Решение по дело №4876/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София,

06.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Г.О. ІІ-ри Б състав

в публично

заседание на

Двадесет и девети  октомври

две

хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА ДИМИТРОВА

РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

при секретаря

Д.Шулева

и в присъствието на

прокурора

като разгледа докладваното от

съдия Димитрова

гр. дело N

4876

по описа за

2018г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на  ЕС  при ул.„ ****************, представлявана от председателя й срещу решение от 01.02.2018г. на СРС, 88 състав, постановено по гр.д. № 17440/17г., с което са отхвърлени исковете й с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.48, ал.3 от ЗУЕС и чл.422  във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е неправилно  и постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото  доказателства.  Първоинстанционният съд е приел, че няма доказателства за взето решение  за начина на разпределяне между етажните собственици  на общо дължимата сума, която се дължи  по договора от 12.01.2016г. Въззивникът счита  този извод за неправилен, тъй като  видно от протокола от 08.12.2015гг. е, че  е взето решение  за избор на оферта като към приложения към него списък са  посочени собствениците и притежаваните от тях идеални части  и дължимата сума за ремонта от всеки един. С решение на общото събрание  на ЕС от 21.01.2016г. е посочена дължимата сума от ответника като въз основа на него е образувано и заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК. Това решение е влязло в сила и е породило правни последици.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Ответникът в депозиран писмен отговор оспорва жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на  чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районният съд е сезиран иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.48, ал.3 от ЗУЕС и чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът ЕС при ул. „Дж. ******** , гр. София твърди, че   е проведено  ОС, на което е взето решение за извършване на подмяна на водопроводни тръби.  Във връзка с това  е избрано и   е подписан  договор с  „Ш.“ ЕООД на 12.01.2016г. Подмяната на тръбите е извършена и работата е приета без забележки.  Срока за окончателното изплащане на  дължима сума е изтекъл на  20.01.2016г. Поради невнасяне на припадащите  им се суми част от  собствениците на имоти в ЕС, сред които и ответникът, ищецът не е успял  да погаси задължението в уговорения срок към „Ш.“ ЕООД. След покана от последното  ЕС е платила  изцяло задължението на 21.01.2016г. вместо  ответника в размер на 372 лв.  с пари от касата на етажната собственост . На проведено общо събрание на 21.01.2016г. е взето решение  да му се предостави тридневен срок, считано от 21.01.2016г. да внесе в касата на ЕС дължимата сума. Взето е решение, че при неплащане  задължението ще бъде събрано  по съдебен ред.  Ищецът поддържа, че е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, което е уважено. В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение. Затова моли съда да признае за установено по отношение на  „Т.Г.Х.“ АД, че му дължи сумата от 372 лв., в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и лихва за забава от 25.01.2016г. до 25.11.2016г. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор оспорва иска.  Твърди, че като съсобственик в етажната собственост  не е информиран и не е получавал покана за участие в  общото събрание на  етажните собственици  за вземане на решение за подмяна на водопроводни тръби. Не е бил информиран и не е  взел участие в ОС на ЕС, на което е взето решение  за сключване на договор с „Ш.“ ЕООД. Твърди, че са подменени водопроводни тръби за топла вода като в притежавания от него имот такива няма и не е извършван ремонт. Прави възражение за прихващане със сума, платена от него за ремонт на асансьора.

Не се спори, че  на проведеното на 08.12.2015г.  общо събрание на ЕС е избрано „Ш.“ ЕООД да извърши подмяна на  хоризонталните и вертикалните щрангове поради зачестили аварии във водопроводната мрежа на сградата  и честата подмяна на тръбите, снабдяващи сградата с топла вода.

Безспорно е, че на 12.01.2016г.  е сключен договор между ЕС и „Ш.“ ЕООД като е уговорен общ размер на СМР от 4 300 лв.

Не се спори, че на 19.01.2016г. е подписан приемно- предавателен протокол, с който работата по договора е била приета от възложителя.

Не се спори, че на 21.01.2016г. е проведено ОС на ЕС, на което е установено, че  на 21.01.2016г.  касиера на ЕС е изплатил изцяло дължимата сума към „Ш.“ ЕООД. ОС е установило, че етажни собственици, сред които и ответникът,  не са внесли в касата на ЕС припадащият им се дял от сумата, която е изплатена.  Взето е решение да им се даде тридневен срок за издължаване,  които започва да тече от 21.01.2016г.  Представен е писмен платежен документ.

Безспорно е, че на 25.11.2016г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение  срещу  „Т.Г.Х.“ АД , което е уважено. В срока по чл.414 от ГПК дружеството  е подало възражение.

Безспорно е, че ответникът е етажен собственик и че притежава 8, 63% ид.ч. от общите части на сградата.

Районният съд е отхвърлил иска като е приел, че липсва решение на общото събрание на ЕС  за начина на разпределяне на общо дължимата сума.

Пред настоящата инстанция  нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане е  иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК  във вр. с чл.48, ал.3 от ЗУЕС. Това е  положителен установителен иск, с който разполага кредиторът, когато вземането му е оспорено от длъжника. С  предявяването му той  търси защита  за признаване  със сила на присъдено нещо  на неговото съществуване.  С уважаването му се постига и стабилизиране на заповедта за изпълнение, която служи като титул за принудително събиране на вземането. Както всеки установителен иск и при този абсолютна  положителна процесуална    предпоставка  за съществуването на правото на иск е наличието на правен интерес. В случая той се обосновава   с подаване на  възражение от длъжника в законоустановения срок по чл.414 от ГПК.  Такова е депозирано от „Т.Г.Х.“ АД, поради което в полза на ЕС като кредитор е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Въззивният  съд служебно се произнася по валидността на  атакуваното пред него решение, по  допустимостта само в обжалваната част, а по отношение на  правилността му е обвързан  от посоченото в жалбата- чл.269 от  ГПК.

 Първоинстанционното  решение е валидно и допустимо.

 Поставеният  за разглеждане въпрос  пред въззивния съд, свързан с  неговата правилност, е има ли валидно задължение на ответника  към етажните собственици.

 Съгласно чл.41, ал.1 от ЗС   всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. Според чл.48, ал.3 от ЗУЕС/ в действащата към 2015г. редакция/ разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците  на самостоятелни обекти, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.   По делото е установено и не се оспорва, че общото събрание на етажните собственици в сградата на ул. „Дж. ******** е взело решение на 08.12.2015г.  за подмяна на  хоризонталните и вертикалните щрангове, както и е избрало за изпълнител „Ш.“ ЕООД. Това решение е задължително  и подлежи на изпълнение съгласно  чл.38 от ЗУЕС. Няма данни то да е атакувано, поради което поражда правни последици, свързани с установено  по основание  и размер  вземане по отношение на всеки етажен собственик.

Няма спор, че между етажната собственост, представлявана от председателя й  и „Ш.“ ЕООД е възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от  договор за изработка – чл.258 от ЗЗД. Уговореното възнаграждение е 4300лв. Няма спор, че  етажната собственост, чрез председателя си,   е платила изцяло тази сума на  21.01.2016г., както е посочено в протокола на ОС на ЕС, проведено на същата дата.  Въззивният съд намира, че липсата на решение на ОС на ЕС за определяне на дължимата вноска  на всеки етажен собственик от сума от 4300 лв. не освобождава етажният собственик от задължението му да заплати необходимите разноски  за ремонт и поддръжка на общите части на сградата. Ирелевантно е обстоятелството, че в имота му не минава водопровод за топла вода, тъй като  хоризонталните и вертикалните щрангове, образуващи водопроводната инсталация на сградата, представлява обща част по естеството си. Затова всеки етажен собственик има задължение да заплаща разходите за нейният ремонт и поддръжка./Р № 85/24.06.2014г. по гр.д. № 1157/14г.,  II г.о. на ВКС/. От друга страна нормата на чл.48, ал.3 от ЗУЕС е императивна и разпределението на  сумата за ремонт на общи части  става съобразно нейното правило и при отсъствие на решение на общото събрание на етажните собственици относно начина на разпределени на общо дължимата сума.  Размерът на   задължението на ответника според притежаваните от него идеални части от общите части е определен и с решение но ОС на ЕС от 21.01.2016г. и той е 372 лв.  Настоящата инстанция приема, че са доказани всички предпоставки за уважаване на предявения иск за главницата: ответникът да е собственик на  самостоятелен обект в сграда етажна собственост, валидно и  стабилизирано  решение на общото събрание на етажните собственици за ремонт на общи части и размер на дължимата сума от етажния собственик и  изискуемо задължение.   Разходите за извършените ремонтни  работи  могат да се определят като необходими по смисъла на чл.41, ал.1 от ЗС и  пар.1, т.7 от ДР на ЗУЕС. Последната разпоредба определя понятието „необходим ремонт“.

Без значение  е обстоятелството за участието на ответника в общото събрание на 08.12.2015г., тъй като  видно от протокола  е, че е присъствал негов представител. Дори и без участието му, ако то е проведено  при спазване на правилата на ЗУЕС,  е задължително за него като етажен собственик.

Предявеният иск е основателен и следва да бъде  уважен за сумата от 372лв.

Основателен е искът по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. При забавено  изпълнение  на парично задължение във времево отношение в полза на кредитора възниква правото да получи обезщетение за забава в размер на  законната лихва. С решение на ОС на ЕС от 21.01.2016г. е даден тридневен срок на ответника, считано 21.01.2016г. да плати сумата от 372 лв.  Т.е. задължението е станало изискуемо, а изпадането му в забава е станало на 25.01.2016г. За периода от 25.01.2016г. до 25.11.2016г. дължимата лихва за забава е 31.58 лв. Този иск също е основателен и следва да се уважи изцяло.

Поради изложените мотиви решението на районния съд трябва да бъде отменено.

В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски пред СРС в размер на 325 лв.,   за СГС – 325 лв., както и 325 лв. в заповедното производство.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ :

 

 

          ОТМЕНЯ решение  от 01.02.2018г. на СРС,88 състав, постановено по гр.д. № 17440/17г. и вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че  „ Т.Х.Г.“ АД, ЕИК********, гр. София, ул. „********дължи на  Етажна собственост на ул. „****************, гр. София,   представлявана от управителя й С.С.сумата от 372 лв./ триста седемдесет и два лева/, представляваща припадащата му се част от разходите за  извършена подмяна на вертикални и хоризонтални щрангове, в едно със законната лихва от 25.11.2016г. до окончателното й изплащане, както  и 31, 58лв./ тридесет и един лев и петдесет и осем стотинки/  на основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

          ОСЪЖДА„ Т.Х.Г.“ АД, ЕИК********, гр. София, ул. „********да заплати на Етажната собственост на ул. „****************, гр. София, представлявана от управителя й С.С.сумата  от 650 лв./ шестстотин и петдесет лева/ разноски по делото пред двете съдебни инстанции и 325 лв. / триста двадесет и пет лева/ разноски  в заповедното производство.

Решението не подлежи на обжалване.	ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: