Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 428
07.06.2023 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на първи юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
адм. дело № 361
по описа на съда за 2023 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5, вр. ал.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба, депозирана от Е.М.Е. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0271-000047/16.03.2023 г., издадена от
ВПД Началник група към ОД на МВР – Хасково, Районно управление – Харманли, с
която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС“ за
срок от 184 дни.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е нищожна,
незаконосъобразна, необоснована и постановена при наличие на съществени
процесуални нарушения, като не съответствала на целта на закона. ЗПАМ била
нищожна, тъй като била издадена от некомпетентен орган и нямала предписаните от
закона реквизити и съдържание. Липсвала нужната по закон конкретизация и точно
и ясно посочване на фактическите и правни основания за издаването й и на
разпоредените последици. Липсата на ясно и точно изразена воля правела невъзможен
съдебният контрол за законност и водела до невъзможност същата да бъде
изпълнена. Налице била и нищожност на оспорения административен акт поради
отсъствието на законово основание за издаването му. Налице била и липса на
разбираемо изразена воля за вида и срока на наложената по ЗДвП ПАМ.
Оспорената заповед била постановена и в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Изложената в заповедта за ПАМ фактическа обстановка била
непълна, неточна и невярна, като не били отразени всички обстоятелства от
значение за правилното и обосновано издаване на акта и приложението на закона.
Оспорената заповед била издадена при неизяснена фактическа обстановка.
Жалбоподателят оспорва верността на посочените
обстоятелства в заповедта и в АУАН.
Твърди, че не били налице предвидените в закона
елементи на фактическия състав на нормите на закона, които били посочени
непълно, невярно и неточно.
Оспореният акт бил незаконосъобразен, тъй като не били
налице фактическите и правни основания за издаването му, като била нарушена и
цялата административно-наказателна процедура по съставяне на акта, въз основа
на който се издавала заповедта, както и административната процедура при
съставяне на оспорения акт.
Изразената в диспозитива воля била неразбираема, като
не било ясно какво има предвид органа, като в заповедта не бил определен
конкретен срок на ПАМ без каквито и да е мотиви. Налагането на ПАМ било напълно
необосновано и немотивирано. Липсата на мотиви водела до нищожност и
незаконосъобразност на акта.
С оглед на така изложеното, се моли да бъде прогласен
за нищожен или да бъде отменен изцяло оспорения акт, да бъде разпоредено да
бъдат върнати иззетите СРМПС и два броя регистрационни табели и на
жалбоподателя да бъдат присъдени разноските по делото.
Ответникът - Началник група към ОД на МВР – Хасково,
Районно управление – Харманли (Х. А. А.) не се явява в съдебно заседание и не
изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на
страните, приема за установено следното:
С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0271-000047/16.03.2023
г., издадена от Х. А. А. – ВПД Началник група към ОДМВР - Хасково, РУ - Харманли,
на оспорващия Е.М.Е., ЕГН: **********,***, в качеството му на собственик на лек
автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.№ *******,
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП - Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца до 1 година (6 мес), а именно за 184 дни.
Като фактология в заповедта е посочено, че на
15.03.2023 г. в 17:45 ч. в гр. М. по ул.*** лицето Е.М.Е. предоставя за
ползване и на разположение личното си МПС на Д. Н. А., ЕГН : **********, който
не притежава СУМПС (неправоспособен). Отбелязано е, че за деянието е съставен АУАН
сер.АД/407836. Със заповедта са отнети 2 броя регистрационни табели № *******.
Видно от отбелязването в заповедта за прилагане на
ПАМ, същата е връчена на адресата си на 20.03.2023 г., а жалбата срещу
заповедта е подадена на 03.04.2023 г. пред Административен съд – Хасково.
Цитираният АУАН е приобщен към доказателствения
материал по делото. Същият е съставен срещу Д. Н. А.за нарушения на чл. 150 и
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за това, че при извършена проверка на 15.03.2023
г. било установено, че същият не притежава СУМПС и не представя СРМПС част 2.
Посочено е още, че за проверка е спрян лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.№ *******,
а по отношение на Д. А., че същият е „водач“. Налице е отбелязване, че лицето
възразява срещу констатациите на акта.
По делото е представена Заповед № 8121К-11489/26.09.2022
г. на Главния секретар на Министерство на вътрешните работи, с която инспектор Х.
А. А. е временно преназначен за срок от една година на ръководна длъжност –
Началник на Група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Харманли при
Областна дирекция на МВР – Хасково.
От страна на жалбоподателя по делото е представен двустранно
подписан Договор за наем, сключен на 01.01.2023 г. между Е.М.Е., в качеството
му на наемодател, и „Дилара Домейн“ ЕООД, като наемател. С договора наемодателят
е предоставил на наемателя за временно (за срок от една година) и възмездно
ползване собствения си лек автомобил с регистрационен номер № *******, модел
Тойота РАВ-4.
По искане на жалбоподателя, по делото бяха събрани и
гласни доказателства, чрез разпит на управителя на горепосоченото дружество,
наемател на автомобила - С. С. Д.. В показанията си пред съда същата заяви, че
след сключването на договора за наем автомобилът и ключовете за него й били
предадени от Е.Е.. За случая със свалянето на номерата на автомобила същата пояснява,
че същия ден докарала с въпросния автомобил момчета за работа в гр.М.. След като приключили,
тя ги помолила да я изчакат до колата. Забавила се около 30 минути и когато се
върнала, видяла, че номерата на автомобила са свалени. Когато ги попитала какво
се е случило, й обяснили, че били в колата и слушали музика, когато дошъл
полицай, който свалил номерата на колата и съставил акт на един от тях.
Свидетелката заявява, че колата била отключена, но ключовете били у нея и че
момчетата нямало как при това положение да шофират автомобила.
Така възприетата фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на
оспорения акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Нормата на
чл. 170, ал. 1 от ЗДвП постановява, че контролът по спазване на правилата за
движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на
него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава.
Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във
връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал.
1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на Областна Дирекция на МВР е ръководител на служба
с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по
пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки (чл. 31,
т. 2 от ЗМВР). В случая заповедта е издадена от компетентен административен
орган с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 1, във връзка с чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП, предвид представената по делото Заповед №
272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР – Хасково, цитирана в оспорения
акт като акт, с който се упълномощава издателят му. В тази заповед са изброени
лицата, компетентни да издават заповеди от вида на процесната, като това се
следва от длъжността, която заемат. В т. 7 от цитираната заповед са посочени
началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в районните управления при
ОДМВР - Хасково. Издателят на оспорения в настоящото производство акт към
датата на издаване на оспорената заповед е заемал временно длъжността Началник
на Група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Харманли при Областна
дирекция на МВР – Хасково, от което следва, че оспорената заповед е издадена от
орган, който притежава съответната материална и териториална компетентност,
съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Оспорената ЗППАМ е издадена в изискуемата писмена
форма за валидност и в същата е посочен издателят на акта, както и установените
правнорелевантни факти. По отношение на мотивите на административния орган
относно наличието на материално-правните предпоставки за прилагане на
конкретната принудителна административна мярка ще бъдат изложени доводи в хода
на по-нататъшното изложение.
По дефиницията
на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.
Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира
в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК и
се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда
и изрично изискването същата да е мотивирана.
В общата разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е
предвидено, че когато административният акт се издава в писмена форма, той следва
да съдържа фактическите и правни основания за издаването му.
Като правно основание за издаването й в оспорената
заповед е посочен текстът на чл. 171, т. 2а, буква
„а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна
административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство" на собственик, който
управлява моторно превозно средство, без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В мотивите на процесната заповед като предпоставка за
издаването й е посочено, че Е.М.Е. предоставя за ползване и на разположение собственото
си МПС на Д. Н. А., който не притежава СУМПС (неправоспособен). Така
изложеното фактическо описание на обстоятелствата, обусловили издаването на
заповедта, обаче е непълно и на практика не съответства на приложената правна
норма. Единственото релевантно според горецитираната нормативна уредба
обстоятелство за прилагане на принудителната административна мярка е фактът на управление на чуждо МПС от лице, за
което е налице някое от изброените в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП
обстоятелства, при осъществяването на които предвидената в закона принудителна
мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ се прилага по
отношение на собственика, който не е управлявал моторното превозно средство.
В процесната ЗППАМ обаче липсва посочване, че лицето,
на което автомобилът е бил предоставен „за ползване и на разположение“, е
управлявал същия. Изложеното в ЗППАМ на практика описва отчасти нарушение на
забраната, предвидена в чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, според която „На водача,
собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се
забранява да предоставя моторното превозно средство … на лице, което не е
правоспособен водач“, но не излага ясно и недвусмислено фактическо основание за
прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В тази връзка съдът приема, че макар в заповедта ясно да е
индивидуализиран правният субект, на който се налага ПАМ, то направеното в
случая описание от фактическа страна не е достатъчно да обоснове налагането на
същата по смисъла на приложената правна норма. В оспорената заповед не е
направено и надлежно препращане към фактите, установени със съставения АУАН,
поради което същите не следва да се възприемат като мотиви на акта, още повече,
че и в самия акт за установяване на административно нарушение отново липсва
посочване, че Д. А. е управлявал лекия автомобил.
Липсата на достатъчни фактически основания в
издадената ЗППАМ представлява нарушение на формата на административния акт и представлява
достатъчно основание за нейната отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК.
Отделно от
това, събраните по делото доказателства опровергават наличието на
предпоставките по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП и по-конкретно – факта на
управление на посоченото МПС от лицето Д. Н. А.. Видно от разпита на свид.С. Д.е,
че към момента на проверката ключовете за автомобила са се намирали у нея и че фактически
е било невъзможно Д. Н. А.да е управлявал същия. В този смисъл съдът приема, че
административният орган, в чиято тежест, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, е да
докаже при условията на пълно главно доказване наличието на предпоставките на
приложената правна норма, не е установил и доказал наличието на релевантните
юридически факти, с които правната норма на чл. 171, т. 2а, б. "а"
от ЗДвП свързва налагането на ПАМ - "прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство". В случая налагането на ПАМ се основава на
предположение, че неправоспособното лице към момента на проверката има качеството
на водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Това
предположение е фактически и доказателствено необосновано и не е достатъчно да
се приеме за доказано съществуването на материалноправните предпоставки за
налагането на ограничението по чл. 171, т. 2а, б. "а"
от ЗДвП, с оглед на което обжалваната заповед за прилагане на ПАМ се явява
издадена и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите и
действително извършени разноски в производството. Същите възлизат на сума в
размер на 1 010 лева, от които 1 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 28.03.2023
г. и 10 лева – внесена държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0271-000047/16.03.2023 г.,
издадена от ВПД Началник група към ОД на МВР – Хасково, Районно управление –
Харманли.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР – Хасково да заплати на Е.М.Е., ЕГН : ********** *** сумата в
размер на 1 010 (хиляда и десет) лева – разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
СЪДИЯ: