РЕШЕНИЕ
№ 628
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300502495 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от В. В. Д., Н. В. Д. и С.
В. Д. против решение № 260273/16.07.2021г. по гр.д.№ 429/2020г. на РС - Асеновград, с
което е допусната съдебна делба между страните на ПИ № 38385.183.58 по КККР на с.К.,
общ. Асеновград и ПИ № 38385.10.2 по същите КККР, при квоти от 4/16 ид. ч. за В. Н. Д.;
3/16 ид.ч. за Н. В. Н.; 3/16 ид.ч. за Г. В. К. и общо 6/16 ид.ч. за И. С. Ч. и А. Г. Ч. в режим на
СИО. Във въззивната жалба, на първо място, се сочи, че е допуснато процесуално
нарушение, като решението е постановено по отношение на първоначалния ищец В. Н. Д.,
починал в хода на производството по делото, вместо по отношение на неговите наследници,
които изрично били конституирани като ищци от първоинстанционния съд. Сочи се също
така, че квотите на страните са определени неправилно в резултат от погрешното тълкуване
на договор за продажба на наследство от 04.12.2018 г., сключен между З. Д. П., наследник
на общия наследодател Д. Т. П., и въззиваемия И.Ч.. В противоречие с утвърдената съдебна
практика съдът служебно извършил тълкуване на договора без от страните да са изложени
доводи в тази насока. Самото тълкуване, според което с въпросния договор за продажба на
наследство З. П., освен наследството на Д. П., продал и това на своята майка К. П., било
погрешно, тъй като тя била починала след съпруга си Д. П.. Иска се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго такова, с което да бъде допусната делба на двата
горепосочени имота при квоти по 16/48 ид. ч. за всеки един от жалбоподателите; 3/16 ид. ч.
за Н.Н.; 3/16 ид. ч. за Г.К. и общо 4/16 ид ч. за И. и А. Ч.и в режим на СИО.
1
С подадения от въззиваемите Н.Н. и Г.К. отговор на въззивната жалба се поддържа,
че същата е основателна и следва да бъде уважена. Поддържат се доводите във въззивната
жалба.
Отговор на въззивната жалба е подаден и от въззиваемите И.Ч. и А.Ч., с който се
поддържа, че действително е допуснато нарушение, като решението е постановено по
отношение на първоначалния ищец, а не по отношение на конституирания на негово място
негов наследник. В останалата част въззивната жалба се оспорва като неоснователна,
излагат се доводи в подкрепа на направеното от РС тълкуване на договора за продажба на
наследство. Иска се потвърждаване на обжалваното решение в частта по отношение на
определената квота за въззиваемите Ч.и.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 429/2020г. на РС – Асеновград е образувано по искова
молба от В. Н. Д., починал на ***г. в хода на производството по делото и заместен от своите
наследници- жалбоподателите В. В. Д., Н. В. Д. и С. В. Д., против В. Г. Я., починал също в
хода на делото, на 24.10.2020г., против Н. В. Н. и Г. В. К.- дъщери на В. Г. Я., както и
против И. С. Ч., за делба на ПИ № 38385.183.58 по КККР на с.К., общ. Асеновград,
местността „***“ и ПИ № 38385.10.2 по същите КККР, местността „К.“. С определение в з.з.
на 16.06.2020г. като ответник по делото е конституирана и А. Г. Ч., съпруга на И.Ч.. В
исковата молба се сочи, че В. Д., В. Я., Н.Н. и Г.К. са наследници на Д. Т. П., починал на
***г.. Процесните два земеделски имота били възстановени на наследници на Д. П. с
Решение № 036/08.11.1999г. на ПК- гр.Асеновград. И.Ч. придобил права в съсобствеността
по силата на договор за продажба на наследство, вписан в Служба по вписванията при РС-
гр.Асеновград с № ***г., праводател по който бил З. Д. П., сина на наследодателя Д. П..
Наследник на последния била и съпругата му К. П., след смъртта на която нейната
наследствена квота уголемила дяловете на децата им.
С подадените от В. Г. Я., Н. В. Н. и Г. В. К., както и от И. и А. Ч. отговори на
исковата молба не се оспорва иска за делба. С отговора от Ч. се оспорва твърдението, че след
смъртта на К. П. нейната наследствена квота уголемила дяловете на децата им. Твърди се, че
бащата на В. Н. Д., Н. Д. Т. не бил син на К. П.а, като тя не го била осиновила. Претендира
се също така И.Ч. да е универсален правоприемник на З. П., който оставил в негова полза
саморъчно завещание от 24.10.2018г..
Видно от приетото по първоинстанционното дело удостоверение за наследници на Д.
Т. П., същият е починал на ***г. и е оставил за свои наследници съпругата си К. Н. П.,
починала на ***г., сина си З. Д. П., починал на ***г. неженен и без деца, дъщеря си И. Д. Я.,
починала на ***г., и сина си Н. Д. Т., починал на ***г.. И. Я. е наследена от съпруга си В. Г.
Я., и дъщерите си Н.Н. и Г.К.. Н. Т. е наследен от сина си В. Н. Д..
Тъй като процесните имоти са със статут на земеделски и правото на собственост
върху същите е възстановено по реда на ЗСПЗЗ, приложима се явява разпоредбата на чл.91а
от ЗН, съгласно която при наследство, в което влизат земеделски имоти, те се считат за
2
новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона. Относно момента, от които
наследството върху реституираните земеделски имоти се счита за открито, е приложимо
общото правило по т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998г. на ВКС по тълк.дело №
1/1998 г., ОСГК, в която се приема, че „в новооткритото наследство по смисъла на чл. 91а
ЗН се включват и всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание
от държавата, от общините и народните съвети в периода от 9.09.1944г. до 1989г.“. В този
смисъл следва да се приеме, че наследяването на такова имущество настъпва от момента на
реституцията. Решенията на поземлените комисии / последващи ОбСЗГ/ имат
конститутивно, а не констативно действие, като пораждат права занапред. Правото на
собственост върху двата процесни имота е възстановено с Решение № 38/08.11.1999г. на
ПК- гр.Асеновград /л.10 по първоинстанционното дело/, към който момент е открито
наследството на Д. Т. П. по отношение на същите имоти. Както се сочи и в мотивите към
Решение № 292 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 329/2011 г., II г. о., ГК, „когато
"новооткритото наследство" съставлява възстановено право на собственост върху
земеделски земи, възможността същото да бъде прието с конклудентни действия или да се
извърши валиден отказ, възниква от момента на реалното възстановяване на имотите с
влязло в сила решение на органа по поземлена собственост, което има конститутивно
действие по отношение обекта и субекта на реституцията“.
Както беше посочено по- горе, К. П. е починала на ***г., още преди приемането на
ЗСПЗЗ и далеч преди издаването от ПК- гр.Асеновград на Решение № 38/08.11.1999г..
Следователно тя не е наследила идеални части от тези имоти, които да бъдат предмет на
договора за продажба на наследство, сключен между З. П. и И.Ч., и които да са наследени
или не от трите или само от две от децата на наследодателя Д. П.. Наследството върху двата
процесни имота се разпределя само между З. Д. П., И. П. Я. и В. Н. Д.- последният по право
на заместване по чл.10, ал.1 от ЗН на починалия на ***г. негов баща Н. Д. Т..
От приетите по делото на РС- гр.Асеновград две заключения по СГЕ, изготвени от
вещи лица М. С. и Е. Ч., категорично се установява, че саморъчното завещание от
24.10.2018г., на което се позовават И. и А. Ч., с оглед на претенцията им, че са наследили
всичко, което е наследил З. П. от двамата свои родители, не е написано и подписано от
посочения в него завещател. По първоинстанционното дело е прието и заключение по СМЕ
относно здравословното състояние на З. П. към 24.10.2018г. и възможността на същата дата
той да е съставил валидно завещание. Относно здравословното състояние на З. П. и
отношението му към племенниците му са разпитани свидетелите Р. К., П. Ч. и З. Б.. С оглед
на горните констатации, тези доказателства се явяват без съществено значение за решаване
на спора по делото. Същественото в случая е това, че съобразно с разпоредбата на чл.91а от
ЗН, З. П. е наследил от своя баща 1/3 ид.ч. от двата процесни имота и такава е и продадената
с договора за продажба на наследство от 04.12.2018г. / л.11 по първоинстанционното дело/
идеална част. Всъщност, за същата идеална част и въз основа на същия договор Ч.и са се
снабдили с констативен нот.акт № 41/21.02.2020г..
Твърдението в исковата молба, че с наследствената квота на К. П. уголемява дяловете
3
на всяко едно от трите й деца, не е вярно, но не защото Н. Т. не е неин син- такова
обстоятелство не се установява от събраните по делото доказателства, а защото тя не е
наследила идеални части от правото на собственост върху двата земеделски имота. Ако това
твърдение беше вярно, 1/3 от нейната ¼ ид.ч. би следвало да се разпредели между
наследниците по закон на З. П.. Тъй като тя обаче не е наследила ¼ ид.ч. от земеделските
имоти, новооткритото наследство, в което се включват същите, се разпределя единствено
между трите деца на наследодателя. При това положение делбата следва да бъде допусната
при квоти от 1/3 ид.ч. общо за наследниците първоначалния ищец В. Н. Д. или по 1/9 ид.ч. /
по 2/18 ид.ч./ за всеки от тримата жалбоподатели В. В. Д., Н. В. Д. и С. В. Д.; 1/3 ид.ч. общо
за наследници на И. Д. Я. или по 1/6 ид.ч. / по 3/18 ид.ч./ за Н. В. Н. и Г. В. К.; както и 1/3
ид.ч. / 6/18 ид.ч./ за И. и А. Ч. в режим на СИО. Ето защо, обжалваното решение ще следва
да бъде изменено, като делбата бъде допусната при посочените квоти. Доколкото с
решението делбата е допусната по отношение на ненадлежна страна- починалия в хода на
делото първоначален ищец В. Н. Д., то същото ще следва да бъде обезсилено в тази му част,
като делбата бъде допусната по отношение на тримата му наследника при посочените квоти
от по 2/18 ид.ч..
Съгласно трайната съдебна практика- така например Определение № 60125 от
18.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3563/2021 г., II г. о., ГК, и съобразно с правилото по
чл.355 от ГПК „страните в делбеното производство заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им, респ. с оглед изхода по присъединените искове съгласно чл. 78
ГПК, а дяловете се обособяват при приключване на делбеното производство, с извършването
на съдебната делба“. Ето защо, съдът намира, че не дължи произнасяне с настоящето
решение по заявените от страните претенции за присъждане на съдебни разноски.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260273/16.07.2021г. по гр.д.№ 429/2020г. на РС –
Асеновград в частта, с която е допусната съдебна делба на ПИ № 38385.183.58 по КККР на
с.К., общ. Асеновград и ПИ № 38385.10.2 по същите КККР при участието на В. Н. Д., ЕГН:
**********, починал на ***г., като вместо това
ДОПУСКА извършване на съдебна делба на ПИ № 38385.183.58 по КККР на с.К.,
общ. Асеновград и ПИ № 38385.10.2 по същите КККР при участието на наследниците на В.
Н. Д., а именно В. В. Д. от гр. П., ул. ***, ЕГН: **********, С. В. Д. от гр. П., ул. ***, ЕГН:
********** и Н. В. Д. от гр. П., ул. ***, ЕГН: **********.
ИЗМЕНЯ решение № 260273/16.07.2021г. по гр.д.№ 429/2020г. на РС – Асеновград,
като вместо при квоти от 4/16 ид. ч. за В. Н. Д.- респективно за неговите наследници В. В.
Д. от гр. П., ул. ***, ЕГН: **********, С. В. Д. от гр. П., ул. ***, ЕГН: ********** и Н. В. Д.
от гр. П., ул. ***, ЕГН: **********; 3/16 ид.ч. за Н. В. Н. от с. Б., общ. А., ул. ***, ЕГН:
**********; 3/16 ид.ч. за Г. В. К. от гр.Асеновград, ***, ЕГН: ********** и общо 6/16 ид.ч.
4
в режим на СИО за И. С. Ч., ЕГН: ********** и А. Г. Ч., ЕГН: **********- двамата от с. Б.,
общ. А., ул. ***, ДОПУСКА извършване на съдебна делба на ПИ № 38385.183.58 по КККР
на с.К., общ. Асеновград и ПИ № 38385.10.2 по същите КККР между страните, както следва:
за В. В. Д. от гр. П., ул. ***, ЕГН: **********, С. В. Д. от гр. П., ул. ***, ЕГН:
********** и Н. В. Д. от гр. П., ул. ***, ЕГН: ********** по 2/18 ид.ч. за всеки един
от тях
за Н. В. Н. от с. Б., общ. А., ул. ***, ЕГН: ********** и за Г. В. К. от гр.Асеновград,
***, ЕГН: ********** по 3/18 идч. за всяка от тях
общо 6/18 ид.ч. в режим на СИО за И. С. Ч., ЕГН: ********** и А. Г. Ч., ЕГН:
**********- двамата от с. Б., общ. А., ул. ***.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5