РЕШЕНИЕ
№ 455
гр. гр. Хасково, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640102655 по описа за 2021 година
Предявен е от Е. М. Г. с ЕГН:********** от с.Малево, общ.Хасково, ул.”*******, със
съдебен адрес гр.Пловдив, бул.“********, адв.Д. В. М., против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”*******, представляван от
управителя Н. П. П., иск с правно основание чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ във връзка с чл.143 вр.чл.146 от Закона за защита на потребитеите /ЗЗП/.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит
№572088 от 23.09.2021г., сключен с ответното дружество. Съгласно чл.3 от договора,
ищцата трябвало да върне сумата по кредита от 606,85лв. при сума на получаване 550лв.,
при ГПР 49,80%, годишен лихвен процент 40,05%, при брой вноски 23. Спрямо чл.11 ал.1 от
договора, ищцата трябвало да заплати неустойка в размер на 313,15лв., разсрочена на 23
вноски, като по този начин общото задължение по договора за паричен заем било в размер
на 920лв. Така уговорената клауза за неустойка в чл.11 ал.1 от договора била нищожна на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение
на чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.21 ал.1 от ЗПК по подробно изложените в исковата молба
съображения.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се приеме, че
клаузата предвидена в чл.11 ал.1 от договор за потребителски кредит №572088, сключен
между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 313,15лв., е нищожна
на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради
нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.21 ал.1 от ЗПК. Претендира присъждане на
разноските в настоящото производство.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, като
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че неустоечната клауза не
е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Според ответника, клаузата за неустойка
не е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.2 т.19 от ЗПК. Съгласно този законов текст,
неравноправна е клаузата, която не позволява на потребителя да прецени икономическите
1
последици от сключването на договора. В разпоредбата на чл.11 от процесния договор ясно
и точно било посочено какви ще са финансовите последици за потребителя в случай, че не
предостави исканото обезпечение. Размерът на неустойката бил цифром ясно посочен за
целия период на договора, с оглед на което при сключването на договора потребителят бил
информиран каква точно тежест следва да понесе.
В отговора се твърди, че не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК.
Според ответника, твърденията на ищеца за заобикаляне на закона противоречали на
твърденията му за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави.
Неоснователно било твърдението на ищеца, че в годишния процент на разходите
следвало да бъде включен и размерът на уговорената в чл.11 от договора неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Това противоречало пряко
на разпоредбата на чл.19 ал.3 т.1 от ЗПК, съгласно която при изчисляване на ГПР по
кредита не се включвали разходите, които потребителят заплащал при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит. Уговорената в чл.11 от договора
неустойка се явявала обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение.
Обезщетението по дефиниция не попадало в общите разходи и не можело да се взема
предвид при изчисляване на ГПР.
Оспорва се твърдението, че действителният ГПР е различен от посочения в договора.
Според ответника, в процесния договор ясно бил определен размера на ГПР 49,80%, ясно
бил посочен и размера на възнаградителната лихва 40,05%, с оглед на което било изпълнено
задължението по чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Несъстоятелно било оплакването на ищеца за наличието на нелоялна търговска
практика, поради прилагане на ГПР, различен от посочения в договора. В случая в договора
за кредит ясно били посочени параметрите на главницата, възнаградителната лихва, както и
размерът на дължимата неустойка в случай на непредоставяне на исканото обезпечение от
потребителя. В ГПР размерът на неустойката не бил включен. Още при сключване на
договора потребителят можел да направи преценка за икономическите последици от
сключения договор. Не била налице никаква подвеждаща информация, която да въведе
потребителя в заблуждение и да повлияе на решенията дали да сключи или не процесния
договор.
В случай, че съдът прогласи процесната клауза за неустойка по договора за паричен
заем за нищожна, това не водило автоматично до противоречие на договора с изискванията
на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Съгласно чл.26 ал.4 от ЗЗД, нищожността на отделни части на
договора не влече нищожност на целия договор. Следвало да се има предвид, че
прогласяване нищожността на неустоечната клауза не обосновавало нищожност на целия
договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.
Иска се отхвърляне изцяло на предявения иск като неоснователен и недоказан.
Ответникът прави искане за присъждане на разноски, както и възражение за прекомерност
по чл.78 ал.5 от ГПК на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.09.2021г. между страните е сключен договор за потребителски кредит
№572088, по силата на който ответното дружество предоставя на ищцата кредит в размер на
550лв., която последната се задължава да върне на 23 погасителни вноски, две от които по
4,28лв. и 21 по 28,49лв. В договора страните са договорили лихвения процент, с който се
оскъпява кредита, обезпеченията, датата на първото и последното плащане, ГПР, деня, в
който се извършват плащанията и в крайна сметка обща сума за плащане в размер на
606,85лв. Към договора е приложен погасителен план.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът допусна и
изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В заключението си вещото лице сочи, че съгласно приложения към
договора погасителен план, при заложен гратисен период на главницата – първите две
2
седмични вноски, договорният лихвен процент възлиза на 40,02%. При включване размера
на договорната лихва като разход на кредитополучателя при приложения погасителен план
ГПР възлиза на 49,64%. Според експертизата, са спазени разпоредбите на чл.30 ал.2 от
общите условия /в сила от 01.10.20202г./, в които е регламентирано определянето на ГПР –
изразява общите разходи по кредита за потребителя и включва единствено
възнаградителната лихва, посочена в индивидуалния договор за кредит.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Страните по делото не спорят, че са подписали договор за заем, по силата на който
ответното дружество е предоставило на ищцата заемна сума в размер на 550лв., а
последната се е задължила да върне същата при конкретно уговорени условия. Страните са
договорили 23 броя седмични погасителни вноски, първите две от които по 4,28лв., а
останалите 21 по 28,49лв., съответно фиксиран лихвен процент 40,05% и ГПР 49,8%.
Изрично в договора е посочено, че общата сума за плащане от кредитополучателя възлиза на
606,85лв. Действително така сключения договор между страните отговаря на изискванията
на ЗПК и на ЗЗП. Съдът счита, че в случая липсват несъответствия между изискванията,
поставени от ЗПК и ЗЗП, като счита, че кредитодателят е изпълнил изискванията, поставени
към него при сключване на процесния договор за заем, с изключение на клаузата от
договора за неустойка. Съдът намира от една страна, че тази клауза се явява неравноправна,
с оглед изричната разпоредба на чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при
неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано висока неустойка. От друга
страна така договорения размер на неустойката противоречи на морала и добрите нрави, тъй
като неустойката е в размер по-висок от половината от общата сума за връщане от ищеца по
кредита. В тази връзка се явява основателно възражението на ищцата, че ако се прибави
сумата за неустойка към разходите по кредита ще се получи абсолютно неприемлив ГПР. На
следващо място следва да се има предвид, че тази неустойка е уговорена не за незаплащане
на суми по договора, а за непредоставяне на обезпечение във визирания срок, в случая
тридневен. Несъмнено следва да се вземе предвид в тази ситуация, че неустойката има не
само санкционен характер, но и обезпечителен и обезщетителен. Съдът счита, че така
уговорената неустойка в чл.11 от процесния договор между страните се явява в пълно
противоречие с принципите за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения, като в тази връзка следва да се има предвид Тълкувателно решение
№1/2009г. на ВКС, постановено по т.д.№1/2009г. на ОСТК. За пълнота следва да се
отбележи и факта, че в крайна сметка съвсем прикрито с чл.11 от договора се цели всъщност
оскъпяване на кредита, като кредитодателя може да си осигури даването на съответното
обезпечение от кредитополучателя още със сключване на договора, а не с определяне на
тридневен срок.
Предвид гореизложените съображения съдът счита, че следва да се уважи предявения
иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД досежно обявяване нищожността на клаузата за
неустойка, визирана в чл.11 от договора, поради противоречието й с добрите нрави, както и
противоречието й с конкретни законови норми и трайната съдебна практика по този въпрос.
Следва на ищцата да се присъдят и направените в настоящото производство деловодни
3
разноски, като на основание чл.38 от ЗА на упълномощения от нея адвокат се определи
възнаграждение в размер на 300лв., което да се заплати от ответника. Следва на основание
чл.78 ал.6 от ГПК да бъде осъден ответника да заплати и държавна такса в размер на 50лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
По предявения от Е. М. Г. с ЕГН:********** от с.Малево, общ.Хасково, ул.”*******,
със съдебен адрес гр.Пловдив, бул.“********, адв.Д. В. М., против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”******** представляван от
управителя Н. П. П., иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.143 вр.чл.146
от ЗЗП
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата за неустойка, визирана в чл.11 от
договор за потребителски кредит №572088 към искане №9021830, сключен между страните
на 23.09.2021г., за заплащане на сумата от 313,15лв., поради противоречието й на закона и
добрите нрави.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”********, представляван от управителя Н. П. П., да заплати на
адв.Д. В. М. с ЕГН:********** с адрес гр.Пловдив, бул.“********, адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 300лв.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”******, представляван от управителя Н. П. П., да заплати по
сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 50лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
4