Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1377/24.10.2011 год., гр.Пловдив

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ граждански състав, в публично заседание на двадесети шести септември през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

          ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                М. ЗЛАТАНОВА

           

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно гражданско дело № 1674 по описа за 2011 година,за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

            Обжалвано е Решение № 1649 от 02.05.2011г. на Пловдивски районен съд, постановено по гр.д.№ 10322/2010г., ХІХ гр.с., с което е признато за установено, че М.Г.П. ЕГН ********** дължи на Г.Н.Ц. ЕГН ********** *** сумата 11000 лева, дължима по запис на заповед от 29.08.2007г. в гр. Пловдив, с падеж 29.08.2008г., както и 220 лева – направени разноски по ч.гр.д. № 10356/2008г. на ПРС, ХІІ гр.с., за които по същото е била издадена заповед № 623 от 09.10.2008г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Жалбоподателят М.Г.П. *** – чрез назначения особен представител адв. И.Д. моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявения иск. Твърди, че съдът да не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че не е обсъдил всички наведени от нея доводи за недължимост на сумата. Твърди необоснованост на съдебния акт. Възразява срещу направените изводи и неправилното приложение на материалния закон.            Въззиваемият Г.Н.Ц. ЕГН ********** ***, чрез процесуалния си представител адвокат Ж.М. *** оспорва жалбата и моли обжалваното решение да се потвърди. Претендира разноски.

            Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните по делото доказателства и намери за установено следното:

            Претендирано е от ищеца да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата 11000 лева, дължима по запис на заповед от 29.08.2007г., с падеж 29.08.2008г., както и 220 лева – направени разноски по ч.гр.д. № 10356/2008г. на ПРС, ХІІ гр.с., за които по същото е била издадена заповед № 623 от 09.10.2008г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

            В отговора на исковата молба /стр.40 от делото на районния съд/ ответникът не оспорва подписването на запис на заповед от 29.08.2007г., но твърди, че е обезпечила чуждо задължение – това на третото лице В. С. С., който е страна – длъжник по договор за кредит с Банка ДСК” ЕАД като е гарантирала изпълнението на неговите задължения по този договор, за да не възникне отговорност за поръчителя – настоящия ищец. Твърди, че третото лице, чието изпълнение тя е гарантирала, е погасило задължението си, поради което счита, че не съществува изпълняемото право. Твърди, че не съществува каузално правоотношение, с оглед на което да е издаден и записа на заповед. По отношение на самия запис на заповед – излага съображения за неговата нечетливост и неавтентичност.

            По делото са събрани писмени и гласни доказателствени средства.

Твърдението за нечетливост и неавтентичност на записа на заповед съдът намира за неоснователно. Самият ответника признава, че такъв запис на заповед е бил издаден, макар и за обезпечение на едно бъдещо евентуално чуждо задължение. Същият не съдържа поправки, зачертавания или други подобни, от които да се направи извод, че е въздействано върху документа така че да възникнат съмнения относно съдържанието му.

Основанието на претендираното материално право по установителния иск е вземане по запис на заповед. В исковата молба не са изложени твърдения за даването на сумата в заем, както се посочва в жалбата, за да се установява наличието на подобно каузално правоотношение. Издаването на записа на заповед от страна на М.П. не се оспорва от същата. Тя само твърди, че го е подписала, за да обезпечи чуждо задължение, което не е възникнало, поради което и не съществува изпълняемото право. С оглед на това съдът приема, че издател по записа на заповед от 29.08.2007г. за сумата 11000 лева е именно ответника. 

По отношение на твърденията, изложени във възражението в производството по чл.410 от ГПК, както и в писмения отговор – относно обезпечаване от страна на ответницата - жалбоподател на чуждо задължение – това на третото лице В. С. С., който е страна – длъжник по договор за кредит с Банка ДСК” ЕАД като е гарантирала изпълнението на неговите задължения по този договор, за да не възникне отговорност за поръчителя – настоящия ищец, не се установяват по делото.  От събраните свидетелски показания на свидетеля В. С. С. се установява, че той е изтеглил кредит от „Банка ДСК” ЕАД, „за да помогне на М.”, но не е присъствал на подписването и не е виждал запис на заповед, издаден от нея в полза на поръчителя Ц.. Ищецът твърди, че сумата, за която е издаден в негова полза записа на заповед, не е свързана с никакъв кредит на трето лице. Точно тази връзка не е установена от ответника. Нейна е доказателствената тежест да установи, че е издала записа, за да гарантира евентуалното възникване на отговорност за поръчителя по кредит с длъжник трето лице, както и че тази отговорност не е възникнала.

Касае се за действителна правна сделка, документът е редовен от външна страна. Издател по него е ответника, а поемател – ищеца. Падежът на поетото задължение е настъпил. 

Размерът на разноските в заповедното производство е установен от приложеното гр.д. №10356/2008г. на ПРС. Ето защо предявеният установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че М.Г.П. ЕГН ********** дължи на Г.Н.Ц. ЕГН ********** *** сумата 11000 лева, дължима по запис на заповед от 29.08.2007г. в гр. Пловдив, с падеж 29.08.2008г., както и 220 лева – направени разноски по ч.гр.д. № 10356/2008г. на ПРС, ХІІ гр.с., за които по същото е била издадена заповед № 623 от 09.10.2008г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, се явява основателен и като такъв същият следва да бъде уважен.

            Като е приел същото и е уважил предявения установителен иск, районният съд е постановил правилно решение, което ще следва да се потвърди.

            На основание чл.78 ал.6 и 7 от ГПК жалбоподателят – ответник следва да бъде осъден да заплати по сметка на съдебната власт– бюджетна сметка на ВСС 110 лева – дължима държавна такса за въззивното обжалване.

            Водим от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1649 от 02.05.2011г. на Пловдивски районен съд, постановено по гр.д.№ 10322/2010г., ХІХ гр.с., с което е признато за установено, че М.Г.П. ЕГН ********** дължи на Г.Н.Ц. ЕГН ********** *** сумата 11000 лева, дължима по запис на заповед от 29.08.2007г. в гр. Пловдив, с падеж 29.08.2008г., както и 220 лева – направени разноски по ч.гр.д. № 10356/2008г. на ПРС, ХІІ гр.с., за които по същото е била издадена заповед № 623 от 09.10.2008г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

ОСЪЖДА М.Г.П. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на съдебната власт– бюджетна сметка на ВСС 110 лева – дължима държавна такса за въззивното обжалване.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: