РЕШЕНИЕ
№ 328
гр. Н., 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Г. Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Г. Николова Гражданско дело №
20233620101057 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 109 ЗС.
Ищцата Н. В. е предявила срещу ответниците Х. К. Х., Х. В. В. и П. К. М. негаторен
иск, с който се иска да бъдат осъдени да премахнат чрез изкореняване, находящите се на
пътеката, отредена за преминаване към имота на ищцата: Лозови насаждения, незаконно
изграден метален асмалък и всички сгради, които заемат пътеката, като освободят пътеката
за достъп в размери по действащия регулационен план.
Искът е неоценяем, съгл. посоченото в т. 1, изр.3 от ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК.
За водене на делото е платена ДТ в размер на 30 лв.
Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от къща
със застроено и незастроено дворно място, цялото от 938 кв.м., находящо се в гр. Н.,
съставляващо по плана на града пл.сн. №***, кв. 170, при съседи и граници посочени,
придобит съгласно НА №***, том **, рег.№***, дело № *** г. на Нотариус с рег. №*** на
Нот.камара.
Ищцата твърди, че собственик на другата половина е К. Х. В., починал, на когото
ответниците са наследници.
Ищцата твърди, че имотът, който притежава е с идентификатор *** и е вътрешен, без
лице на уличната регулация и за осигуряване на достъп до него, има учредено право на
1
преминаване по пътека с обща площ от 77кв.м.
Ищцата твърди, че ответниците са засадили трайни лозови насаждения, незаконно
изграден метален асмалък, както и сгради, които заемат част от пътеката, което е пречка тя
да ползва същата според нуждите си.
По пътеката имало множество складирани вещи на ответниците, като дърва за огрев,
което създава пречки за ползването й.
Предвид на горното, ищцата моли съда да осъди ответниците да освободят пътеката
за достъп в размери по действащия регулационен план, като премахнат незаконно
изградения метален асмалък и всички сгради, които заемат пътеката, да освободят пътеката
за достъп в размери по действащия регулационен план на гр. Н..
Ответниците са подали писмен отговор с който сочат, че искът е допустим, но е
неоснователен.
Признават се правата на ищцата на собственост върху посочената част от имота,
съгласно НА №***, том **, рег.№***, дело № *** г. на Нотариус с рег. №*** на Нот.камара
и правото й на преминаване на 77кв.м., което е общ вход на съсобствениците, но е
собственост на ответниците. Ответниците сочат, че съгласно НА върху тази част има
ограничения, да не се извършва строеж, надстрояване или пристрояване в северната част на
имота, ползвана за общ вход на съсобствениците, заемаща 77кв.м.
Ответниците сочат, че искът е неоснователен и молят да се отхвърли.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установи следната
фактическа и правна обстановка:
По делото е представено копие от договор за продажба на недвижим имот от *** г., с
който процесният имот е продаден от предишния си собственик Т.М. на лицата Г.М.Г. и Х.
В. Г.Я..
С НА №***, том **, дело № *** г. е извършена самата продажба на имота, който
включва къща със застроено място от 59 кв.м., и незастроено дворно място от 600 кв.м., при
посочени граници.
Впоследствие двамата нови собственици са сключили договор от *** г., с който са
извършили разпределение на ползването на общия имот, като са посочили изрично, че
Г.М.Г. взема къщата с две стаи и антре, като дворното място делят на двамата поравно; пред
къщата има стая на маза, която остава за Х. В., също така, педварително двамата оставят
един изход от 2 м. ширина, който ще ползват за двамата. Електромера и водопроводната
мрежа остава за общо ползване на двамата.
С НА №***, том **, дело № *** г. е учредено от Г.М.Г. в полза на Х. В. Г. право на
строеж на жилищна сграда в съсобственото дворно място от 938 кв.м.
2
През *** г. с НА №***, том **, дело № *** г., Г.М.Г. продава своята част от
съсобствения имот, конкретно ½ ид.ч. от къща със застроено и незастроено дворно място,
цялото от 938 кв.м., съставляващо по плана на гр. Н., имот с пл.сн№*** от кв. 170, на И.Н.Б..
От своя страна на *** г. с НА №**, том**, дело № *** г., вторият от първоначалните
съсобственици, Х. В. Г. и съпругата му продават на сина си К. Х. В. своята ½ ид.ч. от
съсобствения имот, който е означен като 338/938 ид.ч. от дворното място с построените в
него къща, навес и гараж.
По делото е представено Разрешение за строеж № *** г., издадено от Община Н., в
полза на Х. В. Г., за преустройство на съществуваща стопанска постройка в гараж, съгл. чл.
148 ППЗТСУ. Към това разрешение е приложена и скица, очертаваща местоположението на
временния гараж с размери 5,60/3,00м. Скицата е от *** г., л. 44 от делото.
Съгласно НА №***, том **, дело № *** г. на Нотариус с рег. №*** на Нот.Камара на
недвижим имот, ищцата е придобила от представляващ ½ ид.ч. от къща със застроено и
незастроено дворно място, цялото от 938 кв.м., находящо се в гр. Н., съставляващо по плана
на града пл.сн. №***, кв. 170, при съседи и граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***,
***, ***, *** и ***.
По сега действащия план е посочено, че мястото представлява 469/546 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение – ниско застрояване до 10м., при
описани граници и съседи, както и сградите, които попадат върху имота: 1. Сграда с
идентификатор ***.1 със застроена площ от 25 кв.м., с предназначение – селскостопанска
сграда; 2. Сграда с идентификатор ***.2 със застроена площ от 27 кв.м., с предназначение –
друг вид сграда за обитаване и 3. Сграда с идентификатор ***.3 със застроена площ от 49
кв.м., с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна. По отношение на тази сграда е
посочено в НА, че купувача се задължава да не нарушава подподовото ползване на избеното
помещение на другите съсобственици на имота, както и да не извършва строеж, надстройка
или пристрояване в северната част на имота, ползвана за общ вход на съсобствениците,
заемаща 77 кв.м.
Съгласно представен протокол за трасиране, означаване и координиране, л. 19, се
установява, че достъпът до имота на ищцата се осъществява по пътека, намираща се в
северната част на съсобствения парцел. Между отделните съсобственици на имота,
настоящи и предишни, съгласно приложените нотариални актове не е извършвано
разпределение на ползването на имота, само в НА №***, том **, дело № *** г. на Нотариус
с рег. №*** на Нот.Камара, на ищцата са посочени ограниченията, които тя има - да не
извършва строеж, надстройка или пристрояване в северната част на имота, ползвана за общ
вход на съсобствениците, заемаща 77 кв.м.
От изслушаните в съдебно заседание свидетели М.М. и Й.Д., се установява, че
3
ищцата не може да ползва свободно общата пътека като вход до собствения си имот, поради
това, че върху нея има засети асми, които са стари, засети преди много години, има засети
трайни насаждения – дървета, както и стесняване, което е направено от собствениците на
другата част от съсобствения имот. Това стесняване пречи за свободното ползване на
пътеката за пренасяне на обикновени битови вещи, за каквито се налагало свидетелят М. да
помага. Трудно пренесли вещи с височина на 1,50 м., матрак за спалня, ъглов диван и пр.
Пречки за ползването на имота създавали засадените асми, дървета, което
потвърждава и св. Д.
По делото е назначена съдебно техническа експертиза, по която вещото лице е
установил след направения оглед на имота, наличието на допълнителни огради и сгради,
които не са изобразени върху кадастралната карта, включително и ползваните от
съсобствениците входове на имота,вкл. И металните стълбчета, изграждащи конструкцията
на асмата.
Вещото лице сочи, че част от пътеката, означена със синя щриховка на Приложение
1, е оградена от север с лека ограда от градинска мрежа и стена на сграда, ненанесена в
кадастралната карта, надписана в червено на същото приложение като „ПС“.
Съгласно посоченото от вещото лице пътеката, отредена за право на преминаване до
имота на ищцата, съгласно посоченото в НА №**, том **, рег. №***, дело № *** г. на
Нотариус с рег. №*** на Нот. камара, не отговаря на описаната площ от 77 кв.м.
Самата пътека, съгласно посоченото в НА №***, том **, рег. №***, дело № *** г. на
Нотариус с рег. №*** на Нот. камара, е с площ 77 кв. м., но на извадката от кадастралния
план от 1985 г., същата е с графично измерена площ от 68 кв. м., при дължина 29 м.,
ширина при входа на имота от улицата 2 м., ширина в края – при входа на частта,
ползвана от ищцата, 3 м. и ширина в най-тясната част 1,60 м.
При извършения оглед е установено, че частта от пътеката свободна за преминаване,
означена на Приложение 1 с червена щриховка, е с площ от 52 кв. м. Това всъщност е
сегашното положение на площта на пътеката.
Площта на оградената, недостъпна за ищцата част от пътеката, означена на
Приложение 1 със синя щриховка е 18 кв. м., дължина 29 м., ширина при входа на имота от
улицата 2 м., ширина в края – при входа на частта, ползвана от ищцата, 2 м. и ширина в най-
тясната част 1,50 м., измерена между стълбче от конструкцията на асмата от южната страна
и оградата на съседите от север.
При тези действителни параметри на пътеката е установено, че тя е достъпна
единствено за пешеходно преминаване.
Вещото лице е установил, че стесняването на пътеката е поради разположението на
част от сградите, очертаващи границите на пътеката от южната страна. Също така, на самата
пътека са поставени метални стълбчета, крепящи асма, покрай южните очертания на
пътеката, които са разположени на 0,3 м. навътре в очертанията на пътеката. Допълнително
4
стесняване съществува в югоизточния край на пътеката, където е поставена лека ограда
и съществува сграда, надписана с червен цвят „ПС“. На Приложение 1 тази част е
защрихована в син цвят.
Вещото лице е установило, че покрай южната граница на пътеката са поставени
метални стълбове, крепящи асмата и са засадени лози на разстояние 0,30 м. навътре в
очертанията на пътеката. По северната граница са засадени лози по самата граница, която
представлява граница с имота от север – имот с идентификатор *** по КККР на гр. Н..
На място в имота, вещото лице е установил наличието северно от сградата с
идентификатор ***.1 на ябълково дърво, разположено в недостъпна част от пътеката.
Най-малката ширина на пътеката, измерена на място е 1,50 м., като вещото лице
уточнява в съдебно заседание, че това е ширината от самата асма. До оградата със съседния
имот, действителната ширина е 1,80 м. (асмата е на 0,30 м.навътре). В края, пътеката е с
ширина от 2 м. Разстоянието в началото (входа) на към имота на ищцата, пътеката е с
ширина от ограда до ограда от 1,80 м.
От изложеното от вещото лице в съдебно заседание се установява, че сегашното
проходимо състояние на пътеката е 52 кв., като в същото време площта на недостъпна за
ищцата част е 18 кв.м.
Това, което води до стесняване на пътеката и пречи за нейното пълноценно и
свободно използване като място за достъп до имота на ищцата е стесняването поради
наличието на 7 бр. метални опорни стълбчета за асмата, разположени на 0,30 м. навътре в
пътеката, както и построената в края на пътеката сграда, която не се вижда на скицата, но е
защрихована в синьо на Приложение №1.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че металните колонки, които поддържат
асмалъка са непосредствено до навеса, стряхата на сградата на ответниците (л. 109).
Разстоянието в началото на пътеката, от сградата №1 в имот 1044, която е на ответниците,
до съседния имот е 2 м.
Вещото лице, уточнява, че по разделителната линия между защрихованото в червено
и защрихованото в синьо има поставена оградна мрежа, а в южната страна пътеката граничи
със стени на постройката (л. 110).
В съдебно заседание, вещото лице уточнява, че посочената в имот с идентификатор
*** по КККР на гр. Н., сграда № 1, представлява навес или затворена постройка, със стени и
покрив, керемиден. Затворено е, и достъпът до нея е само от имота на ответниците (л. 109 от
делото). За тази постройка, вещото лице сочи, че няма отстояние от северната граница
от три метра, тъй като е изградена на разстояние от 2 м.
При така установените факти, съдът прие от правна страна следното:
Съгласно събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
5
страните са съсобственици на имот ***, в който ответниците са собственици на построените
в общия имот сгради с №№ 1 и 4, а ищцата на жилищната сграда с № 3.
За да достигне до притежаваната жилищна сграда ищцата преминава през пътека,
оставена още с договора от *** г. за разпределение на ползването на съсобствения имот, от
неговите тогавашни съсобственици Г.М.Г. и Х. В., които са си оставили „един изход от 2 м.
ширина, който ще ползват за двамата“.
С НА от 2021 г., с който ищцата е придобила правото на собственост върху имота, в
нейна тежест е установено ограничение, както по отношение на ползването от ответниците
на подподовата за сграда с идентификатор ***.3 (сграда по т. 3 от НА) изба, така и
ограничение за извършване на строеж, надстройка или пристрояване в северната част на
имота, ползвана за общ вход на съсобствениците, заемаща 77 кв.м.
От това следва, че т.н „пътека“ за достъп на ищцата до собствения й имот е обща за
всички съсобственици на имота, а нейната площ е определена в размер на 77 кв.м.
От приетата по делото експертиза се установява, че посочената в НА №***, том **,
дело № *** г. на Нотариус с рег. №*** на Нот.Камара площ на пътеката от 77 кв.м. не
съответства на действителното положение и същата е с реална площ от 68 кв.м., при
дължина 29 м., ширина при входа на имота от улицата 2 м., ширина в края – при входа на
частта, ползвана от ищцата, 3 м. и ширина в най-тясната част 1,60 м. (т. 2 от заключението
на вещото лице, л. 89 от делото).
Съгласно нормата на чл. 109, ал.1 ЗС, собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Съгласно ТР № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК това право
притежава и съсобственик на имот, който може да иска прекратяване, в т.ч и премахване
на всяко неоснователно действие, с което другия съсобственик на имота пречи за неговото
ползване, вкл. и чрез изграждането на строеж, построен при отклонение на изискванията на
даденото разрешение или строителни норми.
От приетото заключение и събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява по несъмнен начин, че обичайното ползване на общата за страните „пътека“ е
невъзможно поради наличието на поставени върху нея на общо 7 бр. метални стълбчета, за
опора на асмалъка, навлизащи на разстояние от 0,3 м. навътре в пътеката; засети са трайни
насаждения – лози до всяко от металните стълбчета и 1 бр. ябълково дърво, което се намира
северно от сградата с идентификатор ***.1, разположено в недостъпна част от пътеката.
Освен това е установено, че ползването на „пътеката“ е затруднено и поради
изградената в края на пътеката сграда, която не се вижда на скицата, но е защрихована в
синьо на Приложение №1 (вещото лице уточнява за нея в съдебното заседание, л. 109), това
място е „преградено с лека ограда от градинска мрежа и в края на пътеката има стопанска
постройка“, която не му е известно по кое време се е появила. Вещото лице уточнява, че тя е
„долепена“, даже не е точно долепена, по – скоро е разширена тази постройка с № 3
6
означена.
По делото ответниците не представят документи за изграждането на тази стопанска
постройка, намираща се в края на защрихованата в синьо част от пътеката.
От събраните по делото доказателства се установява, че в действителност
ответниците са изградили намиращия се върху „пътеката“ асмалък, засадили са както
лозовите насаждения, така и ябълковото дърво. Предвид на установената по делото
приемственост върху правото на собственост от първоначалния съсобственик Х. В. Г.
(собственик от 1957 г.), през неговия син К. Х. В. (собственик от 1990 г.) до настоящите
ответници, като негови наследници се установява оборимата презумпция, по чл. 92 ЗС, че
собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако
е установено друго. По делото не се установява, че посадените в общия имот лозови
насаждения, ябълково дърво, както и изградените метални конструкции за асмалък и
постройката със стопанско значение, са изградени от друг, поради което съдът приема, че
същите са изградени, респ. засети от ответниците. Това следва и от обслужващото им
стопанско значение, в полза на ответниците.
В съответствие с посоченото в т. 3 от ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015
г., ОСГК, че за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът
да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право,
съдът намира, че извършените от ответниците, респ. от техните праводатели действия,
засаждане на асми, поставяне на 7 бр. метални подпорни съоръжения за асмалък, засаждане
на ябълка и построяване на сграда, защрихована в синьо (в източния край) на Приложение
№1, ограничават правото на ищцата на съсобственост и конкретно правото й на достъп до
собствената й жилищна постройка.
Съгласно посоченото в мотивите към решението, че двете задължителни условия за
уважаването на иска са: 1/ неоснователността на действията на ответника по негаторния иск
и 2/ създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в
неговия пълен обем. Подчертано е, че ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не
създават пречки на собственика.
Ищцата е доказала по несъмнен начин правото си на собственост върху част от
общия с ответиците имот, вкл. и построената в него къща, представляваща сграда с
идентификатор ***.3 със застроена площ от 49 кв.м., с предназначение – жилищна сграда,
еднофамилна.
В хода на делото, ответниците не са представили доказателства за основателното
изграждане на металната конструкция на асмалъка, вкл. поставянето на 7 бр. метални
стълбчета, засаждането на асмите, както и на ябълката, вкл. и за построяването на сградата с
неустановено стопанско значение, защрихована в синьо (в източния край) на Приложение
№1. В същото време св. М. сочи, че като съсед познава имота и знае, че тези насаждения са
„на комшията“, л. 113, както и че не са от предишния собственик на имота на ищцата.
7
Свидетелят изрично, след предявяване на скицата уточнява, че насажденията са на
собственика на имот ***. Свидетелят сочи, че асмите са стари на около 20-30 години.
Съдът приема, че с извършването на посочените действия, ответниците са създали за
ищцата пречки за използването на собствения й имот по-големи от обикновените, по
смисъла на чл. 50 ЗС, доколкото се стига до неоснователно стесняване на пътеката за достъп
до имота на ищцата и пречка за пренасяне по нея (пеша, а не с кола) на вещи за
домакинството, вкл. и такива за извършването на ремонтни дейности по собствените на
ищцата постройки.
Учредената суперфиция в полза на праводателя на ответниците (Х. В. Г.) касае само
правото му на строеж на жилище. Ответниците не представят доказателства за учредено в
тяхна полза сервитутно право на ползване на общата пътека, вкл. и на засаждане на плодни
насаждения.
В този смисъл, съдът приема, че ищцата е доказала по безспорен начин, че описаните
действия ограничават правото й на собственост върху описаните имоти и най – вече правото
й на свободен достъп до тях.
Предвид на горното, съдът приема, че ответниците следва да бъдат осъдени да
премахнат от общата пътека, с действителни сегашни размери с площ от 68 кв.м., с дължина
29 м.; ширина при входа на имота от улицата от 2 м.; ширина в края – при входа на частта,
ползвана от ищцата 3 м. и ширина в най-тясната част 1,60 м., съгласно т. 2 от заключението
на вещото лице и включваща защрихованата с червено и със синьо част на Приложение №1
към експертизата, намиращите се върху нея 7 бр. метални подпорни съоръжения за асмалък,
трайни насаждения – 7 бр. лозови насаждения (асми), 1 бр. ябълка, оградна мрежа,
поставена между защрихованото в червено и защрихованото в синьо на Приложение №1,
както и сграда, защрихована в синьо (в източния край) на Приложение №1.
Относно искането на ищцата след приключване на съдебното дирене по делото,
ответниците да премахнат незаконно построения временен гараж, като спазят необходимото
отстояние от 3 м., съдът установи следното:
Самото искане не е част от иска на ищцата, доколкото не е изрично формулирано от
нея в обстоятелствената част и петутима на исковата й молба. Това искане се появява в хода
на делото, конкретно в неговата заключителна част, след приключване на съдебното дирене,
поради което съдът ще го обсъди, само в контекста на останалите искания, но не и като част
от решаващите мотиви, в т.ч. и на диспозитива на съдебното решение.
С НА №**, том**, дело № *** г., Х. В. Г. и съпругата му продават на сина си К. Х. В.
своята ½ ид.ч. от съсобствения имот, който е означен като 338/938 ид.ч. от дворното място с
построените в него къща, навес и гараж.
Съгласно Разрешение за строеж № *** г., издадено от Община Н., в полза на Х. В. Г.
е дадено правото за преустройство на съществуваща стопанска постройка в гараж, съгл. чл.
148 ППЗТСУ.
8
Съдът приема, че към датата на издаване на разрешението за строеж (1992),
собственик на имота е бил наследодателят на ответниците К. В. (от 1990), поради което и
издаденото в полза на Х. Г. разрешение не поражда действие за него.
Посочения НА №**, том**, дело № *** г., обаче установява и това, че към датата на
прехвърлителната сделка, гаражът е бил наличен. Дали това е същия гараж или друг или пък
преустроен в навес такъв, вещото лице не е установило, доколкото това не е било и част от
възложената му задача, поради липса на съответно искане от страна на ищцата.
От събраните по делото доказателства, основно от гласните се установи, че самата
постройка, независимо дали е законна или не, не създава сама по себе си неудобство за
ползването на пътеката, тъй като не ограничава правото на ищцата на достъп до имота си.
Вещото лице е установило на място, наличието на гаража, но както той сочи на л. 109, не е
сигурен дали това е изградено, съгласно визата или просто са го преустроили в някакъв
съществуващ навес.
На следващо място ищцата не сочи твърдения за конкретна незаконосъобразност на
наличния „гараж“, доколкото твърдяното от нея отстояние от външната граница на целия
съсобствен имот от 3 м. е относимо съгл. чл. 52 ЗС, се отнася до забраната за посаждане на
дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра
за средните и 1 метър за ниските.
Разпоредбата на чл. 148, ал.1, т. 4 от ППЗТСУ (отм.) също не налага конкретни
ограничения при изграждане на гаражи.
Правото да се иска преместване на дърветата, които са посадени на по-близки
разстояния от посочените по-горе принадлежи на собственика на съседния имот, в случая на
този на имот ***.
Съдът намира, че ищцата не твърди и не доказва по категоричен начин, че
постройката, независимо от нейното предназначение, намираща се на разстояние 2 м. от
границата със съседния имот *** и на уличната регулация, препятства или ограничава
ищцата при достъпа й до собствения й имот, поради което по това искане не следва да се
постановява конкретен диспозитив, тъй като противното би било произнасяне по
непредявено искане, което е недопустимо.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че искът на ищцата по чл. 109 ЗС
е основателен и доказан относно искането за осъждане на ответниците да премахнат от
общата пътека, с действителни сегашни размери с площ от 68 кв.м., с дължина 29 м.;
ширина при входа на имота от улицата 2 м.; ширина в края – при входа на частта, ползвана
от ищцата 3 м. и ширина в най-тясната част 1,60 м., съгласно т. 2 от заключението на вещото
лице и включваща защрихованата с червено и със синьо част на Приложение №1 към
експертизата, намиращите се върху нея 7 бр. метални подпорни съоръжения за асмалък,
трайни насаждения – 7 бр. лозови насаждения (асми), 1 бр. ябълка, оградна мрежа,
поставена между защрихованото в червено и защрихованото в синьо на Приложение №1,
както и сграда, защрихована в синьо (в източния край) на Приложение №1.
9
Относно разноските по чл. 81 от ГПК.
От името на ищцата е приложен списък по чл. 80 от ГПК за направените разноски,
съгласно който се претендират такива за държавна такса в размер на 30 лв. за образуване на
делото, 360 лв. за експертиза, общо 135 лв., и 1500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Освен тези разходи ищцата претендира още такива за пощенски разходи 5,84 лв., за
снабдяване със скица на имота от 20 лв., ксерокс на документи – 28 лв., ДТ за издаване на
съдебно удостоверение – 5 лв., такса за издаване на удостоверение за наследници – 10 лв.
Общо се претендират 1958,84 лв.
Съдът не приема, че претендираните от ищцата разходи за ксерокс на документи – 28
лв., са доказано установими във връзка с настоящето дело, поради което същите не следва да
се приемат за относими при преценката за тежестта за разноски, поради което следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Останалите относими по делото разходи са в общ размер от 1903,84 лв.
Ответниците са направили разноски, общо в размер на 600лв.
Разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Поради уважаването на предявения иск изцяло като основателен и доказан, на
ищцата следва да се присъдят разноски в общ размер на 1903,84 лв. и да се отхвърли за
разликата до 1958,84 лв.
Съдът намира, че от така претендираните разноски следва да се уважат само тези,
които са във връзка с предявения от ищеца иск.
Отговорността на всеки от ответниците за разноски е разделна и следва всеки от тях
да бъде осъден да заплати по 634,61 лв., като претенцията до поисканите 652,95 лв. (1/3 част
от 1985,84 лв.) следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС по иска на ищцата Н. В. В. с ЕГН ********** от
гр. Н., ул. ***, ответниците Х. К. Х. с ЕГН *** от гр. Н., ул. ***, Х. В. В. с ЕГН **********
от гр. Н., ул. *** и П. К. М. с ЕГН ********** от гр. К., обл. Б., ул. ***, ДА ПРЕМАХНАТ
от общата пътека в съсобствения имот с идентификатор *** по КККР на гр. Н., обл. Ш., с
действителни размери по сега действащия КККР с площ от 68 кв.м. (шестдесет и осем
квадратни метра), с дължина 29 м. (двадесет и девет метра); ширина при входа на имота от
10
улицата от 2 м. (два метра); ширина в края – при входа на частта, ползвана от ищцата 3 м.
(три метра) и ширина в най-тясната част 1,60 м. (един метър и шестдесет сантиметра),
съгласно т. 2 от заключението на вещото лице и включваща защрихованата с червено и със
синьо част на Приложение №1 към експертизата, намиращите се върху нея 7 бр. метални
подпорни съоръжения за асмалък; трайни насаждения – 7 бр. лозови насаждения (асми), 1
бр. ябълка; оградна мрежа, поставена между защрихованото в червено и защрихованото в
синьо на Приложение №1, както и стопанска сграда, защрихована в синьо (в източния край)
на Приложение №1.
Неразделна част от решението по делото е Приложение № 1 от заключение по
съдебно – техническа експертиза от 01.12.2023 г., изготвена от инж. Р. Х., по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Х. К. Х. с ЕГН *** от гр. Н., ул. ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. В. с ЕГН ********** от гр. Н., ул. ***, направените по делото
разноски в размер на 634,61 лв. (шестстотин тридесет и четири лева шестдесет и една ст.),
като отхвърля претенцията до поисканите 652,95 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Х. В. В. с ЕГН ********** от гр. Н.,
ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. В. с ЕГН ********** от гр. Н., ул. ***, направените по
делото разноски в размер на 634,61 лв. (шестстотин тридесет и четири лева шестдесет и
една ст.), като отхвърля претенцията до поисканите 652,95 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, П. К. М. с ЕГН ********** от гр. К.,
обл. Б., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. В. с ЕГН ********** от гр. Н., ул. ***, направените
по делото разноски в размер на 634,61 лв. (шестстотин тридесет и четири лева шестдесет и
една ст.), като отхвърля претенцията до поисканите 652,95 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страната, съгласно чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
11