсва съсобственост, което прави молбата изцяло неоснователна. Счита се,
че цитираното ППВС 4/30.10.1964г. е неприложимо в настоящия случай. Цитира се
практика на ВКС, включително ТР №1/19.05.2004г. по т.д. №1/2004г. на ОСГК на
ВКС. Моли се да бъде оставена без уважение въззивната
частна жалба и да бъде потвърдено обжалваното определение като законосъобразно
и правилно.
Окръжен
съд - Пловдив намира жалбата за допустима. Последната е подадена от
легитимирано лице, с правен интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд и същата е подадена в срок.
Разгледана
по същество, същата е частично основателна.
Пловдивският
районен съд е бил сезиран с искова молба за делба от П.Р.Г. с искане да бъдат
поделени имотите на починалата А. Д. Г. между наследниците ѝ.
С молба
от И.Р.Г. (л. 74 – л. 77 от първоинстанционното дело)
било направено искане да бъдат допуснати до делба и имотите, подробно описани в
нея, придобити по наследство от С. Р.Т., наследодател на А. Г., при посочени в
молбата квоти, както и на основание чл. 35, ал. 7 от ЗСПЗЗ компенсаторни
бонове, които са били собственост на С. Т..
Първоинстанционният съд, с определение
№2548/06.03.2019г., е конституирал наследниците на С.Т.. С обжалваното
определение от 19.09.2019г., съдът оставил без уважение искането на съделителят
И.Р.Г. да бъдат включени в делбената маса недвижими
имоти, придобити по наследство от наследодателя С. Р.Т., бивш жител ***, род. на *** г., починал на 19.10.1967 г., подробно описани в
обжалваното определение, както и движими вещи – компенсаторни бонове. С обжалваното определение било
отменено и определение № 2548/06.03.2019г. , с което съдът е конституирал като съделители в производството наследниците на С. Р.Т.. Първоинстанционният съд се аргументирал като посочил, че
съгласно представеното удостоверение за наследници (л. 121 от първоинстанционното дело), С. Т. не е наследодател на А.
Г., общ наследодател на първоначалните ищци по делото, а на А.С., с оглед на
което искането за включване в делбената маса на
оставените от С. Т. в наследство недвижими имоти и движими вещи, представлява
искане за делба на наследство на лице, чийто кръг от наследници е съвсем
различен от наследниците на А. Г..
Изводите
на първоинстанционния съд са неправилни. На първо
място, неправилно първоинстанционния съд е посочил,
че А. Г. не е наследник на С. Т.. Съгласно представеното по делото
удостоверение за наследници, А. Г. е посочена като наследник на С. Т. – т. 7.2
от удостоверението за наследници.
Искането
на жалбоподателя за включване в делбената маса на
имотите, оставени в наследство от С. Т., е допустимо. Следва да се отбележи, че
поначало делба се допуска по отношение на конкретна, самостоятелна, обособена
вещ като вид обект на правото на собственост. Такива характеристики не
притежават отделните идеални части от вещта. В случая обаче се касае за вещи,
идеални части от които наследодателката на страните
по настоящото дело А. Г. е притежавала като наследник на С.Т., в съсобственост
с другите наследници на С.Т.. Тези други наследници на С. Т. по отношение на
настоящото производство по делба се явяват трети лица и в случая е приложима
разпоредбата на чл. 345 от ГПК. Съгласно
т. 3 от ППВС № 4/1964г., относно приложението на чл. 283 от ГПК, отм.
(идентичен със сегашния чл. 345 от ГПК), правилно е да се допусне делба и на
имота, който наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, като ако
до съставяне на разделителния протокол не се извърши делба между наследниците и
третото лице, съсобственият имот се изключва от
делбата. Посочено е също, че делбата с третото лице може да се извърши в същото
или в отделно производство. В случая хипотезата на чл. 345 от ГПК е налице, тъй
като съсобствеността с участие на третите лица е съществувала преди смъртта на
наследодателя и по наследство съделителите са
придобили само идеалната част от имота, която е притежавал техния наследодател.
В тази връзка съдът е длъжен да допусне до делбата тези имоти, доколкото те се
явяват по твърдения на жалбоподателя притежавани в съсобственост от общата наследодателка А. Г., като едва при изготвянето на
разделителния протокол, в случай че се констатира, че не е извършена делба
между наследниците от една страна и третите лица от друга (в същото или в друго
производство), тези имоти ще следва да бъдат изключени от делбата.
Съобразно
постановката на цитираното по-горе ППВС № 4/1964 г. делбата между наследниците
и третите лица може да се извърши в същото производство. За съда обаче не
възниква задължение служебно да конституира третите лица. За да бъде извършена
паралелна делба на всички съсобствени имоти в същото
производство, следва конституирането на третите лица като съделители
да е поискано изрично, което е сторено в настоящия случай в
производството пред районния съд. С оглед на това искане, пред първоинстанционния съд са били налице две възможности: 1.
Да съедини двете производства - по първоначалния иск за делба с молбата от П.Г.
между наследниците на А. Г. и по насрещния иск за делба с молбата от И.Г. между
наследниците на С. Т.; 2. Да откаже да съедини двете производства и да отдели
второто, при наличие на предпоставката на чл. 211, ал. 2 от ГПК – в случай че
прецени, че съвместното разглеждане на първоначалния иск с насрещния иск за
делба между наследниците на С. Т.
значително ще затрудни производството. Във втория случай, дори и да
отдели производствата, съдът отново ще следва да допусне до делбата имотите,
оставени в наследство от С. Т. на основание чл. 345 от ГПК, като при решението
си в първа фаза допусне целите имоти, определи на съделителите
(наследниците на А. Г.) обща наследствена квота в имотите и определи квотата на
всеки наследник. Във втора фаза, ако до съставянето на разделителния протокол
не е извършена делба на имотите между наследниците на С. Т., имотите се
изключват от поделяемата маса и се прекратява
производството по делба по отношение на тези имоти; съответно ако е извършена
делбата с третите лица, различен ще е изходът в зависимост от това дали имотите
или някои от тях са поставени в дял на някое от третите лица, които не се
явяват наследници на А.Г., дали имотите са поставени в дял на някой от сънаследниците или в общ дял на някои от сънаследниците.
Доколкото
съдът в обжалваното определение не е изследвал наличие на предпоставката по чл.
211, ал. 2 от ГПК, а единствено е оставил без уважение искането да бъдат
включени в делбата имотите на наследодателя С. Т. поради липса на качеството
наследник на А. Г., настоящият състав не
следва да обсъжда дали съвместното разглеждане на двете производства би било
значително затруднено, тъй като не това е предметът на настоящото производство.
В тази връзка следва да се вземат предвид и постановките на т. 7, б. „в“ от ТР
№1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което при
неприемане за съвместно разглеждане на насрещния иск не се стига до връщане на
насрещната искова молба, а съдът следва да постанови отделянето му на основание
чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК, в който случай определението не подлежи на
обжалване.
За
пълнота следва да се отбележи, че наведеното от С.Т. възражение, че по делото е представен титул за
собственост за два от имотите, оставени от С. Т., поради които липсва
съсобственост, е въпрос по съществото на спора, отговор на който съдът следва
да даде при преценката си в края на първа фаза на делбата относно това кои
имоти следва да бъдат допуснати до делба, след преценка на всички доказателства
по делото, а не в настоящия момент, към който от значение са само твърденията
на страните. Също така цитираната съдебна практика от С.Т. не касае настоящия
случай – тя касае процесуалното положение на съсобствениците на недвижим имот
като обикновени другари по иск за защита на съсобствеността, а част от
посочените решения са във връзка с приложението на чл. 75 и чл. 76 от ЗН, които
са без значение по настоящия спор.
С оглед
на изложеното, следва да бъде отменено определението в частта, в която е оставено
без уважение искането за включване в делбената маса
на недвижимите имоти, придобити от А. Г. по наследство от наследодателя С.
Р.Т.. Обжалваното определение следва да се отмени и в частта, в която съдът е
отменил собственото си определение № 2548/06.03.2019г., с което е конституирал
като съделители в производството наследниците на
С.Т., доколкото към момента първоинстанционният съд
не е постановил отделянето на двете производства и следва да конституира сънаследниците по отношение на наследствената маса по
насрещния иск за делба на наследството, оставено от С. Т.. В тези части
определението на настоящия състав няма характер на прекратително,
поради което и не подлежи на касационно обжалване.
Следва да
се отбележи обаче, че правилно първоинстанционният съд
е оставил без уважение искането за включване в делбената
маса на оставените от С. Т. компенсаторни бонове, макар и поради причини,
непосочени от него. Институтът на съдебната делба има за цел прекратяване на
съсобственост върху вещи и вещни права. Компенсаторните бонове представляват
ценни книги, поради което по своята правна природа са по-близо до вземанията,
отколкото до вещите. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че не се
допуска съдебна делба на ценни книги – в тази насока са определение №
94/09.03.2011 г. по ч.гр.д. № 24/2011г. на ВКС, I г.о., определение №775 от
27.07.09г. по гр.д.№531/09г. на І ГО на ВКС, определение №140 от 13.09.04г. по
ч.гр.д.№82/04г.
С оглед
на изложеното, следва да бъде потвърдено определението в частта, в която е оставено
без уважение искането за включване в делбената маса
на притежаваните от С. Т. компенсаторни бонове, тъй като включването им в
производство по съдебна делба би било недопустимо. В тази част определението на
настоящия състав има характер на прекратително,
поради което подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на
основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК при наличие на предпоставките на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯ
определение
№ 10411/19.09.2019г., постановено по гр. д. № 7239 по описа на Пловдивския
районен съд за 2018г., XIII с-в,
в частта, в
която е оставено без уважение искането на съделителя
И.Р.Г. чрез адв. С.М., да бъдат включени в делбената маса недвижими имоти придобити по наследство
от наследодателя С. Р.Т., бивш жител ***, род. на *** г., починал на 19.10.1967 г., подробно описани в
обжалваното определение;
и в частта,
в която е било отменено определение № 2548/06.03.2019г. , с което съдът е
конституирал като съделители в производството
наследниците на С. Р.Т., описани в обжалваното определение.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 10411/19.09.2019г., постановено по гр.
д. № 7239 по описа на Пловдивския районен съд за 2018г., XIII с-в в
частта, в която е било оставено без уважение искането на съделителя
И.Р.Г. чрез адв. С.М., да бъдат включени в делбената
маса движими вещи – компенсаторни бонове.
Определението
в частта, в която е потвърдено обжалваното определение, подлежи на обжалване
пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните на основание чл.
274, ал. 3, т. 1 от ГПК при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2
от ГПК.
Определението
в частите, в които е отменено обжалваното определение, е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.