Р Е Ш Е Н И
Е
№260113/2.6.2022г. 02.06.2022
година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на
17.05.2022 година, в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
АНИТА ВЕЛЕВА
секретар:
Ц. Г.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 31/2021г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София,
подадена от юриск.Т., против Решение
№260005 от 03.07.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 94/2020г.
по описа на ЕРС.
С въззивната жалба от ГД"Гранична
полиция" при МВР - гр.София се обжалва решение №260005 от 03.07.2020г. на
Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 94/2020г. по описа на ЕРС. С
атакуваното решение ЕРС е осъдил ГД"Гранична полиция" при МВР -
гр.София да заплати на ищеца Д.А.З., с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес за връчване на съобщения и призовки – гр.***, пл.“***, ет.*, офис * чрез
адв.В.Ц. и адв.В.Б.,***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5,
т.2 от ЗМВР сумата от общо 1248.89 /хиляда двеста четиридесет и осем лева и
осемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до
30.08.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 1 146.00 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /пред РС-Бургас/ –
30.08.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 84.89 лева, считано
от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД
сумата от 122.74 /сто двадесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 1 146.00 лева, начислена за
периода на забавата от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими
до датата на подаване на иска в съда – 30.08.2019г.
Въззивникът обжалва решението като постановено при съществено нарушение на материалния закон, несъобразено с приложимите към изплащане на претендираното възнаграждение норми и немотивирано. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Въззивникът твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и в резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.З от ЗМВР, като извънреден труд.
Въззивникът смята, че в случая КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, работещи в МВР. Посочва, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, че за процесния период редът е регламентиран с Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г.. изм. и дои. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.)
Според въззивника тази нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ, касаеща само работници и служители по трудово правоотношение. За обосноваване на неприложимостта на НСОРЗ се сочи, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока социална закрила чрез компенсиране на извънредния труд, почивки, отпуски и др. придобивки, по-благоприятни от тези на държавните служители по ЗДСл и на работещите по трудово правоотношение по КТ. Сочи се, че разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира по-високо основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Системата за образуване на възнагражденията включва и заплащане на нощния труд, без да се начислява допълнително възнаграждение за него. Според въззивника за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, поради това, че за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, между които: продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, а в случая те не са налице - дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Въз основа на изложените съображения иска отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Няма доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба е депозиран писмен отговор от Д.А.З., чрез адв.В.Б. ***, в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивникът не изпраща представител. Въззиваемият не се явява в о.с.з. и не се представлява. Постъпило е становище от пълномощника му адв.Б., в което излага становище по същество и моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски пред въззивната инстанция.
Като прецени оплакванията
по жалбата и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа
страна следното:
Няма спор между страните, че ищецът Д.А.З. за времето от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. е работил по служебно правоотношение при ответника на длъжността „мл. инспектор/ст.полицай” в ГОДГ 04 при ГПУ-Малко Търново към РД”ГП”-Елхово при ГД”ГП”-МВР. Не е спорно и обстоятелството, че ищецът в посочения период е работил на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка и е полагал по 7 или 8 нощни смени месечно /единият месец 7, следващия 8/, при сумарно отчитане на отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., в съставени за тази цел протоколи, изготвени за всяко тримесечие.
От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която е направило изчисленията си въз основа данни по нарядните
дневници при ГПУ-Малко Търново и протоколи, ползвайки издадените от Министъра
на вътрешните работи и имащи отношение изрично цитирани Наредби, счетоводни
документи, извлечения, справки и ведомости на РД „ГП"- град Елхово, се установява че за процесния период от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. ищецът е положил нощен труд общо в размер на 1 240 часа
/подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към
заключението/. Посочено е, че отработеният от ищеца нощен труд не е превръщан в дневен.
В резултат на превръщането на положения от ищеца Д.А.З. нощен труд в дневен с
коефициент 1.143, е установено, че
същият възлиза общо на 1 417.32 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща
Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и
приравнения, е общо за процесния период в размер на 177.32 часа. Вещото лице изрично е уточнило, че на ищеца не било
заплащано към момента на
проверката от експерта в счетоводството при ответника – 18.02.2020г. допълнителен
извънреден труд, преизчислен съгласно положения нощен труд с коефициент 1.143
за превръщането му в дневен труд. След извършени изчисления, експертът е посочил,
че допълнителното възнаграждение за
положен извънреден труд за процесния период възлиза общо на 1248.89 лв. За месеците юли и август – до 30.08.2019г. /датата на депозиране на ИМ/,
вещото лице е установило положен от ищеца нощен труд общо 80 часа, който
приравнен на дневен труд с коефициент 1.143 възлиза на 91.44 часа. Разликата
между приравнения и нощен труд за този период в часове възлиза на 11.44 часа.
Дължимото се на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за месец юли и
август на 2019г., т.е. за периода от 01.07.2019г. до 30.08.2019г. възлиза на
сумата от 84.89 лева, която вещото лице е установило, че не е заплатена на
ищеца към датата на извършване на проверката – 18.02.2020 година. Установеният от вещото лице общ размер на
обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за процесния период, с натрупване за периода на
забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, начиная от 30.10.2016г., когато е било
дължимо първото такова възнаграждение от процесния период, до подаването на
исковата молба в съда, възлиза на общата сума от 122.74 лева, като лихвата за забава е изчислена от вещото лице
само върху дължимите се възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за
периода от м. септември 2016 година до м. юни вкл. 2019 година. Към заключението е приложена и подробна
справка, в табличен вид, с данните за БТВ за процесния период по месеци, съответната
часова ставка; както и
съответно часовата ставка увеличена с 50%; отработеното от ищеца време за процесния период от
време, обосновали даденото от вещото лице заключение за часовете нощен труд. Изрично
в отговор на поставена конкретна задача, в.лице е отразило, че размерът на
основното месечно възнаграждение на ищеца З. е променяно на законово основание
и с двустранно подписани между страните трудови договори и същото е посочено
аналитично в колона 2 от Таблица 1 – Приложение №1 към експертното заключение.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявен е иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е казано, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). За процесния период е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.. Действалата преди нея Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
В същия смисъл е и
даденият от Съда на Европейския съюз отговор на
поставения въпрос по дело С-262/20
г. /до приключване, на което производство настоящото бе
спряно/ -
че не се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива работници
трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират особената
тежест на полагания от тях нощен труд -
под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки. В случая при липса на
други приложени мерки, именно уважаването на претенцията за заплащане на
положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на
положения от ищеца нощен труд.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява основателна.
Същата е доказана и по размер като съгласно заключението на в.л. дължимата сума
е 1248.89 лв., поради което искът следва да се уважи.
При уважаване на иска
за главница правилно и с оглед заключението на ССЕ е уважена и претенцията по
чл.86 ЗЗД.
Водим от изложеното, ЯОС счита, че обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271,
ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на
първоинстанционния съд, и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемия направените пред въззивната инстанция разноски,
съставляващи заплатено възнаграждение за адвокат. Въззивникът е направил
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна, което се прецени за основателно. В случая, съобразно
цената на общо на уважените по делото искове, минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004г., възлиза на 326.01 лв.
Претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер
на 340 лв. се явява прекомерно, с оглед фактическа и правна сложност на делото,
обема на извършената от процесуалния представител на въззиваемия работа -
изготвяне на писмена защита без явяване в проведеното по делото о.с.з., поради
което следва да бъде намалено до размера на 326.01 лв., които следва да бъдат
присъдени на въззиваемия.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260005 от 03.07.2020г. на
Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 94/2020г. по описа на ЕРС.
ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София да заплати на Д.А.З. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата 326.01 лв. - разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.