Решение по дело №317/2016 на Окръжен съд - Габрово

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                        № 9

                                               гр.Габрово, 11.01.2017г.

                                      В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

         ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселина Топалова

                                                                 ЧЛЕНОВЕ : Валентина Генжова

                                                                                      Кремена Големанова

         при секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №317 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото „У.Б.” АД против Решение №240/21.07.2016г. по гр.д.№1986/2015г. на РС Габрово.

         В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди се, че решението било постановено при съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон. Неправилно първоинстанционния съд бил приел за безспорен факта, че ищците били заплатили на „У.Б.” АД исковата сума. Същите твърдели, че са платили исковата сума без правно основание. Съдът бил указал да се докаже твърдението, че сумата е платена от ищите, а ответната банка била оспорила  исковете изцяло и по основание и по размер и не била променяла това си становище. Съдът не бил постановил определение за безспорност на факта и че същия не се нуждае от доказване, а освен това оспорения факт не бил общоизвестен. По делото нямало доказателства, че именно ищците са платили исковата сума. В нарушение на съществените процесуални правила районният съд бил  приел, че следва да изгради своите изводи като се съобрази изцяло с тези изложени от Софийски градски съд в мотивите му по гр.д.№7576/2014г. Първоинстанционният съд бил приел, че казусите са еднотипни, въпреки различните периоди, като бил направил и незаконосъобразния извод, че мотивите на решението на другия съд са задължителни за него.

         Твърди се и че изводите на районния съд противоречали на събраните по делото доказателства. Правилно съдът бил приел, че клаузите на договора са действителни, но в противоречие с този извод изразил становище, че определения в чл.4.1 А годишен лихвен процент не е договорен за целия срок на действие на договора. Съдът не се бил съобразил с текста на чл.11.1.1 от договора, в който страните се били споразумели лихвата по редовния дълг за целия срок на договора да бъде тази определена в т.4.1 А или 4.1 Б и не бил взел предвид, че наведеното изключение в чл.11.2 от договора се прилагало само при условията на чл.9.4 от ОУ, неразделна част от процесния договор, които сочели, че размера на годишния лихвен процент е8,2% и не може да бъде намаляван, а може единствено да бъде увеличаван при всяко нарастване на базовия лихвен процент с повече от 0,5 процентни пункта спрямо действащия по време на промяната размер. Неправилно първоинстанционния съд бил приел, че при каквато и да е промяна на пазарния индекс Софибор банката следва да променя договорения размер на възнаградителната лихва, поради което приел, че дължимата сума за исковия период е 3202,256лв или 3213,10лв., а не тази която банката е начислила.

         Твърди, че в заключението си вещото лице е направило неверни изчисления по отношение размера на възнаградителната лихва за процесния период. Това грешно изчисление на дължимата възнаградителна лихва било от съществено значение за крайния изход на спора. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.

         Ответникът в депозирания по делото отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна. Не отговаряло на истината твърдението на жалбоподателят, че плащането не било безспорно доказано, това обстоятелство било отразено в проекта за доклад където съдът бил посочил фактите и обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване. Банката не била възразила по доклада, поради което твърденията за недоказаност били несъстоятелни. Установявало се от представена информация за сметка, неоспорена от банката, че ищците били внасяли месечните погасителни вноски в пълен размер без забава. По делото нямало данни трети лица да са погасявали дълга, поради което правилно първоинстанционния съд бил приел, че процесната сума е заплатена от ищците. Не било налице и твърдяното то жалбоподателят нарушение на процесуалните правила от съда. Несъстоятелни  били и възраженията за необоснованост на обжалваното решение. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди направените пред въззивната инстанция разноски.

         Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

         Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

         Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

         С процесната искова молба е предявен иск да бъде осъден жалбоподателят да заплати сумата от 9400лв. платена без основание (недължимо надвзета като част от възнаградителна лихва по договор за банков кредит) за периода 15.04.2013г.-25.08.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, сумата от 1151,58лв. мораторна лихва върху платените без основание суми за периода 15.04.2013г. до датата на депозиране на исковата молба- 25.08.2015г., както и направените по делото разноски.

         С обжалваното Решение №240/21.07.2016г. по гр.д.№1986/2015г. на РС Габрово предявените искове са уважени.

         Решението е обжалвано изцяло.

         За да постанови решението си районният съд е приел следното  :

         На 19.06.2008г между двамата ищци, от една страна и У.Б. АД, от друга страна е сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №274, по силата на който банката предоставя банков кредит в размер на 70 000 BGN с цел - покупка на имот, с краен срок за погасяване на задължението по кредита – 15.12.2031г. от датата на първото поред усвояване, с анюитетни /равни/ месечни вноски, съгласно приложен Погасителен план към договора. Съгласно чл.4 и чл. 4.1.А от раздел I „Предмет и условия на договора” от процесния договор годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски е формиран от два компонента: базовия лихвен индекс по раздел III от Общите условия и надбавка към него за редовен дълг, определена в договора при неговото подписване. Към момента на сключване на процесния договор за кредит базовия лихвен индекс е в размер на 6.536% и надбавка в размер на 1.664% или годишния лихвен процент е 8.20 % към датата на договора. Съгласно точка 9.1 от Общи условия, при които У.Б. АД предоставя ипотечни кредити на физически лица, годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски, се формира от сбора на два компонента: базовия лихвен индекс - едномесечен SOFIBOR, който е променлив компонент, с оглед на факта, че се явява обективен измерител на изменението на пазарните условия и фиксирана надбавка, определена по размер при подписване на договора за кредит. Съгласно чл.9.4 от Общите условия при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия лихвен процент с повече от 0,5% пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Банката може да промени размера на анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на кредитополучателя, включително и към момент, различен от промяната на лихвения процент. Пазарния индекс 1-месечен SOFIBOR се е променял за процесния период от 15.04.2013г. до 25.08.2015г. в увеличение и в намаление. Пазарният индекс 1-месечен SOFIBOR не се е променял с 0,5% спрямо предходен месец, както и в края на процесния период спрямо началото. Банката не е променяла /коригирала/ прилагания лихвен процент по кредита в посока към неговото увеличение при увеличение на нивата на пазарния индекс 1м. SOFIBOR и в посока към намаление на прилагания лихвен процент при намаление на нивата на пазарния индекс с повече от 0.5% спрямо прилагания до момента, за процесния период. За процесния период Банката е прилагала за база на 1-месечен SOFIBOR индекс 6,536 в %. За целия процесен период изменението на базовия лихвен процент - едномесечния SOFIBOR по данни на БНБ е намалял спрямо приложения към съответния момент на начисляване /вальор/ от банката с повече от 0,5 %.

        Първоинстанционният съд е приел, че между страните по делото и понастоящем съществува валидно облигационно отношение, произтичащо от процесния договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №274/19.06.2008г., с който ответната „У.Б.” АД е отпуснала на ищцата Й.С. кредит в размер на 70 000лв. за покупка на жилище, който тя и ищецът Й.М. /като солидарен длъжник/ са се задължили да върнат чрез заплащане на месечни анюитетни вноски, дължими за периода от 15.07.2008г. до 15.12.2031г., включващи и дължимата лихва по т.4 и таксите и комисионните по т.5 от договора. Договорът е сключен при общи условия /т. 19 от договора/, а именно - Общите условия, приети от УС на банката с протокол № 13/18.04.2007г., които общи условия са били реално предадени на ищците при сключване на процесния договор. Анюитетните вноски по кредита са погасявани чрез извършвани от ответната банка удръжки /директен дебит/ от целева разплащателна сметка, в която двамата ищци са внасяли необходимите за това суми. За периода от 15 април 2013г. до 25 август 2015г. банката начислила и събрала лихви в абсолютен размер на 12 655,27лв. Разликата между удържаната сума за лихви в процесния период и изчислената от вещото лице по задача 4 /таблица 4.2./ дължима сума с натрупване за периода е в размер на 9 452,81 лв. по първоначалното заключение и 9442,17 лв. по допълнителното заключение .

        Първоинстанционният съд в мотивите си е направил изявление, че изцяло споделя анализа на договора и общите условия действащи между страните направен в Решение по в.гр.д.№7576/2014г. на СГС, че тези мотиви обвързват страните и ги е цитирал, като е приел следното :  

         Договорът въвежда променлив годишен лихвен процент, което е следствие от променливия характер на едната му компонента – базов лихвен процент. Липсва договорна клауза, която да поставя граници на движение на годишния лихвен процент - минимален или максимален размер на годишния лихвен процент. Не представлява подобна клауза т. 11.1 от договора, която по същество не предвижда нещо по-различно от клаузата на т. 4.1.А - че лихвите са заплащат в съответствие с раздел III от ОУ в размерите по т.4 от договора. Размерите по т.4 са фиксираният размер на надбавката и променливият размер на базовия лихвен процент, определян по реда раздел III от ОУ, сборът от които дава годишния лихвен процент, чийто размер е посочен в т.4.1.А само към датата на сключване на договора - 8,20%. Препращането на т.11.1 към т.4 не може да се тълкува по никакъв начин като установяване на минимален годишен лихвен процент от 8,20%, под който да не може да се пада, дори и сборът от двете компоненти да е под 8,20% - подобна забрана не се съдържа в текста на договора. Не следва обратен извод и от клаузата на т.11.2, която следва да се тълкува за ограничаваща кредитора да променя едностранно годишния лихвен процент само при условията на т.9.4 от ОУ, независимо от промените в базовия лихвен процент, но не въвежда изискване всички промени в годишния лихвен процент да се правят само с едностранен акт /волеизявление/ на кредитора, особено ако те са в интерес на длъжниците. Следователно годишния лихвен процент не е фиксиран в договора, нито е определен негов минимален или максимален размер, като той се формира автоматично от сбора на фиксирана надбавка и променлив БЛИ, определян по реда на раздел 111 от ОУ, като за промените в ГЛП не трябва акт на самата банка. Годишният лихвен процент по усвоената част от кредитите се формира от сбора на базов лихвен индекс (SOFIBOR, EUR1BOR или LIBOR), приложим за съответния период на олихвяване (един месец), плюс надбавка за редовен дълг, определена в Договора. За базовия лихвен индекс в зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване се прилага :

         т.9.2.1. При кредити е лева - едномесечен SOFІBOR, равен на индекса, публикуван на страница „SOFlBOR” на REUTERS в 11.00 часа българско време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец, и се прилага от първия работен ден на месеца до деня. предхождай, първия работен ден на следващия месец включително;

         т.9.3. Определеният базов лихвен индекс за кредитите се обявява в лихвените условия бюлетин за съответния период на олихвяване, разпространени на гишетата на Банката, в интернет страницата й, и приложенията за електронно банкиране

         т.9.4. При кредити, погасявани чрез Анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия лихвен индекс с повече 0,5 (нула цяло и пет) процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, Банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Банката може да промени размера на Анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на Кредитополучателя, включително и към момент, различен от промяната на лихвения процент. Кредиторът уведомява Кредитополучателя и третите задължени лица за извършената промяна чрез последващото промяната извлечение по кредита, предоставено по реда на т.24.1, но не по-късно от 45-дневен срок от промяната.

        Следователно и според ОУ годишния лихвен процент се формира от сбора на базовия лихвен процент и надбавка за редовен дълг, определена в договора, като единствено се конкретизира как се определя размера на базовия лихвен процент- за кредити в лева това е едномесечния индекс Софибор. Тези ОУ от 2007г. не съдържат изискване, че за прилагането на така формирания годишен лихвен процент и промените в него е необходимо изрично решение на орган на банката. Следователно, по ОУ от 2007г. е закрепен автоматизъм на промяната в годишния лихвен процент. Предвиденото в т.9.3 от ОУ от 2007г. задължение за обявяване на базовия лихвен процент в лихвените условия /бюлетин/, разпространени на гишетата на банката, в интернет страницата й и приложенията за електронно банкиране, не е условие за влизане в сила на промените в годишния лихвен процент, а има единствено информативно значение.

        Съмнение в извода за автоматизъм на промяната на Годишния лихвен процент можело да внесе клаузата на т.9.4 от ОУ от 2007г., предвиждаща две хипотези, когато банката „променя годишния лихвен процент”- банката да повишава годишния лихвен процент при нарастване на базовия лихвен процент с повече от 0,5 % в сравнение с предишния период и оправомощаване на банката по нейна преценка да може да намалява размера на анюитетните вноски, т.е. на размера на лихвата, дори и формирания по общия начин годишен лихвен процент да не предполага това (изр. 2 на т. 9.4.). И в двете си части тази клауза обаче няма връзка и не дерогира евентуално автоматично понижаване на годишния лихвен процент поради понижаване на базовия лихвен процент /Софибор/ съобразно предходната т.9.1 - за тази хипотеза нито т.9.4, нито друга клауза от ОУ изискват акт на орган на банката, като условие за да влезе в сила промяната на Годишния лихвен процент.

        Освен това двусмислието на клаузата на т.9.4 в съпоставка с т.9.1, следвало да бъде изтълкувано по благоприятен за потребителите /длъжниците/ начин както повелява чл.147, ал.2 ЗЗП, а предложеният начин на тълкуване бил именно такъв.

        Следователно уговореният в договора годишен лихвен процент се формира от сбора между твърдата надбавка от 1,664% и променливия БЛИ /ежемесечен Софибор/, определен по реда на т.9.2.1 от ОУ, като се прилага автоматично към главницата по кредита, без за това да е необходимо допълнително споразумение между страните, нито изричен акт на банката. Промяната на ГЛП не зависи от волята на самата банка, като същата има задължение да променя лихвата по общото правило на т. 9.1, което се прилага във всички  случаи.

        Съдът е приел, че така изтълкувани клаузите в договора и ОУ в частта за начина на формиране на възнаградителната лихва не са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Уговарянето на променлив лихвен процент, чието формиране не зависи от волята на кредитора, а от промяната на неподвластен на страните обективен пазарен индекс /в случая - Софибор/, който се прилага автоматично към непогасената част от главницата по кредита, не противоречи с нищо на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между правата и задълженията на банката и длъжниците, поради което клаузите са действителни.

        Предвид приетото по- горе дължимата по договора възнаградителна лихва е в размер на сбора от фиксираната надбавка от 1,664% и едномесечният пазарен индекс Софибор, като страните не са уговорили този размер да е ограничен от минимум или максимум. Според приетото заключение на експертизата изчислен по този начин абсолютният размер на дължимата лихва за процесния период от 15 април 2013 г. до 25 август 2015 г. би следвало да бъде 3202,46лв. по първоначалното заключение и 3213,10лв. по допълнителното заключение. Банката е начислила и събрала лихви в абсолютен размер на 12 655,27лв. Разликата между удържаната сума за лихви в процесния период и изчислената по задача 4 /таблица 4.2./ дължима сума с натрупване за периода е в размер на 9452,81лв. по първоначалното заключение и 9442,17лв. по допълнителното заключение. Поради изложеното районният съд е приел, че исковата сума от 9400лв. е получена от банката без основание и подлежи на връщане съобразно чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Претендираната закъснителна лихва за периода 15.04.2013г. до 25.08.2015г. се дължи съгласно чл.86 във вр. с чл.84 от ЗЗД от деня  на забавата, като за такъв се счита денят на падежа, ако такъв е определен или от изтичането на 7- дневен срок от поканата. При първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД - дадено при начална липса на основание, давностният срок на претенцията за връщане на даденото започва да тече още от деня на получаването й, поради което ответникът изпада в забава без да е необходима покана по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

         Въззивния съд намира за неоснователно възражението на жалбоподателят, че първоинстанционния съд е приел за безспорно доказано обстоятелството, че ищците са платили исковата сума от 9400лв., без да е указал на страните това. Видно от постановеното по гр.д.№1986/2015г. на РС Габрово Определение №1006/02.03.2016г., в което се съдържа проекто-доклада на съда по делото на стр.7 от същото съдът изрично е отбелязал, че обстоятелства, които не се нуждаят от доказване и ответника не ги спори са заплащането на 9400лв. като част от възнаградителната лихва за периода 15.04.2013г.-25.08.2015г. Банката жалбоподател не е оспорила така приетото за безспорно от първоинстанционния съд, нито в първото по делото съдебно заседание, нито в изрично депозирана молба, поради което следва да се приеме, че е била съгласна с тази констатация и не я е оспорвала. Следователно възражението направено във въззивната жалба е несвоевременно и неоснователно. Още повече, че такова възражение не се съдържа и в отговора на исковата молба.

         Настоящият състав на въззивния съд споделя направените от първоинстанционния съд изводи.

         Не е спорно между страните по делото, че на 19.06.2008г между двамата ищци, от една страна и У.Б. АД, от друга страна е сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №274, по силата на който банката предоставя банков кредит в размер на 70 000 BGN с цел - покупка на имот, с краен срок за погасяване на задължението по кредита – 15.12.2031г. от датата на първото поред усвояване, с анюитетни /равни/ месечни вноски, съгласно приложен Погасителен план към договора. Съгласно чл.4 и чл. 4.1.А от раздел I „Предмет и условия на договора” от процесния договор годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски е формиран от два компонента: базовия лихвен индекс по раздел III от Общите условия и надбавка към него за редовен дълг, определена в договора при неговото подписване. Към момента на сключване на процесния договор за кредит базовия лихвен индекс е в размер на 6.536% и надбавка в размер на 1.664% или годишния лихвен процент е 8.20 % към датата на договора. Съгласно точка 9.1. от Общи условия, при които У.Б. АД предоставя ипотечни кредити на физически лица, годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски, се формира от сбора на два компонента: базовия лихвен индекс - едномесечен SOFIBOR, който е променлив компонент, с оглед на факта, че се явява обективен измерител на изменението на пазарните условия и фиксирана надбавка, определена по размер при подписване на договора за кредит. Съгласно чл.9.4 от Общите условия при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия лихвен процент с повече от 0,5% пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Банката може да промени размера на анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на кредитополучателя, включително и към момент, различен от промяната на лихвения процент.

         Съдът намира за безспорно установено по делото, че ищците са заплащали и продължават да заплащат редовно и в пълен размер месечните си вноски по кредита, така както са определени съобразно погасителния план. Следователно същите са заплатили и исковата сума. Неоснователно е възражението на жалбоподателят, че районният съд неправилно бил приел за безспорен факта, че ищците са заплатили исковата сума, като не е постановил определение за безспорност на факта. В отговора на исковата молба банката жалбоподател не е направила такова възражение. Видно от отразеното в проекто доклада по делото, съдържащ се в Определение №1006/02.03.2016г. първоинстанционният съд е приел, че заплащането на 9400лв. като част от възнаградителната лихва по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице за процесния период е обстоятелство, което не се нуждае от доказване, така е отразено и в доклада по делото в с.з. от 05.04.2016г. Ответникът – жалбоподател не е възразил срещу така изготвения доклад по делото и следователно го е приел.

         Съдът намира, че възражението във въззивната жалба, че решението на РС Габрово е изградено на основата на мотивите на решение постановено от друг съд като приел, че те са задължителни за него, поради което решението е постановено в противоречие със съществено процесуални правила е неоснователно. Действително в решението си първоинстанционният съдия е цитирал мнение на уважаван теоретик, че мотивите по другото дело между страните – разгледано в СГС обвързват страните, но не е съобразил, че това мнение е изложено във връзка с действието на ГПК (отм.), а не касае действащия към момента ГПК, съобразно чиито разпоредби, както и предвид трайно установената съдебна практика мотивите на решението не са част от самото решение и следователно не обвързват страните. Въззивният съд намира, че това становище на първоинстанционния съд не е опорочило обжалваното решение, тъй като съдът е изложил (цитирал) мотиви (макар и плагиатствани от мотивите на друго решение) по съществото на спора.

         Чл.1 и чл.4 от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №274/19.06.2008г. препращат при определяне на базовия лихвен процент към раздел ІІІ от ОУ, с които кредитополучателят и третите задължени лица са запознати и приемат и които са им предадени при подписване на договора. По делото са представени няколко Общи условия, действали през различни периоди от време- ОУ в сила от 07.05.2007г.(л.19-25 от делото, представени от ищците към исковата молба и действащи през период преди сключване на процесния договор), няколко редакции на ОУ в сила от 27.05.2008г.(л.150-158, л.159-166, л.167-175 от делото, представени от ответниците и действали към момента на сключване на договора) и ОУ от 2014г. По делото не е представено копие от общите условия предадени от банката-жалбоподател на кредитополучателя и солидарния длъжник. Всички представени копия са неподписани от нито една от страните и няма данни да са предоставени от банката на кредитополучателите. Съдът приема, че на ищците са предадени общи условия в редакцията от 2007г., тъй като те се намират в тях(т.е. предадени са им), поради което приложимите в отношенията между страните по делото общи условия са тези в сила от 07.05.2007г.

         В чл.4 и чл. 4.1.А от раздел I „Предмет и условия на договора” от процесния договор е уговорено, че годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски се формира от два компонента: базовия лихвен индекс по раздел III от Общите условия и надбавка към него за редовен дълг, определена в договора при неговото подписване. Към момента на сключване на процесния договор за кредит базовия лихвен индекс е бил в размер на 6.536%, а договорената надбавка в размер на 1.664% или годишния лихвен процент е бил 8.20 % към датата на договора. Съгласно точка 9.1 от Общите условия, при които У.Б. АД предоставя ипотечни кредити на физически лица, годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски, се формира от сбора на два компонента: базовия лихвен индекс - едномесечен SOFIBOR, който е променлив компонент, с оглед на факта, че се явява обективен измерител на изменението на пазарните условия и фиксирана надбавка, определена по размер при подписване на договора за кредит. Съгласно чл.9.4 от Общите условия при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия лихвен процент с повече от 0,5% пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Банката може да промени размера на анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на кредитополучателя, включително и към момент, различен от промяната на лихвения процент.

         От заключението на изготвената счетоводна експертиза се установява, че пазарния индекс 1-месечен SOFIBOR за процесния период от 15.04.2013г. до 25.08.2015г се е променял и в посока в увеличение и в посока намаление. Пазарният индекс 1-месечен SOFIBOR не се е променял с 0,5% спрямо предходен месец, както и в края на процесния период спрямо началото. Банката не е променяла /коригирала/ прилагания лихвен процент по кредита в посока към неговото увеличение при увеличение на нивата на пазарния индекс 1м. SOFIBOR и в посока към намаление на прилагания лихвен процент при намаление на нивата на пазарния индекс с повече от 0.5% спрямо прилагания до момента, за процесния период. За процесния период Банката е прилагала за база на 1-месечен SOFIBOR индекс 6,536 в %. За целия процесен период изменението на базовия лихвен процент - едномесечния SOFIBOR по данни на БНБ е намалял спрямо приложения към съответния момент на начисляване /вальор/ от банката с повече от 0,5 %.

            Договорът предвижда променлив годишен лихвен процент, което е следствие от променливия характер на едната му компонента – базов лихвен процент. Липсва договорна клауза, която да поставя ограничава движението на годишния лихвен процент - минимален или максимален размер на годишния лихвен процент. Не може да се приеме, че разпоредбата на т. 11.1 от договора представлява подобна клауза, същата по същество не предвижда нещо по-различно от клаузата на т. 4.1.А - че лихвите са заплащат в съответствие с раздел III от ОУ в размерите по т.4 от договора. Размерите по т.4 от договора са фиксираният размер на надбавката и променливият размер на базовия лихвен процент, определян по реда раздел III от ОУ, сборът от които дава годишния лихвен процент, чийто размер е посочен в т.4.1.А само към датата на сключване на договора - 8,20%. Препращането на т.11.1 към т.4 не може да се тълкува като установяване на минимален годишен лихвен процент от 8,20%, под който да не може да се пада, дори и сборът от двете компоненти да е под 8,20% - подобна забрана не се съдържа в текста на договора, а ако се съдържаше същата би имала характера на неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗПотр. Не следва обратен извод и от клаузата на т.11.2, която следва да се тълкува за ограничаваща кредитора да променя едностранно годишния лихвен процент само при условията на т.9.4 от ОУ, независимо от промените в базовия лихвен процент, но не въвежда изискване всички промени в годишния лихвен процент да се правят само с едностранен акт /волеизявление/ на кредитора, още повече, когато те са в интерес на длъжниците. Следователно в настоящият случай годишния лихвен процент не е фиксиран в договора, нито е определен негов минимален или максимален размер, като той се формира автоматично от сбора на фиксирана надбавка и променлив базов лихвен процент, определян по реда на раздел ІІІ от ОУ, като за промените в годишния лихвен процент не е необходим акт на банката. Годишният лихвен процент по усвоената част от кредитите се формира от сбора на базов лихвен индекс (SOFIBOR, EURIBOR или LIBOR), приложим за съответния период на олихвяване (един месец), плюс надбавка за редовен дълг, определена в Договора. За базовия лихвен индекс в зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване се прилага различна методика за определяне на базовия лихвен процент, като в настоящият случай е приложима разпоредбата на т.9.2.1 от ОУ - едномесечен SOFІBOR, равен на индекса, публикуван на страница „SOFlBOR” на REUTERS в 11.00 часа българско време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец, и се прилага от първия работен ден на месеца до деня предхождащ, първия работен ден на следващия месец включително;.

         Следователно и според регламентираното в ОУ годишния лихвен процент се формира от сбора на базовия лихвен процент и надбавка за редовен дълг, определена в договора, като единствено се конкретизира как се определя размера на базовия лихвен процент- за кредити в лева това е едномесечния индекс Софибор. Тези ОУ (от 2007г.) не съдържат изискване, че за прилагането на така формирания годишен лихвен процент и промените в него е необходимо изрично решение на орган на банката. Следователно в тях е закрепен автоматизъм на промяната в годишния лихвен процент. Предвиденото в т.9.3 от ОУ задължение за обявяване на базовия лихвен процент в лихвените условия /бюлетин/, разпространени на гишетата на банката, в интернет страницата й и приложенията за електронно банкиране, не е условие за влизане в сила на промените в годишния лихвен процент, а има единствено информативен характер.

         Клаузата на т.9.4 от ОУ от 2007г., предвиждаща две хипотези, когато банката „променя годишния лихвен процент”- банката да повишава годишния лихвен процент при нарастване на базовия лихвен процент с повече от 0,5 % в сравнение с предишния период и оправомощаване на банката по нейна преценка да може да намалява размера на анюитетните вноски, т.е. на размера на лихвата, дори и формирания по общия начин годишен лихвен процент да не предполага това (изр. 2 на т. 9.4.) не дерогира възможността за автоматично понижаване на годишния лихвен процент поради понижаване на базовия лихвен процент /Софибор/ съобразно предходната т.9.1. Нито т.9.4, нито друга клауза от ОУ изискват акт на орган на банката, като условие за да влезе в сила промяната на Годишния лихвен процент.

         Следователно уговореният в договора годишен лихвен процент се формира от сбора между твърдата надбавка от 1,664% и променливия базов лихвен процент /ежемесечен Софибор/, определен по реда на т.9.2.1 от ОУ, като се прилага автоматично към главницата по кредита, без за това да е необходимо допълнително споразумение между страните, нито изричен акт на банката. Промяната на годишния лихвен процент не зависи от волята на самата банка, като същата има задължение да променя лихвата по общото правило на т. 9.1, което се прилага във всички  случаи.

         Клаузите в договора и ОУ в частта им относно начина на формиране на възнаградителната лихва не са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Уговарянето на променлив лихвен процент, чието формиране не зависи от волята на кредитора, а от промяната на неподвластен на страните обективен пазарен индекс /в случая - Софибор/, който се прилага автоматично към непогасената част от главницата по кредита, не противоречи с нищо на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между правата и задълженията на банката и длъжниците, поради което клаузите са действителни.

         Според приетото заключение на експертизата размера на дължимата лихва за процесния период от 15 април 2013 г. до 25 август 2015 г. ако лихвеният процент е бил съобразяван с намалението на пазарния индекс за процесния период е в размер на 3202,46лв. по първоначалното заключение и 3213,10лв. по допълнителното заключение(съобразено с представените от банката данни). За посочения период банката е начислила и събрала лихви в абсолютен размер на 12 655,27лв. Разликата между удържаната сума за лихви през процесния период и изчислената дължимата лихва за процесния период от 15 април 2013 г. до 25 август 2015 г. ако лихвеният процент е бил съобразяван с намалението на пазарния индекс за процесния период е в размер на 9452,81лв. по първоначалното заключение и 9442,17лв. по допълнителното заключение. Следователно исковата сума от 9400лв. е получена от банката без основание и подлежи на връщане съобразно чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Претендираната закъснителна лихва за периода 15.04.2013г. до 25.08.2015г. се дължи съгласно чл.86 във вр. с чл.84 от ЗЗД от деня на забавата, като за такъв се счита денят на падежа, ако такъв е определен или от изтичането на 7- дневен срок от поканата. В хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД обаче давностният срок на претенцията за връщане на даденото започва да тече от деня на получаването му, поради което следва да се приеме, че ответникът изпада в забава от момента на получаване на недължимата му се престация, без да е необходима покана по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

         Съобразно заключението на вещото лице размера на лихвата за забава върху неоснователно платените суми да периода 15.04.2013г. - 25.08.2015г. е в размер на 1153,01лв., поради което предявеният иск е основателен и доказан за целият претендиран размер(съобразно размера след направеното изменение на иска за обезщетение за забава).

         Поради съвпадение на изводите на въззивния съд с изводите на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.

         Съобразно направеното искане от ответника по жалбата и оставянето й без уважение жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ищците-ответници по въззивната жалба сумата от 1500лв.- разноски пред настоящата инстанция.

         По изложените съображения, въззивният съд

 

                                               Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение №240/21.07.2016г. по гр.д.№1986/2015г. на РС Габрово.

         ОСЪЖДА „У.Б.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, пл.Света Неделя №7 да заплати на Й.Д.С., с ЕГН ********** и Й.Г.М., с ЕГН ********** *** сумата от 1500лв.(хиляда и петстотин лева)- разноски пред въззивната инстанция.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщението до страните, на осн. чл.280 ГПК.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :