МОТИВИ към НЧХД№1387/2019 г.:
Обвинението е от частен
характер. Делото е образувано по тъжба на К.Г.П.
*** срещу подсъдимите М.М.Б. и Н.Ц.Б. *** с обвинение
в престъпление по чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 във връзка с чл.147, ал.1
от НК във връзка с чл. 20, ал.2 от НК.
Подсъдимите се обвиняват,
затова, че чрез частна жалба с
входящ №15371/18.06.2019 г. депозирана пред Районен съд Пазарджик по гр.д. №1641/2007
г. по описа на Районен съд Пазарджик, в съучастие като съизвършители са
разгласили позорни обстоятелства за К.Г.П. ***.
От тъжителя К.Г.П. срещу М.М.Б. и Н.Ц.Б. е предявен
за съвместно разглеждане граждански иск за заплащане солидарно на сума в размер
на 5 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 08.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
Гражданският иск е приет
за съвместно разглеждане и К.Г.П. е конституиран в качеството на граждански ищец.
Подсъдимият М.Б. не се признава за виновна по предявеното й обвинение.
Дава обяснения за фактическата обстановка.
Подсъдимият Н.Б. не се явява.
Районният съд обсъди събраните по делото
гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване
разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
Тъжителят К.П. бил съпруг на дъщерята на
подсъдимите М.Б. и Н.Б.. След свмъртта на своята дъщеря подсъдимите не
поддържали контакт с тъжителя.
По повод на подадена от подсъдимите искова
молба за
унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, ответник тъжителя П. било образувано
гр.д. №1641/2007 г. по описа на Пазарджишкия районен съд. По образуваното
гражданско производство, с определение на Районен съд Пазарджик било допуснато обезпечение на предявения иск
чрез налагане на възбрана върху недвижимия имот, предмет на делото. В последствие гр.
д. №1641/2007 г. по описа на Пазарджишкия районен съд производството по делото било прекратено поради оттегляне на иска.
С определение №1801/10.06.2019 г. гр.д.
№1641/2007 г. по описа на Пазарджишкия районен съд било отменено обезпечението,
поради прекратяване на делото, по което е било допуснато.
От подсъдимите М.Б. и Н.Б. била подадена
частна тъжба №15371/18.06.2019 г. против определението за отмяна на
обезпечението. Препис от тъжбата била изпратена на тъжителя П., който същият
получил на 08.07.2019 г.
На първия лист от 9 до 11 ред в жалбата
подсъдимите отразили следното: "Здравословното му състояние не позволява
той да взема адекватни решения, да формира съзнателни и волеви искания. Същият
е с много тежка форма на цироза и към момента не може нито да се обслужва, нито
да се грижи сам за интересите си", имайки предвид ответника по делото –
тъжителя К.П..
Тъжителят твърди още, че
на втория лист от жалбата било написано, че е безпомощен и в неадекватно здравословно
състояние.
Тъжителят излага твърдения, че с посочените
изрази в подадената жалба, подсъдимите били разгласили позорни обстоятелства за
него. Те го дискредитирали и
унижавали пред неговите близки, приятели, познати и колеги.
Горната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на обяснениягата на подсъдимата М.Б.,
показанията на свидетелите Г.В., И.Х., М. М., Ц. Б., М. Д.К. А., Г. Д., Х. И., И. Д., А. Ш., П. Д.,
заключенето на психиатрично-психологическата експертиза, както и писмените
доказателства приети по делото.
За
да е налице клевета, е необходимо от обективна страна да се разпространяват
неистински позорни обстоятелства или да се приписва някому престъпление. От
субективна страна, деянието може да бъде осъществено само умишлено - като
деецът съзнава, че разпространява позорни обстоятелства за някого, които не
отговарят на действителността, или че му приписва престъпление, което
оклеветеният не е извършил (пряк умисъл), или като допуска, че обстоятелствата
са неистински, респ., че пострадалият не е извършил престъпление, но се
съгласява с настъпването на престъпния резултат (евентуален умисъл).
Липсата на един от посочените обективни или субективни признаци води и
до липса на престъпление. Именно такъв е и настоящият случай.
За състава на престъплението по чл.148, ал.2 във
връзка с чл.147, ал.1 НК е необходимо да са налице следните
обстоятелства:
1) разгласяване на позорни обстоятелства или
приписване на престъпление;
2) обстоятелствата трябва да са лъжливи (неистински) и
3) позорящият другиго характер на разпространените обстоятелства.
Обобщено, в
съдебната практика се приема, че "позорно обстоятелство" са онези
конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на
човека, като те могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни
и обществени прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества
на личността, които я характеризират негативно.
Обществената
укоримост на престъплението клевета и наказателната отговорност се осъществява,
поради неистинността на позорящите обстоятелства. Законът дава приоритет на
засегнатото лице и презюмира, че всеки гражданин е с почтена репутация. Поради
това, когато с дадена информация са разгласени позорни обстоятелства,
извършителят не се наказва, само ако докаже истинността на разгласените
обстоятелства.
В този
смисъл тежестта за доказване истинността на разгласените обстоятелства за
тъжителя, като изключение от общото правило, пада върху подсъдимите.
Безспорно
става ясно от приетата психиатрично психологическа експертиза, че тъжителят
страда от чернодробна цироза, но е психично здрав. Психичното му здравословно
състояние му позволява за взема
адекватни решения и да формулира съзнателни волеви искания, да се обслужва /в
психически аспект/ и да се грижи за интересите си.
Тези обстоятелства се потвърждават от
представената медицинска документация, както и допълнителното спорразумение към
трудовия договор на тъжителя придружено с изследване на психологическа годност
и пригодност на същия да изпълнява длъжността влаков диспечер /анализ в звено
„ОД“ – Пловд, както и от показанията на свидетелите В. и Михайлова.
Следователно
твърденията на подсъдимите в частната жалба в обратния смисъл са неверни, т.е.
неистински.
Но съдът
счита, че не е налице субективният състав на престъплението, т.е същото не е
извършено виновно, което определя действията на подсъдимите, упражнявайки
правото си на жалба, като страна по гражданското дело с изложени в същата твърдения,
не представляват престъпление.
Същественото в случая не е, че сведението е депозирано само пред едно
лице, тъй като разпространението като форма на изпълнителното деяние по чл.147,
ал. 1 от НК се изразява в довеждане до знанието на поне едно трето лице. От
значение е длъжностното качество на въпросното лице – съдия докладчик по въззивно дело, както
и обстановката - извършване на проверка на определението
на пъвоинстанзционния съд. В контекста на цялата жалба до Окръжен съд Пазарджик се съдържа загриженост за правата на тяхната
внучка, единствена дъщеря на почината тяхна дъщеря върху определен неджим имот,
останал в наследство на нея и на тъжителя. Във връзка с това са изразили
предположение /мнение/, че действията на тъжителя по прехвърляне на своя дял,
провокирани от жената с която се грижела за него /свидетелката М. М./ ще
накърнят правото на ползване върху имота на тяхната внучка. Всъщност, за своите твърдения, подсъдимите са имали своите
фактически основания – освен, че внучката им, живеела на квартира, я а не във
въпросното жилище, с нотариален акт №148, нот.
дело 303/2019 г. на 09.08.2019 г. тъжителят е прехвърлил своите идеални части
от въпросния имот на дъщерята на свидетелката Мирослава Михайлова, към момента
съпруга на тъжителя. В жалбата подсъдимите са поискали съдействие за защита интересите на внучката си.
В случая при
подаване на жалбата липсва умисъл за разгласяване на позорни обстоятелства тъй като когато
дейците сезират
отговорна за това институция,
натоварена с контрол за
законност,
отразените обстоятелства нямат за цел оклеветяване, а
са следвали да послужат като начин за отстраняване на една
житейска и правна неспредливост.
Твърдяните в жалбата обстоятелства не са имали за цел да повлияят
отрицателно върху обществената оценка за тъжителя. В конкретния случай подсъдимите
са действували
със съзнанието, че със
сигнализират орган, компетентен
да установи има ли извършени
законови нарушения. Твърдения, направени в жалби, в случая сигнал до орган на власт не
могат да се разглеждат като "разгласяване", тъй като техния автор не възнамеряват да накърни репутацията на лицето, за което се отнасят, а да упражни правото си да подава жалби, да докладва нередности
или да търси помощ от
страна на властите. Твърденията на подсъдимите не могат да бъдат възприети като обидни или унизителни, а като
реализирана възможност в едно демократично общество, управлявано от върховенството
на закона, лице да докладва нередност в поведението на лице /ответник по съдебен спор/, независимо,
че тези твърдения са могли да окажат влияние върху социалното му положение, да подкопаят
авторитета му пред неговите близки, приятели, познати и колеги.
Подсъдимите
са действали
добросъвестно като са считали, че
в жалбата излагат
верни факти и обстоятелства, които са им
станали достояние от наблюденията върху състоянието на тъжителя на
неговата дъщеря, внучка на подсъдимите и възприетото от казаното им от
сведетелката Х., в качеството й на психиатър, , като са
очаквали да получат
съдействие от компетентните за това органи. Освен това същите
са имали пълно
право и отговорност да търсят съдействие при
констатирани от тях нарушения, гарантираното от чл.45 от Конституцията на Република
България. Твърденията от страна на подсъдимите за неадекватни действия и поведение на тъжителя, обективирано в жалбата не е имало за
цел да накърни репутацията на лицето, за които се отнася, а е резултат на
упражняване на правото на жалба, съгласно чл.45 от Конституцията на
Република България. Правомерното
упражняване на права изключва обществената опасност и противоправност на
деянието, което сочи на несъставомерност на престъплението по чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 и 3, във връзка с чл.147, ал.1 от НК.
В тази
насока са Решение №22 от 23.02.2017
г. на ВКС по н.д. №12/2017 г., I н.о., Решение №104 от 7.03.2013
г. на ВКС по н.д. № 178/2013 г., III н.о., Решение №7 от 24.01.2017 г.
на ВКС по н.д. №1299/2016 г., I н.о..
Всичко това дава
основание на съда да
приеме, че в сигнала липсва
умисъл за наклеветяване на частния тъжител, поради което деянието се явява
несъставомерно от субективна страна.
Въз основа
на анализа на събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът
прие, че подсъдимите не са извършили престъплението, поради което призна М.М.Б. и Н.Ц.Б. за НЕВИНОВНИ,
в това че чрез частна жалба с входящ №15371/18.06.2019 г. депозирана пред Районен
съд Пазарджик по гр. д. №1641/2007 г. по описа на Районен съд Пазарджик, в
съучастие като съизвършители са разгласили позорни обстоятелства за К.Г.П. ***, поради което и на основание чл.304 от НПК
ги ОПРАВДАВА по обвинението в
престъпление по чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 във връзка с чл.147, ал.1
от НК във връзка с чл. 20, ал.2 от НК.
С оглед на
оправдателната присъда съдът прие, че гражданският иск за нанесени
неимуществени вреди в резултата на престъплението е неоснователен.
Затова
отхвърли гражданския иск предявен от К.Г.П.
срещу М.М.Б. и Н.Ц.Б. за
заплащане солидарно на сума в размер на 5
000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от 08.07.2019 г. до окончателното
й изплащане.
С оглед
изхода на делото, направените искания и на основание чл.190, ал.1 от НПК съдът
осъди тъжителя К.Г.П. да заплати на направените по делото разноски в размер на
700 лева, вносими по сметка на Районен съд Пазарджик.
В този смисъл съдът не обсъжда показания на свидетелката Мирослава
Михайлова, съпругана тъжителя, в частта за преживяванията и състоянието на
последния, провокирано от жалбата на подсъдимите. В тази част нейните показания
не допринасят за допълнителното изясняване на главния факт за наличие на
извършено от подсъдимите престъпление и не променят изводите на съда за това,
изложени подробно по-горе.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: