№ 3682
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Любомир В.
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Любомир В. Въззивно гражданско дело №
20241100505164 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5164/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Д. Ч. П.,
италиански гражданин, роден на **********г. в гр. Ферара, Република Италия, с адрес: гр.
Вигарано, Майнарда, Ферара, Италия, ****, ул. **** срещу решение №3598 от 28.02.2024 г
постановено по гр.д.№60926/2022 г на СРС , 145 състав , с което е отхвърлен иска на
въззивника да се осъди „ГП А.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. **** да му заплати на основание чл.128 т.2 КТ сумата от 18 000 лв., частичен
иск от 125 173,12 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за длъжността
„Пилот на самолет“ за периода от м.10.2020 г. до м.01.2022 г ; както и П. е осъден да заплати
на „ГП А.“ ЕООД, ЕИК **** сумата от 2453,93 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Въззивникът е бил
назначен и фактически е изпълнявал длъжността „пилот на самолет“ при ответника защото :
-според писмо от 18.01.2021 г и служебна карта се признава , че е назначен за член на
екипажа /пилот/и е му е възложено изпълнението на полет на 19.01.2021 г Болоня-
Дюселдорф и обратно ;
-в свидетелство за правоспособност №31009 на ГД „ГВА“ ответникът е вписан като
работодател ;
-в преписката пред ГД „ГВА“ е посочен трудов договор 2020-10-2/10.2020 г сключен между
страните ;
1
-според графици на полетите , пътни и самолетни технически дневници и заключението на
СТЕ ищецът е изпълнил множество полети на ответника за процесния период ;
-опровергани са представените от ответника споразумения от 29.09.2020 г и 15.06.2021 г и
твърденията на ответника , че възнагражденията за полетите се дължат от трети лица .
Действително писмената форма на трудовия договор е такава за валидност , но в случая
ищецът е бил добросъвестен и е изпълнявал задължения по трудов договор . Ответникът
дължи трудово възнаграждение според обичайното за подобни случаи /в среден размер/ , а
съдът може да го определи по чл.162 ГПК .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Между
страните не е възникнало трудово ПО , защото не е подписан трудов договор . За процесния
период не е имало изискване за представяне на трудов договор при издаване на
разрешително за летене .Свидетелят Т. не се ангажира с твърдения какви са били
отношенията между страните . Възнагражденията на въззивника са били дължими от трети
лица . Не е логично въззивникът толкова дълго време да работи без да получава
възнаграждение . Трудов договор не може да се доказва със свидетелски показания .Не е
доказана уговорка за плащане на 4000 евро месечно възнаграждение , което да се увеличи на
8000 евро . Не са изпълнявани полети на Боинг 747 или Боинг 777 , защото въззиваемата
страна има само самолети Боинг 737-400 , които са различни .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 13.03.2024 г и е
обжалвано в срок на 27.03.2024 г /по ел.поща/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
От фактическа страна е установено следното :
С писма от 18.01.2021г. и от 01.05.2021г., подписани от Г.П. – управител на ответното
дружество „ГП А.“ ЕООД , същият потвърждава, че Д. Ч., роден на **********г., е назначен
от ГП „А.“ като член на екипажа/Пилот и е наредено да пътува за възложен му полет на
29.01.2021г. от Болоня до Дюселдорф и връщане до Болоня на 14.02.2021г. след
изпълнение на възложения му полет (писмо от 18.01.2021г.) . Също така е наредено да
пътува за възложен му полет на 05.05.2021г. от Венеция до Прищина през Виена и
връщане до Болоня на 13.05.2021г. след изпълнение на възложения му полет (писмо от
01.05.2021г.).
2
Според свидетелство за летателна правоспособност на ищеца Д. П. с № 31009, издадено от
Министерство на транспорта, ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“, „ГП А.“
ЕООД е вписано като работодател на ищеца, както и е издадена служебна карта на ищеца
в качеството му на член на екипажа на „ГП А.“ – пилот.
Видно от представената преписка, съдържаща документите, въз основа на които е издадено
свидетелство за правоспособност (идентификационна карта) № 31009 на Д. П. с инициали
(CIG), същото е заявено от ответника „ГП А.“ ЕООД, който е подал заявление на
30.09.2020г., в което е отбелязал, че Д. Ч. е назначен като пилот с трудов договор 2020-10-
2/10.2020г. за срок от 12 месеца.
Съгласно писмо на ТД на НАП-София от 07.06.2023г , след извършена проверка е
установено, че в информационната система на НАП относно лицето Д. Ч. П. със сл. №
********** и дата на раждане – **********г., за периода от 01.08.2020г. до 31.12.2021г.
няма данни за регистрирани трудови договори и осигуряване по трудови или
извънтрудови правоотношения.
Според представени пред СРС графици за полети, че за периода от м.10.2020г. до
м.12.2021г. на ищеца са възлагани полети, оперирани от ответника, в качеството му на
„пилот – капитан“ на съответния полет, посочени детайлно в дни, часове и дестинации в
графиците за всеки месец.
Съгласно представените в превод на български език копия на Пътен самолетен и технически
дневник на ГП „А.“ ЕООД, съставян за всеки полет на ответника, същите са изпълнени от
ищеца на посочените в графиците дати. СРС приема това за установено и на основание чл.
161 ГПК, доколкото ответникът е възпрепятствал доказването на този факт, като не е
представил копия от технически дневници за част от исковия период, за които има данни, че
се намират в негово държане.
Обстоятелствата касаещи възлаганите и изпълнени от ищеца полети като член на екипажа
на ответника „ГП А.“ ЕООД следват и от заключението на приетата пред СРС съдебно-
техническата експертиза . Вещото лице е извършило изследване на данните от „Системата за
управление на полетите“ със специализиран пакет за проверка на база данни. Според вещото
лице за периода от м.10.2020г. до м.12.2021г. са извършвани от ищеца Д. Д. като капитан на
самолет „Боинг 734“ полети, които при съпоставка с представените графици и технически
дневници съвпадат с оперираните от ответника и възложени на ищеца за този период
полети.
Страните не спорят, че отношенията им са прекратени в началото на 2022г., за което е
представено изходящо от ответника писмо от 01.01.2022г., изпратено на електронна поща на
ищеца, с което го уведомява , че обучава нови пилоти и извършва полетите с тях, както и че
в случай, че има нужда от допълнителен екипаж на свободна практика , ще поиска неговото
съдействие.
В отговор ищецът е изпратил отговор до ответника от същата дата (01.01.2022г.), в което е
изразил учудването си от обстоятелството, че ответникът счита, че е извършвал дейност по
3
силата на договор за услуга за период от 18 месеца.
Ответникът представя споразумение за управление на въздухоплавателно средство с №
200920/0 от 29.09.2020г., сключено между Прищина тикет Ш.П.К. като клиент, Холидей
Сентър ГмбХ като клиент и „Д.П. А.“ ЛТД като оператор. Според споразумението страните
са се съгласили , че клиентите желаят въздухоплавателното средство да бъде управлявано, а
операторът е съгласен да управлява въздухоплавателното средство за клиентите при
условията и съгласно предмета на споразумението. Съгласно т.2.1 от споразумението
клиентите ще заплащат всички разходи, направени във връзка с експлоатацията на
въздухоплавателното средство, с цел печалба или по друг начин, включително разходите са
екипаж на полета, кабинен персонал, гориво, обслужване на пътниците и всички други
разходи от всякакъв вид или естество, пряко или непряко свързани с или по отношение на
експлоатацията на превозното средство. Съгласно т. 2.4 от споразумението от 29.09.2020г.
клиентите ще заплащат на екипажа на оператора заплатите за членовете на екипажа,
които участват в експлоатацията на самолета. Тези членове на екипажа могат да бъдат наети
директно от клиентите по взаимно съгласие на страните и със съгласието на оператора. В
случай че член на екипажа бъде нает директно от клиентите или чрез компания за наемане
на екипаж по избор на клиента, след получаване на съгласие от оператора, всички заплати
по този член на екипажа ще се изплащат директно от клиентите – или директно на
члена на екипажа, или чрез компанията за наемане на екипаж.
Според Приложение А към Споразумението от 29.09.2020г., ищецът Д. Ч. П. фигурира като
член на екипажа, нает директно от Прищина Тикет.
Ответникът представя Споразумение № 202106/15 от 15.06.2021г., сключено между
Прищина тикет Ш.П.К. като клиент, Холидей Сентър ГмбХ като клиент, Прищина тикет
Швайц АГ като клиент и „Д.П. А.“ ЛТД като оператор с идентично на Споразумението от
29.09.2020г. съдържание. В Приложение А ищецът отново фигурира като член на екипажа,
нает директно от Прищина Тикет.
Ищецът е оспорил достоверната дата на Споразуменията от 29.09.2020г. и от 15.06.2021г.,
като ответникът не е ангажирал доказателства във връзка с това оспорване, но от
показанията на разпитания свидетел Т. се установява, че „ГП А.“ ЕООД и дружество
„Прищина тикет“ са работили заедно през исковия период, като „Прищина тикет“ продавал
пътнически пакети до дестинации, обслужвани от ответника като оператор на
въздухоплавателно средство.
От приетите пред СРС основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи се
установява, че при проверка в счетоводството на ответното дружество не са представени
документи, които да касаят възникване и изплащането на задължения към ищеца Д. Ч. П. –
липсва трудов договор, ведомости за заплати, уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ.
Съгласно заключението дружеството разполага с един брой самолет Боинг 737-400 и като
пилот в ответното дружество за периода от м.08.2020г. до м.12.2021г. е било назначено
лицето К.В.. Трудови договори с ответното дружество на длъжността „пилот“ имали и
4
лицата М.Д., на който за периода от 19.06.2021г. до 31.12.2021г. са начислявани заплати и
лицето П.Ф., на който за периода от 08.11.2021г. до 31.12.2021г. също са начислявани
заплати.
Според ССЕ като се вземат предвид основните месечни заплати на пилотите, назначени на
трудов договор при ответника , средният размер на месечното трудово възнаграждение на
пилот с правоспособност за управление на Боинг 737-400, притежание на ответника – и като
се съобрази квалификацията и опита на ищеца - се равнява за периода от м.08.2020г. до
м.03.2021г. на сумата от 900 лв., за периода от м.04.2021г. до м.06.2021г. – на сумата от 1103
лв., за периода от м.06.2021г. до м.09.2021г. – на сумата от 1452 лв. и за периода от
м.10.2021г. до м.12.2021г. – на сумата от 2505 лв.
Според ССЕ като се съобрази, че пилотите на ответника са получавали щатна заплата, без да
се отчитат действително извършените от тях полети за процесния период, средният размер
на нетното месечното трудово възнаграждение на ищеца за периода от м.08.2020г. до
м.12.2021г. се равнява на сумата от 14293,51 лв., а за исковия период от м.10.2020г. до
м.12.2021г. – на сумата от 13595,13 лв. Ако се вземат предвид извършените от ищеца
полети, за които по делото има доказателства, и реално отработените часове, средният нетен
размер на месечното възнаграждение се равнява на сумата от 5610,34 лв. за периода от
м.08.2020г. до м.12.2021г., а за исковия период от м.10.2020г. до м.12.2021г. – на сумата от
5543,83 лв.
Съгласно заключението на приетата пред СРС допълнителна ССЕ средното месечно
възнаграждение за пилот с притежаваната от ищеца квалификация и опит за управление на
самолети Боинг 747 и Боинг 777 за периода от 01.08.2020г. до 31.12.2021г - като се като
съобрази информация от други две компании, разполагащи с такива самолети - се равнява на
сумата от 3042 лв. месечно за командир на полет и 2053 лв. месечно за втори пилот.
Според разпитания пред СРС свидетел М. Т. , свидетелят е работил заедно с ищеца Д. П. в
„ГП А.“, като се срещнали за първи път през пролетта/лятото на 2020г., когато свидетелят
вече работел в компанията. Д. П. бил пилот-капитан. Двамата със свидетеля работили в „ГП
А.“ ЕООД до края на 2021г. Свидетелят работел през това време без договор, като през
м.11.2021г. му била представена проектоконцепция, със съдържанието на която свидетелят
не се съгласил, и напуснал. Свидетелят не знае подробности на какво основание ищецът
Д. П. е работил при ответника, но никога не му бил споменавал, че има някакъв договор.
Със свидетеля се свързал главният изпълнителен директор на „ГП А.“ през 2019г. и му
казал, че смята да започне старт-ъп компания и му е необходим персонал, пилоти и т.н.
Свидетелят не получавал заплащане от „ГП А.“, но те били готови да го компенсират за
професионални разноски за подновяване на пилотската лицензия, за годишното медицинско
свидетелство, което и направили. Първоначално свидетелят преминал през обучение в гр.
София през м. август 2019г., впоследствие на такова обучение, през 2020г., дошъл и ищецът.
Свидетелят не може да каже дали Д. П. е работил при същите условия като него.
Двамата имали много полети заедно, ищецът бил капитан, а свидетелят – първи офицер.
Първоначално летели от Дюселдорф до Прищина, а след това базата се сменила и започнали
5
да летят от Прищина към Дюселдорф, Мюнхен, Базел и още едно място в Швеция, чието
име свидетелят не помни. Самият главен изпълнителен директор на „ГП А.“ ЕООД възлагал
полетите и на него се отчитали пилотите. Давали им работен график и там били вписани
номер на полета, дестинация и състав на екипажа, който изпълнявал полета. Свидетелят
посочва, че не е подписвал никакви споразумения с Прищина Тикет, нито е имал устни
уговорки с тях. Знае, че тази фирма е туристически оператор, който започнал полети с „ГП
А.“ ЕООД през 2020г. „Прищина тикет“ продавали организация на пътуванията, нещо като
пътнически пакети от Прищина до Дюселдорф и от Дюселдорф до Прищина, а след това и
до Мюнхен и други дестинации. На свидетеля не са известни точните взаимоотношения
между „Прищина тикет“ и „ГП А.“ ЕООД, но тъй като те работели в един момент заедно,
свидетелят и колегите му летели по местоназначението, за което „Прищина тикет“
продавали билети. Свидетелят сочи, че е летял само на Боинг 737- 400 при ответника, като
се съгласил да работи при тези условия, защото бил с малко опит, а намирането на работа по
време на епидемията от Ковид-19 било невъзможно. Свидетелят не знае защо Д. П., който
бил капитан и имал много опит, е работил в тази компания, предполага, че е ставало дума за
някакво обещание, свидетелят не е сигурен в това. Свидетелят посочва и че в случай на
преустановяване на полетите за една година и неподновяване на лиценза, се преминава
отново на обучение на симулатор, за да се поднови лиценза за пилот.
За да отхвърли иска СРС е приел от правна страна следното . В случая основният спор
между страните е дали са били обвързани от трудово правоотношение за процесния период.
Съгласно чл.62, ал.1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма с предвидено в чл.
66, ал. 1 КТ минимално необходимо съдържание: мястото на работа; наименованието на
длъжността и характера на работата; датата на сключването му и началото на неговото
изпълнение; времетраенето на трудовия договор; размера на основния и удължения платен
годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; еднакъв срок на
предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; основното и
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на
тяхното изплащане; продължителността на работния ден или седмица.
Според СРС писмената форма на трудовия договор е за действителност, като е без значение
дали е обективирана в един документ или в два или няколко отделни, стига да са налице
насрещни волеизявления на двете страни, от които да е видно, че са се съгласили да бъдат
обвързани в договорна връзка, като е необходимо тези изявления да са достигнали до
насрещната страна. Тази уредена в КТ писмена форма за действителност на трудовия
договор изключва възможността страните да изразят волята си по друг начин, например с
конклудентни действия. За съществуването на трудовия договор са без значение косвените
прояви, свързани с изпълнението на договора – регистрацията в ТД на НАП, допускането до
възложената работа и др. /решение № 1393/11.01.1994 г. по гр.д. № 1393/1993 г. на III ГО/.
Ако съществуването на трудово правоотношение не е установено с писмени доказателства,
съдържащи посочените съществени параметри на трудовия договор, не може да се приеме,
че има такъв договор. Това от своя страна не позволява да се приложат правилата на чл. 74 и
6
чл. 75 КТ. Те имат предвид съществуващ трудов договор, който поради наличие на порок от
вида на посочените в чл. 74, ал. 1 КТ е недействителен, но са неприложими, когато такъв
липсва. При липсата на форма за действителност на трудовия договор е мислима
конверсията му или съществуването на друг вид неформален договор /решение №
907/02.05.2011 г. по гр.д. № 3752/2008 г. на ВКС, I ГО/.
Според СРС в случая страните не спорят, че писмен трудов договор между тях не е
сключван, като наличието на такъв не се установява и от представените по делото писмени
доказателства. Не се твърди, нито е доказано между страните да е постигнато писмено
съгласие да се обвържат в трудово-правна връзка със съществените й елементи, макар и
изразена в различни документи. Действително, по делото са събрани многобройни
доказателства, от които е видно, че ищецът фактически е упражнявал функция на пилот
на самолет, опериран от ответника, както и че ответното дружество е заявявало ищеца
като член на неговия екипаж пред държавни органи (ГД „ГВА“) и свои контрагенти, т.е.
установено е полагането на работа при ответника на длъжността „пилот“. Не се установява
обаче от нито едно от представените писмени доказателства, нито от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, страните да са уговорили трудово възнаграждение за
изпълняваната работа в определен размер, нито ответникът да е начислявал или изплащал на
ищеца трудово възнаграждение за положения труд, поради което и поради липса на
доказателства за този съществен елемент на трудовия договор, изразени в писмена форма,
не може да се приеме за доказано наличието на трудово правоотношение между страните за
процесния период.
Според СРС в решение № 467/31.01.2014 г. по гр. д. № 2392/2013 г., IV г. о. и решение №
237 от 14.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 695/2019 г., III г. о., ГК се приема, че „ако
работникът/служителят е бил добросъвестен (твърди, че е подал молба или заявление за
постъпване на работа или е подписал договор), отношенията между страните се уреждат
както при действителен трудов договор, доколкото е доказано (по несъмнен начин)
количеството на положения труд, в т. ч. при липса на достатъчно данни за размера на
уговореното трудово възнаграждение, той се определя от съда при условията на чл. 162 ГПК
и като се съобразят всички други установени обстоятелства по делото“, както и „че
работникът е добросъвестен, ако е подал молба или заявление за приемане на работа и е
получил сведение от работодателя, че е приет на работа (без да е видял копие от изявлението
за приемане или да е държал оригинал). Достигането на приемането у предложителя може
да се доказва с всички доказателствени средства. Работникът е добросъвестен също, ако е
подал подписан екземпляр от договор и е получил сведение от работодателя, че е приет на
работа (без да е видял подписа на работодателя върху договора или да е държал подписания
оригинал). Ако работодателят не представи или заяви, че не е подписал договор или не го
пази, работникът може да докаже както подаването на подписания договор, така и
съдържанието на договора и приемането му на работа с всички доказателствени средства,
включително и чрез изпълняването на трудовата функция (доказването не е необходимо да е
пълно, тъй като добросъвестността на работника се предполага).“
7
Според СРС тези решения касаят различна фактическа обстановка, - хипотези, при които
поне едната страна по договора (работника) е заявила писмено желанието си да сключи
договор с необходимите реквизити, като поради недобросъвестни действия на работодателя ,
явяващ се по-силната икономически страна в правоотношението, не се е стигнало до
подписването на такъв, или до писмено приемане на предложението, респ. на
работника/служителя не е предоставен екземпляр от такъв договор. В случая не се твърди
никоя от гореизброените хипотези, напротив, касае се за твърдения за постигнато съгласие
(не и писмено), и фактическо изпълнение на възложена работа.
Според СРС посоченият извод не се променя от обстоятелството, че в подаденото от
ответника заявление до ГД „ГВА“ е отбелязано номер на сключен между страните трудов
договор, доколкото съществуването на такъв договор, а още по-малко неговото съдържание,
не се установява, респ. потвърждава от нито едно от останалите събрани по делото
доказателства. Отделно съгласно чл.4 ал.1 (в приложимата към процесния период редакция
ДВ, бр. 33 от 2015г.), от Наредба № 39 от 23.04.2015г. за условията и реда за издаване на
свидетелства за летателна правоспособност на пилоти, свидетелства за организации за
обучение, обучаващи пилоти и кабинен екипаж, както и декларирани организации за
обучение, и свидетелства за медицинска годност на авиационен персонал – пилоти и
кабинен екипаж, в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1178/2011 на
Комисията от 3 ноември 2011 г. за определяне на технически изисквания и административни
процедури във връзка с екипажите на въздухоплавателни средства в гражданското
въздухоплаване в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на
Съвета и контрола върху тях, представянето на трудов договор към заявлението не е
било задължително условие за издаване на свидетелството за летателна правоспособност
към момента, в който свидетелството е било заявено, както твърди ищецът, нито че такъв се
намира в държане на ответника или някой държавен орган. Напротив, според ССЕ в
счетоводството на ищеца не се съдържат никакви документи – трудов договор, ведомости за
заплати, уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, справки или какъвто и да е било друг документ,
който да се явява индиция за съществуващо между страните трудово правоотношение.
Според СРС от събраните по делото гласни доказателства и заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, както и представените Споразумения от 29.09.2020г. и от
15.06.2021г., се установява, че ответното дружество е имало отношения с трети лица, по
силата на които е предоставяло притежаваното от него въздухоплавателното средство –
Боинг 737-400 за експлоатиране, във връзка с което свидетелят и ищецът са изпълнявали
полети през процесния период (така свидетелят Т.), както и че ответникът не е сключвал
трудови договори с всички пилоти, оперирали неговия самолет, но фактически е изготвял
графици и е възлагал полети на ищеца, както и на свидетеля, които са летели заедно, като
след изпълнение на полетите същите са се отчитали отново на главния изпълнителен
директор на дружеството.
Според СРС при тези данни следва, че е налице индиция за друго съществувало между
страните през исковия период правоотношение, което стои най-близо до договора за
8
изработка, и по силата на което на ищеца би се дължало възнаграждение за изпълнената
работа. В случая иск с основание договор за изработка не е предявен и не може да се
разглежда. Предявеният иск за трудово възнаграждение е недоказан и трябва да се отхвърли
.
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд
. Законосъобразно първоинстанционният съд е съобразил наличните доказателства по делото
, императивната разпоредба на чл.62, ал.1 КТ и трайната практика на ВКС . Правилно е счел
, че по делото не е доказано по безспорен начин , че страните са били обвързани от трудово
ПО за длъжността „пилот на самолет“ респ.че на ищеца се дължи трудово възнаграждение за
въпросната длъжност .
Безспорно ищецът е извършил полети от името и в полза на ответника , включително полет
на 19.01.2021 г Болоня-Дюселдорф и обратно . В свидетелство за правоспособност №31009
на ГД „ГВА“ ответникът е вписан като работодател , а в преписката пред ГД „ГВА“ е
посочен трудов договор 2020-10-2/10.2020 г . Няма данни такъв трудов договор да е бил
сключен между страните , нито има твърдения , че този договор е изгубен или унищожен .
От друга страна от приетите пред СРС основна и допълнителна съдебно-счетоводна
експертизи се установява, че при проверка в счетоводството на ответното дружество не са
представени документи, които да касаят възникване и изплащането на задължения към
ищеца Д. Ч. П. – липсва трудов договор, ведомости за заплати, уведомления по чл. 62, ал. 5
КТ. Според справка в НАП за периода от 01.08.2020г. до 31.12.2021г. няма данни за
регистрирани трудови договори и осигуряване по трудови или извънтрудови
правоотношения . Извънсъдебно твърдения за налично трудово правоотношение са
ангажирани от ищеца едва след като е уведомен от ответника по ел.поща от 01.01.2022г.,
че прекратява отношенията си с него . В имейла ответникът уведомява ищеца , че обучава
нови пилоти и извършва полетите си чрез тях , както и че в случай, че има нужда от
допълнителен екипаж на свободна практика , ще поиска неговото съдействие.
До този момент няма данни ищецът да е възразявал по неформалните отношения между
страните , включително да се искал да се подпише трудов договор . Не са претендирани
неплатени – според ищеца - възнаграждения за повече от една година . Според св.Т. ищецът
бил летец с голям опит и можел по-лесно да намери работа като пилот . Няма изложени
твърдения и не е доказано от ищеца защо той би се съгласил да работи без възнаграждение
толкова дълго време и дори да не претендира за това .
При тези данни настоящият съд счита , че както ищецът , така и ответникът са били
недобросъвестни – умишлено и с цел избягване на данъчни и осигурителни плащания и в
противоречие с чл.62-63 КТ не са подписали писмен трудов договор. Създали са една
привидност пред ГД „ГВА“ и са се възползвали от липсата на контрол от страна на
Инспекцията по труда и на НАП , както и от непълнотите в законовата уредба. Според чл.4
ал.1 (в приложимата към процесния период редакция ДВ, бр. 33 от 2015г.), от Наредба № 39
от 23.04.2015г. за условията и реда за издаване на свидетелства за летателна
правоспособност на пилоти, свидетелства за организации за обучение, обучаващи пилоти и
9
кабинен екипаж, както и декларирани организации за обучение, и свидетелства за
медицинска годност на авиационен персонал – пилоти и кабинен екипаж и в Регламент (ЕС)
№ 1178/2011 на Комисията от 3 ноември 2011 г. за определяне на технически изисквания и
административни процедури във връзка с екипажите на въздухоплавателни средства в
гражданското въздухоплаване в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския
парламент и на Съвета и контрола върху тях ; представяне на писмен трудов договор към
заявлението не е било задължително условие за издаване на свидетелството за летателна
правоспособност към момента , в който свидетелството е било заявено .
Ищецът реално е работил по устен договор за изработка /“допълнителен екипаж на
свободна практика „/ , а не по трудов договор . Вероятно е възнаграждението да му е било
изплащано за всеки от полетите поотделно без оформяне на писмени документи или да е
получавано от трети лица, по схемата , която се твърди от ответника в представени
споразумения с трети лица . Не изглежда логично ищецът като пилот с опит да работи
повече от година за ответника без никакво възнаграждение . Освен това според ССЕ , че
ответникът е имал назначени други пилоти за процесния период , а ищецът не е бил
включен в създадената фирмена и счетоводна документация , очевидно и с оглед избягване
на данъчни и осигурителни плащания .
По делото липсва доказване от страна на ищеца , че извършените от него полети в полза на
ответника съответстват на нормалното натоварване на пилот при пълно работно време
т.е. за титулярен пилот , а не за „пилот на свободна практика“ , който работи спорадично и
при нужда за ответника. Друго не е доказано по убедителен начин , поради което е
възможно да се касае именно за инцидентни възлагания на услуги напр.при отсъствие на
титулярните пилоти поради болест , отпуск или друга фирмена необходимост . Констатира
се , че ищецът укрива доказателства какви плащания и от кого е получавал за процесния
период . От своя страна ответникът укрива данни и документи защо е допускал ищеца да
изпълнява полети от негово име .
На практика всяка от страните по делото цели да се позове на представени от нея
частично налични и частично липсващи доказателства и нито една от страните не желае
да установи обективната истина . Ищецът очевидно е предявил иск за „трудово
възнаграждение“ по /несъществуващ/ трудов договор , за да може да го претендира за целия
период , без да прави опит да представи доказателства какви уговорки са имали с ответника
по принцип и за всеки един от извършените полети .
Правилно СРС е съобразил , че практиката на ВКС /напр. решение №467 от 31.01.2014 г по
гр.д.№2392/13 г на ВКС , IV ГО , решение №237 от 14.01.2020 г по гр.д.№695/19 г на ВКС ,
III ГО , решение №117 от 07.10.2020 г по гр.д. № 4457/2019 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС , решение
№251 от 25.05.2011 г по гр.д. № 255/2009 г, ГК , ІV ГО на ВКС и др./ визира случаи , в
които работникът е добросъвестен и престира труд по трудово правоотношение , а
работодателят е недобросъвестен и , например, не му предоставя екземпляр от трудовия
договор или не му изготви такъв , въпреки желанието на работника изразено в съответната
молба , или унищожи вече изготвения и подписан договор и пр. Процесният случай не е
10
такъв , защото няма данни ищецът да е бил добросъвестен , а напротив , и двете страни са
били недобросъвестни и са нарушили множество разпоредби , включително и такива на
данъчното и осигурителното право . Липсата на писмен трудов договор трябва да се счете ,
че е било и по искане на ищеца т.е. налице е общата хипотеза на липсващ трудов договор и
устно възлагане на работа по „граждански договор“ . Не са представени доказателства
ответникът да е третирал ищеца като свой служител /а не като лице на свободна практика/ -
да го е включил във ведомостите за заплати , да му е разрешавал отпуски , да го е
задължавал за фиксирано работно време , да му е определял норми за извършена работа и за
спазване на вътрешния трудов ред , да го е осигурявал за негова сметка и пр.
Налага се изводът , че като е отхвърлил иска СРС е постановил правилно решение , което
трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото въззивникът дължи на въззиваемата
страна сумата от 3060 лева адвокатско възнаграждение с ДДС пред СГС.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3598 от 28.02.2024 г постановено по гр.д.№60926/2022 г на
СРС , 145 състав .
ОСЪЖДА Д. Ч. П., италиански гражданин, роден на **********г. в гр. Ферара, Република
Италия, с адрес: гр. Вигарано, Майнарда, Ферара, Италия, ****, ул. **** да заплати на „ГП
А.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. **** сумата от
3060 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 01.07.2024 г .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11