№ 383
гр. ***, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20221510100818 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ЕМ. Г. Т., ЕГН **********, и *** И., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. ***, ***,
са предявили срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.
София, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, сграда „Матрикс тауър“, ет. 6, иск с правно
основание чл.439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищците искат съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено по
отношение на ответното дружество, че не му дължат сумите по изпълнително дело №
20217440400785 по описа на ЧСИ ***, а именно: 31 959.48 лв.-главница, ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на вземането; 4550.79 лв.-неолихвяема сума; 18457.93
лв.-лихва и 4418.17 лв.-разноски, частично предявени за сумата от 5000.00 лв., поради
изтекла в тяхна полза погасителна давност. Излага подробни правни съображения за
погасяване на дължимите по изпълнителното дело суми по давност.
Сочат, че основание за образуване на изпълнителното дело е изпълнителен лист
издаден на 16.01.2012 година по гр.д. № 4238/2011 година по описа на ДРС, издаден в полза
на „Прокредит Банк България“ АД и въз основа на него било образувано изпълнително дело
№ 20127440400141 по описа на ЧСИ ***.
По това дело нямало предприемани принудителни действия от взискателя в период от
повече от две години и същото било прекратено на основание чл. 433. ал.1, т.8 от ГПК. В
хода на делото взискателят „Прокредит банк България“ АД продал вземането си чрез цесия
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
След прекратяване на изпълнително дело № 20127440400141 по описа на ЧСИ ***
1
взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД депозирал молба да му бъде върнат изпълнителния лист
в оригинал, издаден по гр.д. № 4238/2011 година по описа на ДРС и въз основа на него
образувал на 23.12.2021 година ново изпълнително дело под № 20217440400785 по описа на
ЧСИ ***.
Ищците считат, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност и молят
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното
дружество, че не ги дължат. Излагат подробни правни съображения за погасяването на
вземанията по давност.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва изцяло
предявения иск. Твърди, че правото му на принудително изпълнение не е погасено по
давност, тъй като по посоченото от ищеца изпълнително дело са предприемани
принудителни изпълнителни действия, с които давностният срок е бил прекъсван, които
изпълнителни действия подробно описва в отговора. Излага подробни правни съображения.
И двете страни са направили искания за присъждане на сторените по делото
разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,по отделно и в тяхна
съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства,
съдържащи се в изп. дело № 20217440400785 и изп. дело № 20127440400141, двете по описа
на ЧСИ *** ***, се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 16.01.2012г., издаден
по по ч.гр.д.№ 4238/2011г. на РС-***, на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК № 117/13.01.2012г., и по повод молба с вх. № 02891/20.04.2012г., е образувано изп.
дело № 20127440400141 с взискател „ПроКредит Банк (България)“ АД и длъжници ЕМ. Г. Т.
и *** Георгиев.
По изпълнителното дело са извършвани редица изпълнителни действия по молба на
взискателя: налагане на възбрана върху недвижими имоти, запор върху банкови сметки на
длъжниците. На 14.03.2013г. е извършен опис на недвижим имот на длъжниците, находящ
се в гр. ***, на който е присъствала и ЕМ. Г. Т.. Обявени са многократни (11 на брой)
публични продани на имоти на длъжниците, които обаче са обявени за несъстояли
се/нестанали. След всяка несъстояла се публична продан, взискателят е подавал нова молба
до ЧСИ за насрочване на нова публична продан.
С молба вх. № 05718/14.06.2017г. до ЧСИ ответникът по делото-„ЕОС Матрикс“
ЕООД, е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, в
качеството си на цесионер на първоначалния взискател „ПроКредит Банк (България)“ АД. С
молба вх. № 00177/01.02.2019г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, е поискал от ЧСИ да
наложи запор върху банковите сметки на длъжника Е.Т. в „ПроКредит Банк (България)“ АД,
но това изпълнително действие не е предприето от ЧСИ.
С молба вх. № 12057/20.10.2021г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, е поискал от
2
ЧСИ да му върне изпълнителния лист, както и да бъде образувано ново изпълнително дело
срещу длъжниците, по което да бъдат предприети изпълнителни действия срещу
длъжниците. С разпореждане от 22.10.2021г. ЧСИ е прекратил изп. дело №
20127440400141, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК-по искане на взискателя.
На 23.12.2021г. е образувано ново изп. дело № 20217440400785 по описа на ЧСИ ***,
по молба вх. № 01181/17.12.2021г. на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, цесионер на
„ПроКредит Банк (България) АД. Със същата молба отново е поискано да бъдат извършени
изпълнителни действия срещу длъжниците.
Изпратена е до длъжниците покана за доброволно изпълнение, получени от тях при
условията на отказ на 30.12.2021г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи: Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1,
във вр. с чл.124 от ГПК. Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът разполага с възможност да
оспорва изпълнението с иск, в случай на новонастъпили факти след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от
които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (например
погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане,
прихващане и др). Именно такъв факт се навежда от ищеца като основание за изключване на
процесното вземане-погасяване на същото по давност, чийто срок е започнал да тече след
влизане в сила на съдебния акт, с който е бил осъден да заплати на ответното дружество -
Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 117/13.01.2012г. и изпълнителен лист от
16.01.2012г., издадени по по ч.гр.д.№ 4238/2011г. на РС-***.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства, за ищците е налице правен
интерес от предявяването на настоящите установителени искове за съдебно установяване
недължимостта на вземането на ответната страна срещу тях, поради което искът е допустим.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по правилата чл. 154, ал. 1
ГПК, ищите следва да докажат твърдението си за изтекла погасителна давност на
вземанията предмет на издадения срещу тях изпълнителен лист. Ответникът от своя страна
трябва да установи твърдението за извършване на актове, прекъсващи давността.
В случая между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че процесното вземане произтича от сключен между
„ПроКредит Банк (България) АД, от една страна и ЕМ. Г. Т. и *** И., от друга страна
договор за кредит № 101-33208/22.06.2007г., видно от който падежната дата на първата
погасителна вноска е 27.07.2007г., а на последната-27.07.2014г.
В случая не се касае за периодични платежи, а за разсрочено издължаване на
отпусната в заем /кредит/ сума, поради което кратката тригодишна погасителна давност
уредена в чл.111, б.”в” от ЗЗД е неприложима по отношение на погасителните вноски.
Съдебната практика (вкл. и тази на ВКС) приема, че при договорите за заем/кредит, макар да
е уговорено връщането на сумата по тях да стане на погасителни вноски на определени
3
дати, това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на
заема/кредита на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части (в този смисъл решение № 261 от 12.07.2011 г.
на ВКС по гр.дело № 795/2010 г., ІV г.о.).
Понеже заемателят не е изпълнявал задължението си в уговорения срок, заемодателят
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по която на
13.01.2012г., по ч.гр.д.№ 4238/2012г. на ДРС е издадена заповед за незабавно изпълнение, а
на 16.01.2012г. и Изпълнителен лист.
В Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., постановено
по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Така както длъжникът не може
да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до
съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не
може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради
факт, настъпил до изтичането на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Същото
становище е възприето и в Решение № 22 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2021 г.,
III г. о. и в Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., IV г. о.,
Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г. о., Определение
№ 776 от 12.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2230/2020 г., III г. о. и др.
В светлината на така изяснената практика по приложението на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
настоящият състав приема, че заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на която е
издаден и изпълнителен лист в полза на първоначалния кредитор „ПроКредит Банк
(България) АД, е влязла в сила поради неподадено възражение от длъжниците. Срокът по
чл. 414, ал. 2 ГПК е изтекъл на 27.01.2012г., поради което релевантните факти за заявеното с
иска несъществуване на правото на принудително изпълнение – изтекла погасителна
давност (чл. 429, ал. 2 ГПК) - са настъпилите след тази дата (чл. 439, ал. 2 ГПК). На молбата
за издаване на Изпълнителен лист не може да бъде придадено действие да прекъсва
давността, поради едностранния характер на производството за издаване на Изпълнителен
лист. В Решение № 141 от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2018 г., III г. о. е прието, че
Разпореждането за издаване на изпълнителен лист няма правен ефект да удължава срока на
погасителната давност относно изпълняемото право по смисъла на чл. 117 ЗЗД, именно
защото този акт не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на материалното
право. Производството по издаване на изпълнителен лист е "друго, различно от исковото
производство", то няма характера на "съдебен процес относно вземането" по смисъла на чл.
115, б. "ж" ЗЗД и не е основание за спиране на давностния срок. То не е и "изпълнително
действие" с ефект да прекъсне давността, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, тъй като се развива
преди изпълнителния процес и има за цел да подготви предприемането на принудително
изпълнение. Постановяваните в това производство съдебни актове не са от естество да
преклудират нито правото на защита на неудовлетворения кредитор срещу неизправен
4
длъжник, нито правото на защита на претендирания длъжник срещу привиден кредитор.
Молбата по чл. 405, ал. 1 ГПК, с която се сезира съдът в производството по издаване на
изпълнителен лист, респ. жалбата срещу разпореждането за отказ да се издаде изпълнителен
лист, не могат да се зачетат за действия, прекъсващи давностния срок за вземането, тъй като
то не е предмет на спор. Те не са и действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.
116, б. "в" ГПК. (Решение № 141 от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2018 г., III г. о.).
С оглед изложеното, следва да се приеме, че от 27.01.2012г. (датата на влизане в сила
на издадената заповед за изпълнение) е започнал да тече новият 5-годишен давностен срок
за вземанията, установени по основание и размер с влязлата в сила заповед за изпълнение,
който давностен срок изтича на 27.01.2012г.
Според приетото в тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че при изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е,
че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес
давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен) или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). Посочено е, че ППВС № 3/80 г. следва да се счита за изгубило
сила (Тук следва да се посочи, че по въпроса за момента, от който поражда действие
обявеното за изгубило сила ППВС №3/18.11.1980 г., извършено с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС, и за това дали даденото с т.10 ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително разрешение има обратно действие във времето по
отношение на извършени преди постановяването му изпълнителни действия по висящи или
5
приключили изпълнителни производства, са постановени различни съдебни актове, вкл. е
висящо и образувано ново ТР №3/2020г. на ОСГТК на ВКС).
Видно от приложените изп. дело № 20217440400785 по описа на ЧСИ *** ***, по
него са предприемани множество изпълнителни действия, прекъсващи погасителната
давност: налагани са възбрани върху недвижими имоти на длъжниците, извършвани са
описи и оценки на същите и са обявявани многократни (11) публични продани, които, обаче,
поради липса на подадени валидни наддавателни предложения, са обявявани за нестанали.
След всяка несъстояла се публична продан, взискателят е подавал нова молба до ЧСИ за
насрочване на нова публична продан, последната от които е от 25.08.2016г. С протокол от
06.10.2016г. проданта е редовно обявена за периода от 07.10.2016г. до 07.11.2016г., а с
Протокол от 08.11.2016г. проданта е обявена за несъстояла се. Това е последното валидно
изпълнително действие, прекъсващо погасителната давност, съгласно изясненото в ТР
№ 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. От него е започнал да тече
нов давностен срок, изтекъл на 08.11.2021г. Новото изпълнително дело № 20217440400785
по описа на ЧСИ ***, е образувано по молба вх. № 01181/17.12.2021г. на взискателя „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, цесионер на „ПроКредит Банк (България) АД, но по него не са предприети
каквито и да било изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ,
прекъсващи погасителната давност. За пълнота следва да се посочи, въпреки че е без правно
значение за теченето на погасителната давност, че прекратяването на изп. дело №
20217440400785 е настъпило по право на 08.11.2018г. и ЧСИ е следвало да констатира това
обстоятелство, като прекрати изп. дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на РС-*** приема, че вземанията по
издадената по ч.гр.д.№ 4238/2011г. на РС-*** Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
13.01.2012г. са погасени по давност към 08.11.2021г. По новообразуваното изпълнително
дело № 20217440400785 по описа на ЧСИ *** не са предприети изпълнителни действия в
рамките на определен изпълнителен способ, прекъсващи погасителната давност, а дори и да
са били предприети такива, вземанията са били погасени по давност още преди образуването
му-то е образувано по молба вх. № 01181/17.12.2021г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Вземанията на ответника срещу ищците са се погасили по давност, а оттам и са недължими,
поради което предявеният иск по чл. 439, ал. 1 ГПК частичен иск до размер от 5000.00 лв. е
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК и предвид направеното
искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски по делото в размер
на общо 780.00 лв., представляващ общия размер на внесената от ищците държавна такса
(200.00 лв.) и платеното от тях адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат (в
размер на 580.00 лв.), като в тази връзка съдът счита за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на същото, тъй като е съобразено с минималния размер,
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл.
439, ал. 1 ГПК, предявен от ЕМ. Г. Т. , ЕГН **********, и *** И., ЕГН: **********,
двамата с адрес: гр. ***, ***, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, сграда „Матрикс
тауър“, ет. 6 , че ЕМ. Г. Т. , ЕГН **********, и *** И., ЕГН: **********, не дължат на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 5000.00 (пет хиляди) лева, частично
предявена претенция от сумите по изпълнително дело № 20217440400785 по описа на ЧСИ
***, а именно: 31 959.48 лв.-главница, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на вземането; 4550.79 лв.-неолихвяема сума; 18457.93 лв.-лихва и 4418.17 лв.-
разноски, по Изпълнителен лист, издаден на 16.01.2012г. по ч.гр.д.№ 4238/2011г. на РС-***,
на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК №117/13.01.2012г., поради
погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.
София, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, сграда „Матрикс тауър“, ет. 6, да заплати на
ЕМ. Г. Т. , ЕГН **********, и *** И., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. ***, ***,
сумата от 780.00 (седемстотин и осемдесет) лева, представляваща общия размер на
сторените от ищците разноски по делото за държавна такса (200.00 лв.) и адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат (в размер на 580.00 лв.).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7