Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                  Година 22.12.2016                 Град  К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На двадесет и трети ноември                    две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: С.Д.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 629 по описа за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид:

         Предявен е иск с правно основание член 124 от ГПК.

Ищецът - П.к. „Н.”*** твърди, че с Писмо № 39-00-10 от 11.11.2014г., ответната община поискала от кооперацията документи за собственост на УПИ VII-н., кв.4 по УП на село К., О.К. В отговор на писмото пояснили, че имота е отчужден за нуждите на кооперацията през 60-те години на XX век, върху него е построена сграда на магазина за търговия на дребно, но не разполагат с документи за собственост. Заявили, че имат намерение да придобият собствеността върху имота чрез обстоятелствена проверка, по реда на член 587, ал.2 от ГПК и помолили да им бъдат издадени необходимите за това документи.

Сочи, че с Писмо № 38-00-10 от 13.12.2014г., О. ги уведомила, че издаването на поисканите документи представлявало административна услуга, за което се плащала такса. След окомплектоване на необходимите документи подали до ответната община молба-декларация по член 587 от ГПК. Декларацията била върната с забележка: „За описания УПИ VII-н., кв. 4 по УП на с. К. има съставен акт за ОС № 3947 от 03.12.2014г. и няма наличен акт за ДС по НДИ (отм.)“….

Твърди, че помолили да им се издаде екземпляр от акта, но им било отказано с аргумент: „...ПК Н. не е собственик на имота, а само на сградата“. Сочи, че кооперацията непрекъснато през последните петдесет и повече години е фактически владелец на имота, необезпокояван през този период нито от физически, нито от юридически лица, включително от ответната община. Фактическата власт върху имота е упражнявана само от кооперацията, която през целия този период плащала дължимите върху него данъци и такси в полза на бюджета на ответната община.

С допълнителна молба от 09.08.2016г. уточнява, че имота е вписан в книгата за дълготрайни материални активи на кооперацията през месец октомври 1969г. и от тази дата е започнала да тече придобивната давност върху имота.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника - О.К. че П.к. „Н.“*** е собственик, на основание изтекла в нейната полза придобивна давност на следния недвижим имот: УПИ VII-н., кв.4, с площ 2592 кв.м. по УП на с.К., О.К. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът – О.К. намира предявения иск за процесуално допустим, но по съществото си неоснователен. На първо място, съгласно Протокол от 17.07.1969г. на комисията по параграф 85 от ППИНМ се извършва оценка на местата, сградите и подобренията в имотите, които се отчуждават за „н.” по плана на село К., а в графа 11 на Акт за частна общинска собственост № 3947/03.12.2014г. е записано, че в имота попада сграда на ПК „Н.” град К.. От представените с исковата молба писмени доказателства не може да се установи каква е връзката между посочения „н.” в Протокола от 1969г. и ищеца П.к. „Н.”, от друга страна не може и да се направи извод за наличието на правоприемство между П.к. „Н.” и записаната в АЧОС ПК „Н.” - К.. Ищецът не е представил нито едно доказателство в тази насока, единственото му твърдение в исковата молба е, че имотът бил вписан в книгата за дълготрайни материални активи на кооперацията през 1969г. Фактът на включване имота в баланса на ПК „Н.-96” град К. не е достатъчен за установяване правото на собственост върху имота от страна на ищеца, липсват и каквито и да са доказателства имотът да е предоставян на ПК „Н.-96” град К. за стопанисване или управление по предвидения в закона ред. За да произведе ефект придобивната давност е необходимо намерението за своене на имота да е демонстрирано по отношение на действителния собственик, както и да е налице позоваване на придобиването, тъй като съгласно действащите правила член 120 от ЗЗД, българското право не признава служебното зачитане на давността. За да може възражението за придобивна давност да бъде уважено в рамките на защита на правото на собственост следва да са налице две кумулативно дадени предпоставки -претендиращият несобственик следва да е упражнявал фактическата власт по отношение на имота, без противопоставяне от страна на собственика, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение, което сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем и това поведение е известно на собственика. Основание за придобиване на правото на собственост по член 79, ал. 1 от ЗС е самото владение на имота от дадено лице, което владее имота като свой собствен такъв. Въпросът относно принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на установяване на владение от ищците е релевантен за разглеждания спор, а доказателства за установяване на такава не са посочени нито в исковата молба, нито с прилагане на други доказателства. Последното произтича от нормата на член 68 от ЗС, съобразно която, установилият владение, за да е то явно, трайно, несъмнено следва да отблъсне владението на действителния собственик на имота, спрямо който го свои. В тежест на ищците е да установят, че имотът е бил частна собственост, с оглед възможността да го своят като свой. В този смисъл, изричните твърдения на ищците са, че са владели имота с намерение за своене единствено по отношение на О.К. водят до извода, че имотът е общинска собственост. Актът за общинска собственост е официален свидетелстващ документ, който удостоверява, че извършените в него записвания действително са извършени въз основа на посочените в него предхождащи го актове и на посоченото в него основание. Актовете за общинска собственост нямат конститутивно действие, тяхното съставяне не е основание за придобиване правото на собственост, но имайки констативен характер, досежно посочени факти, от които произтича правото на собственост на държавата или О., при заявен иск за собственост срещу държавата или О., в тежест на ищецът, претендиращ собствеността на имота на лично придобивно основание, е да установи правото си на собственост върху претендирания имот като по този начин обори придобивното основание на ответника, отразено в акта за общинска собственост. За процесния недвижим имот няма ангажиран като доказателство титул за собственост, различен от този на О.. Данните по делото не опровергават отразеното по акта, а именно, че собствеността е на държавата. Преди 09.09.1944г. имотът е държавна собственост по силата на нормата на член 3 от Закона за държавните имоти от 1948г. (отм.) – Държавни са недвижимите имоти, които не принадлежат никому, след като към тази праводателят, не притежава документ, легитимиращ го като собственик на недвижим имот от 2592 кв.м. Липсват каквито и да са доказателства за трансформация на правото от държавна в частна собственост, в тази насока безспорно установения факт, че по разписен лист към одобрения през 1961г. план на селото за имоти пл. № № 43,45,46,47,48 е записано,че се отчуждават от техните собственици. Само фактът на владението с намерение за своене на имота същи не променя характера на собствеността. С разпоредбата на чл. 6 от ЗС, в редакцията към 1965г., респ. и към 1986г., е възпроизведена цитираната норма на ЗДИ от 1948г. (отм.) и следва, че държавата придобива имотите, които нямат друг собственик. Дори да не се твърди друго правно основание, ако не се твърди и не се установява имотът да е принадлежал на трето лице, разпоредбата на член 6 от ЗС (отм.), съставлява правно основание за придобиване правото на собственост от държавата. Доколкото по силата на Закона за общинска собственост (ЗОбС) имотът е преминал в патримониума на О., за което са съставени и съответните Актове за общинска собственост, по арг. на § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС, обн. ДВ. бр. 96/1999г., „застроените и незастроени парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините“. Съгласно член 86 от ЗС, разпоредба, приета през 1951г., в редакция до изм. бр. 33/1996г. - е налице категорична забрана да се придобие по давност вещ, държавна собственост. По силата на §1 от ЗД на ЗС (ДВ. бр. 46/2006г., в сила от 1.06.2006г., изм. с ДВ. бр. 105/2006г., изм. с ДВ. бр. 113/2007г., изм. с ДВ, бр. 109/2008г. и съответно изм. с ДВ. бр. 105/2011г., в сила от 31.12.2011г.) - давността за придобиване на държавни и общински имоти не тече до 31.12.2014г. Или, ако се отчете правилно моментът, от който и до който следва да е налице необезпокоявано 10- годишно владение с намерения за своене на чуждия имот, така, както е посочено по-горе и факта, че именно – държавата, респ. О. е собственик на имота и поради естеството на собствеността придобивната давност е ограничена времево като основание за придобиване правото на собственост на обектите на държавната и общинска собственост, следва, че в полза на ищците не може да бъде признато право на собственост, придобито на оригинерното основание по член 79, ал. 1 от ЗС.

Предвид липсата на достатъчно основания и липса на доказателства в тази насока, моли съда да отхвърли предявените от П.к. „Н.”*** искове, както и искането за присъждане на направените разноски. Претендира за направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена кореспонденцията между страните във връзка с иницииране от ищеца на производство по реда на член 587, ал. 2 от ГПК и извършване на обстоятелствена проверка по снабдяване с титул за собственост на процесния имот. С Писмо № 39-00-10 от 11.11.2014г., О.К. е изискала от ищеца документи за собственост на УПИ VII-н., кв.4 по УП на село К.. В отговор, П.к. „Н.”*** с писмо от 24.11.2014г. е заявила, че имота е отчужден за нуждите на кооперацията през 60-те години на XX век, върху него е построена сграда на магазина за търговия на дребно, но не разполагат с документи за собственост. Заявили, че имат намерение да придобият собствеността върху имота чрез обстоятелствена проверка, по реда на член 587, ал.2 от ГПК и помолили да им бъдат издадени необходимите за това документи.

Сочи, че с Писмо № 39-00-10 от 13.12.2014г., О.К. уведомяват ищеца, че издаването на поисканите документи представлявало административна услуга, за което се плаща такса. Във връзка с цитираното писмо, П.к. „Н.”*** с молба-декларация по член 587 от ГПК, изх. № 73/21.07.2015г. е окомплектовала необходимите документи и подала до О.К. Декларацията е върната със забележка: „За описания УПИ VII-н., кв. 4 по УП на с. К. има съставен акт за ОС № 3947 от 03.12.2014г. и няма наличен акт за ДС по НДИ (отм.)“.

С писмо, изх. № 84/27.11.2015г., П.к. „Н.”*** е изискала от ответника да им се издаде екземпляр от ОС № 3947 от 03.12.2014г. В отговор на искането, О.К. с нарочно писмо до ищеца е отказала издаването на екземпляр от искания документ с мотив, че Кооперацията не е собственик на имота, а само на сградата.

Видно от представената скица № 481/02.08.2016г., процесният имот представлява УПИ-н., кв.4, с площ 2592 кв.м. по УП на село К., О.К. В текстовата част на скицата е отразено, че имотът е записан на О.К. съгласно Акт за ЧОС № 3947.

Представено е копие от книгата за дълготрайните материални активи на кооперацията, в която за месец октомври 1969г. е вписано притежанието на сграда в село К..

Във връзка с оспорване на предявения иск, ответникът е ангажирал писмени доказателства. С Протокол от 17.07.1969г. на комисия по § 85 от ППИНМ в село К., назначена със Заповед № 6/09.01.1969г. на Председателя на ГНС – К. е взето решение да се предадат по регулация места към парцел VII-н., с.К.. От анализа на представената скица № 65/25.08.2015г. и извлечение от разписна книга се установява, че имот пл. № 43 в кв.4 по плана на с. К. на Дона Неделчева Евтимова е отчужден. Към настоящия момент, този имот съставлява УПИ VII-н., кв.4.

С Акт за Частна общинска собственост № 3947, съставен на 03.12.2014г., на основание §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, одобрен ПУП със Заповед № 634/1964г., О.К. се легитимира като собственик на УПИ VII-н., кв.4, с площ 2592 кв.м. по УП на с.К., О.К.

Видно от Заповед № 580/29.06.2016г. на Кмета на О.К. е одобрен ПУП – план за регулация и застрояване частично на УПИ VII-н., кв.4 по УС на с. К.. ПУП в част план за регулация предвижда от УПИ VII-н. да се образуват два нови урегулирани поземлени имота - УПИ VII-площад, озеленяване и УПИ Х-обществено обслужване в кв.4, съгласно нанесените зачертавания, щрихи и надписи с кафяв цвят към графичната част на проекта. От представения Акт на О.К. от20.07.2016г. за постъпили (непостъпили) възражения е отразено, че е обявено ПУП – ПРЗ частично за УПИ VII-н., кв.4 по плана на с. К., с обявление № 93-00-597 от 30.06.2016г. Законния срок на обявлението изтича на 19.07.2016г. и законния 14-дневен срок не са постъпили възражения. Заповед № 580/29.06.2016г. на Кмета на О.К. влиза в законна сила на 21.07.2016г. В тази връзка е издаден и Акт за Частна общинска собственост № 5040, съставен на 22.08.2016г., на основание чл. 59, ал. 2 от ЗОС и цитираната заповед на Кмета на О.К. като документа за собственост се отнася за УПИ Х-обществено обслужване в кв.4, с площ 380 кв.м. по УП на с.К., О.К.

Относно правосубектността на ищеца, респективно кооперацията, претендираща, че е собственик на процесния имот са налице следните данни и фактически обстоятелства: Представени са документи от Държавен архив град П., а именно - историческа на ПК село В. за периода 01.01.1944г. до 05.04.1967г., която дава данни за това, че кооперацията е основана през 1937г. под фирмата Кредитна кооперация „П.“ – село В., развиваща финансова и стопанска дейност. През периода 1944-1967г. кооперацията се слива с бившите потребителни кооперации в селата: Марино поле, Соколица, К., Горни Домлян и Домлян. През месец април 1967г. кооперацията се слива с Градската потребителна кооперация „н.“ град К. и така прекратява своето самостоятелно съществуване.

Другата представена историческата справка дава данни за дейността и развитието на П.к. „Н.”***, като правоприемник на потребителна кооперация „н.“ град К., която е една и съща с потребителна кооперация в село В., О.К. за времето от 05.04.1967г. до 31.12.2000г. В справката се сочи, че при наличните дела и документи, отразяващи организирането, финансово-икономическото състояние на П.к. „Н.”*** – предимно ревизионни актове за проведени пълни финансови ревизии върху дейността, както и счетоводни годишни отчети и заседанията на управителните тела, решения, определения, вписвания в съответните книги на П.ски окръжен съд се установява наименованието на кооперацията. Правоприемник на същата е потребителна кооперация в село В., която е взела решение да се преименува в Н. и да се извести в град К.. Тези промени стават след учредяването на Районен кооперативен съюз град К., след 01.09.1988г. До учредяването на РКС – К., потребителна кооперация в село В. е действала като клонова кооперация към състава на ГПК „н.“ град К. и *** „Васил Левски“ град К..

От представените решение № 4056 от 04.04.1996г., постановено по ф.д. № 26 по описа за 1988г. на ПОС и удостоверения за Актуално състояние на П.к. „Н.”***, издадени на 24.07.2001г. и на 12.12.2001г. от „Информационно обслужване” АД се установява, вписана промяна в седалището и наименованието на кооперацията, като Новото наименование на кооперацията е П.к. „Н.”, а новото седалище ***

Анализираните писмени доказателства установяват, че П.к. „Н.”*** e правоприемник на *** „н.“ град К..

Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на ищцовата страна. Свидетелят Т.И.В. твърди, че мястото, където са построени магазина и сладкарницата на кооперацията в село К. било собственост на нейната баба. Те си живеели в П., а това имота бил нейно наследство. Това място представлявало ливада и имали три ореха, които обирали и продавали в града. Разказва, че била малка, около 8-ми клас, т.е. след 1965 година, когато един ден баба й си дошла в П. и плачела, като казала на баща й, че мястото го взимали и н.ът ще прави магазин. Той попитал какво има лошо в това, а тя му отговорила - „как няма лошо, взимат ни мястото”. Твърди, че това били техни ниви, които не влезли в ТКЗС и към настоящия момент от това място имали още 7-8 ара. Не си спомня дали баба й или някой друг от семейството е правил постъпки отчуждаването на имота да се отмени. Твърди, че върху имота се построил магазина от н.а, който и сега съществувал и работел.

         Свидетелят С.Ц.С. твърди, че 22 години била магазинерка в магазина на ищеца в село К. и до ден днешен, никой не е предявявал някакъв иск, че магазинът не е на кооперацията. Имената на кооперацията са се сменяли няколко пъти, но винаги го е ползвала тя. Работела в магазина от 1980г. до 2000г. През този период друг не е претендирал за този имот. Твърди, че била в УС на кооперацията и до ден днешен никой не е претендирал за имота, никога не е било обсъждано такова искане. Кооперацията била една и съща и магазинът не е бил собственост на друга кооперация. Сочи, че е в село К. от 1960 година. Известно й било отчуждаването на земята, но не знае кой го е извършил. Твърди, че дори на един от собствениците не било платено обезщетение. И към днешно време не й било известно някой да е оспорвал това ползване на кооперацията. Твърди, че магазинът бил строен 1969-70 година.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави средните изводи от правна страна:

Съдът е сезиран с установителен иск за собственост по реда на член 124, ал. 1 от ГПК за собственост на недвижим имот. В исковата си молба ищецът сочи като основание на исковата си претенция за придобиване на спорния имот - правоприемство от *** „н.“ град К. и придобиване на имота по давност за периода от месец октомври 1969г., когато имота е вписан в книгата за дълготрайните материални активи на кооперацията до настоящия момент. По делото не се спори, че ищеца ползва и владее процесния имот. Спори се относно обстоятелството - кой е собственикът на процесния имот – УПИ-н., кв.4, с площ 2592 кв.м. по УП на село К..

По отношение претенцията на ищеца, съдът намира следното:

От представени доказателства, съдът приема за безспорно установено, че е налице правоприемство между „н.” К. и П.к. „Н.”***. Съдът приема за безспорно установено, че в книгата за дълготрайните материални активи на кооперацията е вписана само сградата, т.е. магазинът, което е построен върху имота, който не е предмет на настоящото дело. Ищецът се позовава и на оригинерно придобивно основание, като твърди, че по отношение на процесния имот е осъществявал непрекъснато владение, което започнало да тече от 1969г. В хода делото се установи, че ответната община за процесния имот е съставила акт за частна общинска собственост. Владението е факт с правно значение и доказването му е в тежест на онзи, който иска да ползва благоприятните последици. В случая ищецът успя да установи – чрез събраните по делото гласни и писмени доказателства, че в продължение от 1969г. е осъществявал спокойно и непрекъснато владение върху процесния имот. От друга страна следва да се отбележи, че правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него (чл. 99 от ЗС), като когато се касае за недвижим имот, отказът се извършва в писмена форма с нотариално заверен подпис и вписване в имотния регистър, като до момента на вписването, заявлението за отказ може да бъде оттеглено (чл. 100 от ЗС). Съгласно чл.79, ал. 2 ЗС – ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години, а когато то е недобросъвестно такова – с непрекъснато владение в продължение на десет. В случая от 1969г. до 2014г. няма данни О. да е упражнявала фактическа власт върху имота, а имотът е ползван от ищеца и той е осъществявал фактическа власт върху него. Както споделят и свидетелите, собствеността на Кооперацията никога не е била оспорвана. Дори и за начало на осъщественото владение да се приеме 1988 г., когато ищцова кооперация е вписана в кооперативния регистър, след прекратяването на *** „В. Левски” град К., то до момента на съставяне на актовете за частна общинска собственост – 03.12.2014г., е изтекъл период по-дълъг от десет години, респ. може да се приеме, че е налице оригинерно придобивно основание, което легитимира ищеца като собственик. Доказателства в обратен смисъл не са ангажирани, а според събраните гласни доказателства именно ищцовата кооперация е осъществявала необезпокоявано владение върху този имот.

Съдът намира за неприложима в случая е и разпоредбата на чл. 86 ЗС (ред. 1951-1996г.), съдържаща забрана за придобиване на вещи, държавна собственост, а и тази по §1 ЗД на ЗС ДВ, бр. 46, бр. 105 от 2006г., бр. 113 от 2007г., бр. 109 от 2008г. и бр. 105 от 2011г., според която давността за придобиване на такива имоти не тече до 31.12.2014г. Както вече се посочи по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват, че процесния имот е бил собственост на държавата, респ. социалистическа или общинска собственост. 

Относно приложения по делото акт за частна общинска собственост, на които се позовава ответната община, като титул на собственост следва да се отбележи, че същите съгласно чл. 5, ал. 3 Закона за общинската собственост нямат правопораждащо действие. Съгласно разпоредбата на чл. 5 и чл. 56 от ЗОС от 1996г. – общините удостоверяват правото си на собственост с акт за общинска собственост, който следва да се впише съгласно пар. 75 от ПЗР на ЗИДЗОС (обн. ДВ бр.101 от 2004г.). Тези актове имат декларативен характер, но не са били вписани и не са станали известни на трети лица. Те са станали известни на ищеца през 2014-2015г., в производство по предприето издаване на титул за собственост по реда на член 587, ал. 2 от ГПК за процесния имот. Следва да се посочи, че самото актуване на определен недвижим имот като общинска собственост няма конститутивен характер и не поражда право на собственост в полза на О.К. Актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, съответно на общинската собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта следва да се посочва и основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал държавна /общинска собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна/общинска собственост само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи право на собственост. В случая процесният имот е бил актуван като частна общинска собственост през 2014г., а като правно основание в актовете е посочено § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. При това положение в тежест на ответника по иска бе да установи откога и на какво основание (одържавяване, отчуждаване, сделка, конфискация и пр.) имотът е станал общинска собственост преди съставянето на цитираните актове за общинска собственост. В този смисъл ВКС се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК с редица решения (напр. решение № 310 от 03.01.2012г. по гр.д. № 456/2011г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 321 от 14.10.2011г. по гр.д. № 1167/2010г. на І г.о., решение № 269 от 03.08.2012г. по гр.д. № 643/2011г. на І г.о.). Според разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, обн. ДВ бр. 96 от 05.11.1999г., според която застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. За настъпване на транслативното действие на §42, обаче е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: имотът да е бил със статут на частна държавна собственост и да е имал посоченото в разпоредбата предназначение, съгласно отреждането на действащия към датата на влизането й в сила план на съответното населено място. В случая горните предпоставки не бяха установени кумулативно. Не се ангажираха доказателства, че имотът, предмет на иска е бил със статут на частна държавна собственост. Не се установи и предназначението на имота по действащия към 2014г. план. Няма съмнение, че отреждането на парцелите и имотите се определя с подробен устройствен план. В случая ответната Община не е представила доказателства за отреждането на имота за обществено или благоустройствено мероприятие на О., съгласно предвижданията на действащия към датата на влизане в сила на закона подробен устройствен план. Към момента на влизане в сила на горепосочения текст на ЗОС (ДВ 96/99г.) - 8.11.1999 г., в с. К. е действал плана от 1961г. По разписен лист е записано имот пл. № 43 в кв.4 по плана на с. К. на Дона Неделчева Евтимова. По този план липсва предвиждане относно спорния имот, даващо възможност за трансформация на собствеността в общинска. Така не е изпълнен фактическият състав на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, за да настъпи вещно правното и действие. Записването в разписния лист не може да подкрепи твърдението на ответника, т.к. той по правило не е годно писмено доказателство за право на собственост, дори и ответникът да фигурира като собственик. Основната функция на разписната книга, а сега на кадастралния регистър е информационно-оповестителна, но той не доказва и не създава вещни права. Записването в нея на недвижим имот на друг собственик, различен от титуляра на това право, или невписване на някой от съсобствениците, не го лишава от правото му на собственост.

От друга страна следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани доказателства, подкрепящи твърдението, че собствеността на имота предмет на иска е била държавна. Тук следва да се отбележи, че в периода от 1971г. (влизане в сила на Конституцията на НРБ от 1971г.) до влизането в сила на новата ни Конституция през 1991г., всичко, което не беше собственост на кооперациите, обществените организации и на частни лица, беше държавна собственост. В този смисъл чл.14 от Конституцията от 1971г. и чл.2 от ЗС (редакция преди изменението с ДВ бр.31 от 1990г.).  С изменението на чл.14 от Конституцията от 1971г., публ. в ДВ бр.29 от 1990г. се предвиди съществуването наред с държавната собственост и на общинска и частна собственост. Тоест, след  1990г., с оглед субекта на собственост, собствеността се раздели на държавна, общинска, кооперативна, собственост на юридически лица и на граждани - чл.2 от Закона за собствеността (изм. ДВ бр.31 от 1990г.). В периода от 1991г. (влизане в сила на новата Конституция) до 1996г. (влизане в сила на Закона за държавната собственост) нямаше изрична уредба на това, кои вещи са държавна собственост. Единствено в чл.18 от Конституцията са посочени обектите, които са изключителна държавна собственост, а в чл.6 от Закона за собствеността (изменен с §6 от ПЗР на ЗМСМА от 1991г.) беше визирано, че държавна собственост са имуществото, обявено от Конституцията и законите за изключителна нейна собственост и имуществото, което тя придобива. В случая се установи, че от 1969г. имотът, предмет на иска е бил собствен на кооперация и на това основание не може да се приеме, че забраната за придобиване на процесния имот по давност е приложима. Разпоредбата на чл. 86 от ЗС въвежда забрана за придобиване на вещи, държавна собственост, а според параграф 1 от ЗИД на ЗС, давността за придобиване на такива имоти не тече до 31.12.2014г.

Следва да се допълни, че по делото не е имало спор, а и според приетите доказателства е безспорно, че процесния имот не е бил земеделски, респ. намирал се е в урбанизирана територия. От друга страна не са ангажирани доказателства за извършена процедура по оценка и обезщетяване.

От всички изложено се налага извод, че предявения иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, ведно с всички законни последици от това.

При този изход на спора, в тежест на ответната страна следва да бъдат присъдени направените от ищците разноски по производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1020.00 лева, платена държавна такса в размер на 655.00 лева и платена такса за съдебни удостоверения в размер на 10.00 лева или общо сумата от 1685.00 лева.

                   Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.К. с ЕИК *** със седалище:***, представлявана от Кмета на О. - д-р Е.К., че П.К. „Н.“, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, на основание член 124 от ГПК е собственик по силата на осъществило се правоприемство и давностно владение на недвижим имот, представляващ - УПИ VII-н., кв.4, с площ 2592 кв.м. по УП на с.К., О.К. ***, с ЕИК *** със седалище:***, представлявана от кмета на О. - д-р Е.К., да заплати на П.К. „Н.“, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, направените по делото разноски в размер на 1685.00 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П.ски окръжен съд  в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.