О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 130
гр. Шумен, 07.03.2019
г.
Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на седми март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Моллов
ЧЛЕНОВЕ: Йордан Димов
Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното от съдия Константин Моллов в.ч.гр.д. № 65 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл.130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от М.С.В. ***, действаща чрез пълномощника си адв. Г. Д. от ВАК, против определение № 966/18.12.2018 г. по гр.д. № 1713/2018 г. на НПРС, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска. Жалбоподателката счита определението за незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Излага, че съсобствеността върху недвижим имот, предмет на делба, може да бъде придобита и по давност, което се доказва в процеса за делба със свидетелски показания. В тази връзка сочи практика на ВКС. Твърди, че с ответника са придобили имота въз основа на оригинерен способ – давностно владение повече от 10 г., считано от 1996 г. Предвид изложеното моли въззивният съд да отмени атакуваното определение, като върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск от първоинстанционния съд.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Производството по гр.д. № 1713/2018г. по описа на НПРС е образувано по искова молба от М.С.В., против М.Г.И., с която се иска съдът да допусне и да извърши делба на ПИ с площ по документи 2700кв.м., а по скица 2600 кв.м. в кв.29, пл.№ 106, парцел ІХ-950 кв.м.; Х-780 кв.м. и ХІ-870 кв.м. одобрен кадастрален и регулационен план със Заповед № РД 25-1249/1984 г. на с. Н.к., ведно с построеното в него жилище със застроена площ по д.о. 38 кв.м. лятна кухня с площ 6 кв.м. и стопански постройки, при описаните граници и съседи, при квоти по ½ за всеки съделител. В исковата молба са изложени твърдения, че имотът е придобит от двамата съделители по давностно владение, продължило повече от 10 г., начиная от 1996 г.
С определение № 966/18.12.2018 г., съдът е прекратил производството по гр.д. № 1713/2018 г. по описа на НПРС, поради недопустимост на иска. Съдът се е мотивирал, че в разпоредбата на чл.343 ГПК изчерпателно са уредени хипотезите, при които съдът следва да се произнесе с решение по допускане на делбата и сред тях не е установяване на правото на собственост. Представеният към исковата молба писмен договор за закупуване на процесни имот има характер на предварителен договор и не е съставен в изискуемата по закон нотариална форма. Поради това не е произвел вещно-транслативния си ефект. С оглед горните мотиви е достигнал до извод, че ищцата не е активно легитимирана да предяви иск за делба на процесния имот.
С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира от правна страна следното: В случая е предявен иск за съдебна делба, на посочен в исковата молба недвижим имот. Основният въпрос, по който се е произнесъл първоинстанционния съд е за допустимостта на предявения иск и за процесуалната легитимация на ищеца, да предяви иска. Съгласно правната доктрина и съдебната практика на ВКС и ВС, процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва по същество с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. /В този см. опр. 284/16.04.2010 г. по ч.т.д.№ 518/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, опр. № 408/15.12.2014г. по гр.д.№ 4633/2014 г. на ІІ г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК и др./
В случая в исковата молба ищцата заявява твърдение, че въз основа на упражнявано повече от 10 г. давностно владение /от 1996 г./ е придобила в съсобственост с ответника недвижимия имот, при квоти по ½ ид.ч. Т.е. ищцата е заявила конкретно придобивно основание, което е предвидено в закона. Според съдебната практика съсобствеността върху недвижим имот, предмет на делба, може да придобие и по давност, и ако страната не разполага с документи за това, собствеността може да бъде доказана в делбения процес със свидетелски показания. /В този см. реш. 856/15.12.2009 г. по гр.д.№ 3285/2008 г. на ІV г.о. на ВКС; реш. № 210/03.10.2014 г. по гр.д.№ 1900/2014 г. на І г.о. на ВКС; реш. № 131/04.11.2015 г. по гр.д.№ 2393/2015 г. на ІІ г.о. на ВКС, постановени по чл.290 ГПК и др./
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция счита, че първоинстанционното определение се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 966/18.12.2018 г. по гр.д. № 1713/2018 г. на НПРС, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска.
ВРЪЩА делото на НПРС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Определението може да се обжалва при условията на чл.280, ал.1 ГПК, пред Върховен касационен съд на Р. България гр. София, в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.