Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
гр. Велико
Търново, 14.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Донка Мачева разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10087/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Касаторът Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Велико Търново чрез *** Й. Д. обжалва Решение № 101 от 07.02.2020 г. по НАХД № 1922/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е отменено Наказателно постановление № 441789-F480986/11.06.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Според касатора решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Поддържа, че нарушението е извършено и правилно квалифицирано като такова по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18, а наказанието е правилно наложено. Самото нарушение е формално и се явява довършено със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние чрез бездействие, без законът да изисква настъпване на определен противоправен резултат извън самото деяние. Счита, че в АУАН и НП са ясно посочени както нарушението, така и нарушените и наказващи норми, поради което счита за неправилен извода на съда. По тези изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление.
Ответникът по
касационната жалба – ЕТ „Н. – Н. М.“ от гр. Велико Търново, не взема становище
по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна, макар и не по изложените в нея съображения. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 101 от 07.02.2020 г. по НАХД № 1922/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е отменено Наказателно постановление № 441789-F480986/11.06.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Н. – Н. М.“ с ЕИК *********, за административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 2 е наложена имуществена санкция в размер на 800,00 лева. В мотивите си Районен съд – Велико Търново е приел, че административнонаказателното производство, в което е издадено наказателното постановление, е образувано със съставянето на АУАН № F480986 от 17.04.2019 г., в който били отразени констатациите от извършена на 02.04.2019 г. проверка в търговски обект – бърза закуска, находящ се в ***, стопанисван от ЕТ „Н. – Н. М.“ - че в търговския обект е монтиран електронен касов апарат с фискална памет модел "Tremol", но че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби/сторно операции не се регистрирала във фискалното устройство, чрез операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми в касата. Междинният финансов отчет при проверката сочел наличност в размер на 3016,23 лева, докато установената в обекта парична наличност, преброена по банкноти и монети възлизала на сумата от 47,86 лв. или е налице отрицателна разлика от 2968,37 лв. Установеното било квалифицирано като нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
При тези констатации АНО издал процесното наказателно постановление, с което на ЕТ „Н. – Н. М.“ за това, че при извършена проверка на 02.04.2019 г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - бърза закуска, находящ се в ***, експлоатиран от търговеца е установено, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми в касата /фактическата наличност към момента на проверката в размер на -2968,37 лв., които не са отразени чрез ФУ, като "служебно изведени" в касата суми/ в нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, /обн. ДВ бр. 106 от 2006 г. /., на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева.
Въззивната
инстанция е приела, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до съществено ограничаване на правото на защита
на санкционираното лице – липсвало ясно и точно правно описание на нарушенията
и фактическите обстоятелства, въз основа на които е формиран извода за
осъществяването им. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, посочена като
санкционна предвиждала състави на няколко административни нарушения, като
конкретизирана хипотеза не се сочела, не било посочено изпълнителното деяние –
извършителство или допустителство. Посочена била квалификация по чл. 185, ал. 2
във връзка с чл. 185, ал. 1, а не бил отразен допълнителния квалифициращ
признак, че нарушението не водело до неотразяване на приходи, който признак бил
задължителен, предвид превръзката с ал. 1. Предвид изложеното районният съд е
стигнал до извода, че не са били налице предпоставките за издаване на
обжалваното наказателно постановление.
При така установеното се налагат следните изводи:
Упражнявайки правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, касационната инстанция намира процесуалните действия на районния съд по конституиране на страните в процеса за незаконосъобразни. ВТРС е конституирал като ответник по жалбата ТД на НАП – Велико Търново /виж списък на гърба на л.22, призовка на л.24, обжалваното решение/ и е постановил съдебния си акт по отношение на тази участвала в производството страна. Съгласно нормата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал. 2, и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление, както и допуснатите от съда свидетели. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от определено от него от него длъжностно лице. В случая процесното наказателно постановление е издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Централно управление на НАП, съгласно приложената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изп. директор на НАП. Отделите „Оперативни дейности“ не принадлежат към структурата на териториалните дирекции на Националната агенция за приходите, а са звена от Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП. Като издадено от началник на отдел на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Централно управление на НАП, учреждението, чийто орган е издал наказателното постановление и което е следвало да бъде надлежна ответна страна в производството пред ВТРС, е Централно управление на Национална агенция за приходите /така и Определение № 15098 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12670/2019 г./. Именно последното се явява учреждението по смисъла на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и то следва да бъде надлежен ответник по подадената жалба, а не долустоящата ТД на НАП – Велико Търново, която е била конституирана и е участвала в производството пред ВТРС.
По изложените съображения, обжалваното решение се явява
недопустимо, постановено с участието на ненадлежна страна и на основание чл.
221, ал. 3 АПК, следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане
от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на
делото пред ВТРС, като надлежна ответна страна в производството следва да бъде
конституирано Централно управление на НАП, като всички надлежни процесуални
действия следва да се извършат повторно след нейното надлежно конституиране и
редовно призоваване, с оглед гарантиране в пълен обем на правото на защита на
ответното учреждение.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 101 от 07.02.2020 г. по НАХД № 1922/2019 г.
по описа на Районен съд – Велико Търново.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.