РЕШЕНИЕ
№ 2939
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110212031 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Делтаком Електроникс“ ООД, ЕИК:
********, срещу Наказателно постановление (НП) № 22-007512 от
05.08.2021г., издадено от инж. Д****** на длъжност директор на Дирекция
„Инспекция по труда-София“, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415,
ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2 000 ( две хиляди) лева за нарушение на
чл. 415, ал. 1 от КТ.
В жалбата се излагат твърдения, че поради пандемията от Ковид 19
дружеството е било в затруднено финансово положениe и че също така с
работниците са сключени споразумения за изплащане на уговорените трудови
възнаграждения разсрочено. Отделно от това се посочва, че АНО не е
преценил правилно събраните по делото доказателства, като е налице
хипотезата на маловажен случай. Моли се за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
упълномощения представител – юрк. Х****, която оспорва жалбата и моли
процесното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Същата
претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 17.03.2021 г., на 22.03.2021 г. и на 07.04.2021 г. била извършена
проверка по спазване на трудовото законодателство от инж. Ж...... – „старши
инспектор“ и инж. И******* – „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция
по труда“ – София, на „Делтаком Електроникс“ ООД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С*******, представлявано и управлявано
от В***** и М*****. В хода на проверката на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и
12 от КТ били дадени общо 7 предписания. В това число било издадено и
предписание № 3, а именно: „Работодателят да изплати трудовите
възнаграждения за месец януари 2021г. за извършената работа на С*****,
В****, С*** и Ст****, съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда“.
Предписанията не били обжалвани и влезли в законна сила. Бил даден срок за
изпълнение на предписанието до 23.04.2021г.
Извършена била последваща проверка в периода от 25.06.2021г. до
08.07.2021г. за изпълнение на дадените предписанията. Контролните органи
констатирали, че част от дадените предписания, в това число и предписанието
под № 3 от предходната проверка, не били изпълнени. Констатирано било
нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Междувременно в Дирекция „Инспекция по труда“ постъпила молба от
дружеството- жалбоподател за удължаване на срока за изпълнение на
дадените предписания. В отговор било взето решение от ДИТ срокът на
дадените предписания да бъде удължен до 28.05.2021г.
Свид. М.Д. изпратила покана на основание чл. 40, ал. 1 от ЗАНН на
управителя на дружеството-жалбоподател да се яви на посочен ден и час в
ДИТ за съставяне на АУАН. Представител на дружеството- жалбоподател се
явил на посочения ден и час в Дирекция „Инспекция по труда“. На
08.07.2021г. в присъствието на двама свидетели и в присъствието на
представител на дружеството- жалбоподател бил съставен АУАН №22-007512
от 08.07.2021г.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения от
дружеството-жалбоподател.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното Наказателно
постановление (НП) № 22-007512 от 05.08.2021г., издадено от инж. Д******
на длъжност директор на Дирекция „Инспекция по труда-София“, с което на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 ( две
хиляди) лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетеля, разпитан в хода на съдебното М.Д.
(актосъставител), както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл.
2
283 от НПК писмени доказателства: заверени копия на: заповед № З-0058
от 11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ГИТ; Заповед №ЧР-
977/21.08.2017г. на ИД на ГИТ ведно с длъжностна характеристика; Заповед
№ЧР-1458 от 13.10.2020г. на ИД на ГИТ ведно с длъжностна характеристика;
протокол за извършена проверка с № ПР2121391/08.07.2021 г.; протокол за
извършена проверка с № ПР 2109076/ 07.04.2021 г.; молба от дружеството-
жалбоподател; Решение на ДИТ с изх. №ПР2109076-1 от 13.04.2021г.
призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК; справка от системата на
дружеството- жалбоподател; 3 бр. сигнали; идентификационна карта; 4 бр.
споразумения.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетеля Д., и прецени, че показанията и са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага
своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на
проверката, констатираното неизпълнение на предписанието и съставянето на
АУАН за нарушението, т. е. показанията на същата се явяват източник на
пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира
изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно
лице (наказаното юридическо лице – търговско дружество), в рамките на
срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу
обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
По същество жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по
спазването на процесуалните правила относно компетентността на
3
длъжностните лица, съставили, съотв. издали двата процесуални документа
(АУАН и НП), счете, че правилата за компетентност са спазени. В случая
АУАН е съставен от компетентен за това орган – свид. Д.- компетентно
длъжностно лице съгл. чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399 от КТ и предвид Заповед №
ЧР-1458/23.10.2020г., която е била на длъжност старши инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда“ - град София, а НП е издадено от директора
на дирекцията, който е оправомощен да издава НП със Заповед № З-
0058/11.02.2014 г. на изп. директор на ИА „ГИТ“, и представлява
„оправомощено от ръководителя” на съответния контролен орган
(изпълнителен директор на ИА „ГИТ”) длъжностно лице.
Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН са спазени,
доколкото АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели по
съставянето на акта, като препис от последния е връчен на представител на
санкционираното лице. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН
за съставянето на АУАН и за издаването на НП, доколкото нарушението е
извършено на 29.05.2021 г., констатирано е на 08.07.2021 г., като АУАН е
съставен на 08.07.2021г. след покана представител на ЮЛ да се яви в ДИТ.
НП е издадено на 05.08.2021 г. Видно от приложената по делото разписка от
куриер НП е било връчено на 09.08.2021 г. В тази насока е и подадената в
срок жалба.
В АУАН и в обжалваното НП достатъчно пълно и логично са описани
относимите към фактическия състав на нарушението обстоятелства, вкл. и
такива по извършването му, като ясно е посочено в какво се изразява
нарушението – дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило
предписанието на контролните органи в срок до 28.05.2021 г., с което е
нарушило разпоредбата на чл. 415,ал. 1 от КТ.
На следващо място, не е налице липса на яснота кое е предприятието на
работодателя, респективно кое е мястото на извършване на нарушението.
Посочена е и датата на нарушението – 29.05.2021 г. – датата след
изтичането на срока за изпълнение на предписанието.
Изложеното дава основание на състава на съда да приеме, че липсва
нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, както и на
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съставеният АУАН съдържа
законовите реквизити, като в него са отразени обстоятелствата по
извършваната проверка, фактическото описание на нарушението и неговата
правна квалификация. Идентична е ситуацията и с издаденото НП.
Предвид гореизложеното, при служебната проверка не се установиха
причини атакуваното НП да бъде отменено на процесуално основание, тъй
като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да са довели до накърняване на процесуалните права на страните в
производството. АУАН е съставен при спазване на изискванията на чл. 40, ал.
1 и ал. 3 от ЗАНН (както се посочи по-горе), съдържа реквизитите по чл. 42
от ЗАНН (вкл. дата и място нарушението и неговата правна квалификация и
4
на обстоятелствата по извършването му), а при неговото връчване е спазен
чл. 43 от ЗАНН. Процесното НП също съдържа законовите реквизити по чл.
57, ал. 1 от ЗАНН, като нарушението е описано с неговите фактически и
правни елементи.
Съдебният състав на настоящата инстанция счита, че се установява
безспорно и категорично, че към момента на последващата проверка,
извършена в периода от 25.06.2021г. до 08.07.2021г., от обективна страна,
дружеството-жалбоподател като „работодател” по см. на § 1, т. 1 от ДР на КТ,
не е изпълнило задължителното предписание № 3, дадено на осн. чл. 404, ал.
1, т. 1 и т.12 от КТ с ПИП № ПР2109076/07.04.2021 г., изготвен и връчен от
контролните органи на трудовата инспекция, в определения срок – до
29.05.2021г., с което се явява реализиран съставът на административното
нарушение. В разглежданата хипотеза е налице дадено задължително
предписание от Инспекцията по труда, според което на С******, В****,
Светла В******* и Ст****** е следвало да се изплати начисленото уговорено
трудово възнаграждение за извършена работа за м. 01.2021 г. съгласно чл.
128, т. 2 от КТ, като това дадено задължително предписание на контролния
орган не е изпълнено, с което фактическият състав на нарушението е
осъществен от обективна страна.
Субектът на нарушението е ЮЛ – работодател.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е
обективна (безвиновна) изобщо не следва да бъде обсъждан въпроса за
субективната страна на деянието.
Настоящата съдебна инстанция, намира, че неоснователно се явява
възражението на дружеството- жалбоподател, че с лицата са били сключени
споразумения за изплащане на уговорените им трудови възнаграждения на
разсрочени вноски, доколкото видно от приложените по делото споразумения
същите не са сключени с лицата, за които компетентните длъжностни лица са
дали задължителни предписания. Единствено едното представено
споразумение е сключено с лицето В*******. Съгласно него дружеството е
следвало да изплати на лицето месечна вноска от 1136,21 лв. до 30-то число
на месец юни 2021г. По делото обаче липсват доказателства за такова
извършено плащане. Отделно от това, дори да е налице същото, то
предписанието на компетентните длъжностни лица все пак е неизпълнено,
доколкото трудовите възнаграждения на останалите лица не са били
изплатени.
По отношение на възможността за определяне на случая като
„маловажен“:
Не може да се приеме, че процесното нарушение е маловажен случай. В
чл. 415в, ал. 1 от КТ са предвидени предпоставките за определяне на случая
като маловажен, доколкото тя се явява специална по отношение на общата
норма на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не е отстранено веднага. Напротив то
е продължило и към датата на последващата проверка – 08.07.2021 г., като
5
няма данни да е преустановено и към настоящия момент.
По отношение на наказанието:
Санкционната разпоредба на чл. 415, ал.1 от КТ предвижда
административно-наказателна отговорност за онзи, който не изпълнява
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, като едно такова неизпълнение се наказва с
административно наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от
1 500 (хиляда и петстотин) до 10 000 (десет хиляди) лева.
Наказанието е наложено в размер малко над минималния, предвиден в
законовата разпоредба, като в НП са посочени мотиви за това – че
нарушението представлява по-висока степен на обществена опасност, тъй
като неизпълненото предписание касае неизплащане на дължимо трудово
възнаграждение на множество лица, като нарушението не е отстранено и към
момента на издаване на НП. В хода на съдебното следствие също не се
събраха доказателствата констатираното нарушение да е било отстранено (не
са били представени надлежни платежни нареждания, разписки и т.н). Ето
защо, съдът намери, че АНО е обосновал необходимостта от налагане на
санкция над законовия минимум, като същата се явява правилно определена и
по размер.
С горните мотиви съдът прецени, че административно наказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана правилно и законосъобразно.
При този изход на делото съдът дължи произнасяне по своевременно
заявената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в
полза на въззиваемата страна, като намира същата за основателна. При
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, нейният размер
следва да бъде определен, с оглед минимума по чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. с чл.
78, ал. 8 от ГПК в размер на сумата от 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН и чл. 63д, ал. 4
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 22-007512 от
05.08.2021г., издадено от инж. Д****** на длъжност директор на Дирекция
„Инспекция по труда-София“, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415,
ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2 000 ( две хиляди) лева за нарушение на
чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА дружество „Д****“ ООД, ЕИК: ********* на основание чл.
63 д, ал. 4 от ЗАНН, да заплати в полза на КФН сумата в размер на 100 (сто)
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7