Р Е
Ш Е Н И Е
№ 195
гр.Добрич 03.08.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На осми юли 2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №172 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази
следното:
Производството е по реда на
глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от П.П.А. *** срещу
решение №170/29.11.2019 г. по гр.д.№352/2019 г. на Каварненския районен съд,с
което е отхвърлен предявеният от
въззивницата срещу „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК за недължимост на сумата от 6 750,86 лв,представляваща начислена стойност на ел.енергия по
корекционна процедура за периода от 16.05.2017
г. до 15.05.2018 г. по фактура №**********/30.05.2019 г. за обект,находящ се в гр.Ш.,***,с клиентски № ***и абонатен
№**********,като въззивницата е осъдена да заплати на горното дружество сумата от 887,54 лв-сторени
в производството съдебно-деловодни
разноски.Според въззивницата атакуваното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост.От доказателствата по делото не
били установени датата на активиране на регистър Т.3 и неговите показания към
началото на корекционния период,като не можело да се установи дали цялата
енергия в този регистър е потребена през процесния период.Нямало данни нито за
авторството на софтуерната манипулация,нито въззивницата да е разполагала с
такъв софтуер.Липсвали доказателства ответното дружество да е доставило и да е
потребена от въззивницата енергията в третия регистър,както и какви са били
показанията по тази тарифа към датата на монтиране на електромера.Дружеството
не доказало реалното количество доставена енергия и разликата между заплатеното
и действително дължимото.Липсвали данни за неправомерна намеса от страна на
абоната и доказателства в кой часови диапазон и в какъв времеви период са изразходени
количествата енергия.Решението почивало на предположения.Хипотезата на чл.50 от
ПИКЕЕ в случая била неприложима,тъй като не се установило при монтажа на СТИ
регистър Т.3 да е бил с нулеви показания.Липсвали данни какви са били
показанията в т.нар. неактивни за търговски отчет регистри,поради което не
можело да се изведе извод,че констатираното количество енергия в третия
регистър е действително доставено,но неотчетено при месечните отчети.Настоява
се за отмяна на решението и за уважаване на иска.Претендират се сторените от
въззивницата разноски.
В писмен отговор и в хода на въззивното
производство въззиваемото
дружество изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на атакуваното решение.Претендира сторените в настоящата
инстанция разноски,като навежда възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,платено от другата страна.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от
първоинстанционното решение на 19.12.2019 г.,а жалбата е подадена чрез пощенски
оператор-куриер на 30.12.2019 г. при изтекъл за страната срок за въззивно
обжалване на 02.01.2020 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и
подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с
правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана
по същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като
постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в
изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено
по предявения допустим иск при наличие на правен интерес за ищцата от
установяване недължимостта на процесната сума.Атакуваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено,като съображенията за горния извод са следните:
Гр.д.№352/2019 г. на КРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен отрицателен установителен иск на
основание чл.124 ал.1 от ГПК от П.П.А. *** срещу
„Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна за установяване,че ищцата в качеството на потребител с клиентски
№***и абонатен №********** за обект,находящ се в гр.Ш.,***,не дължи на ответника сума от 6 750,86 лв,начислена по реда на чл.50 от Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ като корекция на
сметката за електрическа енергия за посочения по-горе обект на потребление за периода
от 16.05.2017 г. до 15.05.2018 г.,за която сума е
издадена фактура №0280912431/30.05.2019 г.Искът е изцяло отхвърлен от първоинстанционния съд,чието решение въззивният
съд намира за правилно.
Видно от представената по делото фактура №0280912431/30.05.2019 г. /на лист 29 от делото на КРС/,издадена от ответното дружество,процесната
сума е начислена като дължима от абонат П. К. П..Според удостоверение за
наследници на лист 33 от делото на ДОС посоченото лице е починало на ***
г.,като ищцата П.П.А. е негова наследница по закон /***/ наред с Б. Д. П. /***/
и С. П. К./***/.Същевременно не е спорно по делото,а е и видно от нотариален
акт за покупко-продажба на поземлен имот №*** г. на нотариуса Й. П. с район на
действие КРС /на лист 32 от делото на ДОС/,че по силата на обективиран в
цитирания нотариален акт договор за покупко-продажба,сключен на 24.02.2009
г.,ищцата П. П.А. е закупила от наследодателя си П. К. П. и своята майка-*** на
наследодателя Б. Д. П. ***,т.е. от горната дата ищцата се легитимира като
собственик на имота,представляващ процесния обект на потребление на електрическа
енергия,за който е начислена дължимата сума по цитираната фактура.От
заключението на вещото лице В.Ч. по допуснатата от ДОС съдебно-техническа
експертиза /на листи 49-52 от делото на ДОС/,в частност от констатациите по т.7
от заключителната част,става ясно,че П. П.А. е подала заявление за
регистрирането й като абонат на ответното дружество за процесния обект едва на
01.07.2019 г. /заявление вх.№5155448 от 01.07.2019 г./.Понастоящем същата
официално е титуляр на партидата за обекта.Настоящият й клиентски номер е ***при
същия абонатен номер за обекта.Очевидно ищцата,която е собственик на процесния
имот още от 2009 г.,не е изпълнила своевременно задължението си по чл.17 т.3 от
ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество /ОУ
на ДПЕЕ/ /одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР,приложими към настоящия
момент и за периода,за който е начислена процесната сума по цитираната по-горе
фактура,тъй като с решение №798/20.01.2017 г. на ВАС е отменено решение №ОУ-06/21.07.2014
г. на ДКЕВР /понастоящем КЕВР/,с което са одобрени ОУ на ДПЕЕ от 2014 г.-за
справка сайтът на „Енерго-Про Продажби“ АД в Интернет/ да съобщи на ответното
дружество в 30-дневен срок в писмена форма за настъпилата промяна в собствеността,респ.
да пререгистрира партидата за процесния обект в гр.Ш. на свое име като
потребител.Независимо от последното именно ищцата се явява потребител на
електрическа енергия в процесния обект като физическо лице-собственик на имота,живеещ
в него и потребяващ доставената от ответното дружество ел.енергия /така
признание в молба вх.№2549/14.05.2020 г. на лист 31 от делото на ДОС/ през
процесния период /периода,за който е начислена сумата по фактурата от
30.05.2019 г./ по смисъла на чл.4 ал.1 от ОУ на ДПЕЕ от 2007 г. и като
потребител същата безспорно има правен интерес да отрече съществуването на
вземането по процесната фактура,начислено за притежавания от нея обект в гр.Ш.,***.В
този смисъл предявеният отрицателен установителен иск е допустим.
На 15.05.2018 г. от служители на „Електроразпределение Север”
АД-гр.Варна е извършена проверка на средството за търговско измерване
/СТИ/-електромер с фабричен №1115031400716629,с който се
измерва доставената в имота на ищцата в гр.Ш.,*** електрическа енергия,за което е съставен и констативен
протокол №1104531/15.05.2018 г. /на лист 34 от делото на КРС/.Електромерът е демонтиран за експертиза и е
подменен с нов такъв.Резултатът от експертизата е обективиран в констативен
протокол №851/13.05.2019 г. на БИМ,ГД „Мерки и
измервателни уреди”,РО-гр.Русе /на лист 37 от делото на КРС/.Установено е,че отсъстват механични дефекти по кутията,клемите и
клемния блок на електромера,като са налице и необходимите обозначения на
табелката на СТИ.Електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването.Не е отчетена грешка при
измерването извън допустимата,т.е. електромерът е технически изправен.При
софтуерно четене обаче е констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ,а
именно наличие на преминала енергия по тарифа Т3
в размер на 037186,1 кВТч,която не е визуализирана на дисплея.
Ответникът по делото и въззивник „Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна коригира
сметката на потребителя за посочения обект за период от 16.05.2017 г. до 15.05.2018 г. и е издадена фактура №**********/30.05.2019 г на стойност 6 750,86 лв със срок за плащане до 10.06.2019 г.Корекцията е извършена след софтуерно прочитане на
паметта на СТИ /виж и становище за начисление на електрическа енергия от 29.05.2019 г. на лист 36 от
делото на КРС/.
Не е спорно,че за периода на
корекцията страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение,по
силата на което електроснабдителното
дружество-ответник доставя,а ищцата заплаща доставената
за собствения й недвижим имот в гр.Ш. електроенергия,отчитането на която се
извършва с демонтирания електромер.Касае се за отношения,регулирани от ЗЕ /изм. и доп. ДВ бр.54/2012 г.,в сила от
17.07.2012 г./ и създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от ДКЕВР /сега КЕВР/ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013 г.,отм. с
решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ,ДВ,бр.15/14.02.2017 г. с изключение на
разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ,като и последните са отменени с решение
№2315/21.02.2018 г. по адм.д.№3879/2017 г. на ВАС,ДВ бр.97/23.11.2018 г.,но са
били действащи и приложими към момента на проверката на процесното СТИ и за
периода на корекцията на сметката на ищцата.Ищцата А. дължи коригираната
сума от 6 750,86 лв поради следните съображения:
От заключението на вещото
лице В.Ч. по допуснатата от въззивния съд
съдебно-техническа експертиза се установява,че в случая потребената енергия е
измерена,като част от нея се е записвала в невизуализиран за отчет регистър Т3 /трети тарифен регистър/,поради
което тази част не е отчитана като потребена.Отчетена е едва при проверката на 15.05.2018 г.Преминалата от захранващия кабел към абоната
ел.енергия е измерена от СТИ и е записана в тарифните регистри на паметта,но
част от нея не е отчетена за съответните периоди на фактуриране.В случая е
налице метрологически изправно СТИ,но по начина,по който е установено,че е
параметризирано,не се отчита правилно потребената от ищцата ел.енергия в неизвестен период от време,начиная от
неустановена дата на активиране на регистър Т3 до
демонтажа на СТИ.Вещото лице е констатирало,че в случая корекция не е извършена
по методиката на чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ от 2013 г.,а
допълнително е начислено цялото количество ел.енергия,записано в
невизуализирания трети регистър.Корекционни изчисления не са извършвани,като в
цитираната фактура от 30.05.2019 г. са приложени цени на
технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител.Изчисленията
по фактурата са верни,като количеството енергия за плащане съответства на
посоченото в становището на лист 36 от
делото на КРС.Периодът на корекцията е 365 дни-максимална
продължителност съгласно чл.50 от ПИКЕЕ от 2013 г.Крайната дата 15.05.2018 г. е
датата на проверката,при която е установеното натрупването на електроенергия в
третия тарифен регистър,а началната дата 16.05.2017 г. е получена според
продължителността на горния период.Началната дата на периода следва датата на
монтажа на СТИ в обекта на ищцата-според установеното от вещото лице СТИ е
монтирано в обекта на 10.03.2015 г.,като в протокола за монтаж са записани
нулеви начални показания по тарифни регистри Т1 и Т2.Няма записани показания по
регистри Т3 и Т4.От отговора
на вещото лице по поставените му задачи се установява,че процесното СТИ не е
програмирано от електроразпределителното
дружество при монтажа му на 10.03.2015 г. /относно датата
на монтажа виж и констативен протокол №12105044/10.03.2015 г. на лист 43 от
делото на КРС/,а
параметризацията му е извършена от производителя,като са зададени два активни
тарифни регистъра-Т1 /нощна тарифа/ и Т2 /дневна тарифа/.Третият тарифен регистър /Т3/ не съответства на
тарифните зони,избрани от ищцата.Нито „ЕРП Север“ АД,нито ответното дружество,нито
БИМ разполагат със софтуер,позволяващ манипулиране съдържанието на паметта на
СТИ,като на същите производителят е предоставил единствено софтуер за четене на
данните от паметта.
Ищцата посочва в
исковата молба,че оспорва констатациите в констативен протокол от проверката на 15.05.2018 г.Този протокол има
характеристиките на частен свидетелстващ документ.В случая протоколът не е
подписан от ищцата,поради което по правилото на чл.193 ал.3 изр.2 от ГПК
тежестта за доказване на истинността му се носи от страната,която го е
представила,т.е. от „Енерго-Про Продажби“ АД.Отразените в протокола от 15.05.2018
г. факти-за осъществената на посочената дата проверка от служители на „ЕРП
Север“ АД,за установеното натрупване на количество електроенергия в тарифен
регистър Т3,демонтиране на СТИ и изпращането му за метрологична проверка,са
удостоверени и от други доказателства по делото.Така демонтирането на процесния
електромер,предаването му на БИМ за изследване,натрупването на констатираното
количество енергия в трети тарифен регистър е установено при метрологичната
проверка,обективирана в констативен протокол на БИМ,РО-Русе №851/13.05.2019
г.,чиято истинност не е оспорена от ищцата.Фактът на извършване на проверката
на 15.05.2018 г. и резултатите от нея се удостоверяват и с показанията на
свидетелката С. Т. Г.,***.
Служебно е известно
на съда с оглед констатациите по досегашни съдебни производства,като
категорично този факт се потвърждава и от вещото лице В.Ч. в заключението му по
СТЕ /т.4 от заключителната част/,че ответникът,електроразпределителното
дружество и БИМ не разполагат с версия на софтуер,позволяваща въвеждане на нови
данни в паметта на електромера,а предоставеният им от производителя на СТИ
софтуер позволява единствено четене на данните в паметта на
електромера.Последното означава,че горните правни субекти не са имали
обективната възможност да „манипулират“ данните в паметта на СТИ и да въведат
по свое усмотрение потребени количества ел.енергия по тарифа Т3 в паметта на
уреда.
Спорното
правоотношение се е развило при положение,в което ПИКЕЕ /ДВ,бр.98/2013 г./ са отменени /с изключение
на чл.48-чл.51/,като към датата на проверката на СТИ-15.05.2018 г. и през периода на
начисляване на електроенергия по процесната фактура /16.05.2017 г.-15.05.2018
г./ разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ от 2013 г. все още са били действащи
/отм.ДВ бр.97/23.11.2018 г./.В случая обаче начислената сума по процесната
фактура не е вследствие проведена по реда на чл.48-50 от ПИКЕЕ от 2013 г.
корекционна процедура,защото хипотезата не попада в нито една от
хипотезите,визирани в горните разпоредби.Последните не предвиждат извършване на
корекция на сметката на потребителя при неотчитане на действително потребено
количество електрическа енергия вследствие записването му в невизуализиран на
дисплея на СТИ тарифен регистър.Не е налице в частност и хипотезата на чл.50 от
ПИКЕЕ от 2013 г.Визираното в тази норма несъответствие между данните за
параметрите на СТИ при ищеца и тези,въведени в информационната система при
ответника,не е осъществено,тъй като няма данни по делото процесното СТИ да е
„смарт“ и да се отчита дистанционно,а горната хипотеза на чл.50 от ПИКЕЕ е
възможна само при дистанционно отчитане.В този случай следва да се приеме,че
действително е липсвала специална подзаконова уредба за преизчисляване на
сметки за
електроенергия за минал период
поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното.Ответното дружество обаче не
е провело корекционна процедура по реда на чл.48-50 от ПИКЕЕ от 2013 г.,а
директно е начислило потребеното,но неотчетено количество електрическа енергия.
В този случай следва
да се приеме,че е липсвала специална подзаконова уредба за преизчисляване на
сметки за
електроенергия за минал период
поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното.Правоотношението
между страните обаче
съставлява договор за продажба
на електроенергия при публично известни общи условия.Те имат своята специална регламентация в ЗЕ,която не изключва за неуредените случаи приложението на
общите норми на ЗЗД касателно задължението на
купувача да плати цената на продадената енергия.
В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД,когато е доставено определено количество
енергия,но поради грешка то е
отчетено в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена,купувачът
дължи доплащане на разликата.Дори да липсва специална правна уредба,този извод следва от общото правило,че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока,и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване.
Когато потребителят неправомерно въздейства върху средството за техническо измерване,той дължи да заплати реално
потребената електроенергия,ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер.Извършеното от потребителя софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване,вследствие на което част от действително потребената
електроенергия не е отчетена от електроразпределителното
дружество,влече като последица ангажиране
отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /решение №150/26.06.2019 г. по гр.д.№4160/2018 г. на ІІІ
г.о.,ГК на ВКС/.
При липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането исковото производство е
достатъчна гаранция за равни права на страните
и за защита на добросъвестните крайни потребители /решение №124/18.06.2019 г. по гр.д.№2991/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.
В настоящия спор ответникът е доказал неправомерното
вмешателство в софтуера на СТИ,както и извършването му след
монтиране на средството в обекта на ищцата /следва от установената
параметризация в две тарифи от производителя и факта,че
електроразпределителното дружество не разполага със софтуера за програмиране/.В
резултат на неправомерното вмешателство доставената в обекта на ищцата
електроенергия по тарифа Т3 не е отчетена при електроразпределителното
дружество и не е заплатена от същата.Софтуерното вмешателство е свързано с противоправно виновно поведение на ищцата.То съставлява човешка намеса
в паметта на електромера и единствената възможна причина за
осъществяването му е виновното поведение на ищцата-купувач,като се има
предвид,че ответникът,електроразпределителното дружество и БИМ,извършил
експертизата на СТИ,не разполагат с необходимия софтуер за въвеждане на данни в
паметта на СТИ,а реализираната
цел /скриване и неотчитане на част от реално доставената и потребена
електрическа енергия/ ползва само купувача /ищцата/.Поради горното ищцата П.П.А. дължи да заплати стойността на доставената й
електроенергия в посочения обем по тарифа Т3.Няма данни наистина в кой период
от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия,но това
е без значение,защото доставената енергия е остойностена от ответника по цени
за технологични разходи,а последните са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.По отношение продължителността
на софтуерното въздействие поради невъзможността да се установи началният му
момент следва да се посочи,че релевантен пределен начален момент е датата на
монтиране на СТИ в процесния обект,което в случая е осъществено на 10.03.2015
г.Така процесният период,за който се претендира заплащане на доставената
ел.енергия,е след датата на монтажа и следва да бъде зачетен като обоснован.
Предвид изложеното процесното количество електроенергия,начислено от ответника на стойност от 6 750,86 лв,се дължи от ищцата
по сключения между тях
договор за продажба на електроенергия.Предявеният отрицателен установителен иск е
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне,какъвто резултат е постановен по спора от
първоинстанционния съд,чието решение е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено,вкл. в частта,с която на основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на
ответното дружество са присъдени сторените от същото разноски в първата
инстанция.
С оглед крайния
резултат от спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцата А. следва да бъде
осъдена да заплати на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД сторените от последния
съдебно-деловодни разноски и във въззивната инстанция,които изрично са претендирани
от него.По делото на ДОС са налице доказателства за следните разноски,сторени
от ответното дружество:200 лв възнаграждение за вещо лице и 1 596 лв с вкл.ДДС
адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договор за правна защита и
съдействие №18602/04.02.2020 г./на лист 46 от делото на ДОС/,удостоверяващ
договорено между страните възнаграждение за въззивното производство в горния
размер при уговорено плащане по банков път,фактура №**********/04.02.2020 г.
/на лист 47 от делото на ДОС/ и платежно нареждане от 19.02.2020 г. /на лист 48
от делото на ДОС/.
Наведено е в настоящата
инстанция от ищцата и въззивник П. П.А. възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за
прекомерност на изплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение.Към
настоящия момент с оглед решение №5419/08.05.2020
год. по адм.д.№14384/2019 год.,5-членен състав на
ВАС,обн.ДВ,бр.45/2020 год.,в сила от 15.05.2020
год.,минимално предвиденият размер на
адвокатското възнаграждение при цена на иска 6 750,86 лв
възлиза на сумата от 520,03 лв съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения според редакцията на разпоредбата към
настоящия момент.При начисляване на ДДС минималният размер на възнаграждението
става 624,04 лв.Съдът следва да приложи настоящата редакция на горната
разпоредба от цитираната Наредба.В случай че в хода на делото настъпи промяна в нормативната уредба,с влизането на
която в сила бъде установен друг минимален размер на адвокатското
възнаграждение,именно новият размер следва да бъде съобразяван
при произнасяне по искане за разноски и възражение за прекомерност.Съдът
следва да приложи Наредба №1/2004 год. съобразно изменението й,тъй като се касае
за материално-правна норма,която става действащо право и намира приложение с
влизането й в сила занапред.Към датата на приключване на съдебното дирене и даване
ход на делото по същество в настоящата инстанция,когато страните правят искане за
разноски,съответно възражение за прекомерност,при определяне на разноските съдът
прилага нормативната уредба,действаща
към този момент,а не нормативната уредба,действаща към момента на договаряне и
заплащане на адвокатското възнаграждение-така определение №782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №3545/2014 г.,II т. о.,ТК и определение
№185/16.03.2018 год. на ВКС по к.гр.д.№3492/2017 год. на ІІІ г.о.
В случая съдът
намира изплатеното от въззиваемото дружество и ответник по делото в настоящата
инстанция адвокатско възнаграждение за прекомерно.Защитаваният материален интерес по делото в стойностно изражение е висок,но следва да се
съобрази,че делото
е част от многобройна група дела,идентични по предмет,поради което се
приема,че правната му и фактическа сложност не е особено голяма.Следователно възражението на ищцата А. по
чл.78 ал.5 от ГПК е
основателно,поради което адвокатското възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 1 596 лв с вкл.ДДС следва да бъде намалено до минимума по Наредба №1/2004 г. в размер на 624,04 лв с ДДС.Общо за въззивната инстанция на ответното
дружество следва да се присъдят разноски в размер на 824,04 лв /200 лв
възнаграждение за вещо лице и 624,04 лв с ДДС адвокатско възнаграждение/
При настоящия изход
от спора въззивницата и ищец по делото П.П.А. няма право на разноски и такива
не следва да й се присъждат за двете инстанции.
Водим от
гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №170/29.11.2019 г.,вписано под №128,т.I,стр.258/29.11.2019 г. в публичния регистър по чл.235
ал.5 от ГПК,по гр.д.№352/2019
г. на Каварненския районен съд,с което е отхвърлен предявеният
от П.П.А. с ЕГН ********** *** срещу „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна отрицателен установителен иск
с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на сумата от 6 750,86 лв,представляваща начислена
стойност на ел.енергия по корекционна процедура за периода от 16.05.2017 г.
до 15.05.2018 г. по фактура №**********/30.05.2019 г. за обект,находящ се в гр.Ш.,***,с
клиентски № ***/актуален понастоящем
***/ и
абонатен №**********,и П.П.А. е
осъдена да заплати на горното дружество сумата от 887,54 лв-сторени в производството съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА П.П.А.
с ЕГН ********** *** да заплати на „Енерго-Про
Продажби“АД-гр.Варна,Варна Тауърс-Г,бул.„Вл. Варненчик” №258,ЕИК ********* сума в размер на 824,04
лв /осемстотин двадесет и четири лева и четири стотинки/ сторени във въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски,включваща 200 лв възнаграждение за вещо
лице и 624,04 лв адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.