Р Е Ш Е Н И Е
№530/12.3.2021г.
Град Пловдив, 12.03.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с
участието на прокурора Кичка Казакова, като разгледа докладваното от съдия
Харитева к.а.н.д. № 59 по описа на съда
за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
„Сикретс смарт“ ООД против решение № 260569 от 18.11.2020 г., постановено по
а.н.д. № 2903 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година, с което е
потвърдено наказателно постановление № 288 от 21.04.2020 г. на зам.-кмета на
община Пловдив, с което на „Сикретс смарт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:град Пловдив, ул. „4 януари“ № 36, представлявано от
управителя Г.И.К., на основание чл.32, ал.1 от Наредбата за осигуряване на
обществения ред е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева за нарушение
на чл.11, ал.4, вр. ал.2 от същата наредба.
Според касатора решението е неправилно
поради нарушение на материалния закон. Неправилни са изводите за доказаност на
вмененото нарушение и за липса на маловажност. Иска се отмяна на обжалваното
решение, а при евентуална преценка за наличие на извършено нарушение, моли да
се приложи чл.28 ЗАНН.
Ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва касационната жалба и счита, че решението на районния съд е
правилно, съдът правилно е приложил материалния закон. Претендира
юрисконсултско възнаграждание.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното решение като
правилно.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните
съображения:
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел, че фактите са безспорно установени от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, че съставеният акт за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, издадени са от компетентни органи и
без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното производство. Актът за
установяване на административно нарушение е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава правото на защита. Наказателното постановление
съдържа реквизитите по чл.57 ЗАНН и липсват пороци, които да накърняват правото
на защита. Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН.
Като неотносими към законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление са преценени възраженията на дружеството, касаещи трудностите при
издаване на разрешение за удължено работно време и причините за забавянето на
издаването на такова. Според съда в случая отговорността на юридическото лице е
обективна и безвиновна, поради което не подлежат на изследване причините за
извършеното нарушение, включително свързани с нарушенията действия или
бездействия на трети лица. Дори търговската дейност на дружеството по някакъв
начин да е засегната от незаконосъобразни действия или бездействия на държавни
органи, търговецът следва да защитава интересите посредством законови способи, а
не чрез нарушаване на установения ред.
Като неоснователно е преценено също възражението за неправилно приложение
на материалноправните норми – чл.26, ал.2 и чл.32, ал.1 от Наредбата за
осигуряване на обществения ред (НООР), които се намира в колизия според
дружеството-жалбоподател. Районният съд е посочил, че нарушението е извършено
на 16.11.2019 г., а наредбата е изменена и допълнена с решение № 290, взето с
протокол № 5 от 17.09.2019 г., съответно приложение следва да намери актуалната
редакция, съгласно която относимата санкционна норма е тази на чл.32, ал.1,
докато чл.26, ал.2 визира единствено нарушения по чл.11, ал.8 НООР.
Според районния съд в случая не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, защото установеното нарушение и обстоятелствата по неговото извършване
разкриват типичната за общия случай на нарушения на чл.11, ал.4, вр. ал.2 НООР
обществена опасност на деянието, отчетена от нормотвореца при въздигане на
деянието в нарушение. Процесното нарушение е на просто извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние и не е
необходимо да се установяват конкретни общественоопасни последици във всеки
отделен случай. Този извод според съда не се променя, въпреки че дружеството
вече има разрешение за удължено работно време, тъй като към момента на
нарушението такова е липсвало, а установеният брой посетители е бил около 150
човека, т.е., касае се за дейност с голям обем, което препятства определянето
на случая като маловажен.
Районният съд е приел, че размерът на определената имуществена санкция е
минималният и отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Решението е правилно.
Въз основа на
установените факти районният съд е направил обосновани и правилни правни
изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат
преповтаряни. Още повече, че възраженията на касатора са идентични с тези,
направени в първоинстанционното производство, и на тях са дадени подробни и
аргументирани отговори, направените изводи са правилни и съответни на приложимите
правни норми.
Категорично не се
споделя възражението на касатора за неправилно приложение на чл.28 ЗАНН от
страна на районния съд и в този смисъл всички възражения на касатора за
бездействие и неправилно процедиране от страна на държавни и общински органи са
неотносими към законосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
като настоящата инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд,
които споделя напълно. Както правилно е отбелязал това районният съд, защитата
на нарушени права или законни интереси не може да става чрез нарушаване на
установения обществен ред, каквото нарушение безспорно е извършил касаторът.
С оглед всичко изложено касационната инстанция намира,
че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение
като допустимо, обосновано и правилно следва да се остави в сила. С оглед изход на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като допустимо и основателно следва да
бъде уважено и да бъде осъден касаторът да заплати на ДИТ Пловдив сумата 80
лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка
с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Затова и на основание чл.63 ЗАНН, във връзка с
чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260569
от 18.11.2020 г., постановено по а.н.д. № 2903 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
ОСЪЖДА „Сикретс смарт“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:град Пловдив, ул. „4 януари“ № 36,
представлявано от управителя Г.И.К., да заплати на община Пловдив сумата 80
(осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.